РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Сандански, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20241250100434 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация-София“ ЕАД, с
ЕИК: *********,с адрес-гр.С., ул.”Я.”, № ***, представлявано от изпълнителния директор
И.Е., чрез юрисконсулт Ф. И., срещу М. А. М. с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., община К.с.,
ж.к.“К.с.“, кв.“Б.“, бл.**, вх.*, ап.**, с която е предявен иск за установяване съществуване
на вземане в размер на 3324,10 лева за консумирана топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в гр.С., община К.с., ж.к.“К.с.“, кв.“Б.“, бл.**, вх.*, ап.**, от която сума 2967,29
лева е главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2020г.-м.04.2022г., 297,90 лева е мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
17.05.2023г., 49,16 лева е главница за дялово разпределение за периода м.05.2020г.-
м.04.2022г., а 9,75лева е лихва върху главницата за дялово разпределение от 16.07.2020г. до
17.05.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано съответно от 01.06.2023г.
и от 01.08.2023г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 746/2023г. по описа на
Районен съд-Сандански.
Правно основание- чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.139-чл.156 от ЗЕ и във вр. с чл.422,
ал.1, чл.415, ал.1 и чл.410 от ГПК.
Сочи се в исковата молба, че ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден
имот в сграда етажна собственост, находящ се в гр.С., община К.с., ж.к.“К.с.“, кв.“Б.“, бл.**,
вх.*, ап.**, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от
1
Закона за енергетиката. Сочи се още, че страните по делото се намират в облигационни
отношения, които се регулират от публично известни общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.С.,
одобрени с решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в сила от
10.07.2016г., които Общи условия имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Твърди се, че собствениците в сграда-етажна
собственост, в която се намира процесниятоплоснабден имот, са сключили договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„Техемсървисис”-ЕООД, както и че тази фирма изготвя изравнителните сметки в края на
отчетния период на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди се, че
ответницата е използвала доставената от ищцовото дружество топлинна енергия през
периодам.05.2020г.-м.04.2022г. на стойност 2967,29 лева, както и услугата за дялово
разпределение за същия период на стойност 49,16 лева, които не е заплатил. Твърди се, че
съгласно ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок
след изтичане на периода за който се отнасят, както и стойността на фактурата по чл.32, ал.2
и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок
след изтичане на периода за който се отнасят. Твърди се, че съгласно ОУ топлопреносното
предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2, от деня на забавата
до момента на заплащане на дължимата сума. Твърди се, че на 01.06.2023г. ищцовото
дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ответницата за заплащане на дължимите суми, като РС-Сандански с разпореждане,
постановено по ч.гр.д.№ 746/2023г., е уважил искането им и е издал заповед за изпълнение
срещу длъжника. Твърди се, че на 01.03.2024г. ищцовото дружество е получило съобщение,
с което му е указано на основание чл.415, ал.1 от ГПК възможността да предяви иск относно
вземането си срещу длъжника в едномесечен срок. По изложените съображения ищецът
предявява настоящия иск, в подкрепа на който представя писмени доказателства.
Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. Същата, редовно призована, не се
явява в съдебно заседание и не изразява становище по иска.
По делото е конституирано трето лице помагач на страната на ищеца-„Техем сървисис”-
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“П.Г.П.“, №*, което не изразява
становище по иска и не сочи доказателства.
По делото са назначени две експертизи, а именно съдебно-техническа експертиза и съдебно-
счетоводна експертиза, и са приети заключенията на вещите лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
“Топлофикация София”-ЕАД е с предмет на дейност-производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности /справка в
ТР/. Дружеството има издадени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
2
нужди от “Топлофикация – София” ЕАД на клиенти в гр.С., одобрени с решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, които Общи условия са публикувани във вестник „Монитор” на
11.07.2016г. и са представени по делото. В общите условия е уреден начина на отчитане и
заплащане на топлинната енергия и дялово разпределение.
М. А. М. с ЕГН-****** е дъщеря на А.В.К. с ЕГН-**********, починал на 23.07.2005г.
/представената справка/. Последният е имал съпруга-Н.Я.К., която е починала, както и син-
Л.А.В., който е починал /представената справка/ и чийто съпруга и син са съответно ЦИ. ВА.
и Н.Л.В. /представената справка/.
А.В.К. и Н.Я.К. са били собственици на жилище, находящо се в гр.С., ул.”Б.”, бл.**, вх.*,
ет.*, ап.** /договор за продажба на жилищен имот от жилищния фонд при Министерство на
народната отбрана от 24.06.1982г./, със сегашен адрес-ж.к.“К.с.“, кв.“Б.“, бл.**, вх.*
/представеното удостоверение от „Географска информационна система-София”-ЕООД/.
На 17.04.2002г. е проведено общо събрание на етажните собственици от ул.”Б.”, бл.**, вх.*,
ползващи топлинна енергия от Топлофикация-Земляне, на което събрание присъствали 42 от
общо 59 собственици. На това събрание е взето решение за сключване на договор за
извършване на услугата “топлинно счетоводство” с „Техем сървисис”-ЕООД. На
23.04.2002г. е сключен договор № 2179 между Етажната собственост с адрес-гр.С., кв.“Б.“,
бл.**, вх.*, Г, Д, Е, Ж, в качеството на възложител и „Техем сървисис”-ЕООД, в качеството
на изпълнител, с предмет-доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и
индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия; извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода (съгласно системата ХАЙЦТЕК, за разпределение на разходите за
топлинна енергия на фирмата ТЕХЕМ), включително издаването на обща и индивидуални
сметки. На 03.06.2020г. между «Топлофикация София»-АД и „Техем сървисис”-ЕООД е
сключен договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, по чл.139в от Закона за енергетиката, за срок от 3 години. В
апартамента на А.В.К. са били монтирани три броя радиатори и съответните им
принадлежности, както и е опредЕ. кубатурата на апартамента /списък за извършеното
монтиране и списък за разпределение кубатурата в жилищната сграда/.
По делото са представени издадени от „Топлофикация-София“ ЕАД на А.В.К. обща фактура
№********** от 31.07.2021г. за отчетен период 01.05.2020г.-30.04.2021г. на стойност
831,64лева, от която за плащане е сума в размер на 738,06лв. в срок-14.09.2021г. и обща
фактура № ********** от 31.07.202г. за отчетен период 01.05.2021г.-30.04.2022г. на стойност
2313,40лева, по която цялата сума е за плащане в срок-14.09.2022г.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза (което съдът
кредитира като обективно и обосновано дадено) е, че за процесния период отчетените по
електронен път към нула часа на първо число на всеки един месец показания от общите
топломери в двете Абонатни станции, обслужващи СЕС на адрес гр. С., общ. „ К.с.“, ж.к.
„К.с.“, кв. "Б.“, бл. **, вх. *, вх.*, вх. *, вх. * и вх. *, ежемесечно са нанасяни и отразявани
3
по съответния ред за осчетоводяване, като нетната топлоенергия от базата данни на
„Толофикация - София” ЕАД общо по отчетни периоди 01.05.2020г. - 30.04.2021г. и
01.05.2021 г. - 30.04.2022г. е идентична с отразената в индивидуалните изравнителни сметки,
като ФДР е разпределяла топлоенергията между клиентите в СЕС в съответствие със Закона
за енергетиката от 09.12.2003 г. - чл. 140,141,142,143,144, както и в съответствие с
Приложението към чл.61, ал.1 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването.
Вещото лице сочи, че за процесния период 01.05.2020г. - 30.04.2022г. ФДР „ТехемСървисис”
ЕООД е разпределяла на абоната по партида по време на отчетните периоди прогнозна
топлоенергия за отопление - отдадена от СИ и от отоплителните тела в жилищни помещения
в процесния имот, както и за БГВ, както и че след всеки един отчетен период
разпределяната на абоната по партида прогнозна топлоенергия е изравнявана с
разпределяната му за отопление - по изчислителен път, по отчет и по норматив, както и за
БЕВ — по норматив, което е отразявано в индивидуални изравнителни сметки. От
заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че общите топломери в
процесната сграда са преминали задължителния метрологичен контрол. От заключението на
вещото лице Й. е видно, че общо за процесния период начислените като задължение суми
към 30.04.2022г. възлизат на 3133,53лева, от които:сума за отопление/по отчет и норматив/-
2161,33лева, сума за БГВ /по норматив/-983,71лв., корекционна сума-32,91лв., вноски за
дялово разпределение-49,16лева и платена сума-93,58лева, като начислените суми са в
съответствие с действащите през процесния период цени на топлоенергията за
потребителите в гр.С.. Вещото лице Й. заключава и че за процесния период технологичните
разходи на двете абонатни станции, обслужващи СЕС на адрес гр. С.. общ. „К.с.“, ж.к.
„К.с.“, кв. “Б.“, бл. **, вх. *, вх. *, вх. *. вх. * и вх.*, са приспадани от отчетената
ежемесечно брутна топлоенергия и са за сметка на топлофикационното дружество, като са
изчислени вярно от ТР „Земляне" - „Топлофикация - София" ЕАД съгласно т.4.1 от
Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 /12.03.2020г. за топлоснабдяването.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (което съдът
кредитира като обективно и обосновано дадено) е видно, че в счетоводството на ищеца има
данни за погасени плащания за процесния период в размер на 93,58 лв., с които са погасени
чрез прихващане сума в размер на 69,75лв. за м.06.2020г. и 23,83лв. за м.07.2020г. от суми за
възстановяване чрез прихващане във връзка с промяна на цените на топлоенергията, както и
че са останали непогасени задължения за ТЕ и ДР за процесния период 05.2020 г - 04.2022 г
в размер на 3016,45 лв.,от които 2967,29 лв.- непогасена ТЕ и непогасени задължения за ДР
в размер на 49,16 лв. за периода 05.2020 г до 04.2022 г. Вещото лице сочи, че сумата за
връщане в размер на 93,58лв. от промяната на цената на ТЕ със задна дата 07.2019 г -
03.2020 г. е намалила задължението на абоната по реално потребена ТЕ по обща фактура
**********/31.07.2021 г на база реален отчет, като сумата по общата фактура става в размер
на 738,06лв. От заключението на вещото лице Й.-М. е видно и че изравнителните сметки
въведени в информационната система на „Топлофикация София„ ЕАД, изготвени от ФДР за
процесния имот и за процесния период, са посочени по суми и месеци на въвеждане, така
както са отразени в информационната им система, като сумата е в размер на 3145,04лв.
4
Вещото лице Й.-М. сочи, че съгласно анализа на изравнителни сметки от сумата по
издадени общи фактури по реални данни в размер на 3145,04 лв. са доплатени суми в размер
на 32,91 лв. /издадени са две ДДИ през месец август 2021 г. след издаване на общата фактура
и е извършена корекция на същата за отоплителен сезон 05.2020 г. - 04.2021 г. , като едното
ДДИ № **********/31.08.2021г. е към ф-ра № **********/30.06.2020г. и е коригирана
общата фактура със сума от 5,41лв. за периода 05.2020г.-06.2020г. и второто ДДИ №
**********/31.08.2021г. е към фактура **********/30.04.2021г. и е коригирана общата
фактура със сума от 27,50лв. за периода 07.2020г. -04.2021г. и реалното количество
топлоенергия за отоплителен сезон 05.2020г. - 04.2021г. се увеличава с извършената
корекция в размер на 32,91 лв./ и корекция към увеличение с 0,01лв. по фактура №
**********/25.10.2022 г. , което прави задължението в размер на 3177,96 лв. и са
приспаднати 117,09 лв. намаление на задължението в резултат на намалена данъчна ставка и
приспаднати 93,58 лв.-сума за възстановяване чрез прихващане във връзка с промяна на
цените на ТЕ, като задължението е в размер на 2967,29 лв. Вещото лице по счетоводната
експертиза заключава, че размерът на дължимите суми за ТЕ за процесния период е 3177,96
лв., като непогасени задължения от общи фактури, ДДИ и ДКИ за процесния период
05.2020г. - 04.2022г. по реални данни е в размер на 2967,29 лв. /главница за топлоенергия/, а
размерът на дължимите суми за ДР за период 05.2020г. до 04.2022г. е 49,16 лв. /главница
ДР/, или общо дължимата главница за процесния период е в размер на 3016,45 лв.
Изчисленият от вещото лице размер на законната лихва за забава върху главницата за ТЕ за
процесния период- от датата на забава на всяко едно плащане до 17.05.2023г., е в размер
общо на 285,56 лв., а върху главницата за ДР за период 05.2020г. до 04.2022г.- 9,25лв., като
по счетоводни данни лихвите за забава са съответно в размер на 297,90лв. и 9,75лв.
На 01.06.2023г. „Топлофикация-София“ ЕАД е депозирало в РС-София заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 153590 срещу М. А. М. с ЕГН-
********** за заплащане на сумата 2967,29 лева-главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020г.-м.04.2022г. относно процесния имот,
сумата 297,90 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 17.05.2023г., сумата 49,16
лева- главница за дялово разпределение за периода м.05.2020г.-м.04.2022г. и сумата 9,75лева-
лихва върху главницата за дялово разпределение от 16.07.2020г. до 17.05.2023г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано съответно от 01.06.2023г. и от 01.08.2023г. до
окончателното изплащане. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК е препратено по компетентност на РС-Сандански, който е уважил искането и е издал
срещу М. А. М. заповед за изпълнение № 400/08.07.2023г. по ч.гр.дело № 746/2023г. по
описа на Районен съд-гр.Сандански. Срещу издадената заповед за изпълнение М. А. М. е
депозирала възражение в законоопределения срок, като съдът с разпореждане от 22.02.2024г.
е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на 01.03.2024г. Настоящият иск е
предявен на 28.03.2024г.(пощенското клеймо на плика).
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
5
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че страните се
намират в облигационни отношения за продажба на топлинна енергия на апартамент в
сграда етажна собственост, като ответницата е потребител на топлинна енергия в качеството
й на собственик на топлоснабден имот, който не изпълнява задължението си за нейното
заплащане. Страни по настоящото дело са страните по заповедното производство по ч.гр.д.
№ 746/2023г. по описа на РС-Сандански. За ищеца е налице правен интерес от
предявяването на иска, тъй като ответницата – длъжник в заповедното производство, в
определения от закона срок е възразила срещу издадената спрямо нея заповед за изпълнение,
поради което е направила вземането на ищеца-заявител спорно. Искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок. Налице е и съответствие на вземането- предметът на
предявения по реда на чл.415, ал.1 от ГПК иск е идентичен с предмета на искането по реда
на чл.410 от ГПК.
Искът е частично основателен:
В настоящия казус ищецът твърди, че ответницата му дължи сума за консумирана топлинна
енергия за периода м.05.2020г.-м.04.2022г. и сума за услуга дялово разпределение за периода
м.05.2020г.-м.04.2022г., на основание качеството й на потребител на топлинна енергия, като
собственик на имот в сграда-етажна собственост.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известени общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл.150 от ЗЕ). В казуса е приложима и
Наредба № Е-РД-04-1 /12.03.2020г. за топлоснабдяването /обнародвана в ДВ.бр.25 от
20.03.2020г./. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, клиентите на топлинна енергия са собствениците
и титулярите на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В това качество те ще са страна
в правоотношението с топлопреносното предприятие, чийто предмет е доставка на топлинна
енергия за битови нужди, и ще са длъжни да заплащат цената за доставената и потребена
топлинна енергия. Следователно, за да се уважи предявения иск ищецът следва да докаже
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по делото по
доставка на топлоенергия, в това число качеството на ответницата на клиент на топлинна
енергия като собственик на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, и качеството на ищеца на
доставчик на топлинна енергия; доставянето на топлинна енергия до топлофицирания имот
през процесния период; изтичане на срока за плащане на стойността на потребената
топлинна енергия и размера на иска.
Установи се, че ищецът е доставчик на топлинна енергия и че има издадени от него Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти в гр.С., които са
одобрени с решение на КЕВР и са публикувани във вестник „Монитор” на 11.07.2016г. След
изтичане на 30 дни от публикуването им те са влезли в сила, без да е необходимо изрично
6
писмено приемане от клиента (чл.150, ал.2 от ЗЕ).
От представените от ищеца документи /договор за продажба на жилищен имот от
жилищния фонд при Министерство на народната отбрана и от удостоверение от „Географска
информационна система-София”-ЕООД/ се установи, че собственици на процесния
топлоснабден имот са А.В.К. и Н.Я.К.. Установи се от представената от ищеца справка, че
последните са съпрузи, които са починали /А.В.К.-на 23.07.2005г., а за Н.Я.К.-без данни за
деня на смъртта й/. Имуществото на починали лица по силата на наследственото
правоприемство преминава в патримониума на техните наследници. По делото не се
представиха удостоверения за наследници на А.В.К. и Н.Я.К., но от представената от
ищеца справка за А.В.К. се установи, че ответницата по делото е едно от неговите две деца.
Предвид разпоредбата на чл.5 от ЗН съдът намира, че тя е една от наследниците по закон на
А.В.К.. Следователно, ответницата е един от собствениците на процесния имот. По делото
не се представиха доказателства кога е починала Н.Я.К. /дали преди или след нейния
съпруг/, както и кои са нейните наследници по закон /дали ответницата е нейно дете наред с
Л.А.В./, но изхождайки от разпоредбата на чл.5 от ЗН /предвиждаща равни дялове на децата
на наследодателите/ и съобразявайки, че в депозираното от М. М. възражение срещу
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№746/2023г. по описа на РС-Сандански същата
сочи, че не е взето предвид „50%собственост на имота”, съдът приема, че ответницата е
собственик на ½ ид.ч. от имота.
Установи се от писмените доказателства /протоколно решение на общото събрание на
етажните собственици от 14.04.2002г.; сключен въз основа на това решение договор с „Техем
сървисис”-ЕООД от 23.04.2002г. и договор от 03.06.2020г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия/ и от съдебно-техническата експертиза, че сградата, в
която се намира процесния апартамент, е топлоснабдена и че в нея е въведена система за
дялово разпределение, като индивидуалното измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано
в процесния период от третото лице помагач.
Предвид изложеното съдът намира, че между страните по делото е съществувало през
процесния период валидно облигационно правоотношение относно продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Установи се от съдебно-техническата експертиза, че за процесния имот през процесния
период е доставяна топлинна енергия от ищцовото дружество, която топлоенергия е
разпределяна от ФДР между клиентите в СЕС в съответствие със Закона за енергетиката и
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването. Установи се от съдебно-
техническата експертиза и че начислените суми към 30.04.2022г. възлизат на 3133,53лева, от
които: сума за отопление /по отчет и норматив/-2161,33лева, сума за БГВ /по норматив-
983,71лв., корекционна сума-32,91лв., вноски за дялово разпределение-49,16лева и платена
сума-93,58лева, като начислените суми са в съответствие с действащите през процесния
период цени на топлоенергията за потребителите в гр.С.. Установи се от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, че от сумата по издадени общи фактури по реални данни
7
е приспадната сумата от 117,09лв. /в резултат на намалена данъчна ставка и приспаднати
93,58 лв.-сума за възстановяване чрез прихващане във връзка с промяна на цените на ТЕ/ и
че непогасеното задължение за процесния период възлиза на 2967,29 лв.-главница за
топлоенергия и 49,16 лв.-главница за дялово разпределение.
Падежът на задължението за заплащане на доставената през процесния период топлинна
енергия е настъпил-изтекъл е предвидения в чл.33 от ОУ срок за това. Установи се от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че размерът на законната лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за процесния период- от датата на забава на
всяко едно плащане до 17.05.2023г., е в размер общо на 285,56 лв. В общите условия на
ищцовото дружество не се съдържа разпоредба, която да определя срок за заплащане на
цената на услугата дялово разпределение, която цена съгласно чл.36 от ОУ във вр. с чл.22 от
същите е платима на ищцовото дружество, поради което съгласно чл.86, ал.2 от ЗЗД
ответницата изпада в забава след като бъде поканена от кредитора. По делото не се
представиха доказателства за отправена такава покана от ищеца към ответницата, поради
което тя не е изпаднала в забава и не дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва.
Предвид изложеното предявения иск следва да бъде уважен за следните суми: 1483,65 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 01.06.2023г. до окончателното изплащане; 142,78
лева- лихва за забава от 15.09.2021г. до 17.05.2023г.; 24,58 лева- главница за дялово
разпределение за периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от 01.08.2023г.
до окончателното изплащане.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил разноски за
заплатена държавна такса в размер на 202,21лв., за възнаграждение на вещо лице по СТЕ в
размер на 480лв., за възнаграждение на вещо лице по СЧЕ в размер на 545лева и 5лева за
съдебно удостоверение. Ищецът е представляван по делото от юрисконсулт, поради което
ответницата следва да заплати на ищеца, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150лв. Съобразно изхода
на спора ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 686,51лева, съставляваща
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 57,85 лева за направени по заповедното
производство разноски съразмерно с уважената част от иска (т. 12 на ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/ 2013г.).
Водим от горното и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.139-чл.156 от ЗЕ и във
вр. с чл.422, ал.1, чл.415, ал.1 и чл.410 от ГПК, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. М. с ЕГН-**********, с
адрес-гр.С., община К.с., ж.к.“К.с.“, кв.“Б.“, бл.**, вх.*, ап.**, че дължи на „Топлофикация-
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес-гр.С., ул.”Я.”, № ***, представлявано от
изпълнителния директор И.Е., по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 400/08.07.2023г. по ч.гр.д.№ 746/2023г. по описа на
Районен съд-Сандански, следните суми: 1483,65 лева (хиляда четиристотин осемдесет и
три лв. и 65 ст.) - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.С., община К.с.,
ж.к.“К.с.“, кв.“Б.“, бл.**, вх.*, ап.**, ведно със законната лихва от 01.06.2023г. до
окончателното изплащане; 142,78 лева (сто четиридесет и два лв. и 78 ст.) - лихва за забава
от 15.09.2021г. до 17.05.2023г.; 24,58 лева (двадесет и четири лв. и 58 ст.)- главница за
дялово разпределение за периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от
01.08.2023г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, с адрес-гр.С., ул.”Я.”, № ***, представлявано от изпълнителния директор И.Е.,
против М. А. М. с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., община К.с., ж.к.“К.с.“, кв.“Б.“, бл.**,
вх.*, ап.**, за установяване дължимостта на сумата от 9,75лева- лихва върху главницата за
дялово разпределение от 16.07.2020г. до 17.05.2023г., както и над уважената част от иска за
дължимост на главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г. до претендираната сума от 2967,29лева; над уважената част
от иска за дължимост на лихва за забава от 15.09.2021г. до 17.05.2023г. до претендираната
сума от 285,56 лева и над уважената част от иска за дължимост на главница за дялово
разпределение за периода м.05.2020г.-м.04.2022г. до претендираната сума от 49,16лева.
ОСЪЖДА М. А. М. с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., община К.с., ж.к.“К.с.“, кв.“Б.“,
бл.**, вх.*, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с
адрес-гр.С., ул.”Я.”, № ***, представлявано от изпълнителния директор И.Е., сумата от
686,51 лева (шестстотин осемдесет и шест лв. и 51 ст.) за направени по настоящото дело
разноски и сумата от 57,85 лева (петдесет и седем лв. и 85 ст.) за направени по заповедното
производство разноски (по ч.гр.д.№ 746/2023г. по описа на Районен съд-Сандански).
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца, а именно: „Техем сървисис”-ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.“П.Г.П.“, № *.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
9
10