Определение по дело №2886/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260043
Дата: 8 януари 2021 г.
Съдия: Румяна Иванова Андреева Атанасова
Дело: 20205300502886
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №260043

 

Гр.Пловдив, 08.01.2021 г.

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, Х – ти граждански състав, в закрито заседание на  осми януари през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ 

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА 

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

 

като изслуша докладваното от съдията Р.Андреева ч.гр.д.№ 2886/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е  частна жалба от Г.И.В. чрез представителя и по делото адв. Н.Г., с която се моли за отмяната на определение № 262955 от 05.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 12966 от 2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив – ІІІ гр.с-в, с което е върната исковата и молба с вх. № 269583/07.10.2020 г.  по предявения против В.Н.З., Д. И. З., Й.В.З., М.В.З. и Н.В.З. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат постройка с идентификатор № 56784.518.1263.2 и навес от северозападната и страна и е прекратено производството по делото.  Прави се искане за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Х гр. с-в, като разгледа делото намери следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№ 12966 от 2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив – ІІІ гр.с-в  е  образувано по искова молба от Г.И.В. против В.Н.З., Д.И.З., Й.В.З., М.В.З. и Н.В.З., като е изложено твърдение, че ищцата е собственик на 1/6 ид. част от ПИ с идентификатор № 56784.518.1263, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Жан Жорес“ №33, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.518.1263.1.3, представляващ жилище с площ от 120 кв.м. Изложени са твърдения, че ответникът В.З. е построил в южния ъгъл на поземления имот без съгласието на останалите съсобственици сграда с площ от 25 кв.м., която е заснета в КК на гр.Пловдив с идентификатор № 56784.518.1263.2. Твърди се, че всички ответници ползват тази постройка. Непосредствено  пред постройката /от северозападната и страна / без съгласието на останалите съсобственици на ПИ ответниците построили навес, чиято конструкция е закрепена към стената на жилищната сграда и оградата на двора и който използват за паркиране на автомобили. Поддържа се, че постройката и навесът препятстват свободното ползване на имота между югозападната стена на жилищната сграда и югозападната граница на имота, като ответниците допълнително препятстват спокойното ползване на дворното място и отричат правото на ползване на ищцата да паркира своя лек автомобил. На това основание се иска осъждане на ответниците да премахнат постройката и навеса.

С разпореждане от 12.10.2020 г. ПРС е оставил исковата молба без движение, като е дал на ищцата едноседмичен срок, в който да отстрани нередовностите по същата, като посочи дали ответниците са всички съсобственици на недвижимия имот, в който са построени постройката и навесът, чието премахване се иска; в случай че има и други съсобственици на парцела, да насочи иска си и срещу тях, като има предвид, че доколкото претендира премахването на сгради в недвижим имот, надлежни ответници са всички лица, които притежават вещни права върху земята.

 След изтичане на срока за изпълнение на указанията, на 02.11.2020 г. Ищцата чрез адв.Н.Г. е посочила кои са лицата - съсобственици на процесния поземления имот, в който са построени постройките, чието премахване претендира, но е заявила, че двама от тях – Н. К. и Б. Н. не са строили и не ползват нито сградата, нито навеса и не поддържат състояние, с което да възпрепятстват упражняването на правото и на сабственост, поради което искът и не е насочен против тях.

С обжалваното определение ПРС е приел, че ищцата не е изпълнила дадените и указания, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Изложил е мотиви, че в случая е необходимо участието в производството на всички съсобственици и носителите на вещни права върху имота, за да може същите да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо по решението. 

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдаебен състав намира така постановеното определение за правилно.

С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения, според които има и други собственици на имота, в който се намират изградените и ползваните от ответниците обекти, следва да се приеме, че исковата молба е останала нередовна поради нежеланието на ищцата да включи като участници в процеса  всички необходими задължителни другари на страната на ответниците. Това е така, тъй като уважаването на иска по чл. 109 ЗС чрез премахване на извършеното строителство неизбежно ще засегне правната сфера на всички лица, притежаващи вещни права върху съсобствения имот, тъй като предвид презумпцията на чл. 92 ЗС, според която приращенията принадлежат на собственика независимо от кого са извършени, ще има за резултат промяна в обекта на вещното право. Ето защо надлежни ответници в производството по предявен негаторен иск, с който се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и други постройки и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката /чл. 110, ал. 1 ЗС/, са всички лица, които притежават вещни права върху земята - собственикът и носителите на ограничени вещни права, като те имат качеството на задължителни необходими другари. /В същия смисъл са и решение № 14 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 4205/2015 г. , Определение № 64 от 11.02.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 5655/2015 г., Определение № 413 от 28.09.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 4324/2019 г./.

Поради изложеното въззивният съд намира, че подадената частна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Поради изложеното съдът 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г.И.В. против определение № 262955 от 05.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 12966 от 2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив – ІІІ гр.с-в, с което е върната исковата и молба с вх. № 269583/07.10.2020 г.  по предявения против В.Н.З., Д. И. З., Й.В.З., М.В.З. и Н.В.З. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат постройка с идентификатор № 56784.518.1263.2 и навес от северозападната й страна и е прекратено производството по делото. 

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател  пред ВКС.





ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                            ЧЛЕНОВЕ: