№ 175
гр. Благоевград, 14.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:П. Узунов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
Сложи за разглеждане докладваното от П. Узунов Гражданско дело №
20201200101314 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищците К. П., Г. П., А. П., редовно уведомени – не се явяват, за тях се
явява адв. Ч., редовно упълномощен.
За ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, редовно уведомен – явява се юриск.
Г., с пълномощно към отговора на исковата молба.
Ответникът „Г.“, редовно уведомен - не се явява представител.
Третото лице помагач М. З., редовно уведомен - не се явява, за него
адв. Н., редовно упълномощен.
Третото лице помагач П. Д., редовно уведомен - не се явява, за него
адв. П., с пълномощно отпреди.
Вещите лица – не се явяват.
Явява се свид. А., свид. А., редовно призован - не се явява и не сочи
уважителни причини за неявяването си.
ДОКЛАД НА СЪДА:
Постъпила е молба от в.л. Р. С., в която сочи, че късно е получила
призовката и за днес не е изготвена експертизата, за което са уведомени и
останалите вещи лица.
Постъпила е молба от „Г.“ чрез адв. И.чева, с която настоява да се даде
ход на делото в тяхно отсъствие. Изразява становище по съществото на
спора, в смисъл, че поддържат тезата си. Поставят въпроси към свидетелите.
Прилагат и съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза по ДП № 314-
1
ЗМ-509/2015 г. по описа на РУ П..
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Ч.: Уважаеми господин съдия, поддържам подадената искова
молба срещу ответниците, по изложените в нея основания. Моля да приемете
всички писмени доказателства, които сме приложили както към
първоначалната искова молба, така и към поправената такава. С оглед на
указанията Ви дадени в определение № 46 от 09.01.2024 г., водим за
настоящото с.з. и моля да бъдат конституирани и разпитани в качеството на
свидетели М.А.П., В. С.Д. и Р.В.М., за обстоятелствата изложени в исковата
молба. Нямам възражения по проектодоклада на съда.
ЮРИСК. Г.: Уважаеми господин съдия, поддържам отговора на
исковата молба. Оспорвам предявения иск. Няма да сочим нови доказателства
към настоящия момент. Нямам възражения по проектодоклада на съда. Не се
противопоставям да се разпитат водените свидетели от страна на ищците.
АДВ. П.: Уважаеми господин съдия, оспорвам така предявения иск, по
изложените възражения в отговора. Във вр. с дадената ни възможност да се
снабдим с доказателства от досъдебното производство, тъй като гр.д. №
1313/2020 г. по описа на БлОС беше в Апелативен съд София и депозирахме
молба, но до момента все още не са ни предоставени никакви писмени
доказателства, поради което Ви моля да ни бъде предоставено съдебно
удостоверение, въз основа на което да се снабдя с исканите документи
приложени по ДП по Гр.д. № 1313/2020 г. Нямаме възражения по
проектодоклада. Не се противопоставям да се разпитат водените свидетели
от страна на ищците.
АДВ. Н.: Господин съдия, оспорвам иска. Поддържам отговора на
исковата молба, депозиран по делото. Доказателствени искания са направени
с този отговор, да бъдат допуснати и конституирани като свидетели две лица,
които водим за днешното с.з., а именно И. А.Г. и Х. Д. З., с които ще
доказваме твърдяните от нас обстоятелства, за съС.ието на доверителя ми в
деня на самото произшествие, спора за употребеното упойващо вещество и
2
евентуално въздействие и влияние във времето, през което е настъпило
произшествието. Нямаме възражения по проектодоклада на съда, запознати
сме с него. Не се противопоставям да се разпитат водените свидетели от
страна на ищците.
АДВ. Ч.: Не се противопоставям да разпитат водените от страна на
третото лице помагач свидетели. Възразявам да се приеме токсикологичната
експертиза, представена от колегата адв. И.чева, която е приложила към
становището на ГФ.
ЮРИСК. Г.: Не се противопоставям да разпитат водените от страна на
третото лице помагач свидетели.
АДВ. П.: Не се противопоставям да разпитат водените от страна на
третото лице помагач свидетели.
АДВ. Н.: Намирам, че не е редно да се приеме приложената към
молбата на ГФ токсикологична експертиза.
АДВ. П.: Да се приеме, смятам, че същата е относима.
ЮРИСК. Г.: Намирам, че не следва да се ползва като доказателство,
въз основа на събраните материали по делото ако се доказват някакви
твърдения, то следва в настоящото производство да се поискат и допуснат
такива експертизи.
Съдът като съобрази становищата на страните и материалите по
делото, счита че липсват процесуални печки проектодоклада да бъде обявен
за окончателен в днешното съдебно заседание. Водените лица следва да се
допуснат като свидетели, тъй като ще допринесат за изясняване на делото от
фактическа страна. С тази цел и на представителя на третото лице помагач П.
Д. е нужно да се издаде търсеното съдебно удостоверение, по силата на което
да се снабди с ползващите ги доказателства от ДП, въпреки че е страна по
наказателното и гражданското дело, по което е приложено цитираното ДП.
Предвид приложената към молбата на ГФ токсикологична експертиза от ДП,
съдът намира, че следва да се приеме, като доводите и възраженията на
страните съдът ще преценявани при постановяване на крайния съдебен акт.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВАВА за окончателен проектодоклада, материализиран в
подготвително определение № 46/12.01.2024 г. от закрито заседание.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. П. съдебно удостоверение, по силата на което
да се снабди с материалите от досъдебното производство приложено по Гр.д.
№ 1313/2020 г. по описа на БлОС, а именно: с физико-химическите
експертизи на водачите на МПС и участниците в ПТП, с аутопсията на трупа
3
на пострадалото /починало/ лице И. К. П., както и с констативния протокол от
ПТП.
ПРИЕМА представената от „Г.“ съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза изх. № 8159/12.09.2015 г. на ВМА София, приложена по ДП №
314-ЗМ-509/2015 г. по описа на РУ П..
ДОПУСКА до разпит като свидетели М.А.П., В. С.Д., Р.В.М., Г. Р. А.,
И. А.Г. и Х. Д. З..
Снема се самоличността на свидетелите:
М.А.П.: 65 г., омъжена, неосъждана, без дела и родство със страните
по делото.
В. С.Д.: 63 г., омъжена, неосъждана, без дела и родство със страните по
делото.
Р.В.М.: 27 г., неженен, неосъждан, племенник на първите двама ищци
и първи братовчед на третия ищец.
Г. Р. А.: 45 г., женен, неосъждан, без дела и родство със страните по
делото.
И. А.Г.: 45 г., женен, неосъждан, без дела и родство със страните.
Х. Д. З.: 58 г., женен, неосъждан, баща на третото лице помагач М. З..
На свид. З. се разясни разпоредбата на чл. 166 от ГПК.
СВИД. З.: Желая да бъда свидетел по делото.
На свидетелите бе разяснена наказателната отговорност по чл. 290
от НК, за което обещаха да казват истината.
От залата се извеждат свидетелите, с изключение на свид. А..
РАЗПИТ НА СВИД. А.: Към датата на ПТП работих като мл.
автоконтрольор в РУ П. и от 2008 г. до сега винаги съм работил в РУ П. като
полицай. Имам спомен за случая, за тази тежка катастрофа. За много
подробности не се сещам, но катастрофата помня, че беше вечерта, като при
подаване на сигнала за катастрофата при „Сондата“, веднага се отправихме
натам. Дойдоха на място наши колеги, които в ханче „Сондата“ правеха
сбирка, банкет, бяха наизлезли. Имаше струпване на доста хора при
пристигането ни. Катастрофата беше между л.а и товарен автомобил с дърва.
От катастрофата си спомням, че водачът беше видимо добре, докато пътникът
отпред и отзад в автомобила бяха починали на място. От дясно в автомобила,
отпред и отзад бяха починалите пътници. Подробности не помня. Съжалявам,
4
не мога да кажа подробности за това дали са били с предпазни колани, мина
много време. Познавам момчето, водачът на лекия автомобил и баща му
също, заради това си спомням много добре, че водачът на автомобилът беше
добре. Пробвах го за алкохол, което и по разпореждане на дознателя го
изпратихме за проба за кръв, която се взе на него и на водача на другия
автомобил. Момчето беше добре, контактен. Нямам спомен да е имал някакви
счупвания и т.н. Не мога да кажа дали е бил повлиян от алкохол, наркотици
или нещо друго. Мина много време, не мога да отговаря на този въпрос дали е
бил неадекватен в действията си и приказките си. Баща му го видях в залата,
той е тук като свидетел. Тогава баща му дойде на мястото на ПТП, беше там,
но в какъв момент, кога се появи там, не мога да отговоря със сигурност.
АДВ. Ч.: Нямам повече въпроси.
ЮРИСК. Г.: Нямам въпроси.
АДВ. П.: Нямам въпроси.
АДВ. Н.: Нямам повече въпроси.
СВИДЕТЕЛЯТ: Господин съдия, моля да ми се заплатят сторените
разноски за явяването ми за двете съдебни заседания, нося бележка за
заредено гориво и големия талон на автомобила ми. Идвам от с.
Марикостиново.
РАЗПИТ НА СВИД. М.: Майка ми е сестра на Г., племенник съм на
ищците К. и Г. П.и, а А. П. ми е първи братовчед. В онзи ден аз бях в
движение по града и като малки деца видяхме линейка и тръгнахме да видим
какво е станало. Отидохме на мястото и видях колата смазана. Отидохме на
мястото на катастрофата, тя беше посока с. Първомай, на главния път, около
района на ханче „Сондата“. Въпросния шофьор М. ми каза „обади се на леля
ти, братовчед ти е в колата и почина“. Бях тогава на 19 години, притесних се.
Отидохме от там в Бърза помощ. Майка ми се обади след това, каза да отида
да ги взема. Аз бях човекът, който закара бащата и майката К. и Г. до Бърза
помощ. Те бяха в ужас, не можеха да повярват. Като отидохме в Бърза помощ
там започнаха крясъци, писъци. Отидохме до моргата с майката Г., а баща му
К. започна да припада, вдигна кръвно. В моргата не дадоха да се видят телата,
защото аз като видях мястото на катастрофата, те бяха премазани, буквално.
Всички тежко преживяват смъртта на сина си, те не са същите хора, които
бяха. Ние сме си близки, аз съм израснал почти при тях. С братовчед ми,
починалият, също бяхме много близки. А. П. е брат на И. П., на него сигурно
му се бяха обадили по телефона, защото беше тръгнал директно за гр. П. от
гр. София, не успя да дойде до Бърза помощ, дойде направо вкъщи. С него
сме също много близки. С И. и А. бяха поС.но заедно, беше малкото му
братче. Живяха заедно, учеха двамата в гр. София, в един апартамент, който е
на семейството им. Семейството им бяха задружно семейство, той се
прибираше всяка седмица преди това и след това, поС.но си идва. И.
завършваше медицина, оставаха му 2-3 месеца до дипломирането. Той щеше
да наследи родителите му, такъв беше планът както се казва. Те са лекари.
Родителите му много се гордееха с него, той беше от хората, които рядко се
5
срещат, толкова учещ. След смъртта му, баща му К., доктора, спря да ходи на
работа временно, защото имаше проблеми със сърцето, с кръвното, не се
чувстваше добре, за да работи. Впоследствие мисля, че започнаха проблемите
с кръвното му, има сърдечни проблеми. Мога да кажа, че на бала на сестра
ми, който беше 2018 г. те въобще не дойдоха, не им е нито до празнуване,
нито до нищо. Посещават редовно гроба на И., все още леля ми всеки ден
ходи на гроба му, с майка ми. За А. П. мога да кажа, че като отидох в гр.
София, отидох да живея при него, защото на него му беше много тежко. 5
години живяхме заедно, първите 3-4 години не можеше да спи, пиеше
успокоителни. Споделяше с мен, но рядко, защото му беше много тежко.
Прибираха се от с. Първомай посока гр. П., но не зная къде са били. Познавах
М. З. преди това събитие. И. и М., и А. и М. бяха познати, ние сме малък град
и всички се познаваме. Не мога да кажа дали са се виждали често. И. живееше
по време на следването си в гр. София, в техния апартамент, който е
собственост на семейството му. На място, докато разменяхме тези реплики с
М. беше като превъзбуден, целият беше в кръв. Аз бях тогава на 19 години,
видях на живо такова нещо, не бях на себе си, за пръв път виждах такова
нещо. Той тогава само ми каза „обади се на леля ти, че братовчед ти вътре
почина“. Това бяха думите му. Не мога да кажа дали М. беше в неадекватно
съС.ие, защото беше като превъзбуден, все едно не беше той, дали от удара не
зная. Това бяха единствените му думи „обади се на леля ти, братовчед ти
почина“, това беше. Ударът беше от дясната част на автомобила. Беше
смачкан до неузнаваемост. Дясната част беше с влезли греди до седалките. И.
мисля, че беше отпред, от дясно.
АДВ. Ч.: Нямам повече въпроси
ЮРИСК. Г.: Нямам въпроси.
АДВ. П.: Нямам повече въпроси.
АДВ. Н.: Нямам повече въпроси.
РАЗПИТ НА СВИД. П.: К., Г. и А. П.и ги познавам. Д-р К. П. беше мой
шеф, аз съм медицинска сестра при него. Те са и двамата лекари, в групова
практика сме. Колежката, която е с мен работи с д-р П., аз съм с д-р П.. А. П.
е големият им син, И. беше малкият. Бяха две момчетата, които загинаха при
тази катастрофа. Колежката е близка с другото момче, като синът й е съобщил
са отишли в поликлиниката, където са доведени пострадалите. Тя има
впечатления за случилото се, обадили са се приятели на сина на докторката,
на А., който веднага е тръгнал от гр. София за гр. П.. Впоследствие тя ми се
обади да ми каже, аз не можах да повярвам. Майката и бащата П.и също са
били в шок, защото това се е случило в рамките на 15 мин. И. е бил вкъщи,
обадили са му се приятели да излязат. Дори е казал, че не се е чувствал добре,
бил неразположен с главоболие, после настояли и след известно време
излязъл. След 15 мин. им се обадили да им кажат, че синът им е загинал. Не
повярвали, веднага отишли в поликлиниката, не са им дали да видят телата в
моргата, защото телата били обезобразени. За другото момче не зная, но И. е
бил смазан, защото е бил от дясната страна, където е бил ударът. Ние
работим, и живеем, и сме близки и семейно със сем. П.и повече от 30 г. Те
6
бяха едно задружно и весело семейство. С две момчета. И. завършваше
медицина същата година, когато се случи това, дори д-р П. е родена м. април,
бяхме на 50 годишнина и след това м. септември се случи катастрофата. От
тогава до ден днешен, вече девета година, животът им се преобърна на 180
градуса. Това не са тези общителните и весели хора, които бяха. Ако не е
работата им в поликлиниката с пациентите, тези хора не биха издържали на
тази мъка, на този стрес след загубата на малкия им син. Синът им И. беше
много общително, много весело момче. Винаги сме му се радвали, идваше и
винаги под форма на шега се забавлявахме с него и като идваше от София
идваше с престилката от стажа, където ходеха на стаж като лекари, със
слушалката, и много пъти се шегувахме да седне да замести майка си или
баща си, за да понаучи някои неща, които се случват в кабинета. Много
весело дете, много ученолюбиво. Когато проверихме резултата му в Интернет
за неговия положен изпит, беше 6,00 в Медицинска академия София.
Последната година се случи това, той искаше да започне като
гастроентеролог в болница „Св. И. Рилски“, дори му се пазеше мястото,
защото на стажа, който положил е бил извънредно заинтересован и много
добър в тази област. Родителите му се гордееха с него, от малък до
последната година той непрекъснато ги изненадваше с нови и нови успехи,
брат му също, който завърши стоматология, той е по-големия брат А.. Те
също бяха много задружни, едно хубаво семейство, което вече не е това
семейство, за което не може да се каже, че са тези весели хора, с които се
познавахме преди. Преди този случай те бяха много весели, докторът беше
душата на компанията, винаги подвеждаше и танци и хора, веселихме се
много, но след този случай двамата се сдобиха с доста заболявания. И двамата
са с диабет, и двамата са с хипертонии, двамата са и със сърдечни
заболявания, които са вследствие на това което се случи с детето им. При
лекарите често се случва да отиват на симпозиуми, на срещи други, но
откакто това се случи, те се отказаха от всичко. Ако са отишли на такива, това
беше последните пъти, които са задължителни срещи за тях. Последната
година беше това ако са посетили 1-2 пъти такива срещи. Девет години вече,
всяка сутрин, майката и бащата, докторката има брат и сестра в същия град,
които заедно всяка сутрин посещават гроба на сина им, така му е изписано
името му „Д-р И. К. П.“, на плочата на паметника му. Двамата братя И. и А.
живяха заедно в един апартамент докато учеха в гр. София, който е тяхна
собственост. А. и И. бяха много задружни, двамата се занимаваха в една
област. По-големият брат винаги помагаше и наставляваше И., но И. живееше
с такъв хъс, с такова и веселие, че имам чувството, че сякаш наваксваше, че
имаше чувството, че няма да живее много на този свят.
АДВ. Ч.: Нямам повече въпроси.
ЮРИСК. Г.: Нямам въпроси.
АДВ. П.: Нямам въпроси.
АДВ. Н.: Нямам въпроси.
Съдът освобождава свидетеля от залата.
7
РАЗПИТ НА СВИД. Д.: От 1996 г. работя с д-р Г. и К. П.и. Аз съм
медицинска сестра. Работя в поликлиниката, те са джи пи. Там сме 5 доктори
с медицински сестри. Аз съм с д-р Г. П.. Близки сме и извън професионално.
Беше много тежък момент, когато разбраха за загубата на сина им И..
Познавам и другото дете, братовчед са ми. Обади ми се синът ми и отидохме
в Бърза помощ. Дори до този момент сем. П.и не знаеха за случилото се.
Обадил им се синът им от гр. София, защото тук никой не смееше да им се
обади и да им съобщи такава новина. Те дойдоха там, съсипани бяха от плач и
викове. Трябваше да свалят децата в моргата и ни помолиха да дръпнем
родителите и ги закарахме в приемната стая. Там им направихме
успокоителни, но колко може да се успокоят тези хора. Много тежко го
преживяха. Не мога аз да се успокоя, като ли те, това ми е като на филм. Бяха
преди това много весели и жизнени хора, много хубаво семейство. Ходили
сме си на гости, по ресторанти, по купони. Те бяха 50 годишни. След случката
това са други хора. Двамата са с високо кръвно налягане, отключиха диабет, а
д-р П. е със сънна апнея, това е едно много тежко заболяване. Били сме тях в
един апартамент, цяла вечер шета и ако заспи, всеки момент сякаш ще
свърши. Диша, диша и спира да диша, чака се да започне да диша пак наново.
Това съм го видяла веднъж, бяхме в един апартамент. Не ходят на семейни
празници вече, не честват празници. Много им е тежко, особено на
празниците докторката е винаги с плач. Те всяка сутрин са на гробищата
преди да дойдат на работа. И към този момент ходят всяка сутрин на
гробищата и после идват на работа. И. беше много хубаво дете. Рядко се
раждат такива деца. Той на 5 години четеше Хари Потър, трите тома ги изчете
на 5 години. Изкара пълно 6,00 на изпита за лекар, той петица няма, беше
много умно и човечно дете, с всеки беше приятел. Те бяха много сплотено
семейство. И. учеше към онзи момент медицина, всички в групата разчитаха
на него. Той си беше доктор от малък, знаеше всички рецепти на майка му. Тя
преглеждаше, той беше при нея. А. и И. бяха много близки, помагаха си,
общуваха заедно. Живееха заедно в гр. София, родителите им бяха купили
апартамент, който още изплащат. Докато учеха те живяха заедно в гр. София
5 години, до смъртта на И. бяха двамата заедно. А. много тежко и до ден
днешен понася смъртта на брат си, той много трудно завърши стоматология.
И той е с високо кръвно и с диабет. Близка съм и с другото семейство на
починалото момче. Мисля, че М., Гошката ги е взел от площада. Майката на
другото момче, което загина ми е братовчед, а И. си е бил вкъщи. Имаме
отчети на кР. на месеца, докато тя пише отчетите, И. си е чел на пристата и М.
е минал, обадил му се е по телефона и И. така е тръгнал. Аз, когато отидох в
поликлиниката, синът ми ми каза, че е катастрофа, очаквах децата да са в
реанимация или в хирургия, но като казаха, че е смърт беше нещо страшно.
Като дойдоха родителите на И., майка му даже мен ме пита „вярно ли е“, аз й
казах „вярно е“, „ти видя ли ги“, аз й казах „видях ги“. Момчетата изглеждаха
много зле. Те са излезли, за да изпробват новата кола на М., тръгнали по пътя
за с. Първомай.
АДВ. Ч.: Нямам повече въпроси.
АДВ. П.: Нямам повече въпроси.
8
АДВ. Н.: Нямам въпроси.
ЮРИСК. Г.: Нямам въпроси.
РАЗПИТ НА СВИД. З.: Баща съм на М. З.. Желая да бъда свидетел по
делото. В същия ден на катастрофата започнахме да правим верандата на една
тераса. Заедно с М. полагахме основите. Работихме до около 16,00-16,30 часа.
След това дойдоха неговите приятели, седнаха на беседка, която имаме. Пиха
кафе. Това е в нашата база, имаме транспортна фирма, на кР. на гр. П. имаме
база. До към 16,30 часа работихме. Дойдоха неговите приятелчета, едно от
които беше момчето, което загина. Беше около 17,00 часа. След това отидох
да се измия, да се оправя и отидохме, защото колата ми беше на ремонт, беше
около 19,00 часа. Отидохме да си взема колата, взех си я, а той остана при
майстора, говореха си нещо. Това е. След това около 20,30 ч. седнахме да
вечеряме вкъщи. Около 21,30 ч. му звънна телефона. Синът ми каза „след
малко ще дойда“. Ние вечеряхме в този момент. Звънна му още един път
телефона, питах го кой го търси толкова спешно, каза че го търси И. П..
Около 22,00 часа излязохме със сина ми навън. Той тръгна да вземе
момчетата, като преди това имаше още няколко обаждания като им каза, че
тръгва. Той излезе с мотора, отиде до гаража, за да вземе въпросната кола,
която шофирахме. Имахме една кола, която беше подготвена нашите
работници да пътуват с нея. От около 10,00 часа до 16,00 часа работихме по
навеса ни. М. ми подаваше гредите, аз съответно вкарвах винкелите в едни
скоби, качвах се на скелето, и ако му кажех, че едната греда е по-дълга, той я
режеше на циркулярчето. М. беше полезен в работата. Нямаше особено
поведение. Когато отидохме при майстора на колата, двамата бяхме заедно с
М.. Взех си колата от майстора и синът ми остана с него да си говорят.
Приятелите дойдоха при М. около 16,30-17,00 часа, те не ни придружиха до
майстора. Аз и синът ми отидохме до сервиза за колата. Взехме колата на
майка му, за да се придвижим до майстора. Майсторът привършваше с моята
кола и ми каза да изчакам малко, за да пробва дали всичко е наред, защото й
оправяше спирачките. М. управляваше автомобила от дома ни до майстора,
колата беше на майка му. Той остави колата на майка му вкъщи, на
прибиране, той се прибра със същата кола след като бяхме при майстора.
Майсторът всъщност е другият свидетел, който чака пред залата. Синът ми си
беше вкъщи до 22,00 часа. Следващият 1 час преди това докато вечеряхме му
звънеше по телефона И. П., втори път му звънеше, трети път му звънеше,
поС.но му звънеше и около 22,00- 22 и нещо излязоха заедно. Те бяха
приятели. Синът ми и приятелите му нямам представа къде са отишли след
това.
АДВ. Н.: Нямам повече въпроси.
АДВ. Ч.: Нямам въпроси.
АДВ. П.: Нямам въпроси.
ЮРИСК. Г.: Нямам повече въпроси.
РАЗПИТ НА СВИД. ГОЧЕВ: Познавам много добре сем. З.и,
познаваме се отдавна, отпреди 2000 г. се познавам с Х., бащата на М., а М. го
9
познавам от малък, дето се казва, заедно сме израснали. Близки сме.
Поддържам техните коли, аз имам автосервиз в гр. П.. Известно ми е, че М.
направиха катастрофа и за съжаление се случи тежка ситуация. Срещнах се в
този ден с М. и с баща му Х.. На този ден баща му ми докара неговата кола за
ремонт, обслужване. Оставиха колата и повече не се видяхме. Срещнахме се
след 18,00 ч., когато колата беше готова, обадих им се да си я вземат. Дойдоха
двамата, както винаги. Бащата взе колата, а М. остана при мен. Сигурно,
както винаги, М. беше при мен половин час, говорехме си общи приказки за
автомобилите, които поС.но коментираме. Друго нещо не съм видял, не съм
усетил нещо у него. Говорехме си, след това той си тръгна. Когато им се
обадих, че колата им е готова, дойдоха с една кола, М. остана, а баща му взе
колата, която беше при мен на ремонт, и си тръгна. Не мога да кажа кой
шофираше, когато дойдоха двамата при мен, може да съм бил вътре в сервиза
и да не съм видял, но по принцип в повечето случаи М. шофира, когато е с
баща му, но двамата слязоха от колата, влязоха двамата в сервиза и това
беше. След като баща му на М. си тръгна, М. остана при мен. Като приключи
срещата ни, той си тръгна с колата, с която дойдоха. Той си я управляваше,
нямаше друг човек. Не мога да кажа, че М. е бил отнесен, замаян, беше както
винаги си е, обичайно. По принцип аз му давах повече зор да си тръгваме,
защото ставаше доста късно вече. После вече се видяхме там на мястото,
същия ден. Отидох си и после аз пак се върнах. Понякога работя и до по-
късно. Бяхме с баща му на М.. Обади се и отидохме там на мястото. М. се
обади на баща му, като стана катастрофата. Тогава бях с баща му, когато
стана катастрофата. Бях с баща му, когато той прие обаждането, че е станала
катастрофа. Отидохме там на мястото. Те си бяха заедно с баща му, като
видях какво е станало, беше неудобно и се отдръпнах настрани. Мястото е по
пътя за „Сондата“, отсечката между гр. П. и „Сондата“, след 3-4 км. след
града. На място видях М.. Аз не разговарях с него там, видях го колко беше
изплашен. Видях го след 3-4 часа след като се разделихме от сервиза до
катастрофата. Видях автомобила, с който беше катастрофирал М.. Не беше
това автомобилът, с който дойде при мен в сервиза. С „Фолксваген Пасат“
беше катастрофирал М.. Автомобилът го имаха от много скоро. Видях как
беше деформиран автомобила от ПТП-то, ударът беше от дясната страна,
колонката, където е на предното стъкло, там беше повече удара, от дясната
страна.
АДВ. Н.: Нямам повече въпроси.
АДВ. Ч.: Нямам повече въпроси.
АДВ П.: Нямам въпроси.
ЮРИСК. Г.: Нямам въпроси.
Съдът освобождава свидетеля от съдебната зала.
СТРАНИТЕ: Нямаме други искания на този етап. Господин съдия, не
възразяваме делото да се отложи за м. май, предвид идващите празници и
обема на експертизата.
10
Съдът предлага на страните дата на следващото с.з. 09.05.2024 г.
АДВ. Ч.: Господин съдия, имаме на тази дата заседание на Висшия
адвокатски съвет, но за 16.05.2024 г. ще успея.
АДВ. Н.: Не възразявам делото да се отложи за 16.05.2024 г.
АДВ. П.: Не възразявам.
ЮРИСК. Г.: Не възразявам.
Съдът счита, че делото следва да се отложи за посочената късна дата,
за да се даде достатъчна възможност на вещите лица да отговорят на
поставените им въпроси с указания да положат максимум усилия и изготвят
експертизата,респ. представят същата в предвидените срокове.В противен
случай ще бъдат санкционирани.
На свидетеля А. следва да се изплати възнаграждение в рамките на
внесения депозит, в размер общо на 60,00 лв., предвид двукратното му
явяване - в предходното и днешното с.з.,и необходимостта от овъзмездяване
на сторените от него транспортни и дневни разходи. В тази връзка е
наложително „Г.“ допълнително да внесе депозит от 40,00 лв. за свидетеля А..
Поради горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на свидетеля Г. Р. А. сумата от общо 60,00 лв., от
които 37,22 лв. възнаграждение за явяването му в две съдебни заседания и
транспортни разходи в размер на 22,78 лв., платими от депозитната сметка на
съда, захранена с депозита, внесен „Г.“.
УКАЗВА на вещите лица да положат максимум усилия, като изготвят
и представят експертизата в предвидените законови срокове, в противен
случай ще бъдат санкционирани.
УКАЗВА на „Г.“ да внесе по сметката на БлОС депозит от 40,00 лв. за
свидетеля К. И. А., като в същият срок представи и вносната бележка в
деловодството на съда.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 16.05.2024 г. от 14,00 часа, за
която дата страните уведомени. Да се призоват вещите лица и свид. А., като
на същия се укаже да представи доказателства за днешния си ангажимент, в
противен случай ще бъде санкциониран и уведомен Директора на ОД на МВР
Благоевград.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15,05 часа.
11
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
12