№ 570
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20211100108128 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 362, ал. 2 от ГПК и е образувано по
молба на адв. И. П., процесуален представител на Б. В. П., В. П. К. и Й. П. К.,
за обезсилване на решение № 2175/08.08.2022 г. по гр.д. № 8128/2021 г., с
което предявеният от П. Д. К. иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е уважен.
Твърди се, че ищцата не изпълнила изцяло и в срок задължението си да
заплати на част от продавачите остатъка от продажната цена.
Ответникът по молбата П. К. оспорва искането за обезсилване на
решението. Дължимите на ответниците суми били заплатени от нея в
двуседмичния срок от влизане на решението от 08.08.2022 г. в сила.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
С решение № 2175/08.08.2022 г., поправено с решение №
2990/01.11.2022 г., съдът е обявил за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от
ЗЗД, сключения на 31.12.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, с който Д. П. К., В. П. К., Й. П. К. и Б. В. П. се задължили
да прехвърлят на П. Д. К. правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 6, с адрес гр. София, район „Възраждане“, ул.
*******, с площ от 114 кв.м., състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня,
баня и тоалетна, заедно с прилежащите избено помещение № 6 с площ от 4.05
1
кв.м. и с 47/1237 ид.ч. от общите части на сграда и от правото на собственост
върху поземления имот, в който е построена сградата, съставляващ по
документ за собственост УПИ V-4 по плана на гр. София, м. „Центъра“,
целият с площ от 753 кв.м., за сумата от 208 180 лева, при условие, че в
двуседмичен срок от влизане на решението в сила заплати на продавачите
останалата част от продажната цена на стойност 187 380 лева, както следва:
на Д. П. К. - 52 380 лева, а на В. П. К., Й. П. К. и Б. В. П. – по 45 000 лева,
включително чрез прихващане на платените за сметка на ответниците
задължения към държавата.
Първият спорен по делото въпрос е от кой момент е започнал да тече
двуседмичният срок, в който купувачът П. К. дължи заплащане на дължимите
на продавачите суми. Този момент е в зависимост от влизане на решението в
сила.
Не се спори, че срещу решение № 2175/08.08.2022 г. никоя от страните
не е подала въззивна жалба. Следователно, по аргумент от нормата на чл. 296,
т. 2, пр. 1 от ГПК, решението влиза в сила след изтичане на двуседмичния
срок за обжалването му, съгласно чл. 259, ал. 1 от ГПК. Началото на срока е
връчване на препис от решението.
Институтът на връчването е уреден в чл. 7, ал. 2 от ГПК, задължаващ
съда да връчи препис от актовете и чл. 42 от ГПК, посветен на начина на
връчване на съобщенията до страната в производството. Разпоредбите на чл.
42 от ГПК сочат лицата, оправомощени да извършат легитимно връчване:
служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана
пратка с обратна разписка, чрез общината или кметството; по искане на
страната по делото и след разпореждане на съда – от частен съдебен
изпълнител; при непредвидени обстоятелства и по разпореждане на съда – от
съдебен служител чрез телефон, електронен адрес на връчване, телекс, факс
или телеграма.
Процесуалният закон не допуска страна в производството да връчва на
насрещната страна препис от решението. На подобно действие не е придадена
материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК.
Единствено връчванията, извършени в съответствие с чл. 42 от ГПК имат
характер на официални свидетелстващи документи, издадени от длъжностни
лица в кръга на службата им по установените ред и форма и поради това
2
представляващи доказателство, освен за изявленията и за извършените пред
тези лица действия във връзка с връчването, и за извършените от самия
връчител действия при осъществяване на тази му функция.
В молба от 02.11.2022 г. се сочи, че на 01.09.2022 г. доверителите на
адв. П. - Б. В. П., Й. П. К. и В. П. К. изпратили покана на ищцата, с препис от
решението, чрез ЧСИ Н. М. и от тази дата К. била уведомена за решението.
На същата дата на ищцата бил изпратен препис от решението и на
електронната й поща.
Предприетото от представляваните от адв. П. продавачи на процесния
имот по връчване на препис от съдебния акт – постановеното на 08.08.2022 г.
решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД не е извършено в съответствие с разпоредбите
на чл. 42 от ГПК. Не е налице пречка страната да поиска съобщението да се
връчи чрез частен съдебен изпълнител, но по силата на чл. 42, ал. 2, изр. 1 от
ГПК вр. чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, връчване по този ред се извършва по
разпореждане на съда. В случая молба от Б. П., Й. К. и В. К. за връчване на
решението от 08.08.2022 г. на ищцата чрез ЧСИ не е постъпвала по делото.
Значението на подобна молба се корени в необходимостта страната, която е
поискала от съда да разпореди връчване чрез ЧСИ, да представи пред
съдебния изпълнител препис от автентичния съдебен акт – с посочените в чл.
236, ал. 1 от ГПК реквизити и със съдържание, съответстващо на
постановения съдебен акт.
В отклонение на допустимите по ГПК начини на връчване са своеволно
предприетите от доверителите на адв. П. действия по довеждане на
решението от 08.08.2022 г. до знанието на ищцата, купувач по
предварителния договор от 31.12.2020 г.
На следващо място, не без значение е и обстоятелството, че препис от
решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е връчено на Б. П., Й. К. и В. К., чрез адв.
П., на 30.09.2022 г. При това официално удостоверяване датата на връчване на
преписа от решението от връчителя като служител на съда недоумение буди
обстоятелството, че повече от месец преди получаване на този препис
горепосочените ответници са предприели връчването му на насрещната
страна.
Ирелевантно е обстоятелството кога всяка от страните е узнала за
решението по делото. За разлика от чл. 197, изр. 2 от ГПК (отм.), според
3
който срокът за обжалване тече от датата на съобщението, че решението с
мотивите е изготвено, чл. 7, ал. 2 от ГПК, и в частност чл. 259, ал. 1 от ГПК,
задължават съда за връчи препис от решението, а не единствено съобщение,
че същото е изготвено. Следователно от значение е единствено официалното
удостоверяване на връчването на преписа от съдебния акт, в изпълнение на
задължението на съда по чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Срокът за обжалване на решение № 2175/08.08.2022 г. е изтекъл на
14.10.2022 г. и то е влязло в сила на 17.10.2022 г. От този момент за ищцата
тече двуседмичният срок по чл. 362, ал. 1 от ГПК за изпълнение на
задължението й да заплати на продавачите посочените в диспозитива на
съдебния акт суми: на Д. П. К. - 52 380 лева и на В. П. К., Й. П. К. и Б. В. П. –
по 45 000 лева.
От неоспорените по делото платежни нареждания от 21.10.2022 г. се
установява, че на В. К. и Й. К. са заплатени по 45 000 лева, а на Д. К. – 52 380
лева.
На 16.08.2022 г. на П. К. е връчено запорно съобщение от ЧСИ С.Я., рег.
№ 844 по изпълнително дело № 20158440404018, с длъжник Б. В. П. и
взискател „А. БГ“ ООД за сума на обща стойност 98 724.68 лева.
На 21.10.2022 г. К. е превела по сметка на ЧСИ С.Я. сумата от 45 000
лева.
Б. П. оспорва, че това плащане представлява изпълнение на
задължението на купувача К. да й заплати остатъка от продажната цена. Това
възражение съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 450, ал. 3 от ГПК,
запорът върху вземането на длъжника се смята наложен спрямо третото
задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение. В
случая, от 16.08.2022 г., когато на П. К. е връчено запорното съобщение, тя
има задължението по чл. 507, ал. 3 от ГПК - на пазач на сумите. Чл. 507, ал. 2
от ГПК съдържа забрана за третото задължено лице К. да предава дължимите
от нея суми на своя кредитор Б. П., длъжник по изпълнително дело №
20158440404018.
В случай, че П. К. бе изпълнила задължението си към своя кредитор Б.
П., взискателят „А. БГ“ ООД може да иска повторно плащане, въпреки
плащането, което К. е направила на длъжника П., след като на 16.08.2022 г. й
е връчено запорното съобщение. Този извод произтича от нормата на чл. 452,
4
ал. 3 от ГПК. Връчването на запорното съобщение оправомощава „А. БГ“
ООД да получи изпълнение вместо длъжника си Б. П., титуляр на вземането
за сумата от 45 000 лева. Затова и евентуално изпълнение на К. в полза на
ответника П. след 16.08.2022 г. би породило задължение за нея да заплати
запорираната вече сума повторно. В тази хипотеза К. би се оказала в ситуация
да плати два пъти, тъй като е платила зле, а не в случая, сочен от адв. П. в
становището от 15.11.2022 г.
С плащането на дължимата от купувача на процесния имот сума в
размер на 45 000 лева по сметка на съдебния изпълнител С.Я. настъпва
погасителен ефект по отношение на задължението на П. К. към кредитора й Б.
П.. Изпълнението е направено на овластено от закона лице – чл. 75, ал. 1, изр.
1, пр. 4 от ЗЗД вр. чл. 508, ал. 3 от ГПК. Това е и целта на разпоредбата на чл.
508, ал. 3 от ГПК - кредиторът по изпълнителното дело „А. БГ“ ООД, по
което е наложен запор на вземането на длъжника Б. П., да бъде удовлетворен.
В определение № 492/08.06.2017 г. по гр.д. № 262/2017 г. на ВКС, III г.о. е
прието, че плащането, което третото задължено лице прави на съдебния
изпълнител, като внася дължимата сума по негова сметка, освобождава това
лице от дълга и има същото погасително действие, както плащането,
извършено от самия длъжник преди запора и това сочи на извода, че има
надлежно плащане на цената.
Неотносими в настоящото производство са доводите на Б. П., че по
изпълнително дело № 20158440404018 е настъпила перемпция и че
плащането е извършено на отпаднало основание, като делото е било
прекратено през 2018 г.
На първо място, третото задължено лице П. К., на което е изпратено
запорно съобщение, нито е длъжна, нито може да съобрази настъпила
перемпция в производство, по което не е страна.
На следващо място, на съда е служебно известно решение №
424/01.10.2021 г. по в.гр.д. № 9290/2021 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-Е състав, с
което е оставена без уважение жалбата на М.С. К. и Б. В. П. срещу отказ на
ЧСИ С.Я. да прекрати изпълнителното производство по изп.д. №
20158440404018 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По така изложените съображения и предвид събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав приема, че липсват основанията,
5
предвидени в чл. 362, ал. 2 от ГПК за обезсилване на решение №
2175/08.08.2022г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. К., ЕГН **********, Й. П. К., ЕГН
********** и Б. В. П., ЕГН ********** срещу П. Д. К., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 362, ал. 2 от ГПК за обезсилване на решение №
2175/08.08.2022 г. по гр.д. № 8128/2021 г. по описа на СГС, I-17 състав, с
което е обявен за окончателен сключеният на 31.12.2020 г. предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който се
прехвърля правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
апартамент № 6, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.304.148.1.9, с адрес на имота гр. София, район „Възраждане“, ул.
*******, находящ се в сграда с идентификатор 68134.304.148.1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.304.148, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с
посочена по документа площ 114 кв.м., състоящ се от четири стаи, вестибюл,
кухня, баня и тоалетна, при граници по документа за собственост: апартамент
№ 10, апартамент № 2, отдолу – апартамент № 5 и отгоре – апартамент № 7 и
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - самостоятелни
обекти с идентификатори 68134.304.148.1.2 и 68134.304.148.1.10; под обекта –
самостоятелен обект с идентификатор 68134.304.148.1.7; над обекта –
самостоятелен обект с идентификатор 68134.304.148.1.11, заедно с
прилежащите избено помещение № 6 с площ от 4.05 кв.м., при граници: Ж.
П., З.И Л.Ц., Софияжилфонд и коридор и таванско помещение № 6 с площ от
11.15 кв.м., при граници: С.И Г.Г., С.Х.М., ул. „Бобошево“ и общо помещение
– коридор, заедно с 47/1237 ид.ч. от общите части на сграда и от правото на
собственост върху поземления имот, в който е построена сградата,
съставляващ по документ за собственост УПИ V-4 по плана на гр. София, м.
„Центъра“, целият с площ от 753 кв.м., при граници: ул. „Ломска“, ул.
„Бобошево“ и ЕС, а по скица – с площ от 748 кв.м.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7