№ 103
гр. Варна, 11.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно
гражданско дело № 20213100503021 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от ЯН. СТ. СТ., чрез процесуален
представител адв. Б.М., частна жалба срещу Определение №6372/15.10.2021
г., постановено по гр. дело № 7307/2021 г. по описа на ВРС, с което е
оставено без уважение искането на частния жалбоподател по чл. 219, ал. 1 от
ГПК за конституиране на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД в качеството му на
трето лице - помагач на страната на ответника в производство по иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за осъждането на последния да заплати на ищеца
сумата от 1000 лева, частичен иск от общо 9280.45 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди причинени на 17.05.2018г., в
резултат на реализирано ПТП в гр.Варна по вина на водача на л.а. Пежо 307, с
ДК № В 5366 ВВ, застрахован по договор за гражданска отговорност при ЗАД
„ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК: *********.
В частната жалба се излага становище за неправилност на
първоинстанционното определение по съображение, че с оглед качеството на
жалбоподателя на застраховано лице по сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с третото лице, за него е налице правен интерес от
привличането на последното по реда на чл. 219, ал. 1 от ГПК, още повече, че
по силата на чл. 430, ал. 2 от КЗ той е длъжен да стори това. Твърди се още,
че фактът, че увреденият е провел неуспешно производство срещу
застрахователя и искът му е отхвърлен не следва да поставя застрахования в
по-неблагоприятна положение, като във висящия процес застрахователното
дружество разполага с възможност да въвежда и допълнителни възражения,
произтичащи от отхвърления иск срещу него. По изложените съображения
моли за отмяна на обжалваното определение и допускане на претендираното
привличане на трето лице – помагач, както и задължаване на
първоинстанционния съд да разгледа предявения обратен иск.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна.
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
1
допустима. Разгледана по същество тя е основателна по следните
съображения:
Производството пред Варненския районен съд е образувано по предявен
от Д. Д. Д., ЕГН: **********, адрес: гр.Варна, ж.к.“Младост“, бл.142 А, ет.3,
чрез адв. Й.А. от АК-Варна срещу ЯН. СТ. СТ., ЕГН **********, адрес: гр.
Варна, жк Възраждане, бл.59, вх.2, ет.4, ап.35, иск с правно основание чл.45
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева,
частичен иск от общо 9280.45 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: броня предна,
спойлер предна броня, фар ляв, калник преден ляв, лайсна калник преден ляв,
подкалник преден ляв, решетка декоративна, халоген в предна броня ляв,
дюза за ляв фар, капаче на дюза, греда пр. радиатор, основа предна броня,
основа преден ляв калник, рамка преден ляв фар, водач преден ляв предна
броня, престилка предна и греда над радиатор на автомобил Мицубиши
Паджеро, с ДК № ТХ 7582 АН, причинени на 17.05.2018г., в резултат на
реализирано ПТП в гр.Варна по вина на водача на л.а. Пежо 307, с ДК № В
5366 ВВ, застрахован по договор за гражданска отговорност при ЗАД
ОЗКЗастраховане“ АД, ЕИК: *********, ведно със законната лихва, считано
от 25.05.2021г., до окончателното изплащане.
С депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба,
ответникът е отправил искане с правно основание чл. 219, ал. 1 от ГПК за
привличане в качеството на трето лице помагач на негова страна ЗАД ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5 - застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”. В същия срок в условията на
евентуалност е предявил обратен иск с правно основание чл. 435 от КЗ срещу
третото лице за осъждането му да заплати в полза на ответника стойността на
уважената ищцова претенция по първоначалния иск.
От приложеното като доказателство по делото гр. дело № 15220/2018 г.
по описа на ВРС се установява, че с окончателно Решение 943/31.10.2019 г.
по в. т.д. № 1255/2019 г. е отхвърлен искът, предявен от Д. Д. Д., за осъждане
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД да заплати сумата 5421.45 лв. (пет хиляди
четиристотин двадесет и един лева и 45 ст.), частичен иск от общо 8695.08 лв.
(осем хиляди шестстотин деветдесет и пет лева и 08 ст.), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени на: броня предна,
спойлер предна броня, фар ляв, калник преден ляв, лайсна калник преден ляв,
подкалник преден ляв, решетка декоративна, халоген в предна броня ляв,
дюза за ляв фар, капаче на дюза, греда пр. радиатор, основа предна броня,
основа преден ляв калник, рамка преден ляв фар, водач преден ляв предна
броня, престилка предна и греда над радиатор, на л.а. „Мицубиши Паджеро“,
с ДК № ТХ 7582 АН, настъпили на 17.05.2018 г., в резултат на ПТП, в гр.
Варна, по вина на водача на л.а. „Пежо 307“, ДК № В 5366 ВВ, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба -
08.10.2018 г., до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
С привличането на третото лице-помагач, привличащата го страна, цели
да улесни защитата си срещу насрещната страна и при неблагоприятен за нея
изход да обвърже третото лице, с обвързващата сила на мотивите по чл. 223,
ал. 2 от ГПК и по този начин да обезпечи положението си в един последващ
процес между нея и третото лице. Затова ако привличащата страна и третото-
лице помагач са вече обвързани на друго правно основание привличането е
недопустимо поради липса на интерес.
2
Мотивите на съдебния акт представляват формираната воля на съда, а
диспозитива- нейното външно изразяване. Сами по себе си те не отразяват
волята на съда по съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само
начина на формиране на тази воля, поради което не се ползват със сила на
присъдено нещо и не са задължителни за страните. За последните е
задължително решението на съда относно спора между тях. Мотивите като
част от съдебния акт нямат задължителна сила, каквато притежава
решението, докато диспозитива, който е и същинското решение по смисъла на
чл. 236, ал. 1 от ГПК, представлява изрично изразената воля.
Докато СПН важи само относно спорното право между страните по
делото и не може да се оборва инцидентно, то доказателствената сила важи
относно фактите, потвърдени или отречени с мотивите, противопоставима е и
на трети лица и може да се оборва инцидентно. Със СПН се ползва само
решаващата воля на съда, обектирана в диспозитива на решението, а с
доказателствена сила- мотивите, като в този смисъл е и съдебната практика,
обективирана например в Решение № 57 от 26.02.2018 г. по гр. д. № 2736 /
2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
Влязлото в сила съдебно решение разпростира задължителната си сила
на пресъдено нещо съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК само между същите страни,
за същото искане и на същото основание. То е задължително и не подлежи на
преразглеждане между ищеца Д.Д. и третото лице, чието привличане се
претендира - „ОЗК Застраховане“ АД. Същото не обвързва и не ползва
ответника Я.С., както поради липсата на субективен идентитет между двете
производства, така и на обективен такъв. Не е налице и идентичност между
разгледания в производството по гр. дело № 15220/2018 г. по описа на ВРС
осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ и този, предмет на обратния иск, който
е предявила Я.С. в срока по чл. 131 от ГПК, който освен с разлика между
страните по двата се отличава и с различно правно основание. Сама по себе
си възможността на застрахованата да ангажира договорната отговорност на
застрахователя при основание за заплащане от първата на обезщетение за
причинени имуществени вреди, независимо дали претенцията ще бъде
разгледана съвместно в настоящото производство или в рамките на отделно
такова, обуславя правния интерес на страната от привличането на третото
лице, още повече при наличието на разпоредбата на чл. 430, ал. 2 от КЗ,
вменяваща такова задължение в тежест на ползвателя на застрахователната
услуга. Основателността на иска на делинквента е въпрос по същество
правния спор, поради което е извън преценката относно допустимостта на
поисканото привличане на застрахователя. В настоящия случай правният
интерес за допускането му е налице и не е изключен, тъй като освен, че
липсва обективен и субективен идентитет между посочените две
производство, ответникът и третото лице-помагач не са обвързани и от
задължителната сила на мотивите по първото дело. Това е така, защото
застрахованият не е бил страна по него, поради което привличането изцяло
съответства на законоустановените цели - от една страна третото лице да
помага на привличащата го главна страна (чл. 219 ГПК), а от друга – да бъде
обвързано от силата на мотивите по отношение на привличащата страна (чл.
223 ГПК).
Поради изложеното, първоинстанционното определение, с което е
оставено без уважение искането по реда на чл. 219, ал. 1 от ГПК следва да
бъде отменено, като претендираното привличане бъде допуснато. Доколкото
произнасянето относно предявения обратен иск не подлежи на самостоятелно
обжалване, а същото може да бъде ревизирано по реда на чл. 253 от ГПК
единствено от съда по главното производство, искането за даване на
3
задължителни указания относно приемането му за съвместно разглеждане не
следва да бъдат разглеждани по същество, като такива извън предмета на
произнасяне по настоящото частно производство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №6372/15.10.2021 г., постановено по гр. дело
№ 7307/2021 г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането на
ЯН. СТ. СТ. по чл. 219, ал. 1 от ГПК за конституиране на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД в качеството му на трето лице - помагач на страната на
ответника в производство по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
осъждането на последния да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, частичен
иск от общо 9280.45 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди причинени на 17.05.2018г., в резултат на реализирано
ПТП в гр.Варна по вина на водача на л.а. Пежо 307, с ДК № В 5366 ВВ,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ЗАД „ОЗК-
Застраховане" АД, ЕИК: *********.
КОНСТИТУИРА ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света
София“ №7, ет.5 в качеството на трето лице - помагач на страната на
ответника, в производството по гр. дело №7307/2021 г. по описа на ВРС по
предявения срещу ЯН. СТ. СТ. от Д. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес:
гр.Варна, ж.к.“Младост“, бл.142 А, ет.3, иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, частичен
иск от общо 9280.45 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: броня предна, спойлер
предна броня, фар ляв, калник преден ляв, лайсна калник преден ляв,
подкалник преден ляв, решетка декоративна, халоген в предна броня ляв,
дюза за ляв фар, капаче на дюза, греда пр. радиатор, основа предна броня,
основа преден ляв калник, рамка преден ляв фар, водач преден ляв предна
броня, престилка предна и греда над радиатор на автомобил „Мицубиши
Паджеро“, с ДК № ТХ 7582 АН, причинени на 17.05.2018г., в резултат на
реализирано ПТП в гр.Варна по вина на водача на л.а. Пежо 307, с ДК № В
5366 ВВ, застрахован по договор за гражданска отговорност при ЗАД ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК: *********, ведно със законната лихва, считано от
25.05.2021г., до окончателното изплащане, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4