№ 588
гр. Русе, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520101334 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Постъпила е молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН от М. П. Д. срещу В.
К. Д..
Молителката твърди, че живее на посочения от нея адрес в с. ****, в
къща, от която 4/6 ид. части били нейна собственост. От около 10 години
заедно с нея живеело и семейството на синът и П.Д. на когото ответницата В.
̀
Д. била законна съпруга. Твърди се, че ответницата системно употребявала
алкохол и в това състояние обикновено ставала агресивна и вулгарна,
обиждала молителката и съпруга й, намирала повод да се скара с тях. През
месец декември 2022г. съпругът на молителката починал и агресията на
ответницата се концентрирала върху нея. Продължавала да я обижда. Често и
̀
пожелавала „да умре до утре“. Вечно била недоволна от нея. Изразявала
неприязън когато нейни близки гостували в дома и, обиждала и тях и това
̀
било повод за скандали. Ответницата продължавала да употребява системно
алкохол, като през лятото на 2024г. била заловена от полицията да управлява
МПС след употреба на алкохол и била осъдена от съда в гр. Бяла.
Молителката твърди, че започнала да изпитва страх от ответницата и
заключвала вечер вратата на стаята си, в която спяла. Непрекъснат бил
тормоза, който и бил упражняван, а в началото на 2025г. постъпила на лечение
̀
1
в УМБАЛ Канев АД Русе. След изписването и от болницата тормозът от
̀
ответницата продължил.
Твърди се, че на 22.02.2025г. ответницата употребила значително
количество алкохол. Вечерта двете се скарали и ответницата отново станала
агресивна. Започнала да обижда молителката с нецензурни думи. Наричала я
„мърша“. Казала и, че желаела смъртта и до утре. Твърдяла, че се преструва на
̀̀
болна. Молителката извикала в дома си нейни близки, тъй като се
почувствала застрашена. По време на скандала ответницата застрашително се
насочила към нея, хванала я за брадата, натиснала главата и назад и нагоре и
̀
замахнала да я удари. Ръката и била спряна от племенника на молителката С.
̀
П., който присъствал на скандала. По същото време дъщерята на молителката
и позвънила по телефона и чула крясъците и заплахите, които били отправени
̀
към нея от страна на ответницата. Притеснена за майка си се обадила на тел.
112 с молба да бъде изпратен полицейски екип. Пристигналите на място
полицаи сложили край на скандала, като на ответницата бил съставен
протокол за предупреждение.
Притеснена от случващото се, здравето на молителката се влошило и
на 25.02.2025г. постъпила в „Медика кор“, тъй като се появили проблеми със
сърдечната и дейност. След като се върнала в дома си уведомила ответницата,
̀
че тяхното съжителство не можело да продължава и същата следва да напусне
домът и. В. Д. отказала и заплашила, че ако това стане ще изпочупи
̀
прозорците и мебелите в къщата.
Молителката се страхувала за живота и здравето си ако ответницата
продължавала да живее в дома и. След случилото се на 22.02.2025г.
̀
ответницата започнала да проявява и физическа агресия спрямо молителката.
Моли се да бъдат наложени мерки за закрила по реда на Закона за защита от
домашното насилие, като бъде задължена ответницата да се въздържа от
извършване на домашно насилие, да бъде отстранена от общо обитавания от
тях дом на посочения адрес, да и бъде забранено да приближава на по - малко
̀
от 50 метра молителката и да и бъде забранено да осъществява контакти с нея
̀
под каквато и да е форма.
В съдебно заседание ответницата изразява становище за
неоснователност на молбата и оспорва да е осъществила твърдените актове за
домашно насилие. Излагат се факти относно общото съжителство на страните
и причините за появилите се конфликти между тях.
2
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Към молбата си молителката е депозирала декларация по чл. 9, ал.3
ЗЗДН, в която е посочила, че на 22.02.2025г. е била обиждана от молителката и
последната посегнала да я удари, хванала я за брадата и натиснала главата и
̀
назад и нагоре.
Според представените по делото медицински документи (епикризи),
молителката през месец януари на настоящата година на два пъти е
пролежавала в болнично заведение поради оплаквания от болки в корема,
претърпяла е оперативно лечение и е с поставена диагноза абсцес на черния
дроб. На 25.02.2025г. отново е постъпила за лечение в лечебно заведение
„Медика кор“ поради появили се гръдни болки. Поставена и е диагноза
̀
„нестабилна стенокардия-нова, едноклонова коронарна болест, лека
левокамерна диастолна дисфункция, хипертонична болест на сърцето ІІІ
степен“.
Според приложената по делото справка за съдимост на ответницата,
същата е осъждана за извършена престъпление по чл. 343б, ал.1 НК – за това,
че на 11.06.2024г. в село ****, обл. Русенска е управлявала моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,30 на
хиляда.
Свидетелят С. Д. П., племенник на молителката, установява, че около
средата на месец февруари тя го извикала по телефона, тъй като възникнал
скандал между нея и снаха и. Свидетелят отишъл заедно със своята майка за
̀
около 10 минути, тъй като живеели в близост. Двете се били скарали,
ответницата посегнала да удари молителката, но свидетелят хванал ръката и.
̀
Също така ответницата отправила към молителката и нецензурни думи,
обиждала я, казала и „да не осъмне до утре“, показвала и среден пръст, казала
̀
също, че „дъщеря ти е курва“. Видимо ответницата била много ядосана.
Малко по-късно дошла и полиция, но скандалът вече бил приключил.
Свидетелката М.Г. Д. установява, че е „етърва“ на молителката и
заедно със сина си (предходния свидетел) били извикани от нея при
възникналия скандал с ответницата. Последната била в неадекватно
състояние, в каквото и друг път изпадала когато се напие. Нахвърляла се
върху молителката и я обиждала, показвала и среден пръст, казала, че „ще и
̀̀
3
сере в устата, да пукнеш до утре“, обидила и дъщерята на молителката за
която казала „че е най-голямата курва“. Дори посегнала да удари молителката,
хванала я за брадата. Когато дошли полицаи, ответницата започнала да се
държи и с тях неадекватно, постоянно се смеела, казала им „вижте ме каква
съм хубава на личната карта“. След този случай, на другия ден молителката
получила лек инфаркт и постъпила в болница. Синът на молителката пътувал
и често отсъствал. Поради агресивното поведение на ответницата,
молителката била принудена да се заключва в стаята си, страхувала се от
ответницата. Съпругът на последната и син на молителката не вземал
отношение по скандалите между двете, „вярвал на жена си“. Въпреки, че
молителката полагала много грижи за внучката си, след задълбочилите се
скандали с ответницата, последната не позволявала детето да общува със
своята баба.
Свидетелката М.И.П. установява, че е майка на ответницата и споделя,
че „последната една година напрежението между дъщеря и и свекърва и
̀̀
нараснало. Докато не се намесили М. и дъщеря и П. конфликти между двете
̀
нямало. На инцидента от 22-ри февруари свидетелката не присъствала.
Свидетелят П.В.Д., сина на молителката и съпруг на ответницата, сочи
„конфликтите между жена ми и майка ми започнаха, когато се намесиха други
хора, това стана след Нова година“. Целта на тези хора (сочи публиката в
залата) била да ги разделят и да го изгонят от къщата. Знае, че през месец
януари и февруари двете са се скарали, но той не бил присъствал на тези
случаи.
Изслушани в съдебно заседание и двете страни признават за наличието
на конфликти помежду им и изключително влошените си отношения, дори за
нетърпимостта им една към друга, която и двете демонстрират в проведеното
открито съдебно заседание с участието им.
Във връзка с инцидента от 22.02.2025г., в РУ – Две могили е
образувана полицейска преписка, като видно от съдържащите се материали по
нея, на място е бил изпратен полицейски екип, който е съставил
предупредителен протокол на В. Д. да не се заканва с извършване на
престъпления по отношение на свекърва си М. Д.. По преписката също е
установено наличието на системно неразбирателство между двете, скандалите
били по незначителни поводи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
4
прави следните правни изводи:
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище.
В настоящия случай, молбата е подадена срещу лице по чл. 3 т.7 ЗЗДН
и в рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, поради което същата
се явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по съществото
на спора.
В молбата, по която е образувано настоящото производство са
изложени, твърдения за осъществени актове на домашно насилие от страна на
ответницата по отношение на молителката и конкретно за инцидент от
22.02.2025г., при който е била обиждана, заплашвана и дори е имало опит за
физическа саморазправа. Част от описаната между двете ситуация се е
случила „на четири очи“, преди да дойдат на място свидетелите С. П. и М. Д..
Представената декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН е доказателство в подкрепа на
случилото се на „четири очи“, а свидетелските показания за отправените
обиди, клетви и неприлични жестове в присъствието на свидетелите. Т.е.
независимо от причината и генезиса за влошените между страните
отношения, категорично се установява (доказва), че на посочената дата –
22.02.2025г. между страните е възникнал конфликт при който ответницата е
обидила молителката, държала се е грубо и арогантно, пожелала е смъртта и,
̀
посегнала да я удари. Подобен вид конфликтни ситуации, особено когато не са
изолиран случай безспорно са от естество да създадат неприятни изживявания
и притеснения у молителката, съответно представляват и психическо насилие
по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, а с оглед мястото където това насилие е
осъществено – жилището на страните, следва да се приеме, че негативния
ефект от тези неприятни изживявания се засилва. Наличието на крайно
влошени отношения между страните и нетърпимост не само не се оспорва от
тях, но и се потвърждава както от събраните доказателства, така и от
поведението на страните в съдебно заседание. Съвместното съжителство при
такъв тип отношения винаги ще създава предпоставка за задълбочаване на
5
конфликта и дори разрастването му. Съобразявайки възрастта и
здравословното състояние на молителката, както и обстоятелството, че
същата е собственик на обитавания от страните имот, следва да се приеме, че
по отношения на нея е осъществено домашно насилие от страна на
ответницата и поради обстоятелството, че двете продължават да съжителстват
заедно въпреки категоричното противопоставяне на молителката.
Съобразявайки изложените обстоятелства, съдът приема, че за целите
на настоящото производство следва да се приеме, че е установено извършено
от ответницата по отношение на молителката домашно насилие. Естеството на
отношенията между двете и за предотвратяване на бъдещи актове на насилие,
се налага молбата да бъде изцяло уважена и по отношение на ответницата да
се наложат мерките по чл. 5, ал.1 т.1- т.4 ЗЗДН за максимално предвидения 18
месечен срок.
При този изход на спора ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на молителката направените от нея разноски за настоящото
производство в размер на 400лв. платено адвокатско възнаграждение.
Ответницата следва на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН да заплати по
сметка на РС-Русе държавна такса в размер на 25лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на М. П. Д. ЕГН********** с
адрес село ****, общ. ***, **********, е осъществено домашно насилие по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН от В. К. Д. ЕГН**********, живуща на същия адрес.
ЗАДЪЛЖАВА В. К. Д. ЕГН**********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо М. П. Д. ЕГН**********.
ОТСТРАНЯВА В. К. Д. ЕГН********** от съвместно обитаваното с М.
П. Д. ЕГН********** жилище с адрес село ****, общ. ***, обл. Русе,
********** за срок от 18 месеца.
ЗАБРАНЯВА на В. К. Д. ЕГН********** да приближава на по-малко от
50 метра М. П. Д. ЕГН********** и жилището в което живее на
горепосочения адрес за срок от 18 месеца.
ЗАБРАНЯВА на В. К. Д. ЕГН********** да осъществява контакт с М.
П. Д. ЕГН********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
6
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на осн. чл.16, ал.2 ЗЗДН, В. К. Д.
ЕГН**********, че при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде
задържана от полицейския орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат
уведомени незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА В. К. Д. ЕГН********** с адрес село ****, общ. ***,
********** да заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса в
размер на 25лв.
ОСЪЖДА В. К. Д. ЕГН********** с адрес село ****, общ. ***,
********** да заплати на М. П. Д. ЕГН********** живуща на същия адрес
сумата от 400лв. разноски за настоящото производство.
Препис от решението да се връчи на страните и на РУ – Две могили при
ОД МВР – Русе.
Да се издаде заповед за защита.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в седемдневен
срок считано от 17.04.2025г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7