РЕШЕНИЕ
№ 5997
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110205182 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от П. С. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „Ц. ш.“ №
... , ет. ... , ап. ... срещу електронен фиш, серия К № 6350050, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лева за извършено нарушение на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят поддържа, че електронният фиш е издаден при допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Моли
за отмяна на електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Поддържа
депозираната жалба. Допълва, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като
в обжалвания акт не е конкретизирана и индивидуализирана повторността, при която се
твърди да е извършено нарушението. Моли за отмяна на електронния фиш.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
Представени са писмени бележки от юрк. В., в които оспорва изложените в жалбата
възражения и моли за потвърждаване на обжалвания акт, както и присъждане на разноски.
След като настоящият съдебен състав анализира събраните писмени доказателства по
делото поотделно и в тяхната съвкупност намери, че фактическата обстановка се е развила
по следния начин:
Спрямо жалбоподателя бил издаден електронен фиш серия К № 5158940 на ОДМВР-
Враца, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя
П. С. Ч. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на
1
жалбоподателя на 21.10.2021г.
Спрямо жалбоподателя бил издаден електронен фиш серия К № 6350050 на СДВР, за
това, че на 29.08.2022г., около 19:09 часа в гр. С., на бул. „Ц. ш.“ до № ... , с посока на
движение от ул. „П. К.“ към бул. „А. М.“ жалбоподателят П. С. Ч. управлявал собствения си
лек автомобил марка „М.“, модел „....“, с рег. № ..... Водачът се движел със скорост от 113
км/ч. при разрешена такава от 80 км/ч., въведена с пътен знак В-26. Превишаването на
разрешената скорост било установено с АТСС № MD1197. Техническото средство било
поставено в района на бул. „Ц. ш.“ до № ..., с посока на движение от ул. „П. К.“ към бул. „А.
М.“ съгласно протокол за използване на АТСС. По отношение на техническото средство не
били установени механични дефекти, които биха могли да попречат на функционалната му
годност.
Спроцесния електронен фиш серия К № 6350050 на СДВР на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 800,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 15.03.2023г., като на 22.03.2023г.
същият депозирал жалба.
Своите фактически изводи съдът установи въз основа на снимков материал, разписка,
заявление за промяна на регистрацията на МПС, заповед № 8121з-931/30.08.2016г. с
приложение № 1, протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022г., преглед на вписан тип
средство за измерване, решение за одобрение на типа на уреда за измерване, протокол за
използване на АТСС, справка картон на водача, справка за съставени електронни фишове,
ежедневна форма на отчет, писмо с вх. № 172125/16.06.2023г., писмо с вх. №
177221/21.06.2023г., писмо с вх. № 181611/26.06.2023г.
Съдът кредитира напълно събрания писмен доказателствен материал, тъй като че
същият е обективен, достоверен и допринася за непротиворечивото изясняване на
обективната истина. От приложения снимков материал се установяват датата и часът на
нарушението, индивидуализиращите белези на превозното средство (марка, модел и
регистрационен номер), както и ограничението на скоростта и действително измерената
скорост. От снимковия материал се потвърждава и разположението на уреда. От протокола
за използване на АТСС и ежедневна форма на отчет се доказва, че техническото средство е
било поставено и използвано на датата и мястото на нарушението от 18:30 часа до 20:30 часа
съобразно изискванията, както и че в района на бул. „Ц. ш.“ № ... с пътен знак В-26 е
въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч. От протокола от проверка става ясно, че
техническото средство, с което е заснето нарушението отговаря на всички изисквания и е в
изправно състояние, което му позволява да функционира ефективно. Видно от прегледа на
вписан тип средство за измерване и решение за одобрение на типа и уреда за измерване,
използваното устройство е валидно до 13.06.2027г. От справка за собственост на МПС е
видно, че жалбоподателят е собственик на превозното средство. От справка картон на
водача се установяват извършените от жалбоподателя нарушения на правилата за движение
по пътищата. От справка картон на водача, справка за съставени електронни фишове и
писмо с вх. № 181611/26.06.2023г. се установява обстоятелството, че с електронен фиш
Серия К, № 5158940, издаден от ОДМВР-Враца, на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 50,00 лева на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Същият е връчен на жалбоподателя на
21.10.2021г. и е влязъл в законна сила на 05.11.2021г.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
при спазване на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (електронният фиш е връчен на
15.03.2023г., а жалбата е депозирана на 22.03.2023г.), с оглед на което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в настоящото производство
районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното наказателно
2
постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш следва да съдържа данни за:
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Горното съдържание е закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните
работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на електронен фиш. Видно от
съдържанието на електронния фиш са налице всички изискуеми от закона реквизити. Съдът
намира, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя с начина на посочване на електронния
фиш, въз основа на който е обоснована повторността на деянието, доколкото е достатъчно
посочването на серия и номер на електронния фиш, за да е налице необходимата
индивидуализация.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки
фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо
средство, а съгласно т. 65 от ДР на ЗДвП – „Автоматизирани технически средства и системи
са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган
не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край
на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че
една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г.
на Върховния административен съд, с което реализирането на
административнонаказателната отговорност за нарушения на чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и
това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на
мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са
преминали метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на
3
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство,
сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на
софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата
и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран
измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното
средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от
централизирана информационна система.
В случая нарушението е установено от АТСС № MD1197, представляваща одобрен
тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение.
От доказателствения материал се установи, че процесното устройство отговаря на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същото
е преминало първоначална проверка, както и последваща проверка от Българския институт
по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор. За изполване на средството е попълнен протокол,
съдържащ необходимите реквизити, като към него е приложена снимка, потвърждаваща
разположението на уреда.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава 50 км/ч. в населените
места. В ал. 2 е регламентирано, когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
От обективна страна ако приемем, че датата на нарушението е 29.08.2022г., то
безспорно около 19:09 часа в гр. С., на бул. „Ц. ш.“ до № ... , с посока на движение от ул. „П.
К.“ към бул. „А. М.“ жалбоподателят П. С. Ч. управлявал лек автомобил марка „М.“, модел
„....“, с рег. № .... със скорост от 113 км/ч. при разрешена такава от 80 км/ч., регламентирата с
пътен знак В-26, поради и което е осъществен съставът на административното нарушение по
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като не е изпълнено задължението на водача при избиране на
скоростта на движение да не превишава скоростта от 80 км/ч. Следва да се отбележи, че е
отчетен допустимият толеранс от +/- 3 км/ч., тъй като от снимковия материал се вижда, че е
измерена скорост 117 км/ч., докато в електронния фиш е посочена скорост 113 км/ч. В
случая жалбоподателят е управлявал лекия автомобил при скорост от 113 км/ч. (след
приспаднат толеранс от 4 км/ч.), превишавайки с 33 км/ч. ограничението от 80 км/ч.
На следващо място, въпреки безспорно установеното извършване на нарушението
съдът намира, че обжалваният електронен фиш не съдържа ясно и точно посочване на
нарушените разпоредби и следва да бъде отменен, тъй като това нарушение на
процесуалните правила съществено е ограничило правото на защита на жалбоподателят да
разбере, защо е бил наказан именно с определения в електронния фиш размер на глобата от
800 лева, на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно цитираната санкционна норма:
"Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по
ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
4
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца".
В обжалвания електронен фиш обаче не е посочено кое точно нарушение е
извършено повторно, за да може да се определи глобата в двоен размер. Това накърнява
правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение му е наложена
тази глоба, а също така препятства съда да прецени дали на жалбоподателят е наложен
правилният размер на административното наказание, тоест с колко е превишена максимално
допустимата скорост, какво наказание се предвижда за това нарушение и едва ако то е
извършено повторно по смисъла на параграф 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, дали наложената глоба от 800 лева представлява двойният размер на предвидената за
съответното нарушение глоба. Посоченият алгоритъм при проверка на законосъобразността
на електронния фиш не може да бъде спазен, тъй като в обжалвания санкционен акт не е
отразено дали извършеното нарушение попада в хипотезите на ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т.
1 – 5 на чл. 182 от ЗДвП, а оттук – и дали законът допуска за повторното му извършване да
се налага по-тежко административно наказание. Казано по друг начин, разпоредбата на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП е квалифициран състав, който обаче трябва да бъде обвързан с основния
състав на нарушението, за да се установи какъв именно трябва да е размерът на наказанието,
в зависимост дали основният състав е по алинея 1, 2 или 3 и по коя от съответните точки на
тези алинеи.
В конкретния случай макар да е посочено в правната квалификация, че се касае за
нарушение на чл. 182, ал.1, т. 4 от ЗДВП вр. чл. 182, ал.4 от ЗДВП, то в обстоятелствената
част е отразено единствено и само, че нарушението е извършено при повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К № 5158940, без да бъдат посочени ясно и
конкретно за какво е бил санкциониран с този електронен фиш жалбоподателя, дали се касае
за нарушение от същия вид, кога е бил връчен и кога е влязъл в сила, обстоятелства, които са
от съществено значение какво за определяне на нарушението като извършено при
повторност, така и за организиране на адекватна защита от страна на жалбоподателя, и
накрая и от значение за преценката на съда по същество.
В още по-голяма степен това е от съществено значение, доколкото в случая
електронния фиш, който според наказващия орган обуславя повторност на нарушението е за
нарушение на правилата по чл. 21, ал. 1 от ЗДВП вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДВП, за движение
с превишена скорост в извън населено място, а настоящия електронен фиш е за нарушение
на чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДВП, а именно за движение с превишена скорост в населено
място
Това противоречие е абсолютно недопустимо и води до неяснота относно волята на
наказващия орган дали се касае за повторно нарушение или не, а от своя страна това
съществено накърнява правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно
нарушение е било санкционирано.
На следващо място при проверка на доказателствата, съдът констатира, че снимката,
направена от преносимата система за контрол на скоростта на МПС, с вградено
разпознаване на номера и комуникации, на която е заснето движението на процесния
5
автомобил в момента на извършване на твърдяното нарушение на 29.08.2022 г. съдържа
противоречива информация по отношение на датата на нарушението – в долния десен
квадрант на изображението системата автоматично е отбелязала датата и часа на заснемане –
29.08.2022 г., 19: 09: 50 ч., но в горната централна част на снимката, над изображението е
записано, че снимката е към ЕФ серия К № 6350050 от 16.09.2022 г. В случая са отбелязани
две различни дати, всяка от които се отнася и към различен ЕФ. От събраните по делото
доказателства обаче, не може по категоричен и несъмнен начин да се установи, че
нарушението е извършено на 29.08.2022 г., въпреки че скоростта е установена и заснета с
преносима система за контрол на скоростта, с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип АТСС № MD1197, за чиято изправност са представени писмени
доказателства. По своята същност това представлява съществено нарушение на
процесуалните правила по ЗАНН, тъй като датата на извършване на нарушението е
съществен обективен елемент от състава на административното нарушение и липсата му
опорочава процесния ЕФ, а от друга страна се явява и недоказано като нарушение на
29.08.2022 г.
И на последно място жалбоподателят е санкциониран като собственик на
процесния автомобил, а от справката за регистрация на МПС се установява, че собственик
на автомобила се явява „К. “ ЕООД, а жалбоподателят е отразен като негов ползвател.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДВП в 14-дневен срок от
получаването на ЕФ, собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи (МВР) писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на МПС, като на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща ЕФ за
извършеното нарушение, а първоначално издаденият ЕФ се анулира, а съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Макар в справката за
регистрация жалбоподателят да е посочен като ползвател, то от една страна с процесния ЕФ
е наказан като собственик, а от друга страна липсват доказателства, че действително същия
е ползвал и управлявал автомобила на конкретно посочената дата 29.08.2022г.
Изложеното до тук води на извода за незаконосъобразност на издадения
електронен фиш, поради което същият следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото искането на процесуалния представител на наказващия
орган за присъждане на сторените разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 105-ти състав.
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К № 6350050, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на П. С. Ч., с ЕГН **********, с
адрес: гр. С., бул. „Ц. ш.“ № ... , ет. ... , ап. ... е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 800,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН И НЕПРАВИЛЕН.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на наказващия
орган за присъждане на сторените разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на
касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7