№ 34
гр. Плевен, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20244430202051 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № Р-006046 от 16.10.2024 година на
Председателя на Комисия за защита на потребителите на основание чл. 45,
ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) на „***“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление в град София, ЕИК*** е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева за
извършено на 18.10.2023г. в гр. Плевен административно нарушение по чл. 11,
ал.1, т.10 от ЗПК.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят – „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в град
София, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба
до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от
ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно жалбоподателят, редовно призован не се представлява. В
депозираната жалба против обжалваното наказателно постановление са
наведени доводи за неговата незаконосъобразност, поради издаването му в
противоречие с процесуалния закон, при неправилно тълкуване и прилагане
на материално-правните норми и в противоречие с доказателствата по делото.
Моли съда дапостанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно
Наказателно постановление № Р-006046 от 16.10.2024 година на Председателя
1
на Комисия за защита на потребителите. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна не се представлява в съдебно заседание. Постъпила е
писмено становище с вх. № Р-03-1576/21.11.2024г. от процесуалния
представител на КЗП – юрк. Р. М., в която са изложени подробни доводи в
подкрепана твърдението, че жалбата е неоснователна и обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана
по същество.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
На 20.03.2024г. актосъставителят С. Н. Н. в приссътвието на
свидетелката Р. И. К. извършили проверка (резултатите от която отразили в
КП № с КП К-2739063) в офис за кредити в гр. Плевен, на ул. „***" 11,
стопанисван от „***” ЕООД. Проверяващите констатирали, че в обекта се
предоставят потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер от 100,00 лв.
до 5 000.00 лева. При направено запитване за отпускане на потребителски
кредит в размер на 3 000,00 лв. със срок за погасяване 12 месеца била
предоставена информация в писмена форма чрез ***ен европейски формуляр
/СЕФ/. както следва: общ размер на кредита 3 000,00 лв.; срок 12 месеца;
размер на вноската 307.23 лв.; обща дължима сума - 3 686,76 лв. ГПР -
48,32%; фиксиран лихвен процент - 41%. Предложени били допълнителни
услуги „***" и „***“. На стр. 6 и стр. 7 от СЕФ била посочена информация за
допълнителна услуга „***". която гарантира приоритетно разглеждане и
становище на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на 1
час..." и допълнителна услуга „***", която предоставя правото на едностранна
промяна на погасителния план от страна на кредитополучателя.".
На стр. 7 от СЕФ било посочено, че дължимото на кредитора
възнаграждение при поискана и закупена допълнителна услуга „***" е в
размер на 1 350,00 лв„ а за допълнителна услуга „***" е 1 290,00 лв. Размерът
на вноската е 220,00 лв, и е дължима заедно с месечната погасителна вноска
по кредита. В случай, че бъде поискано погасяване изцяло или частично на
съответния кредит преди уговорения срок и е закупена, съответно използвана
допълнителна услуга „***", възнаграждението за същата е дължимо в пълен
размер. Общи параметри по кредита и при закупуване на допълнителна
услуга: 1.)Общ размер на вноската - 527,23 лв.; 2.) О0бща сума, която следва
да бъде заплатена - 6 326,76 лв.
2
Изискани били и 3 бр. договори за потребителски кредит (произволно
избрани от кредитора), ведно с ОУ, погасителен план и СЕФ. Присъствалият
служител на дружеството по време на проверката заявявил, че договорите
ежеседмично се изпращат в централен офис в гр. София и не се съхраняват в
офиса в гр. Плевен, поради което, с КП № К-2739063 от 20.03.2024г., във
връзка с установяване спазване изискванията на ЗПК, било поискано
кредитната институция да представи в офиса на КЗП в гр. Плевен 3 броя
договори за потребителски кредит, сключени с потребители в гр. Плевен (без
допълнителни услуги „***" и „***" в периода от м. 09.2023 г. до датата на
проверката, ведно с Общи условия, погасителен план, СЕФ; 3 броя договори
за потребителски кредит с допълнителни услуги „***" и „***“ за същия
период; бланка на типов договор; 1 бр. договор за потребителски кредит,
който е предсрочно погасен; информация за общ брой сключени договори в
офиса в гр. Плевен за същия период с разбивка без допълнителни услуги и с
допълнителни услуги.
На 28.03.2024г., чрез куриерска фирма били предоставени становище и
изисканите с КП № К- 2739063 документи, съответно заведени с вх. № Р-03-
497/28.03.2024 година. В Становището било посочено, че за периода м.
09.2023г. до момента в офиса са сключени 280 бр. договори, като от тях няма
договори „***“ без допълнителни услуги. След преглед на предоставените
документи е било установено следното: В предоставените ДПК №
40020804173; ДПК № 40021137659 и ДПК № 40020077158 ведно с ОУ, ПП и
СЕФ към тях били заличени датите на сключване на договорите и на
предоставяне на информацията. На 29.03.2024г. била изпратена покана до
кредитора с изх. № Р-03-500/29.03.2024г. да предостави допълнително
документи и информация:
1. ДПК № 40020804173; ДПК № 40021137659 и ДПК № 40020077158
ведно с ОУ, ПП и СЕФ към тях без заличени дати на сключване на договорите
и на предоставяне на информацията;
2. Договор за потребителски кредит, сключен в офиса в гр. Плевен,
ул. „***“ 11 през м. 12.2023г. ведно с ОУ, ПП и СЕФ — произволно избран от
Вас;
3. Договори за потребителски кредит, които са сключени и
предсрочно погасени в периода м. 07.2023г. до момента- 2 бр. произволно
избрани, които да попадат в обхвата на ЗПК, а именно: с размер на кредита
над 500 лв. и със срок за погасяване над 4 месеца ведно с ОУ, ПП, СЕФ и
документ, от който да е видна датата и сумата, която е внесена за предсрочно
погасяване;
4. Договор за потребителски кредит - I бр., по който е упражнено
право на отказ от договора в периода м. 07.2023г. до момента ведно с
уведомлението на кредитополучателя за отказ от договора и документ за
внесената сума, от който да е видна датата и сумата, която е върната.
На 12.04.2024г., чрез куриерска фирма били предоставени становище и
3
изисканите документи, съответно заведени с вх. № Р-03-576/12.04.2024г. На
16.04.2024г. била изпратена покана с изх.№ Р-03-588 дружеството да
предостави на ел. поща ******@***.** становище, в което да бъде изяснено,
включен ли е размерът на възнаграждението за предоставяне на
допълнителната услуга „***“ в размера на годишния процент на разходите
/ГПР/ към съответните договори /ДПК/ № 40020804173/18 10 2023г ДПК №
40021137659/02.11.2023 г.; ДПК № 40020077158/18.09.2023г„ ДПК №
40022091945/12.12.2023г
На 26.04.2024г. било представено становище с вх.№ Р-03-660, от което
не става ясно дали размерът на възнаграждението за допълнителни услуги е
включен в размера на ГПР.
На 07.05.2024г. била изпратена нова покана с изх.№ Р-03-689 до
20.05.2024г. да бъде предоставена на ел. поща ******@***.** или в КЗП-
Плевен, ул. „***” ***, ***, *** ясна и категорична информация включен ли е
размерът на възнаграждението за предоставяне на допълнителните услуги
„***“ и „***“ в размера на годишния процент на разходите /ГПР/ към
съответните договори /ДПК/ № 40020804173/18.10.2023г., ДПК №
40021137659/02.11.2023г.; ДПК № 40020077158/18.09.2023г„ ДПК №
40022091945/12,12.2023 г.; ДПК № 40018333777/28.06.2023г.; ДПК №
страница 3/7 към АКТ № 006046 40021555438/21.11.2023г.; ДПК №
40020468068/03.10.2023г.’
На 21,05.2024г. било получено становище с вх. № Р-03-689, в което е
описано, че потребителите са поискали допълнителни и незадължителни
услуги, възнаграждението за които не следва да бъде включвано в изчисляване
на ГПР с оглед на нормативната уредба и по-конкретно поради това, че
сключването на договора за услуга не е задължително условие за получаване
на кредита или за сключването му при предлаганите условия.
Съгласно представения договор за потребителски кредит „*** ***" №
40021137659/02.11.2023г. на потребителя е била предоставена сума в размер
на 5 000.00 лв. за 36 месеца, с погасителна месечна вноска 243.48 лв.; ГПР
48,71%; ГЛП 41,00% и обща сума за погасяване 8 765.02 лева. В договора
било записано, че потребителят е поискал и закупил допълнителна услуга:
„***“ за сума в размер на 2 750.00 лв. Поради което заедно с месечната
погасителна вноска по кредита, кредитополучателят дължи вноска за
допълнителната услуга в размер на 76.39 лв. т.е. общо задължение - 11
515,02 лв. и общ размер на вноската - 319,87 лв. Съгласно договора
допълнителната услуга „***"-„предоставя право на приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит. Съгласно т.15.1. от Общите условия
към договора допълнителната услуга „***“ „предоставя правото на
„приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на
потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна
услуга „***” и в рамките на 1 /един/ час, считано от постъпването на искането
за отпускане на потребителски кредит в системата на „***“ ЕООД”, от което
4
се разбира, че това действие трябва да се извърши преди сключването на
договора за кредит и съответно да се заплати тогава, а в случая заплащането
се изисква с договора за кредит. От това се установява, че сумата за
допълнителната услуга „***“ се изисква само от потребителите, които
сключват договор за кредит.
В договора за потребителски кредит било посочено в т.VI. “По поискана
и закупена допълнителна услуга’, че: „.... В случай че КЛ/СД поискала погаси
изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за
закупената допълнителна услуга „***“ за периода между настъпилата и
следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер,а ако КЛ е закупил
допълнителна услуга „***" - дължи пълния размер на възнаграждението за
същата“, т,е. възнаграждението за услугите е винаги дължимо, дори при
предсрочно погасяване на кредита (В Общите условия по договора било
пояснено, че КЛ е клиент, а СД - солидарен длъжник). Проверяващите
констатирали, че съгласно Договор за потребителски кредит „*** ***“ №
40021137659/02.11.2023г. дължимата сума за допълнителната услуга „***“
представлява 55% от размера на предоставения кредит. В приложения СЕФ
към договора било посочено, че „Възнаграждението се разсрочва за срок от 36
месеца. Размерът на вноската е 76,39 лв. и е дължима заедно с месечната
погасителна вноска по кредита. В случай, че бъде поискано погасяване изцяло
или частично на кредита преди уговорения срок и е била закупена, съответно
използвана допълнителна услуга „***“, възнаграждението за същата е
дължимо в пълен размер. В погасителния план към договора в колона „6“ бил
вписан размер на вноска по закупена допълнителна/и услуга/и - 76,39 лева.
Проверяващите констатирали, че в конкретния случай сключеният
договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, според който договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начи, както
и че в него не е посочено как е образуван ГПР- при какви допускания и от
какви компоненти, а имало отразяване само на годишен процент на разходите
/ГПР/ единствено като абсолютна процентна стойност- 48.71 %, т. е липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № I начин, каквото е изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Проверяващите констатирали също така, „е посоченият ГПР е и неверен,
като аргументите им за това са, че в конкретния случай в договора за кредит,
сключен с потребителя фигурира клауза „***“, която се изразява в
приоритетно разглеждане. За предоставянето на тази допълнителна услуга
кредитополучателят дължи заплащане в размер на 2750.00 лева, която сума
представлява 55% от размера на предоставения кредит, и чието заплащане е
разсрочено за срока на договора. На практика това възнаграждение
5
представлява втора, скрита възнаградителна лихва, която в нарушение на чл.
19, ал. 1 от ЗПК не е включена в годишния процент на разходите, нито в
годишния лихвен процент. Ако тази сума би била включена в годишния
процент на разходите, то заедно с фиксираната лихва, общият размер на ГПР
би надхвърлил размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Проверяващите са съобразили
разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, съгласно която договорът за кредит
следва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите и на чл. 19, ал. 1 ЗПК, която указва, че годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т, ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит и са стигнали до законосъобразни извод, че поради това
е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай било
посочено, че ГПР е 48,71%, без обаче нито в договора, нито в ОУ към него да
се посочи по какъв начин е формиран ГПР и това поставя потребителя в
неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация
от кои пера е оскъпяването му по кредита, което се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта
на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не
само цифрово, какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР. Преди да пристъпят към съставяне на АУАН, въз основа н
акойто е издадено обжалваното наказателно постановление, проверяващите с
цел пълнота на изложението са посочили и че съгласно § 1, т, 1 от ДР на ЗПК,
„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. В случая било установено, че в ГПР не са включени
допълнителните разходи по кредита цената на допълнителната услуга „***“,
6
при което се е достигнало до допълнително възнаграждение, извън
уговорената възнаградителна лихва 41,00% и на скрити проценти от ГПР и по
този начин с посочените договорки кредиторът е постигнал заобикаляне на
императивни правни норми. Невключването на размера на възнаграждението
за закупена допълнителна услуга „***" в ГПР по кредита, при условие, че е
дължимо на кредитора и е включено в погасителния план по договора, води до
това, че има разлика между формално посочения и действително прилагания
размер. Поради което, посоченият в договора ГПР - 48.71 % е неточен и
заблуждава потребителя, тъй като размерът на възнаграждението за
предоставяне на допълнителна услуга 2750.00 лв., следва да се включи в ГПР,
съобразно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК. Съгласно тази разпоредба, ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими от посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Именно затова в посочената величина - ГПР, следва по ясен и
разбираем за потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички
разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му
правоотношение. Предвиденият в договора ГПР - 48.71 % не отговаря на
разходите, които ще направи потребителят, тъй като не включва
възнаграждението за предоставяне на допълнителна услуга.
Въз основа на извършената проверка и след задълбочен анализ на
събраните по преписката доказателства проверяващите установили, че
договор № 40021137659/02.11.2023г. за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ап.1, т. 10 от ЗПК, т.к. не съдържа посочване по ясен и
разбираем начин, годишният процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя 05.06.2024 година актосъставителят С. Н. Н. в присъствието на
свидетелката Р. И. К. съставила против „***“ ЕООД АУАН №006046 за това,
че на 02.11.2023г. в гр. Плевен като кредитор е сключил договор №
40021137659/02.11.2023г., който не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1,
т.10 от ЗПКи с това деяние е нарушил разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
Закона за потребителския кредит. Ясно и недвусмислено е посочено, че
нарушението е извършено на 02.11.2023 г. в офис за кредити с адрес: гр.
Плевен, община Плевен, област Плевен, ул. "***" № 11. АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя след надлежно отправена до него покана за това, т. е.
при спразване на уредената в ЗАНН процедура. Неоснователно е
възражението, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел - в
разрез с императивните разпоредби на чл. 40, ал. 1 и, ал. 3 ЗАНН, тъй като
посочената в него свидетелка – Р. И. К., не е била нито свидетел на
извършването, нито - на установяването на административното нарушение, а
наред с това, не са били налице условията за съставяне на АУАН на
основание чл. 40, ал. 4 ЗАНН. Напротив, Р. К. е била именно свидетел при
установяване на нарушението, като в тази насока са и депозираните от нейна
страна, свидетелски показания в хода на съдебното следствие, още повече, че
7
същата е взела участие при извършването на процесната проверка.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 45, ал.1 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК) на „***“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление в град София, ЕИК*** е наложено административно наказание
- имуществена санкция в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева за извършено
административно нарушение по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са показанията на
актосъставителя С. Н. Н. и на свидетелката Р. И. К., чиито показания съдът
приема с доверие като логични и последователни. Двете пресъздават свои
преки и непосредствени впечатления относно релевантни за делото факти,
които съответстват на изложените такива в АУАН и в НП, които съдът намира
за ненужно да преповтаря.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са и приобщените към
доказателствения материал по делото писмени доказателства, а именно:
Известие за доставяне, Наказателно постановление №006046/16.10.2024г.,
Доклад от С. Н. Н., Акт №006046/05.06.2024г., Известие за доставяне, Писмо с
изх.№ Р-03-500/28.03.2024г. относно извършена проверка на 20.03.2024г., 2
броя Становище от „***“ ЕООД, Справка с изх.№Р-02- 176/21.05.2024г.
относно съдействие за връчване на 7 броя АУАН, Справка с изх.№Р-03-
689/07.05.52024г. относно извършена проверка на 20.03.2024г., Известие за
доставяне, Справка относно извършена проверка на 20.03.2024г., Известие за
доставяне, Становище от „***“, Справка изх. №Р-02-176/21.05.2024г., Справка
изх.№Р-02-193/06.06.2024г. относно съдействие за връчване на 7 бр. АУАН,
Известие за доставяне, Справка изх. №Р-03-786/23.05.2024г, Констативен
протокол №К2739063/20.03.2024г., ***ен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, Ред и условия за
отпускане на потребителски и ипотечен кредит от *** ЕООД, ***ен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, Договор за потребителски кредит ***, Погасителен план към
договор за потребителски кредит, Общи условия на *** ЕООД към договор за
потребителски кредит, Заповед №358 ЛС/22.04.2015
С оглед установената по делото фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира, че жалбоподателят е автор на нарушението по чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК за което е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния
процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Целта на цитираната разпоредбата от ЗПК е на потребителят да се предостави
8
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
извърши във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор, дали да го сключи. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява, дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Правилна е преценката на административно-наказващият
орган, че дружеството с действията си, е нарушило разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. Съгласно дефиницията на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК Годишният процент на разходите (ГПР) изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, която е
израз на всичко дължимо по кредита, следва да са включени всички разходи,
които ще възникнат и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Стойността на ГПР, като глобален израз на всичко дължимо по кредита е
важна информация за потребителите. На практика благодарение на ГПР става
ясно реалното оскъпяване на всеки кредит, тъй като към лихвения процент по
кредита се добавят всички разходи, които са свързани с кредита. Посочвайки в
договора за кредит размер на ГПР, без да се посочва кои разходи са включени
в него потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт или трябва
да предполага кои точно разходи по кредита са включени в посочената
стойност на ГПР. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,71%, без обаче
нито в договора, нито в ОУ към него да се посочи по какъв начин е формиран
ГПР. Т. поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и
на практика няма информация от кои пера е оскъпяването му по кредита.
Безспорно, това се явява и в противоречие с чл. 3, nap. 1 и чл. 4 от Директива
93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти,
от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обос***н избор дали да го сключи
Неспазването на горепосочените нормативни изисквания на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗКП е инкриминирано като административно нарушение в чл. 45, ал. 1
ЗПК, който в конкретния случай е и правното основание за ангажиране
отговорността на дружеството жалбоподател, съгласно обжалваното НП.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана
отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност
на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или
9
общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на
вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на
имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на
юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се
търси виновно поведение на конкретно физическо лице.
Наложената за нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК имуществена
санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК е в минимален
размер и поради това отпада необходимостта да се обсъжда въпроса за
индивидуализация на наказанието, чийто наложен от наказващия орган
минимален размер от три хиляди лева съдът приема за справедлив, съобразен
с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, съответен на извършеното нарушение и от
естеството да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12
от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът счита посочените възражения в жалба за
изцяло неоснователни, тъй като извършването от обективна страна на
административното нарушение по ЗПК от дружеството-жалбоподател се
доказа безспорно и категорично, като при издаването на НП са спазени
изискванията на материалния и процесуалния закон, от което следва НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В случая не се констатират основания за приложение на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата
по същото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от
обичайната. По дефиниция нарушението е формално и макар закона да не
изисква настъпване на вредни последици като негов съставомерен резултат,
такива фактически са налице – съществено засягане правата на потребителите,
в частност правото им на информация за предлагания продукт. В случая
следва да се посочи и че се касае до субект, осъществяващ кредитна дейност
по занятие, което изисква не само стриктно изпълнение на задълженията по
установения държавен ред, но и полагане на дължимата грижа по отношение
на лоялните отношения с клиентите. При тези съображения не може да се
приеме, че нарушението е "маловажно" по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Крайният извод на съда е, че обжалваното Наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на административно-наказателното производство и в
съответствие с отправено искане от страна на административно-наказващия
орган, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че поисканият размер от 150,00 лева - не съответства на неголямата
фактическата и правна сложност на случая; напротив, съответно на същите, се
явява възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо и на основание чл. 63д,
ал. 5 вр.ал. 4 ЗАНН вр.чл. 27е НЗПП и чл. 143, ал. 3 АПК, „***“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в град София, ЕИК*** следва да бъде
осъдено да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
10
паричната сума в размер на 100,00 лв. (сто лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение по АНД № 2051/2024г. по описа на РС-
Плевен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на осн. 63, ал.2, т.5 от
ЗАНН Наказателно постановление № Р-006046 от 16.10.2024 година на
Председателя на Комисия за защита на потребителите, с което на основание
чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) на „***“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в град София, ЕИК*** е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 3 000,00 (три
хиляди) лева за извършено на 18.10.2023г. в гр. Плевен административно
нарушение по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 5 вр.ал. 4 ЗАНН вр.чл. 27е
НЗПП и чл. 143, ал. 3 АПК, „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
в град София, ЕИК*** да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на 100 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД № 2051/2024г. по
описа на РС-Плевен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11