Номер 19658307.11.2020 г.Град София
Софийски районен съд27 състав
На 07.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20201110144366 по описа за 2020 година
Подадена е исковата молба вх.№ 9005556/15.09.2020г. от В.Б.П.-Д. срещу „Ч. Е. Б.
Предявяването на иска е процесуално действие на страната, с което се поставя
началото на исковия процес - с него се определя спорният предмет и чрез него
надлежните страни по делото; сочи се вида на търсената от ищеца защита като
едновременно с това се предопределя и защитата, която може да иска и да получи
ответникът; определя се предмета на решението като отговор на иска. Изложените в
обстоятелствената част фактически твърдения следва да са ясни и логически свързани,
а петитумът от своя страна също трябва логически да следва от изложените фактически
твърдения. Всеки предявен иск трябва да е с ясно и конкретно съдържание, съобразно
предвиденото в закона. Ако исковата молба съдържа несъответствие между
обстоятелствена част и петитум, или в исковата молба ищецът е въвел факти и
обстоятелства за спорното право /основанието на иска/, но е пропуснал да посочи в
какво се състои претендираното право в петитума на иска, или е посочил ясен петитум,
но не е уточнил фактите и обстоятелствата, или когато ищецът е предявил няколко
иска, но не е разграничил кои от твърдените факти към кой иск се отнасят или не е
разграничил отделни петитуми за всеки от съединените искове, съдът е задължен на
основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК да остави исковата
молба без движение и да даде конкретни указания на ищеца за отстраняване на
констатираните нередовности.
При извършване на проверката по чл.129, ал.1 от ГПК относно редовността на
предявения иск, съдът констатира, че е сезиран с нередовна искова молба, която
нередовност се изразява в следното:
В изложението на обстоятелствата е описано, че ищцата е собственик на
недвижим имот (цех за производство и продажба на закуски), находящ се в ГР.С., Р.С.
Ж.К. Х.С. ДО БЛ.., придобит на 15.05.2018г. по силата на н.а. Между предишния
собственик (Н. Д) и Т.К. Д на 01.03.2018г. бил сключен договор за наем на недвижимия
имот, като във връзка с наемното правоотношения при ответника било заявено
прехвърляне на партидата на името на наемателя (Т.К. Д), за което бил открит
клиентски номер 0. Твърди се, че договорът за наем бил прекратен на 09.07.2019г.,
поради което наемателят загубил качеството си потребител (чл.4, ал.4 ОУ на
ответника), но все още не била закрита партидата за ток. Със заявление от
1
08.02.2020г. ответникът бил предупреден, че наемателят изгубил качеството си
потребител, но електрозахранването на имота било прекъснато. Ищцата заявила
желание за пререгистрация на договора, като отправила заявление по образец до
ответника с вх.№ **********/08.02.2020г., но в отговор от 03.02.2020г. ответникът
отказал пререгистриране до заплащане на всички задължения. Ищцата отново подала
заявление за сключване на договор за продажба на ел.енергия с вх.№ **********, с вх.
№ ********** от 14.07.2020г. и с вх.№ ********** от 15.07.2020г., но получила отказ.
Към момента на подаване на исковата молба ищцата била собственик на обекта и
електрозахранването било преустановено, поради което била възпрепятствана да
ползва имота, поради което търпяла вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Напълно
неоснователно ответникът приемал, че ищцата следвала да плати неизплатените от Т.К.
Д задължения в общ размер на 8788.15лв. Така и неоснователно ответникът отказвал да
пререгистрира договора (сключи нов договор за имота на името на ищцата), защото по
отношение на ищцата не били налице предпоставките за отказ от сключване на
договор по чл.9, ал.1, т.1 до 6 от ОУ.
Формиран е петитум, съгласно който се претендира:
Признаване за установено, че ищцата не дължи плащане на задължения по
партида с обект на потребление – помещение в трафопост (цех за производство и
продажба на закуски), находящ се в ГР.С., Р.С. Ж.К. Х.С. ДО БЛ., кл. № 0, открита на
името на Т.К. Д, и няма неизплатени задължения към ответника; Спрямо ищцата не
били налице предпоставките за отказ за доставяне на електроенергия по чл.9 от ОУ.
Осъждане на ответника да възстанови прекъснатото електрозахранване в имота;
ответникът да сключи договор/пререгистрира партидата за имота на името на
ищцата; както и осъждане ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпени
вреди изразяващи се в пропуснати ползи за периода от м.02 до м.09.2020г. в размер на
сумата от 4800лв, ведно със законната лихва от исковата молба до изплащане на
вземането.
Изложените обстоятелства предполагат обективно кумулативно съединени
искове по чл.124 ГПК (отрицателен установителен иск за недължимост на сума,
претендирана от ответника – в тази връзка петитумът следва да се прецизира с
посочване на сумата и периода на дължимост, която ответникът претендира от ищцата)
и осъдителни искове по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД (за възстановяване присъединяването на
електроразпределителната мрежа на процесния имот) и чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.82
ЗЗД (обезщетение за неизпълнение под формата на претърпени вреди от пропуснати
ползи). В останалата част формираните искания са неясни, поради което следва ищцата
да обоснове правния си интерес от така формулираните искания (няма неизплатени
задължения към ответника, така и че спрямо ищцата не били налице
предпоставките за отказ за доставяне на електроенергия по чл.9 от ОУ;
ответникът да сключи договор/пререгистрира партидата за имота на името на
ищцата; – доколкото същите „искания“ се обхващат от защитата от другите искове, в
която връзка да заяви дали ги поддържа, съответно предявените искове са трите
описани по-горе).
Следователно, следва да се предостави възможност на ищцата да отстрани
констатираните нередовности като прецизира търсената защита (т.е. представи
поправена искова молба с коректно заявени искания като ясно формира петитуми по
2
трите обективно кумулативно съединени иска – отрицателен установителен по чл.124 и
два осъдителни по чл.79, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. чл.82 ЗЗД, съответно заяви дали
поддържа останалите „искания“, като при представяне на „поправена“ искова молба с
прецизирани петитуми на трите търсени защити по чл.124 ГПК, чл.79, ал.1, пр.1 и пр.2
вр. чл.82 ЗЗД и без допълнително описания „искания“ съдът ще приеме, че не се
поддържат останалите формулирани „искания“).
Следва да се дадат указания и за заплащане на д.т.
По иска по чл.124 ГПК следва да се заплати д.т. в размер на 4% от отричаната
сума, т.е. ако твърди, че ответникът претендира спрямо нея сумата от 8788.15лв.,
съответно ищцата иска признаване за установено, че не дължи посочената сума, следва
да плати д.т. в размер на 351,53лв.; По иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД – следва да плати
д.т. в размер на 80лв.; По иска по чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82 ЗЗД – следва да плати д.т. в
размер на 192лв. (или общо следва да представи доказателства за платена д.т. по
сметка на СРС в размер на 623,53лв.).
Ако поддържа някое от другите „искания“ следва да плати д.т. в размер на 80лв.
за всяко „искане“ (след което съдът ще се произнесе по допустимостта им).
Водим от гореизложеното, поради констатираната нередовност на исковата
молба, съдът на осн. чл.129, ал.1 от ГПК,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх.№ 9005556/15.09.2020г. от
В.Б.П.-Д. срещу „Ч. Е. Б. по която е образувано гр.д. № 44366/2020 г. по описа на СРС,
27 състав.
УКАЗВА на ищцата, в едноседичен срок от съобщението да отстрани
констатираните нередовности според мотивната част на разпореждането (т.е.
представи: 1) поправена искова молба (с прецизиран петитум), вкл. с 2) препис за
ответника, така и доказателства за 3) платена държавна такса по сметка на СРС с
посочване на номера на делото и страните в платежния документ). УКАЗВА, че при
неизпълнение на дадените по-горе указания в срок, исковата молба ще бъде върната, а
производството по делото прекратено, на осн. чл.129, ал.3 ГПК.
Настоящото разпореждане не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3