№ 1218
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000501938 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260180 от 19.03.2024г. постановено по гр. д. № 39/2018г. по описа на
СГС, ГО, 4 състав, е уважен предявеният от М. С. Т. срещу С. К. Т. иск с правно основание
чл.30 ЗН, като е възстановена на осн. чл.30 ал.1 вр.чл. 29, ал. 1 ЗН ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ на
М. С. Т. в размер на 1/3 от наследството на М. П. М., починала на ********г., и в резултат е
намалено с 32680.5/81100 дарственото й разпореждане обективирано в н.а. № 59, том 1, peг.
№ 3547, дело № 48/13.07.2015г., по описа на нотариус А.В., per. № *** по РНК.
На основание чл.36, ал.1, изр.1 ЗН е върнат обратно в наследството на М. П. М., починала
на ********г., дареният с н.а. № 59, том 1, peг.№ 3547, дело № 48/13.07.2015г., по описа на
нотариус А.В., per. № *** по РНК недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.305.99.2.59 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД - 18-32/01.04.2016 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на
имота: гр. ***, район „***", ж.к. „***", бл. *, ет. *, ап. *, находящ се в сграда № 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.305.99, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, ниво 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.305.99.2.60, под обекта:
68134.305.99.2.55, над обекта: 68134.305.99.2.63.
Със същото решение М. С. Т. е осъден да заплати в полза на С. К. Т. на осн. чл. 36, ал.
1, изр. 2, вр. изр. 1 ЗН, сумата от 32680.50 /тридесет и две хиляди, шестстотин и осемдесет,
1
0.5/лв., представляваща стойността на разполагаемата част от наследството на М. П. М.,
починала на ********г., към момента на намалението.
Присъдени са разноски, като С. К. Т. е осъден да заплати на М. С. Т., сумата 3618 лв.
съдебни разноски, от които 2400лв. платен хонорар за защита от адвокат.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец М. С. Т. оспорва решението в частта досежно извършеното
намаление като парична равностойност на запазена част от наследството респ. размера на
разполагаемата част за разликата над 26 804,10 лв. до 32 680,50 лв. Намира за правилно и в
съответствие със задължителната съдебна практика, че СГС е приел за „валидна" оценката
на недвижими имоти, определена към датата на открИ.е на наследството, приемайки
заключението на оценъчната експертиза, прието без възражение от страните в процеса,
съгласно което пазарната стойност на процесните имоти са : Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.305.99.2.59 -/ПРОЦЕСНИЯТ ИМОТ/-81100 /осемдесет и една хиляди
и сто/ лева и за /СОС/ с идентификатор № 68134.102.255.1.25 - 17 780 /седемнадесет хиляди
седемстотин и осемдесет/лева. или ОБЩА стойност - 98 880 лева. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че за определяне на пазарната стойност на имотите,
„попадащи" в масата на наследството на наследодателя М. П. М., същата /стойността им/
следва да бъде НАМАЛЕНА със стойността на задълженията на М. М. към трети
лица, които е прието от страните и от съда, че са в общ размер на 838,50 лева. Правилно е
установено и прието, че с извършената на 15.07.2015г. дарствена сделка с която М. П. М. се е
разпоредила с притежаваният от нея процесен имот - Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.305.99.2.59, в полза на ответника С. К. Т. е допуснато накърняване на
запазената част от наследството, което е основание за възстановяване й по арг. от
разпоредбата на чл.30 ал.1 и чл.29 ал.1 ЗН и ВРЪЩАНЕ в масата на наследството на
недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.305.99.2.59. Намира
за неправилно определянето паричната равностойност на „запазената" част от наследството,
оставено от М. П. М., която, след възстановяването на запазената част е длъжен да заплати
на ответника С. К. Т.. Погрешно СГС не е определил това НАМАЛЕНИЕ да се извърши към
всеки един от процесните имоти, пропорционално, спрямо стойността му, както следва: :
СОС с идентификатор № 68134.102.255.1.25 /Магазина/, определена от вещото лице в
размер на 17 780 /седемнадесет хиляди седемстотин и осемдесет/ лева, спрямо стойността на
процесният имот : Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.305.99.2.59,
определена от вещото лице на 81100 /осемдесет и една хиляди и сто/ лева е в съотношение 1
към 4,56 /едно към четири цяло и петдесет и шест стотни/.т.е. размерът на задълженията на
М. П. М., приети в общ размер на 838,50 лева, следва да се „раздели" на посоченото по-горе
съотношение, при която математическа операция, се „получават" следните стойности :
150,81 лева , с които да се НАМАЛИ пазарната стойност на СОС с идентификатор №
68134.102.255.1.25 /Магазина/ и -687,69 лева /шестстотин осемдесет и седем лева шестдесет
и девет стотинки/, с която да се намали пазарната стойност на процесният недвижим имот -
2
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.305.99.2.59. При извършване на тези
изчисления, стойността на процесният недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.305.99.2.59, следва да се намали, като от пазарната стойност - 81100
лева, се „извади" стойността на задълженията, определена пропорционално на 687,69 лева,
при което се получава „крайна" стойност от 80 412,31 лева /осемдесет хиляди четиристотин
и дванадесет лева тридесет и една стотинки/. Именно тази стойност от 80 412,31 лева
/осемдесет хиляди четиристотин и дванадесет лева тридесет и една стотинки/, е „базата"
спрямо която следва да се определи размера на ЗАПАЗЕНАТА и на РАЗПОЛАГАЕМАТА
части от наследството /в случая- по 1/3 -една трета/, като след извършване на делене, се
получава стойност от 26 804,10 лева /двадесет и шест хиляди осемстотин и четири лева и
десет стотинки/. Вместо това неправилно СГС е приел, че паричната стойност, която следва
да заплати на ответника С. Т. е в размер на 32 680,50 лева, вместо 26 804,10 лева. Моли за
отмяна на решението единствено в тази част, ведно с присъждане на разноски.
Жалбоподателят-ответник С. К. Т. оспорва решението в частта, с която искът е
уважен и е възстановена запазената част на ищеца. По делото е установено, че М. С. Т. е
наследник на М. П. М., починала на ********г., заедно с втория син на починалата - К. С. Т..
Приживе М. П. М. се е разпоредила със собствения си имот, находящ се в гр. ***, Район ***,
жк ***, бл.* ет. *, ап.*, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.305.99.2.59, в полза на внука си С. К. Т. - син на наследника К. С. Т.. М. М. е
разпределила притежаваното от нея имущество съобразно волята си, без да ощетява никой
от законните си наследници още приживе: предоставила е на сина си М. /ищец/ имот,
находящ се в гр. ***, кв. ***, ул. *** № *, предоставила е на сина си К. имот, находящ се в
гр. ***, бул. *** №*, ет.*, ап.* и съответно е предоставила имота си, находящ се в гр. ***, жк
***, бл.*,ет. *, ап.* на внука си С. К. Т.. С предоставянето на имот на С. Т. е направила
уговорката да се погасят всички нейни задължения за този имот и да се направи ремонт на
същия. Към момента на смъртта си наследодателката М. М. е притежавала и още един имот
- мазе, находящо се в гр.***, бул.*** № *, преустроено в търговски обект, който е останал в
съсобственост между ищеца М. С. Т. и брат му К. С. Т.. Предвид посоченото М. М. е
направила приживе разпределение на имотите си по справедлив начин между най-близките
си родственици съобразно волята си. Затова твърди, че не е налице нарушаване на
запазената част на ищеца М. Т.. Отделно счита, че съдът неправилно приема, че при
изследване на накърняването на запазената част не следва да се има предвид имота, който М.
Т. е получил от наследодателката си, находящ се в гр. ***, кв. ***, ул. *** №38, тъй като
„това е имуществото, с което наследодателят се е разпоредил до момента на открИ.ето на
наследството, вкл. в полза на наследниците си по закон, и което вече е станало чужда
собственост, а не е негово имущество“. Неправилен е и извода на съда, че следва да се
приложи чл.36 ал. 1, изр. първо ЗН, тъй като наследниците с право на запазена част са двама
/синовете на наследодателката са М. - ищец и К. неучастващ в процеса/, а само един от тях е
поискал възстановяването. За да се достигне до връщане на дарен имот в наследството е
необходимо всички наследници с право на запазена част да са поискали възстановяването й
в рамките на един исков процес. Упражняването на правото да се иска намаление на
3
дарственото разпореждане не може да става за сметка или чрез ползване правата на другия
не упражнил това право наследник. Единствено в случай, че всички наследници с право на
запазена част са поискали възстановяване се постига съответствие между правата на лицата,
имащи право на запазена част от наследството и правата на облагодетелствания по волята на
наследодателя. Това е и трайната практика на съда. На трето място счита, че самата запазена
част не съставлява дял в натура, а е цифрова величина - дроб от една стойност, която се
изчислява чрез извършване на регламентирани в закона действия. Съдът не е изчислил
частта, с която следва да бъде намалено дарението. Съдът неправилно е определил масата по
чл.31 ЗН, както и размера на запазената и разполагаема част от наследството, като в
резултат на това е направил и неправилен извод за връщане на дарения имот в наследството.
Неправилен е начина, по който съдът е приел, че следва да бъде извършено
възстановяването на запазената част от наследството, както и при какви цени следва да бъде
извършвано. Неправилно е определена и дължимата сума за облагодетелственото лице.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът М. Т. твърди, че заедно с К. С. Т. са наследници по закон – синове на М. П. М.,
починала ********г. Приживе последната, чрез дарение обективирано в н.а. №
59/13.07.2015г. прехвърлила в полза на ответника, неин внук и син на К. С. Т., собствеността
върху недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.305.99.2.59 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД - 18-32/01.04.2016г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр.***, район „***",
ж.к. „***", бл. *, ет. *, ап. *, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.305.99, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж:68134.305.99.2.60, под обекта:68134.305.99.2.55, над обекта:
68134.305.99.2.63. Твърди, че с дарението се накърнява запазената му част от наследството
на М. П. М., починала ********г., която възлиза на 1/3 ид.ч. В наследството на починалата
се включва само един имот - МАГАЗИН с площ 10 кв.м., находящ се в сутеренен етаж от
сграда в гр.***, бул. „***“ № 48, както и че починалата не е направила в негова полза
дарения или завещания. Приел е наследството по опис, т.к. упражнява правото си на
възстановяване на запазената част спрямо приобретател по дарението, който не е наследник
по закон.
Ответникът С. К. Т. не оспорва, че ищецът заедно с третото лице К. С. Т. - негов баща, са
наследници по закон - низходящи на М. П. М., починала ********г., както и, че тя, чрез
дарение обективирано в н.а. № 59/13.07.2015г. му прехвърлила собствеността върху
недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.305.99.2.59.
Възразява, че баба му М. П. М. с н.а. № 3/09.06.1981 г., дарила на двамата си синове – М. и
К. С. Т.и, имот - партерен етаж от сграда, находящ се в гр.***, кв. „***“, ул. "***" № *.
Дарения имот бил закупен по време на брака й с дядо му С. Т., с н.а. №51/07.01.1952г. Счита,
4
че предвид извършеното дарствено разпореждане не са налице предпоставките за
намаляване на процесното дарение, т.к. не е нарушена запазената част на ищеца от
наследството на М. П. М.. Възразява още, че към момента на процесното дарение имотът
бил в доста лошо състояние. След като придобил собствеността върху него чрез дарението,
за периода 2016г. - 2018г. направил основен ремонт на обща стойност 10612.00лв., като
извършил следните СМР: сменил електро и ВиК инсталациите, дограмата, направил ремонт
на кухнята, включително и направа на кухненско обзавеждане, ремонт на настилките в
цялото жилище, боядисал изцяло жилището и др. Освен това преди смъртта си баба му М.
М. имала задължения, които следва да бъдат приспаднати при определяне на запазената
част на ищеца, в размер на 838,50лв. към Топлофикация.
От фактическа страна се установява, че на 13.07.2015. е сключен договор за дарение,
обективиран в нотариален акт за дарение № 59, том 1, peг.№ 3547, дело № 48/13.07.2015г., по
описа на нотариус А.В., per. № *** по РНК недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.305.99.2.59 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД - 18-32/01.04.2016 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на
имота: гр. ***, район „***", ж.к. „***", бл. *, ет. *, ап. *, находящ се в сграда № 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.305.99, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, ниво 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.305.99.2.60, под обекта:
68134.305.99.2.55, над обекта: 68134.305.99.2.63.
Дарител е М. М., а надарен – нейният внук С. Т., който не е пряк наследник по закон. М. П.
М. е починала на ********г., и е оставила законни наследници - своите две деца – М. /ищец/
и К. /баща на ответника С./. М. е приел наследството под опис на 19.11.2015г., допуснато с
решение на съда от 20.01.2016г. /л.14/. В този смисъл притежава активна процесуална
легитимация по чл.30 ал.2 ЗН.
С определение на съда от о.с.з. на л.73 и 99 са определени имуществата, включени в
наследствената маса, както следва: АПАРТАМЕНТ № 59, с идентификатор
68134.305.99.2.59, находящ се в гр. ***, район „***", ж.к. „***", бл. *, ет.*, /предмет на
процесното дарение/. Към момента на смъртта си наследодателката М. М. е притежавала и
още един имот - мазе, находящо се в гр.***, бул. *** № *, преустроено в търговски обект
МАГАЗИН с площ 10 кв.м., който е останал в съсобственост между ищеца М. С. Т. и брат
му К. С. Т.. Принадлежността на посочените имущества към наследството не е спорна
между страните. Посочени са задължения на наследството, които следва да се извадят от
стойността на активите - съобщение към фактура № 588468/30.11.2015г. към датата на
открИ.е на наследството на М. П. М., същата е имала задължение в размер на 838,50лв. към
Топлофикация. За остойностяване на чистия актив на наследството, по делото е изслушано
заключение на съдебно-оценителна експертиза, /л.207/ която съдът приема като обективно и
компетентно дадена и неоспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло. От
заключението се установява, че към датата на открИ.е на наследството т.е. към м.11.2015г.,
включените в същото имоти са имали следните пазарни стойности: АПАРТАМЕНТ № 59, с
5
идентификатор 68134.305.99.2.59, находящ се в гр. ***, район „***", ж.к. „***", бл. *, ет.*,
към дата 13.07.2015г. е 81070лв., а към ********г. е 81100лв. Стойността на имот -
МАГАЗИН с площ 10 кв.м., находящ се в сутеренен етаж от сграда в гр.***, бул. „***“ № 48,
към ********г. е 17780лв.
На 24.09.2015г. М. П. М., действаща чрез пълномощника си К. С. Т., се е разпоредила в
негова полза с недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.102.255.1.19 по КККР и съставляващ апартамент № 7 на 3 етаж в
сградата на бул. „***“ № 48 в гр. ***, за сумата от 122 840 лева, платима в срок от един
месец след сключване на договора, видно от нотариален акт за покупко-продажба №
105/2015 г.
С решение № 262925 от 12.09.2022г., постановено по гр.д. № 16161/2015г. на СГС, ГО, 9
състав, е признато за установено по предявения от М. С. Т. срещу брат му К. С. Т. и З. Т. Т.
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД вр. чл.17, ал.1 ЗЗД, че договорът за
покупко-продажба на недвижим имот от 24.09.2015г., обективиран в н.а.№ 105, том I, дело
№ 91/24.09.2015 г. на нотариус В. с рег. № *** на НК, с който М. П. М., действаща чрез
пълномощника си К. С. Т., е продала на К. С. Т. своя собствен недвижим имот,
представляващ апартамент № 7 на 3 етаж в сградата на бул. „***“ № 48 в гр. ***, с
идентификатор 68134.102.255.1.19 по КККР одобрени със заповед № РД-18- 33/15.06.2010г.
на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с таванско помещение с площ от 7.68 кв.м. и
заедно с 4.86 % идеални части от общите части на сградата и дворното място, за сумата от
122 840 лева, е нищожен като привиден. Със същото решение съдът е признал за
установено между страните, че привидният договор прикрива дарение, по силата на
което М. П. М. е дарила на К. С. Т. същия недвижим имот.
С решение № 520/24.04.2023г. постановено по гр.д.№ 3284/22г. по описа на САС, ГО, 2
състав, е отменено решение № 262925 от 12.09.2022 г., постановено по гр.д. №16161/2015г.
на СГС, ГО, 9-ти състав, като вместо това са отхвърлени предявените от М. С. Т. против К.
С. Т. и З. Т. Т. искове с правно основание чл.26, ал. 2, изр. 1, предл.5 вр.чл.17, ал.1 ЗЗД, за
установяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от
24.09.2015г., обективиран в н.а. № 105, том I, рег.№ 4955, дело № 91/24.09.2015 г. на
нотариус В. с рег.№ *** на НК, с който М. П. М., действаща чрез пълномощника си К. С. Т.,
е продала на К. С. Т. следния недвижим имот: Апартамент № 7, на 3 етаж в сградата на бул.
„***“ № 48 в гр.***, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
68134.102.255.1.19 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на Изп.
директор на АГКК, заедно с таванско помещение с площ от 7.68 кв.м., заедно с 4.86 %
идеални части от общите части на сградата и дворното място, за сумата от 122 840 лева,
като привиден и прикриващ дарение.
Решението на САС, ГО, 2 състав, не е допуснато до касация от ВКС, поради което този
имот не е част от наследствената маса.
Отделно от горното разпореждане е безспорно, че М. П. М. и С. Т. са придобили право на
собственост чрез покупко продажба върху партерен етаж от сграда, находящ се в гр.***, кв.
6
„***“, ул. "***" № * видно от н.а. № 51/07.01.1952г. С. Т. е дарил на синовете си К. Т. и
непълнолетния към този момент М. Т., чрез пълномощника му М. П. М., ½ идеална част от
имот - партерен етаж от сграда, находящ се в гр.***, кв. „***“, ул. "***" № *, видно от н.а. №
3/09.06.1981 г. Това е дарение, направено от С. Т., а не от М. /която е наследодател в случая/,
поради което дарението от 1981г., направено на двамата наследници по закон в равни квоти
също не следва да се включва в наследствената маса респ. да се прихване с него.
Видно от Протокол за спогодба по делба от 19.10.1987г., извършена между съделителите М.
П. М. и двамата й сина - К. Т. и М. Т., делбеният имот - партерен етаж от сграда, находящ се
в гр.***, кв.„***“, ул."***" № *, е придобит в общ дял и изключителна собственост от
съделителите К. Т. и М. Т.. Делбата е ирелевантна към предмета на производството.
Така общата пазарна стойност на двата описани по-горе имота към датата на открИ.е на
наследството е 98 880 лв., като от тази стойност следва да се приспадне задължението на
наследодателката към Топлофикация, платено от ответника, в размер на 838,50 лева. В
резултат общата стойност на чистия актив на наследството е 98 041.50 лв. От така
получената стойност, стойността на наследствената квота на ищеца респ. на разполагаемата
част е 1/3 или по 32 680.50 лв.
Дареният процесен имот е на стойност 81100 лв. или дарението превишава разполагаемата
част на наследодателката с 48 419.50лв., а това е повече от ¼.
От магазина на стойност на 17 780 лв. ищецът и брат му К. Т. имат при равни права - по
1/2ид.ч. или всеки от тях получава по 8890лв. За допълване размера на запазената част на
ищеца е необходима сумата 23790лв. /32 680.50 – 8890 лв/. Затова правилно е преценено, че
имотът следва да бъде върнат обратно в наследството. Надареният внук следва да получи
само стойността на разполагаемата част, но не по цени към датата на открИ.е на
наследството, а към настоящия момент. От заключението на депозираната пред въззивна
инстания допълнителна съдебно-оценителна експертиза, /л.87/ която съдът приема като
обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните, се установи, че средната пазарна
стойност на апартамента в София към настоящия момент при констатираното състояние,
включително подобренията в имота възлиза на: 283 890 лв. / 145 150,75 €/
Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и ССчЕ е доказано пълно и главно,
че ответникът е извършил ремонт на жилището за периода 2016г. - 2018г., т.е. след смъртта
на М. П. М., починала ********г. Затова правилно първостепеният съд е приел, че
извършените ремонтни работи нямат характер на увеличение на наследството по смисъла на
чл. 31 ЗН и чл. 12, ал. 2 ЗН.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира искът за основателен, при
последици на чл.36 ал.1 ЗН но при различни изчисления на стойността по следните
съображения:
Искът за възстановяване на запазена част от наследството по правната си природа
действително е конститутивен, като с постановяване на решението, с което искът е уважен,
правните последици на извършеното от наследодателя дарствено или завещателно
7
разпореждане за съответната част, с която правото на запазена част е накърнено, отпадат
занапред от момента на влизане на решението в сила. От този момент лицето, чиято
запазена част от наследството е накърнена, придобива съответния обем от права, посочени в
диспозитива на съдебното решение, като начинът, по който се извършва възстановяването на
запазената част от наследството, се определя със съдебното решение.
При предявяването на иска лицето, което претендира възстановяване на запазената си част
от наследството, не би могло да уточни начина, по който тази запазена част да бъде
възстановена, доколкото преценката винаги се извършва конкретно по всяко дело на първо
място с оглед установената в производството маса по чл. 31 ЗН, след образуването на която
се определя размерът на разполагаемата и на запазената част от наследството и може да
бъде направен извод дали с извършеното от наследодателя безвъзмездно разпореждане
запазената част на ищеца е накърнена или не. И едва когато прецени, че предявеният иск е
основателен, съдът пристъпва към извършване на намалението на безвъзмездните
разпореждания по правилата на чл. 32-чл.36 ЗН, отнасящи се за начина на уважаването му
при различните хипотези, които биха могли да възникнат с оглед обстоятелствата по
отделните спорове (решение № 61/14.06.2019 г. по гр. д. № 2439/2018 г. на II г.о. на ВКС).
При това, както последователно ВКС приема в своята практика, общият принцип, на който
са основани разпоредбите на чл. 32 - чл. 36 ЗН, е получаването в натура на запазената част
от наследството, съответно - задържане в натура на разполагаемата част, доколкото това е
възможно (решение № 104/24.06.2015г. по гр.д.№ 5871/2014г. на I г.о. на ВКС; решение №
61/14.06.2019г. по гр.д.№ 2439/2018г. на II г.о. на ВКС). При предявяването на иска лицето,
претендиращо възстановяване на запазената си част не би могло да предполага дали в
конкретния случай разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗН би била приложима.
В хипотезата, при която съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.36 ал.1 или
ал.2 ЗН и заветникът, със съдебното решение се определя сумата, която следва да бъде
заплатена. В тази част съдебното решение по правната си природа е осъдително.
Самото съдебно решение представлява правното основание, по силата на което се дължи
плащането на тази сума. Именно то има изпълнителна сила, която възниква по правило от
деня на влизане на решението в сила. Връчването на препис от исковата молба, съдържаща
искане за възстановяване на запазена част от наследство, по правното си естество следва да
бъде приравнено на покана за изпълнение в хипотеза, при която по преценка на съда и с
оглед установената по делото фактическа обстановка е приложено правилото на чл. 36, ал. 1,
респ. на чл. 36, ал. 2 ЗН с оглед естеството на претенцията и начина, по който съдът
извършва преценка за нейната основателност. Особено като се вземе предвид, че съгласно
трайно установената практика на ВКС, когато са налице условията на закона заветникът или
надареният да задържи имота, той следва да бъде осъден да заплати на наследника със
запазена част паричната равностойност на тази запазена част, без да е необходимо
заплащането на тази сума да е било изрично поискано. И обратно, когато са налице
условията на закона завещаният или подареният имот да бъде върнат в наследството, съдът
следва да осъди наследника по закон, чиято запазена част от наследството се възстановява,
8
да заплати на заветника или на надарения стойността на разполагаемата част от
наследството (чл. 36, ал. 1 ЗН и чл. 36, ал. 2 ЗН). И в двата случая, обаче, за да бъдат
присъдени горепосочените суми, не е нужно, нито наследникът със запазена част, нито
заветникът или надареният, да са направили искане за присъждане на тези суми, тъй
като присъждането им е част от предвидения в ЗН начин за удовлетворяване на
искането за възстановяване на запазената част от наследството, с което искане съдът вече е
бил сезиран (решение № 66/20.04.2015 г. по гр. д. № 5654/2014 г. на І г.о. на ВКС и
посочената в него предхождаща го практика на ВКС). В този смисъл присъждането на
съответната сума е част от отправеното до съда искане за възстановяване на запазената част
от наследството и изрично искане за присъждане на законната лихва върху тези суми не е
необходимо - присъждането на съответната сума по реда на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН е част от
произнасянето на съда по предявената претенция за възстановяване на запазената част от
наследството, а присъждането на законна лихва върху тази сума - законна последица,
доколкото задължението по чл. 36, ал. 1 ЗН, респ.чл.36 ал.2 ЗН има за източник влязлото в
сила съдено решение. Законната лихва се дължи от датата на влизане на решението в
сила. Следва да бъде съобразено също и обстоятелството, че по същността си правните
възможности, предвидени в чл. 36 ЗН, имат за последица да се предотврати възникването на
съсобственост между наследника със запазена част от наследството и надарения, респ.
заветника и съответно да не се налага извършване на делба на този имот (решение №
37/04.04.2018 г. по гр. д. № 1836/2017 г. на I г.о. на ВКС). Както ВКС приема в своята
практика, когато в резултат на уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се наложи частично
отменяване на завещание или дарение по отношение на една неделима вещ, възможностите
са две - или намалението да се извърши в дробна част, само по правилата на чл.32-34 ЗС,
при което ще възникне съсобственост между ищеца и ответника или прилагане правилата
на чл.36 ал.1 или ал.2 ЗН, които целят избягването на съсобствеността, а оттам и на
последващата делба на вещта (решение № 104/24.06.2015г. по гр. д. № 5871/2014г. на I г.о.
на ВКС). В този смисъл решение № 50063 от 31.05.2023г. по гр.д. № 3334/2017г., І Г.О. НА
ВКС и решение № 205 от 07.12.2023г. по гр.д.№ 4879/2022г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
Само при условие, че е накърнена запазената част, както е в настоящия случай, съдът
следва да премине към приложението на разпоредбата на чл.36 ЗН като прецени налице ли
са условията на закона прелегатът да задържи имота и да заплати на наследника със
запазена част нейната равностойност по цени по време на намаляването. Тъй като
разпоредбата е императивна, не е необходимо изрично той да е поискал паричната
равностойност. По този въпрос съдът следва да се произнесе служебно, защото
присъждането на сумата е законна последица от основателността на искането по чл.30 ЗН.
Спорът по чл.30 ЗН има преюдициално значение, спрямо спора за наличие на съсобственост
по отношение на дарения или завещания имот, поради което съдът следва да назначи по
свой почин експертиза, която да определи стойността към момента на постановяване на
решението.
Съгласно чл.31 ЗН, за да се определи размерът на разполагаемата част на
9
наследодателя и съответно - на запазената част на наследника, се образува една маса от
всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на неговата смърт. Те
се остойностяват към момента на открИ.е на наследството – ********г. От тази стойност се
изваждат задълженията му и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. След това се
прибавят даренията, които се оценяват според тяхното положение към момента на
подаряването, но когато се касае за дарение на недвижими имоти, тяхната стойност се
определя към момента на открИ.е на наследството. Следователно 17 780 лв. минус 838.50
лв./задължения към Топлофикация/ плюс 81 100 лв./стойността на дарения имот/ или общо
98 041.50 лв. е наследствената маса. От така получената стойност на масата по чл.31 ЗН се
определя стойността на разполагаемата част на наследодателя и запазената част на
наследниците в съответствие с правилата на чл. 28 и чл. 29 ЗН. При две деца без преживял
съпруг разполагаемата част е 1/3, а запазената част 2/3 т.е. по 1/3 за всяко дете /тъй като
ответникът не е наследник по закон/
Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи
пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до
размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените
в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. По въпроса за начина
на възстановяване на запазената част на наследник, накърнена с безвъзмездни
разпореждания на наследодателя, е налице съдебна практика по приложението на
материалния и процесуалния закон, в която е посочен алгоритъма, който съдът следва да
спазва при преценяване основателността на иска по чл. 30 ЗН. За тази цел следва да се
установи масата по чл. 31 ЗН, която включва от една страна обема и стойността на
наследството, а от друга - стойността на даренията, които се прибавят по сметка към него,
без обичайните дарения. Има се предвид стойността на всички направени дарения от
наследодателя, а не само на извършените в полза на наследника със запазена част - ищец в
производството. Даренията, които се включват в масата по чл. 31 ЗН се остойностяват към
момента на открИ.е на наследството, като се изходи от положението, в което те са
се намирали по време на отчуждаването им от наследодателя. Точно затова
направените в имота ремонт и подобрения от страна на надарения, но след смъртта
на баба му, не следва да бъдат взети предвид при определяне стойността на имота.
След като по този ред се определи каква е стойността на масата по чл. 31 ЗН, от нея се
определя и каква е стойността, която наследникът трябва да получи като запазена част от
наследството. Същата представлява паричната равностойност на запазената му част и едва
когато тя бъде определена, може да се извърши преценката за това, дали запазената част е
накърнена. Тези положения са застъпени в правната доктрина /проф. П. В. (1994)
„Запазената част в наследството“, IV-то изд./ и трайно възприети в установената съдебна
практика - така напр. решение № * от 09.05.2016 г. по гр. д. № 3559/2015 г., ІІ г. о. решение
№ 155 от 06.02.2019 г. по гр. д. № 1230/2018 г., ІІ г. о., решение № 68 от 15.04.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 5825/2013 г., I г. о. /РЕШЕНИЕ № 486 ОТ 22.07.2024 Г. ПО ГР. Д. № 3544/2022 Г.,
Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/
10
От заключението на СОцЕ се установява, че пазарната стойност на дарения апартамент към
датата на дарението, както и към датата на открИ.е на наследството през 2015г., /периодът
между двете дати е около 4 месеца/, възлиза на 81 100 лв., а към момента на 283 890 лв.
Така, стойността на наследствената маса по чл.31 ЗН възлиза общо на 98 041.50 лв. /17780-
838.50+81 100/. Запазената част се определя по правилата на чл.29 ЗН. При две деца,
запазената част е 2/3 от имуществото на наследодателя /по 1/3 за всяко дете/, а
разполагаемата - 1/3. Следователно, запазената част на ищеца е 1/3 от 98 041.50 лв. или
32 680.50 лв.
Видно е, че запазената част на наследника - ищец е по-малко от стойността на
имуществото, което той е получил от наследството - 8890 лв., със сумата от
23 790.50 лв. Затова СГС е формирал правилен и законосъобразен извод, че искът е
основателен, като дарението следва да бъде намалено, а имотът – върнат в наследството.
Размерът на намалението е равен на размера на превишението /накърнението/ за
наследника с право на запазена част, който е поискал възстановяването й. Стойността
на подарения имот, пресметната съгласно чл.31 ЗН /81100лв./ надвишава с повече от 1/4
разполагаемата част /32680.5лв./, поради което подареният имот остава изцяло в
наследството, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на надареният стойността на
разполагаемата част по време на намаляването. Затова според съда дарението следва да
бъде намалено с дробна част от 23 790.50 /81 100 т.е. или стойността на превишението,
съотнесена към стойността на имота към датата на открИ.е на наследството - необходима за
допълването на запазената част на ищеца от наследството.
Ето защо след като правилно е уважен иск по чл.30 ЗН, като е възстановена
запазената част на М. Т. и е намалено дарението, обективирано в нотариален акт за дарение
на недвижим имот обективирано в н.а. № 59, том 1, peг.№ 3547, дело № 48/13.07.2015г., по
описа на нотариус А.В., peг. № *** по РНК, неправилно е посочената дробна част, която
според настоящата инстанция възлиза на 23 790.50/81 100 вместо погрешно посочените от
СГС 32680.5/81 100 идеални части.
На основание чл.36, ал.1, изр.1 ЗН е върнат обратно в наследството на М. П. М., починала
на ********г., дареният с н.а. № 59, том 1, peг.№ 3547, дело № 48/13.07.2015г., по описа на
нотариус А.В., per. № *** по РНК недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.305.99.2.59 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД - 18-32/01.04.2016 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на
имота: гр. София, район „***", ж.к. „***", бл. *, ет. *, ап. *, находящ се в сграда № 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.305.99, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, ниво 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.305.99.2.60, под обекта:
68134.305.99.2.55, над обекта: 68134.305.99.2.63. с 23 790.50/81 100 ид.ч., необходими за
допълване на запазената част.
Запазената част на М. Т. е 29.33 %, които приспаднати от 283 890 лв. /стойността на имота
към момента/ възлизат на 83 264.94 лв. Разполагаемата част е 1/3 от стойността на имота, но
11
по цени към момента или 94 630 лв. т.е. това е сумата, която жалбоподателят-ищец следва да
заплати в полза на надарения си племенник, за да задържи имота. Върху тази сума е
дължима и законната лихва, считано от влизане на решението в сила.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на иска по
чл.30 ЗН, поради което решението следва да бъде потвърдено в тази част и да се допълни
единствено в частта по чл.36 ал.1 ЗН досежно сумите за уравнение.
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателката
направените по делото разноски, в размер на
2000 лв. /две хиляди лева/ пред настоящата инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260180 от 19.03.2024г. постановено по гр. д. № 39/2018г. по описа на
СГС, ГО, 4 състав, В ЧАСТТА досежно стойността на идеалните дробни части и сумата
дължима в полза на надарения С. К. Т., към момента на намалението, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА на осн.чл.30, ал.1, вр.чл.29, ал.1 ЗН ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ на М. С. Т.,
ЕГН **********, съдебен адрес гр.Пловдив ул."Плевен" № 7 ет.2 ап.№ 4 чрез адв. И. Д. И.
от АК - гр.Пловдив, като НАМАЛЯВА дарственото разпореждане на М. П. М., починала
на ********г., обективирано в н.а. № 59, том 1, per. № 3547, дело № 48/13.07.2015г., по описа
на нотариус А.В., per. № *** по РНК, с общо 23 790.50/81 100 идеални части /вместо с
32680.5/81100 ид.ч./ по иска предявен от М. С. Т., ЕГН **********, срещу С. К. Т., ЕГН
**********, от гр.***, ул. „***“ № *.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която дареният с н.а. № 59, том 1, per. №
3547, дело № 48/13.07.2015г., по описа на нотариус А.В., per. № *** по РНК недвижим имот,
а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.305.99.2.59 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18-32/01.04.2016 г. на Изп.
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „***", ж.к. „***", бл. *, ет. *, ап. *,
находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.305.99, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, ниво
1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.305.99.2.60, под
обекта: 68134.305.99.2.55, над обекта: 68134.305.99.2.63. е върнат в наследството на М. П.
М., починала на ********г., на основание чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН.
ОСЪЖДА М. С. Т., ЕГН **********, съдебен адрес гр.Пловдив ул."Плевен" № 7 ет.2
ап.№ 4 чрез адв. И. Д. И. от АК - гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА С. К. Т., ЕГН
**********, гр.***, ул. „***“ № *, сумата от 94 630 лв. /деветдесет и четири хиляди двеста
шестстотин и тридесет / вместо присъдените 32680.50 /тридесет и две хиляди, шестстотин и
12
осемдесет, 0.5/лв., представляваща стойността на разполагаемата част от наследството на М.
П. М., починала на ********г., към момента на намалението.
ОСЪЖДА С. К. Т., ЕГН **********, от гр.***, ул. „***“ № *, ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Т.,
ЕГН **********, сумата 1218 /хиляда двеста и осемнадесет/лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13