РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Радомир, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря И. ЕВТ. С.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20241730200051 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление, № ./22.01.2024 г. на ОДМВР П., РУ Р. на Ж. З. В., с
постоянен адрес: гр.Р., ул.„Б.“ № ., ет.., ап., е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.2 от
ЗДвП.
Недоволна от така наложеното му наказание е останалa жалбоподателката Ж. З. В.-
П.а и чрез процесуалния си представител адв. Х. Х. от САК, е обжалвала наказателно
постановление, като по изложените в жалбата обстоятелства и съображения, моли съда да
отмени атакуваното изцяло, като необосновано и незаконосъобразен.
Административно-наказващият орган – ОДМВР – П., редовно и своевременно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Районен съд- Радомир, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа
страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, поради което е допустима и се
дължи разглежданетоù по същество.
От фактическа страна.
Видно от представеното и атакувано в настоящото производство наказателно
постановление, на посочената дата – 04.01.2024 г. в 18:05 ч. в гр. Р. на ул. „Р. Д.“, собственик
1
на МПС, БМВ Х.Д, РК.ВХ, с посока на движение от гр. П. към гр. К., непосредствено след
кръстовището с ул. „Д.“ не пропуска стъпилия и преминаващ пешеходец от ляво на дясно по
пешеходната пътека тип „зебра“ обозначена с пътна маркировка М8.1 – сигнализирана с
пътен знак Д-17. С което е нарушена разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП и е наложена
глоба на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП в размер на 100 лв. и на основание Наредба № .
от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки към 22.01.2024 г. с което на г-н П.а остават
39 контролни точки.
По делото е разпитана като свидетел Г. К. Б., която е свидетел по акта. На длъжност
„полицейски инспектор“ в РУ - Р.. Според свидетелката имало докладна записка и по нея
бил съставен АУАН.
По делото е разпитан като свидетел Т. С. С., който е на длъжност „младши
полицейски инспектор“ в РУ – Р.. Според свидетеля случая е по нарушение по жалба от
граждани, като са прегледани видеозаписи от камерите за видеонаблюдение.
От правна страна
Отговорността на ищцата е ангажирана за това, че на 12.02.2020 г. на ул. „Р. Д.“ не е
пропуснала преминаващ пешеходец, което безспорно нарушена разпоредбата чл.119, ал.1 от
ЗДвП, която предвижда, че при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Настоящия състав на съда намира, че не е доказано авторството на деянията, което
предполага доказване, че именно ищцата е водачът, допуснал соченото нарушение. В
заявлението си до началника на РУ – Р. г-жа С. К. дава единствено сведения за лек
автомобил „B.“, черен на цвят с пернишка регистрация, която била „2.“, като същата твърди,
че серията на номера не успяла да запомни, поради високата скорост. В сведенията до РУ –
Р. г-жа К. не дава никаква информация относно водача на лекия автомобил, като твърди, че
успяла да види само цифрите на регистрационния номер. Също така в свидетелските си
показания Т. С., твърди, че са прегледани видеозаписи от камерите за видеонаблюдение, на
които не се вижда нарушителя. При тези данни не става изобщо ясно как точно
полицейските служители за решили, че именно соченият в АУАН и НП автомобил е този,
който е извършил нарушението.
Настоящият състав на съда намира, че посочените белези не са достатъчни да се
направи обоснован извод, че именно соченият в НП автомобил е този, с който е реализирано
нарушението, като това заключение почива единствено и само на предположения.
В сведенията си ищцата твърди, че именно тя е собственик на лек автомобил марка „B.5“,
черен цвят с рег. № РК. ВХ, но същият автомобил се управлява от съпругът й И. Г. П. и в
определени случаи се управлява от нейния баща и брат й. Като на 04.01.2024 г. около 18:05
ч. не знае кой е управлявал горецитирания автомобил, както и дали е бил в движение.
В конкретния случай ищцата е собственик на автомобила, полицейските служители
са преценили, че именно с този автомобил е извършено нарушението, но без водачът да е
2
известен, във връзка с горното на 11.01.2024 г. са изискани сведения от ищцата, с което е
приложена разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, като еизпратена покана до собственика да
посочи кой е управлявал автомобила. Съдържанието на специалната разпоредба на чл. 188,
ал.1 от ЗДвП гласи, че собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил
МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Разпоредбата на
чл.188 от ЗДвП е създадена именно с цел да бъде установен извършителят на нарушение. По
презумпция това е собственикът, който обичайно житейски управлява автомобила си.
Законът също така предполага, че именно собственикът най-добре ще знае кой именно
управлява неговият автомобил. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за
извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от
ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да
бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила (Решение № . от 08.01.2018
г. по к. адм. н. д. № ./2017 г. на Административен съд - Б.). В конкретния случай е съобразена
специалната разпоредба, като в сведенията си ищцата не сочи кой е управлявал лек
автомобил с регистрационен номер РК.ВХ на дата 04.01.2024 г. около 18:05 ч. и именно, че
на процесния участък именно ищцата е управлявала процесното МПС.
В съвкупност на така събраните доказателства водят до извода, че авторството на вменената
вина на ищцата е доказано по несъмнен начин съгласно разпоредбата на чл.188, ал. 1 от
ЗДвП.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление, № ./22.01.2024 г. на ОДМВР П., РУ Р.
на Ж. З. В., с постоянен адрес: гр.Р., ул.„Б.“ № ., ет.., ап.., с което е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл.119, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
3