№ 19488
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110108898 по описа за 2024 година
Предмет на делото е иск на по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 вр. ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД от *** с ЕИК *** срещу Д. И. Д. с ЕГН **********, иск за установяване дължимостта
на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по гр.д. 40202/2023г. на СРС, 70
състав – суми по даден на ответника Кредит *** № *** и неизплащането му. Конкретните
суми са: 400,00 лева главница за период от 18.05.2022 г. , ведно със законна лихва за период
от 18.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 41,90 лева договорна лихва за период от
16.09.2022 г. до 15.10.2022 г., сумата 34,15 лева (тридесет и четири лева и 15 стотинки),
мораторна лихва за период от 16.10.2022 г. до 18.07.2023 г. Претендира разноските в
заповедното и исковото производство.
Ответникът в законния срок, чрез адв. Д. М., представя отговор, с който оспорва иска като
навежда конкретни аргументи, че не дължи сумата, включително за нищожност на целия
договор. Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. /основанието,
че представляваното лице е материално затруднено/.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
От приложените от ищеца материали се установява следното. Има писмени
материали, по които има индиции, че на 30.12.2021г. Д. И. Д. е сключил Договор за паричен
заем № *** с ищцовото дружество.
Има представена Разписка за получаване в брой на сумата по горепосочения договор. Също
така подписан от страните погасителен план.
Представени са общите условия на ищцовото дружество.
1
Други доказателства не са искани, респективно събирани.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Съдът намира исковете за недоказани. На практика не се доказа нито един от
твърдяните от ищеца факти. Същият представя само писмени доказателства, като в срока
ответната страна оспорва исковете. Така не се доказва пълно и главно : че договорът е
сключен, че сумата е предадена на ответника, съответно е осчетоводена. По-нататък – че
същият е забавил плащания, които към момента на предявяване на вземането са пасив в
счетоводния баланс на дружеството – ищец. Същото е вписано в Регистъра на финансовите
институции, воден от БНБ под посочен номер и едва не би следвало да осъществява
дейността си чрез раздаване на бързи заеми в брой без да ги осчетоводява.
Нито една от страните не се ползва от дадената трикратно – в три последователни открити
съдебни заседания – процесуална възможност да се искат доказателства. Представител на
нито една от двете страни не благоволява да се явява на насрочените заседания. Делото
преминава по т.нар. дистанционен ред – представителите комуникират със съда само
писмено и само дистанционно.
С оглед разпределената в определението по чл. 140 ГПК от 08.01.2025г. съдът ясно
е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдяното договорно отношение
и задълженията по него на ответника.
По изложеното съдът счита, че исковете като недоказани подлежат на отхвърляне.
По разноските
При изхода на делото на ответника се следват разноски. Такива се дължат само в
исковото производство на длъжника. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
ЗАдв. Представен е Договор за правна защита и съдействие на л. 64 от делото. Изследвайки
същия съдът констатира, че първо той няма достоверна дата. Второ – в предмета на договора
е записано общо основание за „правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и
депозиране на искова молба във връзка с договори за кредит и връщане на изначално
платеното при липса на правно основание, включително и образуване на изпълнително
дело.“ В настоящото дело обаче е изготвен отговор на искова молба, тъй като
представляваното от адвоката лице е ответник. По пътя на тълкуването излиза, че не е
договорено възнаграждение конкретно за процесуалното представителство по настоящото
дело, нито за изготвяне на отговор на искова молба, нито правната защита и съдействие
може да се отнесе до конкретния договор за кредит. По делото има само валидно
пълномощно за представителна власт. Ето защо искането за присъждане на разноски е
неоснователно.
Воден от горното съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕИК ***, със седалище: гр. ***, съдебен адрес: гр. ***,
срещу Д. И. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, съдебен адрес: гр. ***, искове по чл. 422
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че
се дължат сумите : 400,00 лева главница за период от 18.05.2022г., ведно със законна лихва за
период от 18.07.2023г. до изплащане на вземането, сумата 41,90 лева договорна лихва за
период от 16.09.2022г. до 15.10.2022г., сумата 34,15 лева мораторна лихва за период от
16.10.2022г. до 18.07.2023г. като дължими по Договор за паричен заем от № *** от
30.12.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по гр.д. 40202/2023г. на СРС,
70 състав, като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъждане на разноски -
адвокатско възнаграждение на адв. Д. М. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3