Р Е
Ш Е Н
И Е
No 62
гр. Б., 12.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично заседание на дванадесети
март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното
от съдия Стоянова гражданско дело No 2233 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът - “М.”
ЕАД, гр. С. твърди, че по подадено от него заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано ч. гр. д. No ***/2017 г. по описа на РС- Б., като длъжникът по него
е подал възражение в срок, поради което ищецът предявява иск за установяване на
вземането си към длъжника-ответник. Поддържа, че между “М.” и ответника Л.В.К.
е съществувал валиден договор с индивидуален потребителски номер ****** от дата
16.12.2013 г. и ID на клиента ******, с който на ответника са предоставяни услуги по тарифен план М.С.1 с месечна
абонамента такса 24.90 в. за телефонен номер **********за срок от 2 години,
като на 31.03.2014 г. ответникът се е възползвала от преференциална бонус схема
за телефонен номер ********** по условията на тарифен план М.С.2 с месечна
абонамента такса 34.90 лв. за срок от 2 години, за което е подписано Приложение
към договор ****** от дата 31.03.2014 г. Сочи, че съгласно чл. 26 от Общите
условия на мобилния оператор заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната, като при сключване на
договора М. уведомява абоната за таксувания период, за който ще му бъде
издавана фактурата, както и че неполучаването на фактурата не освобождава
абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. Поддържа, че в срока
на действие на договора за мобилни услуги М. е издал на ответника следните
фактури: фактура No **********г. за отчетен период от 16.05.2014 до 15.06.2014
г., за ползване на далекосъобщителни услуги, с начислена сума от 0.36 лв., с
падеж на плащане 04.07.2014 г.; фактура No ******/26.08.2014 г., с падеж на
плащане 26.08.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 311.25 лв.; фактура No ******/26.08.2014
г., с падеж на плащане 26.08.2014 г., в която е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
552.52 лв. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по посочените
договори, като не е заплатил в срок всички дължими към ищеца суми за потребени
договорни услуги, поради което ищецът е прекратил едностранно сключените
договори за далекосъобщителни услуги и му е начислил неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите. Моли съда да постанови решение, с което признае за
установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца към
него за сумата от 863.77 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги. Претендира разноски.
Ответникът- Л.В.К. *** в срока по чл. 131 от ГПК не е
депозирала писмен отговор и не е взела становище по иска.
С молба вх. No ***/09.03.2018 г. ищецът,
чрез процесуалния си представител, прави искане за постановяване на
неприсъствено решение по предявения иск.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, не изпраща представител и не взема становище по исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, намира следното:
Налице са предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. На последния е връчен
препис от исковата молба, като в призовката до страната изрично са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание. Ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се е явил и не е изпратил представител в съдебно заседание по делото,
за което е бил редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните
по делото писмени доказателства - заверено копие на ч. гр. д. No ***/2017 г. по
описа на РС- Б., заверени копия на Договор No ****** за мобилни услуги от
16.12.2013 г. с приложения към него; фактура No 0**********г.; фактура No 0******/26.08.2014
г.; фактура No 0******/26.08.2014 г. и Общи условия на М. ЕАД, съдът намира иска
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 92 от ЗЗД за вероятно основателен съгласно изискването на чл. 239, ал. 1,
т. 2 от ГПК.
При наличие на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съдът намира, че искът следва да бъдат изцяло уважен,
така както е предявен, като бъде признато за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането на ищеца към него, за което е издадена
заповедта за изпълнение по ч. гр. д. No ***/2017 г. по описа на БРС, и което е
предмет на настоящото исково производство, а именно за сумата 863.77 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги между страните, за което са издадени фактура No 0******/26.08.2014
г. и фактура No 0******/26.08.2014 г., без решението да се мотивира по
същество.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца
разноски в заповедното производство се явяват дължими от ответника, а именно
разноски за държавна такса в размер на 25.00 лв. и за адвокатско възнаграждение
в размер на 184.46 лв., или общо разноски в заповедното производство в размер
на 209.46 лв.
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по
настоящото дело в размер на 255.00 лв., от които 75.00 лв. за държавна такса и
180.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът и на основание чл. 239, ал.
1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД съществуването на вземането
на “М.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С.,
район “И.”, ул. “К.” No 1, към Л.В.К., с ЕГН **********, с адрес ***, за което е издадена Заповед No ***/12.06.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***/2017 г. по описа на РС-Б., както следва: за
сумата от 863.77 лв. /осемстотин
шестдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги No ****** от
16.12.2013 г., за което са издадени фактура No 0******/26.08.2014 г. и фактура
No 0******/26.08.2014 г.
ОСЪЖДА Л.В.К., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. “М *”, Б. П. С., сграда 6, сумата от 255.00 лв. /двеста петдесет и пет лева/, представляваща направени разноски
в настоящото производство, както и сумата от 209.46 лв. /двеста и девет лева и четиридесет и шест
стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.
гр. д. No ***/2017 г. по описа на РС-Б..
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :