Решение по дело №526/2013 на Районен съд - Свищов

Р Е Ш Е Н И Е

№ 189

 

гр. СВИЩОВ, 02.12.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СВИЩОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание проведено на седми ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ      Секретар: Г.И.  Прокурор:  като разгледа докладваното от съдията Ивайло Йорданов  гражданско дело № 526 по описа на съда за 2013г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че на 03.11.2009г., на основание Договор за заем е предоставил в заем на ответника сумата от общо 3350 лева, чрез банкови преводи по сметка на длъжника, както следва: на 03.11.2009г. сума в размер на 2000 лева (две хиляди лева) в банкова сметка *** „Прокредит Банк” АД, на 17.11.2009г. сумата в размер на 200 лева (двеста лева) в банкова сметка *** „Прокредит Банк” АД и на 26.11.2009г. сумата в размер на 350 лева (триста и петдесет лева) в банкова сметка *** „Прокредит Банк” АД, като ответникът се е задължил да върне получената в заем сума в най-кратки срокове. Твърди се, че договорът е бил сключен в устна форма. Посочва се, че ищецът е изпратил на ответника покана, с която е поканил последният в едноседмичен срок от получаването и да върне сумата в размер на 3350 лева по сключения договор за заем, като поканата е получена от ответника на 22.04.2013г. Твърди се, че въпреки изтичане на срока, ответникът не е изпълнил задължението си да върне на ищеца сумата в размер на 3350 лева. Релевира се, че ищецът е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за което пред РС – Свищов е било образувано ч. гр. дело № 386/2013г. по описа на Районен съд Свищов, по което е постъпило възражение от страна на длъжника. Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че в полза на М.К.Г., ЕГН: ********** съществува вземане от Т.Б.Г., ЕГН: **********, в размер на 3350 лева, представляваща дължима главница по договор за заем от 03.11.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендират се разноски.

Ответникът заема становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва фактическите твърдения на ищцовата страна за наличието на твърдяната облигационна обвързаност между страните. Твърди, че основанието на извършените преводи, касаят отношения на ищеца с друго лице, а именно В. Б.Г., на когото Г. е предавал парични суми в брой и чрез посочените в исковата молба банкови преводи по сметка на ответника, които са били предмет на НОХД № 957/2012г. по описа на Районен съд Велико Търново. Релевира се, че с влязла в сила присъда, постановена на 18.09.2012г. по НОХД № 957/2012г. по описа на РС Велико Търново, В. Б.Г. е признат за виновен и осъден, че за периода от 31.10.2009г. до 28.11.2009г. в гр. Дебелец, с. Поликрайще, гр. Дряново, гр. Свищов и гр. В. Търново при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у М.К.Г., че ще му продаде 45 броя крави и с това му причинил имотна вреда в размер на 11 200 лева, съставляващи авансово плащане по договор за покупко-продажба от 10.11.2009 г., сключен между „Евротек строй" ЕООД и „Кравеферма Янтра-Сашево" ЕООД, изплатени по банков път и в брой, както следва: 6 000 лв. на 31.10.2009 г. в с. Поликрайще; 350 лв. на 26.11.09 г. по банков път; 200 лв. на 17.11.09 г. по банков път; 2 000 лв. на 03.11.09 г. по банков път; 800 лв. на 17.11. 2009 г. по банков път; 200 лв. на 05.11.09 г. в Дряново; 600 лв. на 10.11.2009 г. в гр. Свищов; 550 лв. на 12.11.2009 г. . в гр. В. Търново; -150 лв. на 26.11.2009 г. в гр. Свищов; 350 лв. на 28.11.2009 г. на разклона за гр. Дебелец, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, вр. чл. 36, чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б" и чл. 58а от НК, при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 2, ал. 2 от НК, Районен съд - Велико Търново е наложил на В. Б.Г. наказание „Пробация”. Със същата Присъда PC- Велико Търново е осъдил В. Б.Г. да заплати на гражданския ищец в наказателното производство М.К.Г. сумата от 11 200.00 (единадесет хиляди и двеста лв.), представляваща имуществени щети в резултат на престъплението по обвинителния акт, ведно със законната лихва от датата на увреждането 28.11.2009 г. до окончателното плащане, както и 600.00 лв. (шестстотин лв.) разноски по делото. Твърди се, че в хода на наказателното производство е било установено, че ответникът няма нито пряко, нито косвено отношение към уговорките между ищеца и неговия брат В. Г. относно проектирана от тях продажба на крави, цената по сделката и начина на плащане. Твърди се, че сумата 3350 лева е част от сумата 11 200, която В. Г. е осъден да заплати на М.К.Г.. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявената срещу ищеца искова претенция. Претендират се разноски.

 

Съдът, след като взе предвид ангажираните от страните правно релевантни факти, оцени представените от тях доказателствени средства поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

От съдържащите се в делото писмени доказателства, находящи се на лист 9-12 от досъдебното производство, което е било водено срещу В. Б.Г. и е приобщено към настоящото производство, съдът намира за доказани фактическите твърдения на ищеца, че същият е превел по сметка на ответника претендираните с исковата молба суми.

Тези писмени доказателства, обаче не доказват по изискуемия по закона начин - главно и пълно, фактическите твърдения на ищеца, че тези суми са във връзка със сключен между ищеца и ответника договор за заем.

От проведеното от ответника насрещно доказване, съдът намира за доказани фактическите му твърдения, че по отношение на сумата, предмет на настоящото производство е налице влязла в сила присъда № 142 от 18.09.2012г. на Районен съд Велико Търново, ползваща се със задължителна сила, съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, с която В. Б.Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а именно за това, че за периода 31.10.2009г. до 28.11.2009г. в град Дебелец, село Поликрайще, град Дряново, град Свищов и град Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у М.К.Г., че ще му продаде 45 броя крави и с това му причинил имотна вреда в размер на 11200 лева, съставляващи авансово плащане по договор за покупко-продажба от 10.11.2009г., сключен между „Евротек строй” ЕООД и „Кравеферма Янтра – Сашево” ЕООД, изплатени по банков път и в брой измежду които плащания са и посочените с исковата молба плащания по сметка на ответника, които суми са били предназначени за В. Б.Г., а не представляват дадена в заем сума на ответника Т.Б.Г..

Със своя доклад по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже главно и пълно, че е предал на ответника претендираната сума в заем. Съдът няма задължение в своя доклад по чл. 140 ГПК да извършва оценка на ангажираните доказателства и да приема дали същите доказват фактическите твърдения на страната, поради и което съдът не е указал на ищеца, че не сочи доказателства във връзка с фактическите си твърдения, за наличието на твърдяната облигационна връзка между страните. В случая ищецът е ангажирал доказателства, но същите не доказват главно и пълно, че сумата е предадена на ответника на твърдяното с исковата молба основание, а именно по договор за заем.

Доколкото дадените от ищеца обяснения пред съда по реда чл. 176 ГПК, се съдържат твърдения за наличието на заемно правоотношение между страните и предвид факта, че същите касаят изгодни за страната факти, то те не могат да служат за доказателство, че сумата е предадена на ответника въз основа на договор за заем, а не е предадена на друго някакво основание.

По изложените мотиви съдът намира искова претенция за неоснователна и недоказана, поради и което същата следва да бъде отхвърлена

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 350,00 лева.

 

По гореизложените мотиви, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на М.К.Г., ЕГН: **********,*** предявен против Т.Б.Г., ЕГН: **********,***, с който се иска да бъде прието за установено по отношение на Т.Б.Г., че в полза на М.К.Г., ЕГН: ********** съществува вземане от Т.Б.Г., ЕГН: **********, в размер на 3350 лева, представляваща дължима главница по договор за заем от 03.11.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по отношение на което вземане е налице Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадено на основание Разпореждане по ч. гр. дело № 386 по описа на СвРС за 2013г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА М.К.Г., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б.Г., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 350,00 лева (триста и петдесет лева и 00 ст.), представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението до страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: