№ 49779
гр. София, 03.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110144347 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът намира искането на ответника за прекратяване на производството поради
недопустимост на предявените искове за неоснователно. Това е така, тъй като пасивната
процесуална легитимация се обуславя от изложените в исковата молба обстоятелства. По
отношение твърденията на ответника, че процесното вземане е прехвърлено на трето за
спора лице, по делото не са представени доказателства.
Към исковата молба са представени документи, които като относими и допустими
следва да бъдат приети като писмени докозателства.
С оглед изразеното в писмения отговор становище, обективираните в исковата молба
доказателствени искания за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и задължаване на
ответника да представи документи по реда на чл.190 ГПК не е необходимо за правилно
изясняване на спора от фактическа страна.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ възражението на ответника за недопустимост на предявените искове,
както и искането му за прекратяване на производството по делото.
ПРИЕМА представените към исковата молба документи по опис, обективиран в
същата, като писмени доказателства по делото.
ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза и задължаване на ответника да представи документи по реда на
чл.190 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.02.2026 г. от 10:00 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
1
на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по предявен от *** срещу „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД
иск за прогласяване за нищожен на договор за кредит „Бяла карта“ № 11013734/28.06.2022 г.
поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави. В условията на
евентуалност са предявени искове, както следва: за прогласяване за нищожна поради
противоречие на закона на клаузата на чл.15 от договора за кредит, предвиждаща
задължение за предоставяне на обезпечение; за прогласяване за нищожна поради
противоречие на закона на клаузата на чл.20 от договора за кредит, предвиждаща
задължение за неустойка при непредоставяне на обезпечение; за прогласяване за нищожна
поради противоречие на закона на клаузата на чл.4, ал.1, т.4 от договора за кредит,
определяща ГПР в размер на 45,90 %; за прогласяване за нищожна поради противоречие на
закона на клаузата на чл.21, ал.4 и ал.5 от договора за кредит, предвиждаща допълнителни
такси за забава.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.06.2022 г. е сключил с „Аксес Файнанс“
АД, договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който му е предоставен револвиращ кредит
в максимален размер на 500,00 лева под формата на разрешен кредитен лимит, усвоим чрез
международна платежна карта „Бяла карта“, при уговорен ГПР в размер на 45,90 %. В
договора било уговорено, че кредитополучателят се задължава да върне на кредитора
усвоения кредит ведно с начислената възнаградителна лихва, законна лихва за забава,
неустойка за неизпълнение на задълженията по договора и разходите за събиране по чл. 21,
ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от договора. Сочи още, че съгласно чл. 15 от договора
кредитополучателят се задължил да предостави обезпечение – банкова гаранция или
поръчител, отговарящи на конкретно изброени кумулативни условия, а съгласно чл. 20 от
договора, ако кредитополучателят не предостави обезпечението в уговорения срок, дължи
неустойка в размер на 10 % от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към
последно число на предходния календарен месец. Според ищеца договорът за кредит е
нищожен поради противоречие със закона и поради накърняване на добрите нрави. В тази
насока излага доводи, че в размера на посочения ГПР не е включена неустойката по чл. 20,
вр.чл.15, ал.1, поради което ГПР надвишава максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4
ЗПК. На следващо място, оспорва договора като сключен и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК, защото е налице неяснота относно ГЛП – посочен е фиксиран ГЛП, но той е приложим
само за първия месец, а ако кредитът не бъде върнат в 1-месецен срок, се прилага по-висок
ГЛП /т.е. касае се за променлив ГЛП, зависещ от начина на плащане на кредита/, който обаче
не е посочен. Изтъква, че тази неяснота също влияе върху действителния размер на ГПР.
Сочи, че нищожността на съществени елементи от императивното съдържание на договора
за кредит, каквито са ГЛП и ГПР по кредита, влече нищожност на целия договор. При
условията на евентуалност моли да бъдат прогласени за нищожни отделни клаузи в
договора. Релевира възражение за нищожност на клаузата на чл. 20, предвиждаща неустойка
при непредоставяне на обезпечение, поради неравноправност /включително по смисъла на
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП с оглед високия й размер/, като изтъква, че тя не е индивидуално
2
уговорена. При условията на евентуалност сочи, че неустоечната клауза накърнява добрите
нрави поради нарушаване на принципа на добросъвестността /с нея се прехвърля рискът от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, като с поставянето на
изначално неизпълними предвид вида на кредитирането и в толкова кратък срок изисквания
се цели неоснователно обогатяване на кредитора – получаване на допълнителна скрита
печалба над възнаградителната лихва/ и излизане на неустойката извън присъщите функции.
Счита за нищожни и клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5, предвиждащи задължения за плащане
на разходи за действия по събиране на задълженията при забава за плащането им и на
разходи за дейността на служител, който осъществява дейността по извънсъдебно събиране
на задължението. Изтъква, че единствената предпоставка за начисляване на уговорените в
тях такси е забавата на длъжника, поради което те противоречат на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Намира, че тези клаузи противоречат и на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като не се дължат заради
извършени разходи, поради което не се касае за такси. По изложените в исковата молба
доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове.
Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище
за недопустимост, а по същество за неоснователност на предявените искове. Не оспорва
сключването между страните на Договор за кредит „Бяла карта“ № 11013734/28.06.2022 г. с
твърдяното в исковата молба съдържание. Твърди, че с договор за цесия от 28.03.2023 г.
вземанията са цедирани на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. По
същество на спора оспорва договорът или отделни негови клаузи да са нищожни. Поддържа,
че в него са ясно описани допусканията при изчисление на ГПР. Излага, че задължението за
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение зависи изцяло от действията на
потребителя, поради което същата се явява неизвестен за кредитора разход, респ. не следва
да се включва в общия размер на разходите по договора. Поддържа още, че процесната
неустойка е уговорена в съответствие с присъщите й функции. Посочва, че
непредоставянето на обезпечение поставя сериозна несигурност пред кредитора дали ще
успее да събере сумата по предоставения кредит. Излага, че разходът по чл. 21, ал. 4 от
договора се дължи, само в случай че потребителят не заплати в посочения срок за плащане
текущото си задължение, а разходът по чл. 21, ал. 5 – само в случай че е обявена предсрочна
изискуемост на задължението на кредитополучателя. Ето защо, изразява становище, че
начисляването на тези разходи е обосновано, доколкото ответното дружество разполага със
специално изграден човешки и технически ресурс, който се занимава със събиране на
вземания по извънсъдебен ред и допълнителни действия по събиране на просрочени
вземания. Изтъква, че разходите по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 не биха били дължими, ако
потребителят изпълнява коректно и навременно задълженията си по договора за кредит.
Оспорва твърденията за неравноправност на клаузи от договора, доколкото още при
сключването му потребителите се запознават с неговите условия посредством предоставяне
на СЕФ. Моли за отхвърляне на исковете в цялост, а евентуално моли съдът да прогласи
нищожност само на отделни клаузи от договора за кредит, защото възникналото заемно
3
правоотношение между страните може да продължи своето действие и без тях. Претендира
разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и 3 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че на основание чл.154, ал.1 ГПК в негова тежест е да докаже
пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на
заявените правни основания.
УКАЗВА на основание чл.146, ал.2 ГПК на ответника, че се сочи доказателства за
твърденията си относно цедиране на вземането по процесния договор за кредит.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, с която ще спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4