Р    Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

№ 513

 

     гр. Русе,   20.12.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

        Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на  17 декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      Председател:         АНЕТА ГЕОРГИЕВА                                                           Членове:        ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                                      НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА       и в присъствието на прокурора                            

като разгледа докладваното от съдията Н. Чокоева                                                          в. гр. дело № 804 по описа за 2019 год.,  за се произнесе, съобрази:

 

          Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

          П.Б. *** е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр. д. № 1264/2019 г., в частта, с която е уважен предявеният против него иск по чл.422 от ГПК и е признато вземането на ищеца за главница, присъдено в заповедното производство по ч. гр. д. № 2690/2018 г. по описа на РРС. Излага оплаквания за неправилност на решението в уважената част и моли то да се отмени, а предявеният иск – да се отхвърли.

          Ответникът оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава.

          Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована по спора страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

          Процесното вземане е присъдено в полза на ответника по реда на  заповедното производство, по което е образувано ч. гр. д. № 2690/2018 г. по описа на РРС. След подадено от жалбоподателя възражение, в законния срок кредиторът е предявил иск по чл.422 от ГПК, с който е поискал съдът да признае, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Представените по делото доказателства установяват, че през процесния период жилището на жалбоподателя е било присъединено чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на дружеството и че вземането на ищеца е било определено съобразно правилата за дялово разпределение. Несъстоятелни са възраженията, че към същия абонатен номер фигурира друго лице, тъй като това несъответствие не е при ответника, а при фирмата, осъществяваща топлинното счетоводство от една страна, а от друга страна не се припокриват две различни партиди, партидата е само една и дължимите суми са по нея. Титуляр е жалбоподателят, който е и собственик на имота. Последният е присъединен към топлопреносната мрежа и няма данни това да е преустановено.

В назначената и приета по делото техническа експертиза вещото лице е изчислило размера на дължимата сума и районният съд е съобразил това, като е приспаднал начислената в по-висок размер. Следователно вземането на ищеца е установено от представените писмени доказателства за отчетената топлоенергия и от назначената техническа експертиза, поради което подадената въззивна жалба не следва да се уважава.

Разноски не са претендирани от ответника по жалбата за въззивната инстанция.

Съгласно чл.280 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

          Мотивиран така, Окръжният съд

 

                                              Р           Е     Ш      И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 1460 от 25.09.2019 г. на Русенския районен съд по гр. д. № 1264/2019 г. в частта, с която е уважен искът по чл.422 от ГПК и в частта за разноските.

          В останалата част, с която е отхвърлен искът, решението като необжалвано е влязло в сила.

 

          Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: