Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 10.12.2014 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на единадесети
ноември през две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря М.К.,
като разгледа докладваното от
съдията ВЪЛЧЕВА гр. дело №694 по описа на съда за 2014 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ и по чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от адв.Н.
Б., ПзАК - пълномощник на „ФАИ-БГ" ЕООД,
ЕИК .., с управител
Й. П. М., с ЕГН **********, съдебен адрес: гр.П., ул.„И. В." №… - адв.
Б. против „APT СТРУКТУРА" ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„У. Г." №.., вх…, ап….,
представлявано от управител А. А. Й., в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че през 2012-2013г. доставили на ответното дружество обзавеждане, подробно описано
в съответните фактури, поръчки, договори и спесификации. Твърди, че договорите за търговска продажба са
неформални по своя характер. В случая за съдържанието на постигнатите
договорености следва да се съди от издадените и приети данъчни фактури. Касае
се за данъчни фактури №3055/10.07.2012 г. /платена изцяло/; №3070/20.07.2012
г.; №3159/11.10.2012 г.; №3183/30.10.2012 г.; №3195/09.11.2012 г.;
№3356/25.02.2013 г.; №3357/26.02.2013 г.; №3363/04.03.2013 г.; №3380/15.03.2013
г. и №3440/19.04.2013 г. на обща стойност от 68565.97 лв. Твърди, че на това основание предали описаното обзавеждане. По фактурите обаче постъпили частични и със закъснение плащания по банков път -
общо 45178.86 лв., за което представят счетоводен анализ към 18.12.2013 г. и 12 бр. банкови
извлечения от "БАНКА ДСК" ЕАД. Била отправена покана от
19.12.2013 г., получена с обратна разписка на вписания в търговския регистър
адрес на управление на дружеството. Въпреки това, получателят не изпълнил
оставащите си парични задължения. Към момента общото парично задължение е в
размер на 23387.11 лв. по фактури и главници,
както следва: фактура №3070/20.07.2012 г. - 0.54 лв.; фактура №3159/11.10.2012 г.- 0,03 лв; фактура
№3183/30.10.2012 г. - 3505.06 лв.;
фактура №3195/09.11.2012 г. - 1970.80 лв.;
фактура №3356/25.02.2013 г. - 6608.54 лв.;
фактура №3357/26.02.2013 г. - 343.96 лв.;
фактура №3363/04.03.2013 г. - 259.51 лв.;
фактура №3380/15.03.2013 г. - 9720.38 лв.;
фактура №3440/19.04.2013 г. - 978.29 лв. Твърди, че дължимите мораторни лихви по фактури са, както следва: По фактура №3183/30.10.2012 г. - 435.15 лв. върху
главница от 3505.06 лв. за периода 01.11.2012 г.
- 27.02.2014 г.; По фактура
№3195/09.11.2012 г. - 239.65 лв. върху главница от
1970.80 лв. за периода 10.11.2012 г. - 27.02.2014 г.; По фактура №3356/25.02.2013 г. - 603.55 лв. върху главница от 6608.54 лв. за периода 26.02.2013 г. - 27.02.2014 г.; По фактура №3357/26.02.2013 г. - 31.32 лв. върху главница от 343.96 лв. за периода 27.02.2013 г. - 27.02.2014 г.; По фактура №3363/04.03.2013 г. - 23.19 лв. върху главница от 259.51 лв. за периода 05.03.2013 г. - 27.02.2014 г.; По фактура №3380/15.03.2013 г. - 838.99 лв. върху главница от 9720.38 лв. за периода 16.03.2013 г. - 27.02.2014 г.; По фактура №3440/19.04.2013 г. - 74.89 лв. върху главница от 978.29 лв. за периода 20.04.2013 г. - 27.02.2014 г. или общо 2246.74 лв.
мораторни лихви за описаните периоди.
Ищецът твърди също, че гореописаните фактури се съставили и подписали от
двете страни по търговските сделки. Купувачът обаче не заплатил доставеното, въпреки че нямало възражения при приемането или впоследствие. Уговорили и
формата на плащания - по банков път, чрез
платежно нареждане, съобразно Наредба №3/2009 г. за
паричните преводи и платежните системи. Във фактурите не е посочен срок за
плащане на цената, поради което субсидиарно приложим е текстът на чл.327 ал.1 от ТЗ. Плащането на цената следвало да стане едновременно с предаването на стоките, но до
момента има частични такива. Счита,
че настоящият иск е подкрепен с писмени доказателства,
включително данъчни фактури, банкови извлечения за частични плащания и
счетоводни справки. Налице е закъснение в плащанията повече от година. Това
наложило издаването на Обезпечителна заповед по ч.
гр.д. №210/2014 г. на PC - Пазарджик за налагане
запор върху банковите сметки на длъжника в "Юробанк България" АД.
Нещо повече, на 25.02.2014 г. двете дружества подписали споразумение за доброволно уреждане на дълга по
смисъла на чл.365 от ЗЗД. Със същото ответникът
признал съществуващия си дълг - главница, лихви и
разноски и приел изплащането му на вноски. Въпреки това, до настоящия момент не последвало плащане. Това мотивирало
правния им интерес от завеждане на настоящото дело.
Моли съда,
след като установи съществуващите задължения на „APT СТРУКТУРА" ЕООД към ищеца, да осъди ответното дружество да заплати на
„ФАИ-БГ" ЕООД сумата от 25633.85 лв. /23387.11
лв. - главница
по процесните фактури и 2246.74 лв. - мораторни лихви за периода до 27.02.2014 г., както и
законната лихва върху сумата от 23387.11 лв. от
момента на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане и
сторените деловодни разноски. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си и прави
доказателствени искания.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответното дружество не е депозирало писмен отговор по така
подадената искова молба. Не е взело становище по основателността на предявените
искове. Не е представило доказателства и не е направило доказателствени
искания.
Предявените
искове се поддържат в проведеното по делото съдебно заседание от процесуалния
представител на ищеца. Изразява становище по съществото на правния спор в пледоарията
си. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение по делото.
Ответното дружество, редовно
призовано, не изпраща свои представител в проведеното по делото съдебно
заседание. Не взема становище по основателността на предявените искове.
Съдът намира направеното, в
съдебното заседание на 11.11.2014 год., искане от пълномощника на ищеца, за
постановяване на неприсъствено решение по делото за основателно, по следните съображения:
В конкретния случай, ответникът не представи в срока по чл.131 от ГПК писмен
отговор по подадената искова молба. Не изпрати свои представител в първото по
делото заседание, а така също не направи и искане за разглеждането на делото в негово
отсъствие. Съдът приема също така, че са налице и предпоставките на чл.239
ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като на ответника, с изпратените му съобщения по
делото, изрично са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание. От друга страна предявените искове по чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ и по чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД са вероятно основателни. Тези изводи съдът прави с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства, представените и приети
доказателства и заключението на вещото лице.
При
тези данни и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.238 ал.1 от ГПК и
чл.239 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, съдът посочва /указва/ на страните, че решението
му се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
Предявените искове с правно основание чл.327 ал.1
от ТЗ, във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ следва да бъдат уважени, като
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума от общо
23387,11 лева.
Основателно
се явява и искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждането на исковата молба в съда - 28.02.2014 година до
окончателното й изплащане.
Предявените
искове с правно основание чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД също следва
да бъдат уважени, като ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от общо 2246,74 лева, която съответства на претендирания от него размер.
Ответникът
дължи на ищеца и сторените по делото разноски за държавна такса, за възнаграждение
на вещото лице и за адвокатски хонорар в размер общо на 2170,36 лева, съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни
документи.
По изложените съображения и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „APT
СТРУКТУРА" ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район Л., ж.к.“Л.“, бл…, вх…, ап…, представлявано от управителя С.П.П. да заплати на „ФАИ-БГ" ЕООД, ЕИК …, с управител Й. П. М., с ЕГН **********, съдебен
адрес: гр.П., ул.„И. В." №.. - адв. Б. сумата от общо 25633.85 лв., от които сумата от 23387.11 лв. - главница по процесните фактури и сумата от 2246.74
лв. - мораторни лихви за
периода до 27.02.2014 г., както и законната лихва върху сумата от 23387.11 лв. от момента на завеждане на исковата молба – 28.02.2014 год. до окончателното им изплащане, както и сторените по делото
разноски в размер
общо на 2170.36лв.
На
основание чл.239 ал.4 от ГПК, неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: