№ 2073
гр. Пазарджик, 19.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Х. Г.
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Х. Г. Гражданско дело №
20255220102240 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Ищеца И. Д. Х., редовно призована, не се явява лично, за нея се явява
адв. М., редовно упълномощен да я представлява с пълномощно приложено
по делото.
Ответника „.................“ ЕООД, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
АДВ. М.: Няма процесуална пречка. Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. М.: Поддържаме исковата молба срещу „.................“ ЕООД, с
която искаме да се обяви Договора за потребителски кредит за
недействителен. Да осъди „.................“ ЕООД да заплати 90.00 лева на ищцата
И. Д. Х., както недължимо платено. Поддържаме искането в условията на
евентуалност, които са подробно описани в исковата молба.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилата молба от „.................“ ЕООД
с вх. № 29634/30.10.2025 г., с която моли съда, насрочено о.с.з. на 14.11.2025г.
1
от 13:00 ч., да се гледа в тяхно отсъствие. Не възразяват да се даде ход на
делото. Моли съда, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК, да постанови
неприсъствено решение срещу ищеца, в случай че същият не се яви на
откритото съдебно заседание, не вземе становище по отговора на исковата
молба и не поиска разглеждане на делото в негово отсъствие. При
евентуалност, в случай че съдът прецени, че не са налице предпоставките по
чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, моли съда да
прекрати делото на основание чл. 238, ал. 2 ГПК, предложение първо. Прави
искания по същество на спора, подробно описани в молбата.
АДВ. М.: Считам, че не са налице условията за неприсъствено решение,
а относно доводите за адвокатско възнаграждение ние претендираме на
основание чл. 38 от закона за адвокатурата и следва да се определи съгласно
наредбата.
СЪДЪТ следва да се произнесе по направеното от ответнкика искане с
правно основание чл. 238, ал. 2 от ГПК- за постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, като счита това искане за неоснователно.
В настоящото съдебно заседание, което е първо по ред ищцата Х.,
въпреки, че не се явява лично е изпратила процесуален представител, поради
което съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 238, ал. 2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ищцата Х., тъй като не са
налице законовите предпоставки за това.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна с правно
основание чл. 238, ал. 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ищцата Х., тъй като не са налице законовите предпоставки за това.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Тъй като ответната страна не се явява, спогодба няма как да бъде
постигната.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
2
Подаденият иск е с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл. 55, ал.1,
изречение 1 от ЗЗД от И. Д. Х., чрез адв. М., в която се сочи, че на 10.11.2023 г.
между И. Д. Х., с ЕГН: ********** и "................." ЕООД, с ЕИК: ********** е
сключен договор за потребителски кредит (ДПК) № 960287 от 10.11.2023 г. По
силата на този договор “.................” ЕООД предоставил в заем на доверителя
ми сума в размер на 300.00 лв., при фиксирана годишна лихва от 47.00 %,
годишен процент на разходите 58.43 % и при обща сума за плащане в размер
на 435.57 лв. Съгласно чл. 6 от ДПК, страните се споразумели договорът да
бъде обезпечен с безусловна банкова гаранция или един или двама
поръчители, които трябвало да отговарят на множество посочени в договора
условия. Като съгласно чл. 18 от ДПК ако И. Д. Х. не предостави уговореното
в чл. 6 от договора обезпечение в двудневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия
договора за кредит ще дължи на кредитора неустойка в размер на 550.43 лв.
Въпреки формално предоставения двудневен срок от сключване на настоящия
договор за осигуряване на обезпечение, още със сключването на договора
била начислена неустойка за непредоставяне на обезпечението и същата била
включена в погасителния план. На И. Д. Х. била определена месечна вноска в
размер на 58.00 лв. с включената от самото начало неустойка за
непредоставяне на обезпечението. Уговорената между страните в чл. 18 от
договора за потребителски кредит неустойка е за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение
на дълга.
Счита се, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на
обезпечение – два дни от сключване на договора е нелогично и икономически
необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които
трябва да отговаря безусловната банкова гаранция, както също поръчителите
показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по
закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира
неизпълнението. За “.................” ЕООД е било предварително ясно, че И. Д. Х.
трудно би могла да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е
почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на
тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за нея, наред с
това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави
неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
3
тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Счита се, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е
следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването заобикаля
изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я
прави недействителна на основание чл. 21 от ЗПК. Неустойката също така
излизала извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функция и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи
на добрите нрави и нарушава основните принципи на справедливост и
добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Неустойката,
освен това, заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, забраняваща при
забава на потребителя кредиторът да търси други вреди освен лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. На следващо място
неустоечната клауза е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй
като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Нищожността на неустоечната
клауза води до недействителност на целия договор за потребителски кредит на
основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради не посочване на
всички компоненти на ГПР в договора. Също така неустоечната клауза е
формулирана по такъв начин, че да заобикаля императивните законови
разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, регламентиращи
разходите по кредита. Заплащането на неустойката представлява скрит косвен
разход за кредитополучателя, който е свързан с кредита и увеличава цената му.
Тя няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от
размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо
води до възникване на допълнителни разходи за кредитополучателя, които са
били известни на ответното дружество към момента на сключване на договора
за кредит и е трябвало да бъдат включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и 2
от ЗПК. В случая това не е сторено, като по този начин отразеният в договора
размер на ГПР се оказва неверен, а посочената стойност на ГПР е в пъти по-
ниска от действителната такава. Това, освен че заблуждава потребителя за
реалната икономическа тежест на кредита, заобикаля императивното
изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния допустим размер на
разходите по кредита и противоречи на задължителното изискване на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит.
4
На основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във
връзка с клаузата за неустойка, счита договор за потребителски кредит за
недействителен, тъй като не е посочен ГПР по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски
кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната
цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите
последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е
условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а
неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22
от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя"
представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита
на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по- специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В договора за
потребителски кредит, който е сключила И. Д. Х. е посочен размер на ГПР от
58.43 %, но този размер не отговаря на действителните разходи, които тя ще
направи във връзка с кредита, тъй като не е включена дължимата неустойка
при непредоставяне на обезпеченията. Това противоречи с чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит на
основание чл. 22 от ЗПК.
Твърди се, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР
не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва И. Д. Х. да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора
5
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Спазването на това изчисление
дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. В този смисъл ГПР е глобален израз на всичко
дължимо по кредита, като следва по ясен и разбираем за потребителя начин да
са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Поставянето на кредитополучателя в положение
да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази неточност в
посочването на размера на разходите поставя И. Д. Х. в положение да не знае
колко точно (като сума в лева) е оскъпяването по кредита, което ще се
дължи и в това именно е недействителността в случая, като не спазено
изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за
кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация
и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от
ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4
от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Поради което договор за потребителски кредит №
960287 от 10.11.2023 г. не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
поради което и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК е
недействителен.
Твърди се, че Договор за потребителски кредит № 960287 от 10.11.2023
г. противоречи на добрите нрави предвид размера на уговорения лихвен
процент. Съгласно установената съдебна практика клаузата за заплащане на
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, когато надвишава три
пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити – два
пъти. Към момента на сключване на договора за потребителски кредит на
10.11.2023 г., размерът на законната лихва по просрочени парични
задължения, определена по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г.,
е 13.79 %. Като дори да се приеме, че кредитът не е обезпечен, тъй като
предвиденото в договора обезпечение не е предоставено от И. Д. Х., то
6
максималният размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителна
лихва е 41.37 %. Уговореният в случая ГЛП от 47.00 % надхвърля допустимия
съгласно морала размер, противоречи на добрите нрави, на принципа за
справедливост и добросъвестност в гражданския и търговския оборот и за
еквивалентност на насрещните престации. Възнаградителната лихва е
съществен елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит,
предоставен от кредитна институция, предоставяща заеми по занятие, което
изключва възможността да бъде сключен без уговорката за заплащане на
възнаградителна лихва. Липсват и повелителни правила на закона, които да
заместят нищожната клауза на договора, поради което договорът за
потребителски кредит е нищожен съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, счита договор за потребителски кредит №
960287 от 10.11.2023 г. за нищожен поради противоречие на закона.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита по
договора за потребителски кредит № 960287 е в размер на 300.00 лв. и всичко
заплатено над посочената сума се явява платено от И. Д. Х. на “.................”
ЕООД с ЕИК: ******** при начална липса на основание. И. Д. Х. е превела на
“.................” ЕООД с ЕИК: ******** парична сума в общ размер на 390.00 лв.
чрез няколко парични превода. При недействителност на договор за
потребителски кредит № 960287, „.................” ЕООД с ЕИК: ******** следва
да върне 90.00 лв. на И. Д. Х.. Налице е фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание. И. Д. Х. е
платила сума в размер на 90.00 лв. в повече по договор за потребителски
кредит № 960287, който е недействителен. Поради което, “.................” ЕООД с
ЕИК: ******** следва да заплати сума в размер на 90.00 лв. на И. Д. Х.
поради връщане на платеното в същия размер поради начална липса на
основание.
Предвид гореизложеното, счита че “.................” ЕООД с ЕИК: ********
следва да заплати сума в размер на 90.00 лв. на И. Д. Х. поради връщане на
платеното в същия размер поради начална липса на основание.
Неустоечната клауза в чл. 18 от договор за потребителски кредит №
960287 противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и е
7
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5, тъй като задължава И. Д. Х.
при неизпълнение на нейните задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Налице е значителна нееквивалентност на
насрещните престации в ущърб на потребителя. По този начин неравноправно
се третира икономически по-слабият участник в оборота и се използва
недостига на материални средства у него за облагодетелстване на другата
страна по сделката. Това противоречи на установените в гражданския и
търговския оборот неписани правила за добросъвестност, накърнява принципа
на справедливост и равноспоставеност между гражданскоправните субекти и
за еквивалентност на престациите по двустранни договори.
Предвид гореизложеното, счита че неустоечната клауза се явява
нищожна, като заобикаляща закона, накърняваща добрите нрави и
неравноправност.
Оформен е петитум с който се иска от съда да обяви договор за
потребителски кредит № 960287 сключен на 10.11.2023 г. между И. Д. Х., с
ЕГН: ********** и “.................” ЕООД с ЕИК: ******** за нищожен поради
противоречие на закона – чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22
от ЗПК и да осъдите “.................” ЕООД с ЕИК: ******** на основание чл. 23
от ЗПК във вр. с чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да заплати на И. Д. Х., с ЕГН:
********** сумата в размер на 90.00 лв. като недължимо платено.
В условията на евентуалност на искането им за обявяване на договор за
потребителски кредит № 960287 за нищожен, моли съда да обяви за нищожна
клаузата на чл. 18 от договора за потребителски кредит предвиждаща
заплащане на неустойка в размер на 550.43 лв. при непредоставяне на
уговореното в чл. 6 от договора обезпечение в двудневен срок от сключване на
договора, поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във връзка
с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка
с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Моли съда да осъди “.................” ЕООД с ЕИК: ******** да заплати
направените по делото разноски.
ПРАВИ ОСОБЕНО ИСКАНЕ
Моли съда на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК да освободит И. Д. Х., с
ЕГН: ********** от заплащане на държавна такса по делото поради липса на
8
финансови средства. Представят Декларация за материално и гражданско
състояние ведно с приложения към нея, които установят изложените в нея
обстоятелства. В качеството си на адвокат и на основание чл. 32 от Закон за
адвокатурата декларира пълното съответствие на сканираните документи с
принтираните и оригинални екземпляри, които при необходимост може да
представят в подходящ срок по делото
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„.................“ ЕООД, чрез адв. М. в която се твърди, че оспорва исковата молба
като нередовна и неоснователна. Предявената искова молба не отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК – с исковата молба е предявено парично
вземане, но не е посочена банкова сметка на ищеца за плащане. Ето защо моли
съда да бъдат дадени указания на ищеца да отстрани посочените
нередовности и докато това не се случи да не продължавате действията по
настоящото производство. Моли съда да има предвид, че при липса на точно
посочен начин на плащане по осъдителния иск ответното дружество е
застрашено от претърпяване на необосновано високи вреди, изразяващи се в
незабавно образувани изпълнителни дела срещу него и натрупване на
допълнителни разноски, в случай че не му е предоставена възможност да
плати доброволно още след постановяване на Решението по спора.
Сочи се, че претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на
договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД,
за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, както и за връщане на
платени при липсващо основание суми, са неоснователни. Не е налице
недействителност по смисъла на ЗПК. На първо място следва да се посочи, че
на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не
влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се
прилага и без нея. Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не
е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е
договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно
задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна,
то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно
твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена
9
в ГПР са неоснователни. Действителността на клаузите на Договор за
потребителски кредит № 960287 произтича от това, че са съобразени с всички
изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. В
доказателство на твърденията си прилагам Лог файл по договор за паричен
заем № 960287, който проследява в хронологичен ред всички настъпили
събития в кредитното правоотношение. Заедно с лог файла прилагам и
попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит,
както и изпратения на посочения от него имейл адрес
*******************@*****.*** Стандартен европейски формуляр (СЕФ).
С гореописаните документи изцяло опровергава твърдението, че
клаузите в договора са в противоречие с принципа за добросъвестност и
справедливост, респективно добрите нрави. Видно от лог файла още преди
подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички
условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Така
доказваме, че договорът е сключен при добросъвестно договаряне от страна на
ответното дружество и при спазване на изискванията на ЗПК.
Противно на твърдението в исковата молба, с клаузата за неустойка не
се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на
годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и
в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв
начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-
висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При нормативно
определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.95% и
ГПР определен в процесния договор в размер на 58.43%, е видно, че в случая
годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната
лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.
Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на
10
сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на
свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е
уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури
обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на
договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е
изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. ГПР е
сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на
потребителя услуга. За да бъде информирано решението на
кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на
тази цена. Именно поради това законодателят е установил императивното
задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да
посочват сбора и компонентите на ГПР. Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива
2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се
определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на
сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му
според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужва
неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения
договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на
договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия случай, освен че
неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно
задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни
са били напълно наясно със стойността още преди да настъпи фактът на
неизпълнение на задължението, което обезпечава. Предвид изложеното,
разходите по кредита и неустойката не бива да се смесват като понятия, те
нямат обща, дори близка правна характеристика и функция.
Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил
наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката
е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и
разбираема – такава би била дължима след сключване на договора и само в
случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си.
Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще
възникне основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката е
уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена
на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и
лихва на всеки падеж. Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос,
11
като в погасителния план към договора, е посочена възможната вноска за
неустойка за целия период на погасяване.
Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение е недвусмислено уговорено в
чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от договора. В цитираните клаузи е направено и ясно
разграничение между задълженията за главница, лихва и неустойка и изрично
е посочено, че неустойката не се включва в ГПР. В погасителния план ясно и
точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях
представлява лихва и главница към всеки един падеж. Смисълът да бъдат
посочени сумите е именно пълна и изчерпателна информираност на
потребителя за задължението му към търговеца при всяко възможно развитие
на правоотношението им.
Клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е
индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Нещо повече,
ясно изразеният размер на лихвения разход върху предоставената сума не
изисква преценка за неравноправен характер на договорната клауза, тъй като е
част от основния предмет на договора. Така Решение № 50086 от 21.12.2023 г.
на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о. ,ТК. В процесния договор лихвата е
уговорена като фиксирана за целия срок и е посочена, както в проценти, така и
с цифрова стойност, а частта лихва във всяка една анюитетна вноска е
изрично описана в Погасителния план. От това е ясно, че лихвата е ясно и
изрично посочена в договора и за потребителя не се създава никакво съмнение
каква е конкретната стойност на цената, която се задължава да плати по
кредита.
Възнаградителната лихва е възнаграждение/цена, която се дължи за
ползването за определено време на предоставени от страна на
заемодателя/кредитодателя по договор парична сума или други заместими
вещи. В настоящия случай лихвата по кредита е фиксирано уговорена за целия
срок на договора, като при това обстоятелство ".................“ ЕООД, ЕИК
********** не си е запазило правото да променя едностранно същата. Между
страните е уговорено, че договорената лихва ще се разпределя във всяка една
от вноските по кредита, а няма да се заплаща на кредитодателя еднократно в
пълен размер. По този начин се цели поставяне на кредитополучателя в по-
благоприятно положение, тъй като не е ангажиран от връщане на суми в
12
пълен размер в кратки срокове. Моля да имате предвид, че в Част II от
европейският формуляр са посочени размерът на заемната сума, размерът на
фиксираната възнаградителна лихва и размерът на общата сума, която следва
да бъде изплатена на кредитодателя, като по този начин кредитополучателят е
бил напълно информиран за условията, преди да сключи съответния договор.
Погасителният план, който е неразделна част от Договора включва пълна и
точна информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и каква част от вноската представлява главница и
каква лихва.
Твърденията, че уговореният фиксиран лихвен процент по договора е в
противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на
законната лихва са неправилни и необосновани. На първо място, доводът, че
конкретно съотношение между възнаграждението по договора и трикратния
размер на законната лихва противоречи на закона и основополагащи правни
принципи, без подобен лимит да е законодателно уреден, и при ясно и
недвусмислено определен лихвен процент за целия срок на договора, не може
да намери основание нито в закона, нито в правната доктрина. Наличието на
противоречие с добрите нрави се преценява за всеки отделен случай като
меродавна за преценката е конкретната фактическа обстановка. Те не
представляват конкретни правила, а морални принципи, поради това изводът,
че са нарушени не може да бъде изведен като императив за всеки случай, в
който договорно задължение има една конкретна стойност. На следващо
място, възнаградителната лихва е част от ГПР, в същото време в закона е
установен максималният размер на ГПР, който към датата на сключване на
договора е 68.95%. От това следва, че максималният възможен размер на
договорната лихва е нормативно регулиран, макар и опосредено. Цитира се
съдебна практика.
При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става
ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за
всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя
при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това е
постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които
потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се
откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му,
както и след това.
13
Изложеното оборва и твърдението за заблуждаваща търговска практика
от страна на кредитодателя, в сочения от ищеца смисъл. ГПР е ясно посочен в
договора, неустойката не е част от него и това недвусмислено е уговорено
между страните. От договора и от Стандартния европейски формуляр е видно,
че преди сключването и при подписването му кредитополучателят е бил
наясно, че ГПР не включва неустойката и, че последната ще се дължи, ако не
се предостави обезпечение на кредита. Текстовете на процесния договор не
съдържат никаква заблуда относно размера на ГПР и оспорената клауза -
потребителят е бил наясно още преди сключването на договора, че освен
главница и лихва, ако не обезпечи кредита ще дължи и неустойка.
Сочи се, че оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като
санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия
с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне
едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ
на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето
на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона
практика, която не води задължително до неравновесие в правата и
задълженията на страните: представляваното от мен дружество е
предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е
задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за
потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил
искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за
желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски
формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на
договора, вкл. да предложи различни формулировки. Друга възможност за
кредитополучателя е било удължаването на срока за предоставяне на
обезпечение чрез нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на
различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед
например. В случая ищецът не се е възползвал от нито една от
договорноустановените си права. Всъщност от фактическата обстановка на
казуса и процесуалното поведение на ищеца става ясно, че потребителят
изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с
изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя
си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу
своя кредитор. Очевидно е, че същият е договарял недобросъвестно в
14
нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на
правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.
Няма как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка
с добрите нрави, поради изброените по-горе причини и възможността
кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до
начисляването й, респективно върху цялостното й отпадане. На следващо
място неустойката е имала предварително определен начален и краен момент,
също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото
преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки
конкретен случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС
по гр.д. № 969/2009 г., IVг. о., ГК, смята, че в разглеждания такъв
противоречие с добрите нрави не е налице, още повече, доколкото при
изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни
критерии, които също отсъстват, като например този дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог
или ипотека, както и дали неустойката е в прекомерно съотношение с
очакваните от неизпълнението вреди. При сключване на процесния договор
кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира
интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки
изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна
оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на
несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като е
дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова
обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Следва да се вземе предвид
също, че в практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на
неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която
същата е била уговорена. В този смисъл, когато договорената неустойка е
компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в хипотезата на чл. 79,
ал. 1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по
общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна
неустойка /цитира се съдебна практика/. Във връзка с това, напълно
неоснователно ищецът се позовава на чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото цитираната
разпоредба урежда правило при забава на погасяванията на потребителя. В
настоящия случай неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението
15
за предоставяне на обезпечение, не при забавено изпълнение на потребителя.
Твърди се, че всички доводи за нищожност на процесната клауза за
неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни. Клаузите на
договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят
на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не е
налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това
клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно
описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти
на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била
налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. В
Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити са посочени разходите по кредита, размера на
договорната лихва, ГПР, както и размера на неустойката, уговорена
впоследствие в договора за кредит. В Погасителния план към договора са
изчерпателно посочени компонентите на всяка една възможна вноска, както
при предоставяне на обезпечение, така и в случай че такова не бъде дадено. В
самия договор са посочени условията за предоставяне на обезпечение и
сроковете за това. И лихвата и неустойката са фиксирани и ясно описани в
договора, така че клаузите им нямат нужда от допълнително тълкуване с цел
потребителят да разбере с какво и при какви условия се задължава.
Стойността на неустойката е посочена в общ конкретен размер чрез цифрова
стойност, не в процент, предпоставките при които се дължи са точно и
изчерпателно изброени, както и начинът на плащане – срок и размер на всяко
едно отделно плащане до крайния падеж на договора.
Така кредитополучателят е бил информиран за условията за ползване на
продукта на търговеца предварително – да върне главницата и лихвата, да
представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че
не го направи, да плати и фиксирана неустойка в точен и индивидуално
определен размер. Предвид това е изключено ищецът да не е бил
предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора
за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП.
Ето защо, всички твърдения за липса на информация за разходите по
връщане на предоставения кредит са неоснователни, предвид фактът, че
16
клаузите на договора са съставени на ясен и разбираем език по смисъла на чл.
147 ЗЗП. Значението и последиците от обвързването с тях са недвусмислено
посочени в договора, който съдържа и погасителен план на вноските за целия
период на кредита.
Изложеното изключва възможността потребителят да не е бил
предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора
за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.
Водени от гореизложеното се твърди, че процесните клаузи напълно
отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните
клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на
СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е
налице действителност на клаузата, уговорена с потребител, а именно: да бъде
индивидуално договорена и съставена по прозрачен начин. Изискването
договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се
схваща като налагащо задължение не само договорните клаузи да са ясни и
разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка, но и в договора да е
прозрачно изложен точният механизъм за отпускане и издължаване на
заемната сума, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Така
Решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13 СЕС във връзка с Директива 93/13
ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, т. 40, т. 67 – т.
75.
На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност
на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в периода 2023 г. –
2024 г. ищецът е сключил общо шест договора, които съдържат уговорка за
плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.
Договорите са сключени с трите дружества - финансови институции от
групата на ............., ЕИК/ПИК *********. Последното е собственик на
„................. ООД, ЕИК ***********, „.................“ ЕООД, ЕИК ********** и
................ ООД, ЕИК ************
Наличието на шест договора за идентични кредитни продукти, всеки от
който съдържа оспорената в настоящото производство уговорка, опровергава
твърденията на ищеца в следния смисъл:
По отношение на твърденията за липса на достатъчно информация за
17
това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към
кредитора и, че клаузите накърняват добрите нрави.
В случая вместо да упражни някое от договорно и законоустановените
си права още при сключване на първия договор - да прекрати договора, да
поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или за замяната
му с друг вид, кредитополучателят по своя инициатива е сключил още пет
договора с уговорка за плащане на неустойка, респективно при идентични
условия. Очевидно е, че при сключването на всеки следващ договор
потребителят е бил наясно с условията за предоставяне на обезпечение и за
плащането на неустойка, в случай че обезпечение не бъде осигурено, но
въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях. От тази
фактическа постановка става ясно, че ищецът е сключил договорите с
единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите,
а след това заведе искове за недействителност и връщане на платените суми.
Това е в пряко противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в
преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой
не може да черпи права от неправомерното си поведение. Ако целта не била
такава, то потребителят е щял да се откаже още от първия договор или просто
не би сключил шест при същите условия, в който случай щеше да върне само
чистата стойност на кредита на кредитора си. И точно заради това, че не го е
сторил, а впоследствие е образувал съдебно дело, води до пълна
неоснователност на претенциите за нищожност на клаузи от договора и за
връщане на недължимо платени суми.
Отделно от недобросъвестността на кредитополучателя, гореизложените
факти водят и до явния извод, че е налице индивидуално договаряне и
добросъвестност от страна на кредитора, тъй като ищецът е ползвал
многократно един вид кредитен продукт, респективно многократно се е
запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит е получавал
преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за
неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези
уговорки. В същия смисъл е и цитираната по-долу съдебна практика,
постановена при идентична фактическа обстановка, в която потребител
оспорва клауза, с която се е задължил повече от един път. Това опровергава
твърденията за недобросъвестност, нарушение на принципа за справедливост
и добрите нрави от страна на кредитодателя.
18
Сочи се, че заблуждаващата търговска практика представлява такова
поведение от страна на търговеца, което да подтикне потребителя да сключи
определена сделка, която не би сключил в противен случай.
Кредитополучателят по своя инициатива се е задължил шест пъти с
уговорката за плащане на неустойка, в случай че не предостави обезпечение
на кредитите, а договорите са сключвани след като клаузата за неустойка от
предходния е породила действието си. Това напълно опровергава твърдението,
че е налице заблуда по отношение на условията на конкретния кредитен
продукт.
Твърди се, че настоящият договор следва да се тълкува в контекста на
трайните отношения между страните, създадени на база шестте договора за
кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични
кредитни продукти при идентични условия. Това е необходимо, тъй като
преценката за неравноправност на клаузи, сключени с потребител на първо
място винаги започва от въпроса налице ли е индивидуално договаряне на
конкретното условие. А след това дали клаузите, с които се обвързва
потребителят, му дават достатъчно ясна и точно информация, за да предвиди
конкретните параметри на финансовите си задължения за целия период на
обвързаността си с търговеца. Именно на тази основа СЕС прави преценка за
равноправност на клаузите от потребителските договори, тяхното
противоречие с добрите нрави и добросъвестността.
В случая не би могла да е налице липса на индивидуално договаряне на
процесните клаузи, както и липса на информираност с условията и
последиците от тях, доколкото потребителят се е запознавал с тях
многократно и всеки път е имал възможност да не се задължава с тях, но сам е
избирал да направи обратното. Още при сключване на първия договор
потребителят е бил информиран за условията за ползване на продукта
предварително – да връща заемната сума при фиксирана лихва, да представи
обезпечение в уговорения срок, като има право на избор какво да бъде то, а в
случай че не го направи, да плати и неустойка в точен и индивидуално
определен размер. Впоследствие и след еднократно задължаване с тези
условия, потребителят отново е избрал същите условия и повторно се е
задължил с тях, като това поведение е повтаряно до сключването на шест
идентични договора. От тук е явно, че в случая е налице индивидуално
договаряне, което изключва неравноправността на оспорените клаузи и
19
липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се
поемат с тях. Цитира се съдебна практика. От неоснователността на
установителния иск за обявяване на нищожност на договора в цялост и на
доводите за недействителност на неустоечната клауза следва и
неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респективно
клаузата за неустойка. Не оспорваме, а признаваме получаването на
процесната сума, но твърдим, че договорът и отделните му клаузи са
действителни по изложените в настоящия отговор съображения, поради което
в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи
плащанията по договора.
Моли съда да отхвърли предявените от И. Д. Х., ЕГН **********,
претенции като неоснователни.
Моли съда да присъди извършените в хода настоящото производство
разноски от ответното дружество, за което допълнително ще представят
списък по чл. 80 от ГПК.
Сочи доказателства. Прави доказателствени искания.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, на
които основава своите искания и възражения. В конкретния случай ищцата И.
Д. Х. следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване наличието
на облигационна връзка между страните по силата на процесния договор,
както и сочените от ищеца основания за нищожност на договора. В тежест на
ответната страна е да установи наличието на валидно облигационна
правоотношение между страните по Договор на потребителски кредит, както
и възраженията си.
Безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е
обстоятелството, че между тях е бил сключен Договор за потребителски
кредит № 960287/10.11.2023 г., както и че заемната сума е била предоставена
на потребителя.
АДВ М.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам искания
по доказателствата. Представям списък с разноските по реда на чл. 80 от ГПК,
договор за правна защита и съдействие, удостоверение от ............ АД, както
справка за IBAN на клиент на ............. на ищцата Х..
СЪДЪТ с Определение № 2798/24.09.2025 г. е приел представените от
20
страните писмени доказателства.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме представените в настоящото съдебно
заседание документи от ищцовата страна, тъй като същите са относими.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените в настоящото съдебно заседание от ищеца:
справка за IBAN на клиент на ............., удостоверение от ............ АД, списък с
разноските по чл. 80 от ГПК, както и договор за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна,
поради липсата на други доказателствени искания и невъзможността да се
сключи спогодба, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ М.: Уважаеми господин Председател, предвид събраните по делото
доказателства, моля да обявите Договора за потребителски кредит сключен
между И. Д. Х. и „.................“ ЕООД за нищожен, както и да осъдите
„.................“ ЕООД да заплати сумата в размер на 90.00 лева, като недължимо
платена. Моля да осъдите „.................“ ЕООД да заплати разноските по делото
в това число и адвокатското възнаграждение. Моля да приемете писмена
защита по чл. 149, ал. 3 от ГПК.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 14.12.2025 г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13.15 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
21
Секретар: _______________________
22