Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 20.01.2022 г.

     В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

               ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ И.

                   СВЕТОСЛАВ Н.

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия И. гр. дело № 58 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

            С решение № 75 от 23.05.2018 г. по гр. д. № 712/2012 г.  на Районен съд – Елин Пелин, постановено в производството във втората фаза на делбата, са изнесени на публична продан допуснатите до делба недвижими имоти, а именно: нива от 3.000 дка, находяща се в строителните граници на с. Г. М., м. „Д.”, имот № 890, парцел ІІ от кадастралния план от 1985 г.; нива от 3.000 дка, находяща се в строителните граници на с. Г. М., м. „Д.”, имот № 891, парцел ІІ от кадастралния план от 1985 г.; нива от 1.300 дка, находяща се в строителните граници на с. Г. М., м. „Д.”, имот № 889, парцел ІІ от кадастралния план от 1985 г.

С решението са уважени предявените от съделителя И.А.И. срещу останалите съделители претенции по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, като всеки от тях е осъден да заплати на И.А.И. суми, представляващи платените от последния данъци за делбените имоти в периода от 2009 г. до 2016 г. съразмерно на квотите им в съсобствеността.

С решението са уважени предявените от съделителя М.А.И. срещу останалите съделители претенции по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, като всеки от тях е осъден да заплати на М.А.И. суми, представляващи платените от последния данъци за делбените имоти за същия период съразмерно на дяловете им в съсобствеността.

Решението е обжалвано от съделителя М.А.И. в частта му, с която не е уважена претенцията на жалбоподателя по сметки срещу останалите съделители за сумата 1000 лв., представляваща извършени от него разходи за геодезически измервания на делбените имоти, с искане същото да бъде отменено в тази му част и вместо него постановено друго, с което исковете му за заплащане на сумата 1000 лв. бъдат уважени. В жалбата се излага възражение срещу извода на съда за изтекла погасителна давност относно тази претенция, във връзка с което се сочи, че представената от жалбоподателя разписка, доказваща заплатена от него сума за геодезически измервания, е издадена на 02.09.2008 г., а не на 02.09.2002 г., както е прието в решението.

Отговор на въззивната жалба са подали съделителите П.Д.С. и Д. Д.Я., които оспорват същата.

 По така подадената въззивна жалба е образувано въззивно гр.д. № 525/2020 г. на Софийски окръжен съд. С определение № 260061/08.09.2020 г. въззивният съд, констатирайки, че в обжалваното решение са изложени съображения за неоснователност на предявената от съделителя М.А.И. претенция по сметки за сумата 1000 лв., представляваща направени от него разходи за геодезически заснемания, но липсва отхвърлителен диспозитив относно така претендираната сума, е прекратил въззивното производство и е върнал делото на първоинстанционния съд за поправка по реда на чл. 247 от ГПК на допуснатата в решението явна фактическа грешка чрез постановяване на отхвърлителен диспозитив досежно неуважената част от исковете по сметки на М.А.И..

С решение № 12/18.01.2021 г. по гр. д. № 712/2012 г. Елинпелинският районен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановено решение от 23.05.2018 г., като е отхвърлил претенцията на М.А.И. за разликата от 784,70 лв. до 1794,99 лв.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят поддържа жалбата. Настоява да му се присъдят допълнително 1000 лв. за геодезическо заснемане на имотите с довод, че това вземане не е погасено по давност.

Ответницата Д. Я., чрез пълномощника си адв. Мишова, оспорва жалбата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Предмет на настоящата въззивна проверка е постановеното решение от 23.05.2018 г. по гр.д. № 712/2012 г. на Елинпелински районен съд, поправено с решение № 12 от 18.01.2021 г., в частта му, с която е отхвърлена претенцията по сметки на съделителя М.А.И. за сумата 1000 лв., представляваща направени от този съделител разходи за геодезическо заснемане на делбените имоти.

Съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С влязло в сила решение № 7/15.01.2014 г. по гр.д. № 712/2012 г. на Елинпелински РС е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите по делото на следните недвижими имоти, находящи се в строителните граници на с. Г. М., м. „Д.”, а именно нива от 3.000 дка, имот № 890, парцел ІІ, нива от 3.000 дка, имот №891, парцел ІІ и нива от 1.300 дка, имот № 889, парцел ІІ, по кадастралния план от 1985 г.

В първото съдебно заседание след допускане на делбата съделителят М.А.И. е предявил срещу останалите съделители искове за заплащане на направените от него разходи за платени данъци за делбените имоти, както и за направените от него разходи за платена сума от 1000 лв. за геодезически измервания на същите – описани в писмена молба. В съдебно заседание е на 14.11.2017 г. е приета претенцията по сметки на М.А.И. общо за сумата 1794,99 лв. Съделителите П.Д.С. и Д. Д.Я., чрез пълномощника им адв. В., са оспорили така направената претенция с възражение за погасяването й по давност.

Представена е разписка от 02.09.2008 г., съгласно която К. Е. Ц. – правоспособно лице по геодезия, е получил от М.А.И. сумата 1000 лв. за извършване на геодезически измервания и последваща обработка на данните за нива, намираща се в м. „Д.” – разделена на три части.

Претенцията на съделителя М.А.И. за заплащане от останалите съделители на сумата от 1000 лв., представляваща направените от него разходи за геодезическо заснемане на делбените имоти, е неоснователна.

Претендираните от съделителя М.А.И. разходи, изразяващи се в заплащане от него на процесната сума от 1000 лв. за геодезическо измерване и заснемане на делбените имоти, не съставляват „тежести” по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗС, които да бъдат понесени от всички съсобственици. „Тежести” са всички необходими разноски, без които имотът би погинал или състоянието му би се влошило, обикновените разноски, свързани с текущото поддържане на имота, както и всичко, изразходвано по необходимост в полза на общността върху имота, така че да се обезпечи нейното съществуване и използване. Разноските, свързани със заплащане на услуги от технически характер относно имота, каквато е геодезическото измерване, не са свързани с обезпечаването на целостта и ползването на имота съобразно неговото предназначение. Същите нямат характер и на подобрения, доколкото не са свързани с такива фактически нововъведения или изменения на вещта, в резултат на които да се увеличила нейната стойност.

С оглед на горното, предявената от съделителя М.И. претенция по чл. 345 от ГПК за заплащане от останалите съделители на стойността на направените от него разходи за геодезическо заснемане на делбените имоти съобразно дяловете им в съсобствеността е неоснователна.

Поради съвпадане на крайния извод на настоящата инстанция с този на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения от М.И. иск по сметки за заплащане на направените от него разходи за геодезическо заснемане на имота в размер на 1000 лв., решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

 

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 75 от 23.05.2018 г., постановено по гр.д. № 712/2012 г. на РС – Елин Пелин, поправено с решение № 12 от 18.01.2021 г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията на М.А.И. срещу останалите съделители по чл. 346 от ГПК за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1794,99 лв., представляваща направените от него разходи за геодезическо заснемане на допуснатите до делба имоти в размер на 1000 лв.

 

В останалите му части първоинстанционното решение е влязло в сила.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

          

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.