Р
Е Ш Е Н И Е
№.............../...............2022
г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. В., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
9-ти съдебен състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при
участието на секретаря Илияна Илиева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.
д. № 7757 по описа за 2018 г. на РС-В.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 341 от ГПК и е във втората фаза – по извършването на съдебна делба.
С
влязло в законна сила решение № 3093/08.07.2019 г., постановено по гр. д. № 7757
по описа за 2018 г. на Районен съд – В., ГО, 9-ти съдебен състав, съдът е допуснал
извършването на съдебна делба на следните недвижими вещи:
1. Поземлен имот с идентификатор ***
по КК и КР, одобрени със Заповед ***/*** г. на ИД на АГКК, с адрес ***, с площ
1080 кв. м. трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване - ниско застрояване, стар идентификатор – няма, номер по
предходен план *, при съседи имоти с № № ***, ***, ***, ***, *** по същите КК и
КР, съобразно актуална скица от AГКК – В., върху който терен „Е.“ ООД притежава
право на преминаване през южната страна към ПИ № * по същите КК И КР;
2. Поземлен имот с идентификатор ***
по КК и КР, одобрени със Заповед ***/***г. на ИД на АГКК, с адрес гр. В., ***,
с площ 968кв.м., трайно предназначение на територията -урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване, при съседи имоти с № № ***; ***; ***; ***
по същите КК и КР, съобразно актуална скица от AГКК – В.;
3. Сграда с идентификатор № ***.*
по КК и КР, одобрени със Заповед ***/***г. на ИД на АГКК, с адрес гр. В., ***,
която по актуална скица от AГКК – В. и по данни от заключението по приетата СТЕ
е със застроена площ 89 кв. м., предназначение – друг вид сграда за обитаване,
брой етажи 1, изградена в ПИ № *** по същите КК и КР и при съседи на терена
имоти с № № ***; ***; ***; ***, а по акт за собственост е записана като
полумасивна барака с площ 25 кв. м.,
между съделителите при квоти: ½ ид. ч.
за И.К.С., ЕГН ********** и ½ ид. ч. за А.К.К., ЕГН **********.
В преклузивния срок по чл. 346 от ГПК И.С.
е предявил против А.К. искове по сметки, които са приети за съвместно
разглеждане от съда, както следва: за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер на 12 850.00 лева, формирана от
сумата в размер на 9 750.00 лева, представляваща ½ част от
19 500.00 лева, представляваща стойността, с която се е увеличил дяла на
ответницата, вследствие на подобренията в Поземлен имот с идентификатор *** и
сумата в размер от 3 100.00 лева, представляваща ½ част от
6 200.00 лева, представляваща стойността, с която се е увеличил делът на
ответницата, вследствие на подобренията в Сграда с идентификатор № ***.*, алтернативно
за осъждане на ответницата да заплати на ищеца същата сума, представляваща
сторените от последния необходими и полезни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
претенциите по сметки – 18.11.2019 г., до окончателното погасяване на
задълженията.
Ищецът
обосновава претенциите си по сметки с доводи, че за периода от 08.07.2018 г. до
07.01.2019 г. в ПИ с идентификатори *** чрез трети лица, финансирани лично от него,
са извършени и заплатени СМР-та въз основа на граждански договори от 08.07.2018
г., сключен с И. С. и от 10.07.2018 г., сключен с И. В., чиято обща стойност
възлиза на 19 500.00 лева, от която сума 13 000.00 лева за материали
и 6 500.00 лева за труд, както следва: изградена била масивна ограда от бетонни блокчета, облицована с
естествен камък от към външната страна, към улицата с размери – дължина 10 м. и
височина 2 м., за която са заплатени за материали общо 2 600.00 лева и за
труд 1 300.00 лева; изградена
била външна чешма с размери – дължина 1.50 м, ширина 0.70 м. и височина 1.50
метра, за която са били заплатени общо 800.00 лева за материали и 400.00 лева
за труд; изградено било барбекю с
размери – ширина 1м., дължина 1.5 м. и височина на комина 3м., за което са
заплатени общо 1 000.00 лева за материали и 500.00 лева за труд; изградена била пътека с плочи от камък
с размери – дължина 24 м. и ширина 0.90 м., за която са платени общ
2 000.00 лева за материали и 1 000.00 лева за труд; изградена била метална ажурна ограда с
елементи от ковано желязо с размери - дължина 10 м. и височина 1 м. над масивна
ограда, изградена от към лицето /улицата/ на имота, за която са заплатени за
материали общо 2 300.00 лева и за труд – 1 150.00 лева; изградена била плъзгаща плътна метална
гаражна врата от края на масивната ограда до границата със съседния имот с
размери – дължина 4.70 м и височина 2 м., за която са заплатени - за материали
общо 2 200.00 лева и за труд 1 100.00 лева; по северната и южната
страна на делбения поземлен имот била
изградена ограда с бетонни колове и мрежа с размери – дължина 60 м. и
височина от 1.5 м. до 2 м., за които са заплатени общо 2 100.00 лева за
материали и 1 050.00 лева за труд.
В
делбената Сграда с идентификатор № ***.* също се твърди, че били извършени
СМР-та за периода от 05.09.2018 г. до 03.01.2019 г. въз основа на граждански
договори, сключени респективно на 05.09.2018 г. с М. Н. и на 04.10.2018 г. с Д.
С., чиято обща стойност възлизала на 6 200.00 лева, от която сума
3 400.00 лева за материали и 2 800.00 лева за труд, както следва: извършен бил ремонт на покрива на
сградата, състоящ се в демонтиране на керемидите му, полагане на нови такива,
след полагане на нужните изолации под тях на цялата сграда с външни размери –
ширина 9 м., дължина 10 м. и височина 2.30 м., за който ищецът заплатил общо 3 000.00
лева за материали и 2 000.00 лева за труд; цялата сграда била боядисана от външната ѝ страна,
за което ищецът заплатил за материали общо 400.00 лева и за труд 800.00 лева.
Поддържат
се от ищеца, че горепосочените разходи са били необходими с оглед запазване на
жилищната сграда и имота. Последният твърди, че ги е извършил със знанието на
ответницата, която не се е противопоставила на извършването им. Твърди се, че
през лятото на 2018 г. съделителите неформално се договорили имотът и сградата
в м-ст „С.“ да бъде поставен в дял на ищеца, а имотът в м-ст „А.“ да бъде
поставен в дял на ответницата, като същата е заявила на ищеца да прави каквото
е необходимо в тези имоти в м-ст „С.“. Ищецът в началото на м. януари 2019 г. е
поканил устно ответницата да му заплати сумата в размер от 12 850.00 лева,
като я е запознал подробно с извършените подобрения в имота и сградата, но като
отговор е получил становището ѝ, че отказва да му заплати горната сума и
да предяви претенциите си в хода на делбеното производство.
Сочи
се, че с извършените в имотите СМР-та се е увеличила тяхната стойност,
съответно се уголемили и дяловете на съделителите, поради което се претендира
съдът да уважи предявените искове в срока по чл. 346 от ГПК.
Ответницата в отговора си от 06.02.2020 г.
/л. 277/ счита исковете по сметки за допустими, но неоснователни. Оспорва
твърдението, че подобренията са сторени през релевираните от ищеца периоди.
Твърди се, че всички подобрения са изпълнени не много след закупуването на
имота през 2008 г. в периода между 2010 – 2012 г. и в никакъв случай след
средата на 2018 г. Сочи се, че подобренията са извършени със средствата на
ответницата. Оспорва достоверността на датата на представените 4 бр. договора,
сключени през лятото и есента на 2018 г., като твърди, че са съставени
единствено за целите на процеса. Сочи се, че описаните в договорите услуги
никога не са извършвани, още повече от сочените за изпълнители лица, тъй като
същите не притежават необходимите знания и умения за това. Оспорва твърдението,
че извършените СМР-та са били нужни за запазване на вещта, като някои от тях
сочи, че са луксозни. Твърди, че ищецът злоупотребява с процесуални права, тъй
като искът за съдебна делба е предявен през м. май 2018 г., а претендираните
СМР-та на стойност от 20 000.00 лева са сторени през лятото и есента на
2018 г. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответницата е била уведомена за
процесните СМР-та, тъй като същите били изпълнени отдавна. Ответницата сочи, че
никога не е давала съгласие за подобренията. Оспорва се твърдението на ищеца,
че е поканил през м. януари 2019 г. ответницата да му заплати припадащата ѝ
се част от подобренията. Страните не общували помежду си от края на 2017 г.,
поради което се оспорва и твърдението на ищеца, за това че са постигнали
неформално съгласие лятото на 2018 г. кой кои имоти да ползва и какви СМР-та да
извършва.
По
същество моли съда да отхвърли исковете по сметки.
В хода на откритото съдебно заседание
съделителят и ищец по исковете по сметки И.С., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. М.Н., чрез която поддържа предявените искове по сметки
и претендира сторените по делото разноски. Изразява становище досежно способа
за извършване на съдебната делба, като обективира желание да получи в дял
имотите, ситуирани в м-ст „С.“, а съделителката А.К. да получи в дял имотът в
м-ст „А.“.
Съделителката А.К. и ответница по исковете за сметки,
редовно призована, не се явява, представлява се от адв. П.А., чрез който поддържа
отговора си от 06.02.2019 г. и оспорва претендираните суми по реда на чл. 346
от ГПК. Също изразява становище относно способа за прекратяване на
съсобствеността във втората фаза на делбата, като обективира искане да получи в
дял имотът, находящ се в м-ст „А.“ и не възразява другият съделител да получи
имотите в м-ст „С.“.
Съдът
като прецени изложеното от страните и като съобрази събраните по делото
доказателства в съвкупност и поотделно приема за установени следните фактически положения:
С
влязло в сила решение № 3093/08.07.2019 г., постановено по гр. д. № 7757 по
описа за 2018 г. на Районен съд – В., ГО, 9-ти съдебен състав, съдът е допуснал
извършването на съдебна делба на гореописаните недвижими имоти между страните
при равни квоти от по ½ ид. ч. за всеки един от съделителите.
От представените писмени документи
на л. 245-л. 248 е видно, че на 08.07.2018 г. ищецът И.С. възложил на И. С. да
се снабди с нужните му материали и изгради в имота на ищеца в м-ст „С.“ масивна
ограда от бетонни блокчета; външна чешма; барбекю/камина; пътека с плочи от
камък срещу цена в общ размер от 6 400.00 лева за материали и 3 200.00
лева за труд. Възложителят авансово, при подписване на договора, е заплатил на
изпълнителя 6 000.00 лева, а при подписване на приемо-предавателния
протокол на 06.01.2019 г. е заплатил остатъка от 3 600.00 лева. На
10.07.2018 г. ищецът е възложил на Велин Великов да се снабди с нужните му материали
и изгради с тях в имота, находящ се в м-ст „С.“, метална ажурна ограда с
елементи от ковано желязо; плъзгаща плътна метална гаражна врата от края на
масивната ограда до границата със съседния имот; по северната и южната страна
на имота със съседните такива с бетонни колове ограда и оградна мрежа срещу
цена в общ размер от 3 300.00 лева за труд и 6 600.00 лева за
материали. Ищецът авансово е заплатил сумата от 5 000.00 лева, а при
подписване на приемо-предавателния протокол на 07.01.2019 г. остатъка от 4
900.00 лева. На 05.09.2018 г. ищецът е възложил на М. Н. да се снабди с нужните
му материали и направи ремонт на покрив на сградата в м-ст „С.“, а именно да
демонтира керемидите и положи нови такива, а също и нужните изолации под тях на
цялата сграда срещу цена от 3 000.00 лева за материали и 2 000.00
лева за труд. Ищецът авансово е заплатил 3 500.00 лева, а при подписването
на приемо-предавателния протокол на 02.01.2019 г. остатъка от 1 500.00
лева. На 04.10.2018 г. ищецът е възложил на Д. С. да се снабди с нужните му
материали и боядиса външно цялата сграда в м-ст „С.“ срещу цена от 800.00 лева
за труд и 400.00 лева за материали. Ищецът авансово, при подписване на договора,
е заплатил 600.00 лева, а остатъка – при подписването на приемо-предавателния
протокол от 03.01.2019 г.
От
ангажираното по делото експертно заключение по назначената СТЕ /основна и
допълнителна/ се констатира, че ПИ с идентификатор *** е реално поделяем, като
пазарната му стойност възлиза на 64 300.00 лева. Вещото лице предлага и
варианти за подялба на ПИ. Констатира се още, че ПИ с идентификатор *** е
реално неподеляем и пазарната му стойност възлиза на 59 118.00 лева. Сградата с идентификатор ***.* представлява
дървена барака, изградена с дървена конструкция върху бетонова площадка,
ситуирана в ПИ ***, при средна пазарна стойност от 5 700.00 лева. Видно е
от приобщените по делото становища на началника на СГКК и двата поземлени имота
не отговарят на изискванията за минимални размери и площи. Констатира се още от
становищата на общинската администрация, че се предлага на Главния архитект на
Община В. да съгласува представения вариант за подялба на ПИ с идентификатор *
и да издаде мотивирано предписание, а по отношение на ПИ с идентификатор * да
не съгласува представения в допълнителната СТЕ вариант за неподеляемост на
процесния ПИ предвид възможността за разделяне на имота.
В
хода на изслушването му в о.с.з. вещото лице поддържа заключението си. С последваща
допълнителна молба, с оглед постъпилите писма от Община В. и СГКК, становището на
в. л. остава непроменено досежно реалната поделяемост единствено на ПИ с
идентификатор ***.
От назначената СОцЕ се
установява, че не е възможно само по външни белези да се определи точният
момент на изпълнение на група или отделни видове СМР. Ориентировъчният момент
на изпълнение на отделните ремонтни дейности в делбените имоти е около
2018-2019 г. Стойността на разходите възлиза на 22 900.00 лева.
Увеличената стойност на двата делбени имота, вследствие на направените в тях
СМР-та се равнява на 15 600.00 лева и тя е относима единствено към ПИ с
идентификатор ***, като пазарната стойност на този имот ведно с подобренията възлиза
на 59 118.00 лева, а без подобренията – 43 518.00 лева. Пазарната
стойност на дървената къща с идентификатор № ***.* възлиза на 5 700.00
лева.
В
хода на изслушването му в о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и
допълва, че е възможно ремонтните дейности да са изпълнени и преди 2018-2019
г., като на този въпрос не може да се даде категоричен отговор.
По
делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените от двете
страни свидетели.
От
показанията на свид. Л. Б. се установява, че същият
познава двете страни от м. август 1998 г. Свидетелят е работил в имота в м-ст „С.“
от средата на 2018 г. като общ работник. В имота живеел ищеца И.С.. Свидетелят изхвърлял
боклуци – стари железа, бутилки, циментови торби и др., пренасял материали,
почиствал и т. н. Строителните отпадъци изхвърлял в камион, който ищецът наемал
за 60.00 лева. Ремонтните дейности продължили от средата на 2018 г. до края на
годината. Свидетелят последно е ходил в имота една седмица преди Коледа. Преди
лятото на 2018 г. не знае какво е било в имота, но като е отишъл юли месец
всичко било в разруха и заради това са били направени ремонтните дейности.
Ищецът С. му плащал надник на ръка по 60-90 лева в зависимост дали е работил 2
дена или 3 дена. Констатира се, че първо са почнали с ремонта на гаражната
врата, която била развалена. След това за изградили подпорна стена други двама
души, които идвали в имота, а понякога били и трима. Свид.
Б. сочи в показанията си, че тези работници ищецът ги бил наел и им плащал.
Констатира се, че впоследствие е била направена оградата, като лицето И., който
е служител във фирмата на И.С., изпълнил металните декоративни пана на входната
врата, а лицето Д. боядисал бараката след ремонта на покрива ѝ.
В показанията си свид.
С. Н. сочи, че с ищеца С. живеят на семейни начала в имота в м-ст „С.“ заедно с
дъщеря им. През 2018 г. ищецът започнал да прави процесните СМР-та, тъй като
доста неща били корозирали от атмосферните налягания и били разрушени тотално. Ищецът
уведомил ответницата, за това че има много работа по имота и тя му казала да
прави каквото иска. Ищецът оправил гаражната врата, изградил е подпорна стена,
тъй като старата ограда от дъждовете и подпочвените води била се напукала и
след това срутила. Направил е пътечка към имота с плочки и с речни камъни, а
след изграждането на бетонната ограда от бетонни блокчета направил декорация.
Преди това е нямало пътеки и декорации, стъпвали на шест-седем плочки, които
били на разстояние от метър и половина – два. Констатира се, че ищецът е
боядисал къщата и ремонтирал покрива, тъй като имало течове. Ремонтът бил
правен от трима-четирима души – един майстор и помощници. Ищецът ги наел и им
платил. Преди 2018 г. е нямало чешма и барбекю в двора. Направили са и нова
септична яма. Свид. Н. сочи, че познава свид. Б., който носил и бъркал цимент и теракол,
събирал е блокчета в боклук и др. Сочи, че през последните месеци, считано от
разпита, не са боядисвали външни части на оградата.
В показанията си свид.
М. Г. сочи, че познава страните и е ходил в имота в м-ст „С.“, за да се грижи
за животните – зайци, кокошки, кучета. Около 2013-2014 г. единственото нещо,
което е правено в имота е парапет на външната ограда и е изкоренено лозето и на
негово място е засадено туи. Сочи, че като е отишъл през 2012 г. в имота е
имало барбекю и чешма. Последно е ходил в имота през 2017 г., като разликата от
тогава до огледа на имота от вещото лице, на който е присъствал и свид. Г., била само в това, че са били освежени колчетата
на оградата. Имотът изглеждал по същия начин и през 2013 г. и 2017 г.
В показанията си свид.
Е. А. сочи, че познава страните и е ходил в имота в м-ст „С.“, за да се грижи
за животните – зайци, кокошки, кучета, като свид. М.
Г. му е помагал също. Свидетелят посещавал имота до 2017 г. Имотът
представлявал дворно място с къща тип барака. Освен бараката в имота имало
изградени за животните кокошарник, зайчарник, беседка, барбекю, външна мивка,
пътека към чешмата и към входа на бараката. Откакто ходил в имота от 2013 г.
почти всеки ден, никакви ремонтни дейности не е виждал да се правят. Било
еднакво през всичките години, включително и към 2017 г., когато за последно е
ходил.
След
съвкупната преценка на установеното от фактическа страна, съдът при
съобразяване на относимите правни норми установи следното от правна страна:
По
отношение способа на извършване на делбата:
При
извършването на делбата съдът следва да се съобрази с влязлото в сила решение
по чл. 344 от ГПК, което има сила на пресъдено нещо относно лицата, които имат
право на дял, имотите, които следва да се делят и частите на всеки един от
съделителите.
Съсобствеността
във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените
способи: посредством теглене на жребие - чл. 352 от ГПК след влизане в сила на
решението по разделителния протокол по чл. 350 от ГПК; чрез разпределение на
имотите по реда на чл. 353 от ГПК; чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или
чрез изнасяне на имота на публична продан - чл. 348 от ГПК.
Основен критерий за избора на
способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и
доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на
съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице
възможност за обособяване на реални дялове за всички съделители съобразно
квотата им от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите
досежно начина на нейното извършване.
Съдът,
като се взе предвид доказателствата по делото и като съобрази желанието на
страните, счита, че делбата следва да се извърши чрез разпределяне на делбените
имоти по реда на чл. 353 от ГПК. Към извършване на делбата чрез разпределяне на
делбените имоти по реда на чл. 353 от ГПК съдът пристъпва, когато броят на
имотите е равен или по-голям от броя на съделителите и същевременно жребият е
невъзможен или много неудобен по критериите, посочени в ППВС № 7/1973 г., т. 5:
когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по
площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни
или съделителите са направили с отделен дял подобрения на значителна стойност,
при което ако при разпределението на имотите по реда на чл. 353 от ГПК подобрителят получи онова, което е подобрил, делбата ще се
извърши по най-безболезнения начин. При разпределянето по чл. 353 от ГПК съдът
се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на
съсобствениците като по възможност следва на всеки съделител, да се разпределят
равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и
предназначението им. В конкретния случай допуснатите до делба имоти са общо
три, чиято обща средна пазарна стойност, съгласно двете експертни заключение,
които съдът кредитира като компетентно изготвени, обективни, последователни,
пълни и неоспорени от страните, възлиза на 129 118.00 лева. Квотите на
съделителите в съсобствеността са равни – по ½ ид. ч. за всеки един,
като стойността на квотите им от стойността на делбените имоти възлиза на по
64 559.00 лева. Средната пазарна стойност на имота в м-ст „А.“ е
64 300.00 лева, а на имотите в м-ст „С.“ общо 64 818.00 лева –
59 118.00 лева за поземления имот и 5 700.00 лева за дървената къща.
Имайки предвид обстоятелството, че съделителите преди предявяване на иска за
делба са извършили фактическо разпределение на имотите, като този в м-ст „А.“
се ползва от А.К., а тези в м-ст „С.“ от И.С., както и изразената изрична воля
от съделителите в хода на устните състезания, съдът счита, че статуквото не
следва да бъде променено, което обуславя крайния извод, че в дял на А. следва
да се постави имотът в м-ст „А.“, а в дял на И. имотите в м-ст „С.“, още
повече, че тегленето на жребий има опасност да доведе до нецелесъобразно
разпределение на имотите и до усложняване на отношенията между съделителите,
доколкото по делото са ангажирани доказателства за сторени от И.С. СМР-та в
имотите в м-ст „С.“. Доколкото делът на А.К. е на стойност 64 559.00 лева,
то И.С. следва да уравни разликата между реалния дял, който А.К. получава и
дела й в съсобствеността, която възлиза на 259.00 лева, имайки предвид, че И.С.
получава в дял имоти на обща стойност 64 818.00 лева, а А.К. – на стойност
64 300.00 лева.
По
отношение на претенциите за сметки, предявани от И.С.
против А.К. по реда на чл. 346 от ГПК:
Заявените по реда на чл. 346 от ГПК искания за сметки между съделителите представляват обективно съединени
осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод
управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, предмет
на делбата. Претенциите следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са
заявени, т. е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената
част на молбата фактически обстоятелства.
В
конкретния случай се претендира стойността, с която се е увеличил делът на
ответницата в резултат от сторените в съсобствената
вещ полезни разноски. Под “разноски” се разбира извършването на парично оценими разходи независимо дали са направени в пари, в
натура или в труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло имуществото
на съсобственика-ищец и което е отишло
за вещта, с което се е увеличило имуществото на останалите съсобственици.
Подобрение е налице, ако фактически е била увеличена стойността на имота, т. е. направени са
полезни разноски /макар да не са били необходими/ - ППВС № 6/74 г., т. 6. Отчита се дали вследствие действията на
владелеца се е достигнало до увеличаване на ползата, използваемостта, съответно
стойността на вещта, а не дали разноските са целесъобразни с оглед интереса на
собственика и дали собственика желае запазването им. Като подобрения на вещта
се считат тези нововъведения в нея, които увеличават полезните ѝ
качества, но не и тези, които нямат практически смисъл. Последните не подлежат
на обезщетяване и остават за сметка на този, който ги е извършил – решение №
520/22.06.2010 г. по гр.д. № 496/2010 г., ВКС, ІV г.о. Облигационните отношения
между съсобствениците във връзка с направени от някой от тях разноски за общата
вещ почиват на един от водещите принципи в обективното гражданско право, а
именно на недопустимост на неоснователното обогатяване. Извършените в имота
подобрения по силата на приращението увеличават
дяловете на всички съсобственици съобразно частта, която всеки от тях има в
съсобствеността. Поради това съсобственикът,
който е извършил подобренията може да иска от другите съсобственици само
сумата, която се припада на техните дялове. За сумата, която се следва на
неговия дял той не може да претендира, тъй като е налице сливане на качеството
кредитор и длъжник.
Отношенията във връзка с подобряването на общата
вещ се уреждат по различен начин в зависимост от конкретните условия при които
са извършени подобренията и от условията при които съсобственикът-подобрител е
упражнявал фактическата власт – като държател или владелец на правата на
останалите съсобственици – ТР 85/68 г. ОСГК. Ако подобренията са извършени със съгласието на останалите
съсобственици искът е с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС и се присъждат действително
направените разходи. Ако подобренията са извършени без съгласието на другите съсобственици, правоотношенията се
уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл. 61,
ал. 2 от ЗЗД, т.е. отговорността е до размера на обогатяването – по-малката
стойност между вложените разноски и увеличената стойност на имота /останалите
съсобственици се обогатяват само до размера, с който се е увеличила стойността
на дела им от съсобствената вещ, а ако разходите са
по-малки от увеличената стойност, обогатяването е до размера на разходите,
които биха направили за подобряването на имота/. В този смисъл е каузалната
практика на ВКС, обективирана в множество решение - решение № ***.* г. по гр. д.
№ 1072/2010 г., решение № * г. по гр. д. № 1189/2011 г., решение №461/12.05.86г.
по гр.д.№570/85г. на ВС и т. н., която се споделя от настоящия съдебен състав.
Ако подобренията са извършени въпреки
противопоставянето на съсобственика, отношенията се уреждат по правилата на
чл. 59 от ЗЗД. В конкретния случай съдът
не споделя доводите на ищеца, че подобренията са извършени със съгласието на ответницата,
доколкото самият той пред нотариуса, видно от представения констативен протокол
от 18.06.2018 г. на л. 262, е признал, че поради влошените им отношения не
поддържат никаква комуникация, поради което и няма как да се приеме
твърдението, че ответницата била съгласна с поведението на ищеца, още повече че
същата оспорва това твърдение с отговора. По делото обаче няма данни за изрично
ѝ противопоставяне на сторените СМР-та, поради което предявените
претенции по сметки следва да бъдат подведени под хипотезата на
материалноправната норма, материализирана в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
По
делото се констатира от ангажираните писмени договори за изработка, експертното
заключение по назначената СОцЕ и гласните доказателства, депозирани чрез
разпита на свид. Б. и свид.
Н., които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК като достоверни, имайки
предвид, че са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и във връзка с
останалите доказателства, че през периода от лятото на 2018 г. до началото на
2019 г. в делбените имоти, находящи се в м-ст „С.“, са изпълнени процесните
СМР-та. Стойността на разходите за СМР е в общ размер от 22 900.00 лева. В
резултат от ремонтните дейности средната пазарна стойност на делбените имоти в
м-ст „С.“ се е увеличила със сумата в общ размер от 15 600.00 лева, като
без тях средната пазарна цена на поземления имот в „С.“ е 43 518.00 лева,
а с тях 59 118.00 лева. Съдът не дава вяра на показанията на свид. М. Г. и свид. Е. А., в
частта, в която сочат, че процесните СМР-та са били изпълнени в имота преди
периода 2018-2019 г., доколкото същите са опровергани от цялата доказателствена
съвкупност.
Приобщените
по делото договори за изработка представляват частни диспозитивни, а в частта,
в която материализират приемо-предавателни протоколи – свидетелстващи документи
и не се ползват с достоверна дата, като моментът на съставянето им следва да се
установи посредством реализиралите се в обективната действително допълнителни
факти, от които по безсъмнен начин да се установява, че частният документ вече
е съществувал. За установяване достоверността на документите ищецът С. е
ангажирал гласни доказателства, като от същите по несъмнен начин се констатира,
че такива договори са сключени от последния в качеството му на възложител през
периода м.юли 2018 г., м. септември 2018 г. и м. октомври 2018 г., имайки
предвид показанията на свид. Б., който сочи, че е
помагал на изпълнителите по договорите като общ работник, като в имота в м-ст „С.“
имало майстори – двама или трима, които изпълнили процесните СМР-та и на които
ищецът плащал, които са в унисон и с показанията на свид.
Н. и експертното заключение по СОцЕ.
Крайният
извод на съда е, че ответницата за сметка на ищеца се обогатила със сумата от
7 800.00 лева, представляваща ½ част от увеличената стойност на
имотите в м-ст „С.“. До тази сума искът е основателен, като за разликата до
претендираните общо 12 850.00 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта и на произтичащото от
него акцесорно за обезщетение за забава съизмерима със законната лихва, считано
от предявяване на претенциите по сметки в съда – 18.11.2019 г., до
окончателното погасяване на задължението.
По отношение на разноските, съдът на основание чл.
355 във връзка с чл. 78 от ГПК намира следното:
Съобразно
квотите в съсобствеността и стойността на допуснатите до делба недвижими имоти,
определена по заключението на СТЕ, страните следва да заплатят държавна такса в
размер по 4% върху стойността на притежавания от всеки от тях дял, аргумент от
чл. 8 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата.
С
оглед гореизложеното дължимата от всеки един от съделителите държавна такса е в
размер от по 2 582.36 лева.
По
претенциите по сметки и съобразно правилото на чл. 355 ГПК във връзка с чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 от ГПК, И.С. следва да заплати държавна такса от 202.00 лева съразмерно
с уважената част на иска с правна квалификация чл. 61, ал. 2 ЗЗД, а А.К. сумата
в размер от 312.00 лева съразмерно с отхвърлената част.
С
оглед изхода по спора относно предявената искова претенция по сметки право на
разноски има всяка от страните.
Съобразно
уважената искова претенция на И.С. следва да се присъди сумата в общ размер от
2 100.22 лева, включваща единствено разноските по повод защита интереса на
ищеца по иска с правна квалификация по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, а именно 1 821.00
лева – адвокатски хонорар и 279.22 лева – депозит за вещо лице по СОцЕ.
С
оглед отхвърлената част от исковата претенция на И.С. на ответницата А.К. се
следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но последната не е
обективирала искане за присъждане на такива и не е представила доказателства в
тази насока.
Водим
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В
ДЯЛ на основание чл. 353 от ГПК на И.К.С.,
ЕГН ********** следните недвижими вещи:
1. Поземлен имот с идентификатор ***
по КК и КР, одобрени със Заповед ***/***г. на ИД на АГКК, с адрес гр. В., ***,
с площ 968 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин
на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи имоти с № № ***; ***; ***; ***
по същите КК и КР, съобразно актуална скица от AГКК – В.;
2. Сграда с идентификатор ***.*
по КК и КР, одобрени със Заповед ***/*** г. на ИД на АГКК, с адрес гр. В., ***,
която по актуална скица от AГКК – В. и по данни от заключението по приетата СТЕ
е със застроена площ 89 кв. м., предназначение – друг вид сграда за обитаване,
брой етажи 1, изградена в ПИ №*** по същите КК и КР и при съседи на терена
имоти с №№ ***; ***; ***; ***.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 353 от ГПК на А.К.К., ЕГН ********** следната недвижима вещ:
Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед ***/***г.
на ИД на АГКК, с адрес ***, с площ 1080 кв. м. трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, стар
идентификатор – няма, номер по предходен план *, при съседи имоти с №№ ***, ***,
***, ***, *** по същите КК и КР, съобразно актуална скица от AГКК – В..
ОСЪЖДА И.К.С., ЕГН ********** да заплати на А.К.К.,
ЕГН ********** сумата в размер от 259.00
лева за уравняване на дела ѝ в съсобствеността.
ОСЪЖДА на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД
А.К.К., ЕГН ********** да заплати на И.К.С., ЕГН ********** сумата в общ размер от 7 800.00 лева, представляваща ½
част от 15 600.00 лева, съставляваща стойността, с която се е увеличил делът
на ответницата в съсобствеността, вследствие на подобренията, извършени от ищеца
в Поземлен имот с идентификатор *** и Сграда с идентификатор № ***.* и двата с
адрес гр. В., ***, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на претенциите по сметки в
съда – 18.11.2019 г., до окончателното погасяване на задължението, КАТО отхвърля исковата претенция за
горницата над присъдените 7 800.00 лева до пълно претендирания общ размер
от 12 850.00 лева, ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА А.К.К.,
ЕГН ********** да заплати на И.К.С.,
ЕГН ********** сумата от 2 100.22 лева,
представляваща сторени от последния разноски по предявения иск с правна
квалификация чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, на основание чл. 355 вр.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.К.С., ЕГН ********** да заплати в полза на съдебната власт по
сметка на Районен съд - В. държавна такса в размер на 2 582.36 лева върху стойността на дела и 202.00 лева по предявения иск с правна квалификация по чл. 61, ал.
2 от ЗЗД, на основание чл. 355 във връзка с чл. 78 ГПК.
ОСЪЖДА А.К.К.,
ЕГН ********** да заплати в полза на
съдебната власт по сметка на Районен съд - В. държавна такса в размер на 2 582.36 лева върху стойността на дела
и 312.00 лева по предявения иск с
правна квалификация по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, на основание чл. 355 във връзка с
чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните по арг. от чл.
7, ал .2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: