РЕШЕНИЕ
Номер 99 22.05.2023 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, касационен състав, на десети
май две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Йълдъз
Агуш
Членове: 1. Галена
Дякова
2. Диана Калоянова
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурор Георги
Манолов като разгледа докладваното от съдия
Калоянова КАНД № 92 по описа за 2023
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Х.Г.И., ЕГН **********; с адрес *** против Решение № 45/27.01.2023 г., постановено по АНД № 1657/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 21-1085-002661/14.10.2021
г., издадено от началник група сектор „Пътна
полиция“, ОД МВР Русе. С наказателното
постановление на И., за нарушение на чл. 25, ал.
2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1,
т. 5, изречение четвърто от ЗДвП, на И. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева. Касаторът оспорва съдебния акт като неправилен, постановен при нарушение на материалния
закон и при съществено
нарушение на „административно съдопроизводствените правила“. Иска се от съда отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява. Претендира разноски за две инстанции.
Ответникът - началник група сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Русе, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе счита касационната жалба за неоснователна по причина, че
не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
Посочва, че решението на въззивния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл.
212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна
по следните причини:
С Наказателно
постановление № 21-1085-002661/14.10.2021 г., Х.И. е санкциониран
затова, че 13.09.2021 г., около 17,20 часа
в гр. Русе, на ул. „Неофит Бозвели“ до № 14 , в посока ул. „Борисова“ като
водач на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ******* (собственост на „Стройгруп 1“ ООД, ЕИК *********), в условия на ясно време и суха
пътна настилка нарушава правилата
за предимство, като причинява ПТП с материални щети. Нарушението се изразява в това, че на двулентово платно
за движение преминава частично от дясна в лява пътна лента, без да пропусне
движещия се попътно в нея мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ******, в резултат на което между двете превозни средства
настъпва сблъсък. С това е нарушил чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, тъй като при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента не е пропуснал ППС, което се движи по нея, като по този начин настъпва
ПТП.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че от формална страна
обжалваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми реквизити. Съдът е преценил, че нарушението е надлежно описано в наказателното постановление, като ясно са отразени дата, място и час, както и
доказателствата, които го потвърждават. Обосновал е извод за съставомерност на
констатираното деяние и правилно ангажиране на административно наказателната отговорност на лицето, на соченото основание,
с налагане на наказанието, предвидено в съответната санкционна разпоредба. Приел е, че обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
в рамките на неговите правомощия.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са
основателни, като всички те са
свързани с неизяснена фактическа обстановка, при която е извършено нарушението,
както и с неправилната преценка на събраните по делото доказателства.
Съдът намира, че в последното по делото заседание пред първата инстанция,
проведено на 28.11.2022 г., процесуалният представител на сочения за нарушител И. точно, ясно и
подробно е изяснил механизма на нарушението. Правилно е касационното оплакване, че от обжалваното съдебно решение не може да се направи
извод как точно е ценено всяко доказателство
поотделно и като част от доказателствената маса. Не е ясно каква е формалната и житейската логика, която
съдът е използвал при кредитирането на показанията на другия участник в
процесното ПТП, предвид факта, че
същият е изключително заинтересован от изхода на
спора. Не може тези показания да се потвърждават от показанията на
актосъставителя, който не е възприел пряко нарушението, а е съставил АУАН
именно върху показанията само на Д. Ю. И. На практика, съдът кредитира на два пъти показания, които са заинтересовани,
поради факта, че актосъставителя П. не е присъствал в
момента на осъществяване на нарушението. Този съдебен състав не е съгласен с направеното тълкуване на приложения по
първоинстанционното дело протокол за ПТП, независимо че страните не са направили
възражение.
Дали моториста И. би загубил равновесие при
твърдяния от касатора механизъм на ПТП зависи от скоростта, с която се е
движил. Съдът намира, че при условие, че И. е возил на мотоциклета непълнолетно дете, тази скорост едва ли е била висока. И при двата
механизма (този, твърдян от касатора и този, твърдян от И. и възприет от
районната инстанция) е възможна загуба на равновесие.
Като е достигнал до изводи, различни от изложените, първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение, което следва да се отмени, както и следва да се отмени процесното
наказателно постановление.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от жалбоподателя.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Пред първата инстанция е
представен Договор за правна защита и съдействие, сключен на 14.11.2022 г., от
който се установява, че жалбоподателят е заплатил възнаграждение в размер на
400,00 лева на адв. В.В.,***. С касационната жалба се претендират разноски за
двете инстанции, но доказателства за разноски през Административен съд – Русе
като касационна инстанция не са ангажирани. В този смисъл ответникът ОД МВР
Русе следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя И. възнаграждение за
един адвокат в размер на 400,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Русе, касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 45/27.01.2023
г., постановено по АНД № 1657/2022 г. на Районен съд – Русе
и вместо нето ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1085-002661/14.10.2021
г., издадено от началник група сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Русе.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерството на вътрешните работи да заплати на Х.Г.И., ЕГН **********; с адрес *** възнаграждение за един адвокат в размер на 400,00 (четиристотин) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: