Р Е Ш Е Н И Е
№……………/…………07.2018 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
МИЛЕНА НИКОЛОВА – Мл. съдия
при
участието на секретаря ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА, разгледа
докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 1269 по
описа за 2018
г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й.Ю.Б. ЕГН ********** *** и Г.Ю.Б.
ЕГН ********** ***. Варна, в качеството им на
наследници на починалия в хода на процеса Ю.Й.Б.
ЕГН **********, подадена
чрез процесуален представител адв. С. С. от
АК-Благоевград срещу Решение № 946/09.03.2018 год., постановено по гр. дело №
4398/2017 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО са отхвърлени
предявените от Ю.Й.Б. ЕГН ********** от гр. Варна, починал в хода на процеса и
заместен на основание чл. 227 от ГПК от наследниците си Й.Ю.Б. ЕГН ********** от гр.
Варна и Г.Ю.Б. ЕГН ********** *** „Булминерал” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, бул. „Сливница” № 28, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарното му осъждане да заплати на ищеца, наред с ответника „ВМ Интернешанъл” ЕООД, ЕИК *********, следните суми: сумата
от 4770, 12
щатски долара (четири
хиляди седемстотин и седемдесет щатски долара и 12 цента), представляваща сбор от
незаплатени трудови възнаграждения за
периода август 2015 – октомври 2015 год., съответно: за
м. август
2015 г.
в размер на 903, 37
щатски долара; за м. септември 2015 год. в размер на 2463, 49 щатски долара; за м. октомври 2015 год. в размер на 1151, 80 щатски долара и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2015 год. от 6 работни дни в размер на 251, 46 щатски долара, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 06.06.2016 год до окончателното им изплащане; сумата от 58, 33 щатски долара – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 903, 37 щатски долара за периода
16.10.2015 год. - 03.06.2016 год.; сумата от 159, 08 щатски долара – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 2463, 49 щатски долара за периода 16.10.2015 год. – 03.06.2016 год.; сумата от 74, 38 щатски долара – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 1151, 80 щатски долара за периода
16.10.2015 год. – 03.06.2016 год.; сумата от 16, 24 щатски долара - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 251, 46 щатски долара за периода 16.10.2015 год. – 03.06.2016 год.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в обжалваните
части е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане,
както и в превратно обсъждане на събрани по делото доказателства, в резултат на
което е и необосновано. Първоинстанционният съд е
разрешил в противоречие със закона следните правни въпроси, като не е обсъдил и направените от ищеца възражения и доводи в тази насока,
а именно: 1) Допустимо ли е лице, което не е българско ЮЛ,
да бъде наемател по договор за беърбоут чартьр или суббеърбоут чартър на кораб,
плаващ под български флаг? 2) Отпада
ли отговорността на „корабопритежателя
„ (лицето, наемател по договор
за беърбоут чартър) по чл. 199ж, ал. 1 от КТК във връзка с чл.
199 г,
ал. 3 от КТК, в случай че корабът е
преотдаден от него на трето лице, което не е българско ЮЛ по договор за
суббеърбоут чартър? 3) Какъв
е характерът на отговорността на корабопритежателя за изплащане на заплатите на
екипажа на кораба и тази на лицето, което е
сключило трудовия договор с моряка, т. е., на лицето, обявено
като страна по трудовото правоотношение?
Твърди се още в жалбата, че в резултат на неправилно установяване на
фактите, съдът е разрешил посочените по – горе въпроси в нарушение
на на материалния закон, поради което и
формирал погрешен извод относно това, кое е лицето, имащо
качеството „корабопритежател„ на моторен
кораб „Батя“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК през процесния период. Анализът на
доказателствата обосновава извода, че реалният
корабопротежател на кораба в процесния период е именно ответното дружество „Булминерал АД“ – Варна, В
резултат на неправилно установената фактическа обстановка, съдът неправилно
е приложил нормата на чл. 199ж от КТК и е достигнал до погрешен извод. Според въззивника систематичното
и функционално тълкуване на разпоредбата на чл. 199з от КТК във връзка с
разпоредбата на чл. 199ж от КТК, според която разходите за екипажа са разходи,
свързани с експлоатацията на кораба, води до извод, че задължението за
заплащане на трудовите възнаграждения на екипажа е част от задължението на
корабопритежателя към трети по отношение на договора за беърбоут чартър лица, каквито трети лица са членовете на екипажа на кораб.
Неправилно е прието също, че търговската експлоатация на
кораба през процесния период е била осъществявана
от Шилинг Лоджистик С.А., в резултат на което и
чрез признаването на лице, което не е българско
ЮЛ, на качеството „корабопритежател“ на кораб, плаващ под българския флаг, и
вписването на това лице в
регистрите по чл. 39а от КТК като суббеърбоут чартьор пряко е легитимирано
заобикаляне на закона и е счетено за възможно преодоляването на забраната по чл. 39а от
КТК, притежаваща характер на императивна норма.
Тврърди
се също, дори и да се приеме за валиден договора за
пренаемане на кораба, то по
аргумент от чл. 199г от КТК първоначалният наемател (ответното дружество „Булминерал“ АД) продължава да отговаря за изпълнение на договора
за беърбоут чартър спрямо наемодателя и след сключване на договора.
Задълженията на наемателя по договор за беърбоут чартър за изплащане на
възнагражденията на екипажа са част от задълженията му по този договор към
наемодателя по аргумент от нормата на чл. 199ж, ал. 1 от КТК, респективно към
членовете на екипажа, които се явяват трети лица по смисъла на чл. 199з от КТК. Поради това счита, че ответникът
„Булминерал“ АД – Варна е отговорен за изплащане на
възнагржденията на екипажа, съответно – е
пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените от ищеца
(заместен в хода на производството от наследниците си) искове за заплащане на
суми, съставляващи дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за неползван
платен годишен отпуск.
Отправено е искане за отмяна на
решението в обжалваните части и за постановяване на
друго, с което исковете против „Булминерал“ АД за заплащане на суми за трудови
възнаграждения и обезщетение по чл. 224 КТ и по чл. 86 ЗЗД да бъдат уважени.
Писмен отговор на жалбата не е
подаден.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата си.
В съдебно заседание въззиваемият чрез
процесуален представител оспорва жалбата.
Първоинстанционното решение в частите, с
които предявените от Ю.Й.Б. ЕГН ********** от гр. Варна, починал в хода на процеса и заместен
на основание чл. 227 от ГПК от наследниците си Й.Ю.Б. ЕГН ********** от гр.
Варна и Г.Ю.Б. ЕГН ********** *** „ВМ
Интернешънъл“ ЕООД – Варна обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал.
1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на горните суми, не е обжалвано, в тези части е
влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.
Съдът съобрази
следното:
Производството пред ВнРС е образувано по предявени от Ю.Й.Б.
ЕГН ********** от гр.
Варна, починал в хода на процеса и заместен на основание чл. 227 от ГПК от
наследниците си Й.Ю.Б.
ЕГН ********** от гр. Варна и Г.Ю.Б. ЕГН ********** *** „ВМ
Интернешанъл» ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Девня”, № 10, ет. 2, офис 4 и „Булминерал” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Сливница” №
28, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ; чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответниците да
заплатят солидарно на ищеца следните суми: 1) сумата от 4518, 66 щатски долара, представляваща
сбор от незаплатени трудови
възнаграждения за периода август 2015 – октомври 2015 год., съответно: за
м. август
2015 г.
в размер на 903, 37
щатски долара; за м. септември 2015 год. в размер на 2463, 49 щатски долара; за м. октомври 2015 год. в размер на 1151, 80 щатски долара, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума от 4518, 66
щатски долара, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 год до окончателното им изплащане; 2) сумата от 291, 79 щатски долара, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 4518, 66 щатски долара за периода
16.10.2015 год. - 03.06.2016 год.; 3) сумата от 251, 46 щатски
долара, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 год. от 6 работни дни,
ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху претендираната сума от 251, 46 щатски долара, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 06.06.2016 год до окончателното й изплащане; 4) сумата от 16, 24 щатски долара
– обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 251, 46 щатски долара за периода
16.10.2015 год. – 03.06.2016 год.
В исковата молба, уточнена с молба
от 02.05.2017 год. са наведени следните твърдения:
Ищецът Ю.Б. е бивш член на екипажа
на м/к „Батя“ ИМО 8000836. Въз основа на индивидуален трудов
договор от 13.07.2015 год., сключен с първия ответник „ВМ
Интернешанъл“ ЕООД ищецът е полагал труд на м/к „Батя“ ИМО 8000836, на длъжността „електромеханик“ при уговорено месечно
трудово възнаграждение в размер на 2600 щатски долара. Твърди,
че е работил на м/к „Батя”, ИМО 8000836,
плавал към него момент под български флаг,
като „моряк“ по смисъла на чл. 2, т. 1, б „F“ от Морската трудова
конвенция 2006 на Международната организация на труда. Със заповед на управителя на „ВМ
Интернешънъл“ ЕООД от 15.10.2015 год. трудовия договор на ищеца е бил прекратен,
считано от 15.10.2015 год. Твърди, че за месеците август, септември и октомври 2015
год. не му е било заплатено в пълен размер дължимото
трудово възнаграждение по трудовия договор от 13.07.2015 год. в общ размер на 4518, 66 щатски долара. Твърди също, че при
прекратяване на трудовия му договор на дата 15.10.2015 год. не му е заплатено
обезщетение за неползван платен годишен отпуск – 6 раб. дни за 2015 год. – в
размер на 251, 46 щатски долара. Работодателят е в забава за плащане на горните
суми в общ размер на 4770, 12 щатски долара (дължимо трудово възнаграждение и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015 год. от 6 раб. дни) и за
периода 16.10.2015 год. до 03.06.2016 год. му дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху горната сума в общ размер на 308, 02 щатски
долара. Задълженията за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ били
потвърдени от работодателя в справка за дължими суми.
Твърди
още, че в периода април – юли 2015 год. вторият ответник –„Булминерал”
АД – Варна е имал качеството на беърбоут
чартьор на кораба, на който ищецът е
полагал труд, поради което и на основание чл. 199з КТК „Булминерал” АД – Варна отговаря солидарно с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД – Варна за
задължението към ищеца за
плащане на дължимото трудово
възнаграждение и обезщетение за неползван платен
годишен отпуск. Навежда, че съгласно чл. 199ж КТК
възнагражденията на екипажа са разходи свързани именно с експлоатацията на кораба. Ответникът „Булминерал” АД – Варна изрично е признал, че носи
отговорност за задълженията на кораба,
произтичащи от заплати към екипажа, чрез споразумение
за разсрочване на плащанията
от 11.08.2015 год., сключено с други членове на
екипажа, които вече са получили доброволно плащане на дължимите им трудови възнаграждения и обезщетения по КТ.
В
съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: за осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца посочените по – горе суми.
В
срока по чл. 131
от ГПК ответникът „ВМ Интернешънъл“ ЕООД не е подал отговор на
исковата молба.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът
„Булминерал“ АД, оспорва предявените срещу него искове, счита, че са неоснователни. Твърди, че между него и
ищеца Ю.Б. няма сключвани трудови договори, поради което и липсва основание за
ангажиране на отговорността му към ищеца за заплащане на трудови възнаграждения,
произтичащи от трудово правоотношение между страните. Навежда, че нормата на
чл. 199з от КТК е неприложима. Твърди, че е бил наемател на кораба „Батя“ въз
основа на сключен със собственика на кораба – „Индивидюъл
Технолъджи СА“ – договор за беърбоут чартър от
06.01.2012 год., по отношение на който договор е приложимо английското право, а
не българското, поради което и нормите на КТК в случая са неприложими. Не
оспорва, че е универсален правоприемник на дружество „Булминерал“ ЕООД, с ЕИК
*********, както и че е бил беърбоут чартьор на кораба в периода от 11.01.2012 год. до 13.11.2015 год. Твърди още, че поради преотдаването на
кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА“ с
договор за подбеърбоут чартър от 07.05.2013 год., не е
назначавал корабен екипаж, съответно не е страна по трудовите договори на ищеца и
няма информация за извършени и дължими по договора плащания. Не оспорва, че въз основа на споразумение от
11.08.2015 год. е встъпил в задълженията
на „ВМ Интернешънъл“ ЕООД за заплащане на трудови възнаграждения към петима
моряци – членове на екипажа на кораба, но ищецът не е сред тях. Излага, че на
06.01.2012 г.
е сключил с корабособственика „Индивидюъл технолъджи СА“, Маршалови острови
договор за беърбоут чартър за срок от 11.01.2012 год. до 06.01.2017 год. Договорът е бил прекратен на 13.11.2015 год. поради продажбата на кораба. Съгласно
стандартен договор за беърбоут чартър от 07.05.2013 год. ответникът „Булминерал“ АД е преотдал кораба под
наем на „Шипинг Лоджистик СА“, Маршалови острови за срок от 07.05.2013 год. до 07.05.2016 год. Между пренаемателя „Шипинг
Лоджистик СА“, в качеството му на
корабопритежател и първият ответник „ВМ Интернешънъл“ ЕООД е бил сключен договор от 07.05.2013 год. за мениджмънт на кораба за
периода от 07.05.2013 год. до 07.05.2016 год. Посочва, че трудовият договор на ищеца е сключен с първия
ответник „ВМ Интернешънъл“ ЕООД – мениджър на кораба, който при сключването на
трудовия договор е действал от свое име и именно „ВМ Интернешънъл“ ЕООД е поел
задълженията и отговорностите на корабособственик по смисъла на чл. ІІ (j) от Морската трудова конвенция. Поради изложеното счита,
че в периода август – октомври юли 2015 год. не е бил работодател на ищеца по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, поради което и не е материалноправно легитимиран
да отговаря по исковете за заплащане на трудови възнаграждения и обезщетение по
чл. 224 КТ.
Настоява
за отхвърляне на предявените против него искове.
В съдебно заседание правоприемниците ищците
Й.Ю.Б. ЕГН ********** от гр. Варна и Г.Ю.Б.
ЕГН ********** ***(правоприемници на починалия в
хода на производството Ю.Банев) чрез процесуален
представител поддържат исковете си против двамата ответници.
В
съдебно заседание ответникът „ВМ Интернешънъл“ ЕООД не изпраща представител.
В
съдебно заседание ответникът „Булминерал“ АД–Варна чрез процесуални
представители оспорва предявените против него искове, настоява за отхвърлянето
им. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за
установено следното от фактическа страна:
На 13.07.2015 год. е сключен
индивидуален трудов договор, с който „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, представлявано от
управителя си Г.Г.Г., е назначил ищеца Ю.Й.Б. като моряк/работник на длъжността „електромеханик“, с място на работа м/к „Батя“, IMO 8000836 от датата на
присъединяването му към екипажа, при уговорено месечно трудово възнагражедние в размер на 2600 щатски
долара. В договора не се съдържат данни, които да обосноват извод, че „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, посочен в трудовия договор като работодател, е
действал като нечий пълномощник, т. е., че е действал от чуждо име.
Със заповед № 387/15.10.2015 год.
на управителя на „ВМ Интернешънъл“ ЕООД-Варна трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал. 1,
т. 1 КТ, считано от 15.10.2015 год.
От справка от 23.11.2015 год. за
дължими суми, изд. от „ВМ Интернешънъл“ ЕООД – Варна е видно, че работодателят
„ВМ Интернешънъл“ ЕООД – Варна дължи на служителя Ю.Й.Б. на длъжност „електротехник“
на м/к „Батя“, работни заплати и обезщетение по чл. 224 КТ, както както следва:
за м. август 2015 год. – нетна заплата от 903, 37 щатски долара; за месец септември
2015 год. – 2463, 49 щатски долара; за месец октомври 2015 год. – 1151, 80
щатски долара; обезщетение за неползван платен годишен отпуск – 251, 46 щатски
долара.
От
заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, изслушано в
първата инстанция е видно, че дължимото на ищеца нетно трудово възнаграждение
за периода август – октомври 2015 год. е в размер на 4518,
66 щатски долара. Размерът на обезщетението по чл. 224 КТ е 251, 46 щатски долара. За периода 16.10.2015 год. – 03.06.2016 год. размерът на
обезщетението за забава за плащане на сумата от 4518, 66 щатски долара е 291, 79 щатски долара, а за заплащане на сумата от 251, 46 щатски долара – 16, 24 щатски долара.
От договор от 06.01.2012 год. е
видно, че на 06.01.2012 год. в гр. Варна е сключен договор за стандартен бърбоут чартър,
по силата на който корабособственикът „Индивидуал Технолоджи С.А.“, Маршалови острови е предоставил под наем на беърбоут чартьора
„Булминерал“ ООД м/к „Батя“ (бивш Дюрингтон) GBSN, IMO 8000836 за период от 5
години, т. е, до 06.01.2017 год.
Представен е и договор за пренаемане на
кораба от 07.05.2013 год., сключен между беърбоут чартьора на м/к „Батя“
„Булминерал” ООД и под-беърбоут чартьор „Шипинг Лоджистик С.А.“, според който „Булминерал“ ООД – Варна е предоставил под наем на „Шипинг Лоджистик С.А.“, Маршалови острови м/к „Батя“, IMO 8000836 за периода от 07.05.2013 год. до 07.05.2016 год.
Видно от извлечението от
корабния регистър и данните
в ИА „Морска администрация“, предоставени с
писмо № В-2994/02.02.2016 год., като беърбоут
чартьор на м/к „Батя“ IMO 8000836 за процесния период
(15.04.2015 год. – 19.07.2015 год.) е вписан „Булминерал”
ООД, а като под-беърбоут чартьор – „Шипинг
Лоджистик С.А.“, Маршалови острови. Установява
се още, че м/к „Батя“ е заличен от българския
регистър на корабите, наети на беърбоут чартър, на дата 17.11.2015 год. по
молба на корабособственика във връзка с прекратяване на договора за беърбоут
чартър, сключен с „Булминерал“ ООД, поради продажбата на кораба. От датата на
вписването на м/к „Батя“ на 11.01.2012 год. в регистъра на корабите, наети на
беърбоут чартър, до датата на заличаването (17.11.2015 год.) корабът е плавал
под български флаг.
От
удостоверение изх. № В-1638/30.06.2016 год., изд. от ИА
„Морска администрация“, е видно, че в регистъра
за корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър (Регистър ББЧ) за м/к
„Батя“, IMO 8000836 е вписан беърбоут чартьор
„Булминерал“ ООД, със седалище гр. Варна, със срок на договора от 11.01.2012
год. до 06.01.2017 год. и подбеърбоут чартьор „Шипинг Лоджистик“ С. А., със
седалище Маршалови острови, със срок на договора от 07.05.2013 год. до
07.05.2016 год. В Регистър ББЧ няма
вписани данни относно корабния мениджър на м/к „Батя“ с IMO 8000836.
На 07.05.2013г. „Шипинг Лоджистик С.А.“ е сключил с
„ВМ Интернешънъл“ ЕООД договор за мениджмънт на м/к „Батя“.
От заверено за вярност и придружено с превод на
български език пълномощно, заверено на 11.04.2013г. в гр. Пирея, РГърция,
се установява, че законният представител на „Шипинг
Лоджистик С.А.“ Д.Дж. Р.е упълномощил К.И.да
подписва, извършва и представя всякакви споразумения, договори и други
документи от името на дружеството, да извършва всякакви действия от името на
дружеството.
За установяване на твърденията си, че „Шипинг
лоджистик“ С.А. реално е бил подбеърбоут чартьор на м/к „Батя“ и е експлоатирал
кораба в процесния период, ответникът „Булминерал“ АД е представил по опис писмени доказателства (фактури и платежни
нареждания) за извършени в периода м. ноември 2014 год. – м. юни 2015 год.
разходи от подбеърбоут чартьора „Шипинг
лоджистик“ С.А., Маршалови острови по повод експлоатацията на кораба, вкл. доказателства, установяващи извършени плащания към корабния мениджър
„ВМ Интернешънъл“ ЕООД по повод експлоатацията на м/к „Батя“, включително и за
възнаграждения на персонала – л. 145 – 203 от първоинстанционното дело.
От заключението на допълнителната
съдебно-счетоводната експертиза от 12.02.2018 год. е установено, че погасяването
на вземането на „Булминерал“ АД от „Шипинг лоджистик“ С.А. за наема на кораба се осъществява чрез прихващане, обективирано в
тристранно споразумение 06.01.2012 год. между „Булминерал“ АД – Варна, „Индивидуал Технолоджи С.А.“, Маршалови острови и „Еурокуест шипинг“ и тристранно споразумение от
07.05.2013 год. между „Булминерал“ АД –
Варна, „Еурокуест шипинг“ и „Шипинг
лоджистик“ С.А. , Маршалови острови.
Съдът не обсъжда показанията на
свидетеля С.Д., доколкото в показанията му не се съдържат релевантни за спора
факти, а наред с това в голямата си част показанията му представляват правни
изводи относно това – кой е отговорен за заплащането на възнагражденията на
екипажа на м/к „Батя“ в периода до продажбата на кораба.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Спорният въпрос между страните е дали ответникът „БУЛМИНЕРАЛ“ АД – Варна е солидарно отговорен, наред с „ВМ Интернешънъл“
ЕООД-Варна, за заплащане на дължимо, но неплатено трудово
възнаграждение на ищеца. Както
в исковата молба, така и във въззивната жалба,
въззивниците обосновават солидарната отговорност на ответника „Булминерал“ АД –Варна към техния наследодател с твърдения, че през процесния период дружеството „Булминерал“
АД –Варна е бил беърбоут чартьор на кораба, съответно с
приложението на чл. 199з от КТ.
Пасивната солидарност е вид лично
обезпечение. Съгласно чл. 121
от ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или
повече длъжници възниква, само когато е уговорена. Извод за наличието й не може да бъде изведен въз основа на тълкуване на
закона или чрез тълкуване на волята на страните по
договора.
Съобразно
§ 1, т.17 и т.25 от ДР
КТК, „беърбоут
чартър” е договор за наемане на кораб за уговорен период от
време, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол
върху кораба. „Беърбоут чартьор” е лице, наело кораб за определен срок, по
договор за беърбоут чартър. По силата на чл.199а КТК, договорът за беърбоут чартър
е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят
получава пълни права на владение и контрол върху кораба. Нормата на чл. 199г КТК, от своя страна предоставя възможност, в случай, че не е уговорено друго, наемателят в
границите на правата, които има по договора за беърбоут чартър, може да сключва
от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на
трето лице за срока на действие на договора или за част от него
– в настоящия случай под-беърбоут чартьор е „Шипинг Лоджистик С.А.“, Маршалови острови. Нормативно
уредени са и задълженията на наемателя по договора за беърбоут чартър,
приложими и за договора за под-беърбоут чартър, като е предвидено че
търговската експлоатация на кораба се осъществява от
наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, както и всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението
на екипажа, са за негова сметка - чл. 199ж от КТК. Според чл. 199з от КТК (Отговорност на наемателя пред
трети лица) наемателят отговаря пред трети лица за
основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба,
включително за претенциите за обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с
нефт, както и за вреди, причинени при превоз на опасни и вредни вещества.
От друга страна, на основание т. 2
на чл. 225а от КТК с договора за управление на кораб – договор за корабен
мениджмънт, корабният мениджър се задължава срещу възнаграждение да извършва от
името и за сметка на корабопритежателя и
комплектуването на корабния екипаж с правоспособни морски лица. Кодекса
за търговското корабоплаване дава легална дефиниция на понятията
„корабособственик” и „корабопритежател” като създава ясно разграничение между
тях. Съгласно чл. 9, ал. 3 КТК корабопритежателят е лице, което
експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба
или го ползва на друго законно основание.
Установено е по делото, че с договор за беърбоут чартър от 06.01.2012 год. корабособственикът
„Индивидюъл технолъджи СА“, е предоставил м/к „Батя“ под наем на „Булминерал“
ООД за срок от 11.01.2012г. до 06.01.2017г. Установено е също, че на 07.05.2013 г.
„Булминерал“ ООД (понастоящем АД) е
преотдал под наем кораба на „Шипинг Лоджистик С.А“ за периода от 07.05.2013г.
до 07.05.2016г., а на същата дата последното дружество е сключило с „ВМ
Интернешънъл“ ЕООД договор за корабен мениджмънт на м/к
„Батя“. Няма спор, че трудовия договор на праводателя на двамата ищци е бил
сключен с корабния мениджър „ВМ Интернешанъл“ ЕООД-Варна, който
при сключването му е действал от свое име.
От приетото по – горе се налага
идзвода, че с преотдаването под
наем на кораба ответникът „Булминерал“ АД е придобил качеството на наемодател,
а новият наемател – на корабопритежател, по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
КТК.
Доводите на ищеца, че договорът за
под беърбоут чартър, сключен между „Булминерал“ АД и
„Шипинг Лоджистик С.А.“ реално не е бил
изпълняван, а лицето, което реално е експлоатирало кораба в процесния период (август
– октомври 2015 год.) е именно ответното дружество „Булминерал“ АД-Варна са
неотносими към настоящия спор.
Дори и да се приеме, че договорът от
07.05.2013 год. с който „Булминерал“
ООД (понастоящем АД) е преотдал под наем кораба на „Шипинг Лоджистик С.А“
за периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016 г. е симулативен и не е породил действие и че корабопритежател на м/к „Батя“
в процесния период е ответникът „Булминерал“ АД, няма основание за извод, че „Булминерал“
АД е солидарно отговорен, наред с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД – Варна, за
задълженията за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца. Това е така
защото, както се посочи по–горе, пасивната солидарност трябва да е предвидена в
закона или изрично да е уговорена.
Трудовите договори с членовете на
корабния екипаж могат да бъдат сключени, както
от корабопритежателя, така и от негов представител, респективно мениджър,
предвид правомощията на мениджъра съгласно договора за корабен мениджмънт и
разпоредбите на чл. 225а КТК. Корабният мениджър има право да сключва трудови договори с членовете на корабния екипаж от
името и за сметка на корабопритежателя. Когато трудовия договор е сключен в рамките на
представителната власт на корабния
мениджър, правата и задълженията възникват направо в
правната сфера на представлявания корабопритежател. Когато обаче трудовият договор е сключен
от корабния мениджър от негово име, същият дължи изпълнение
по този договор към своя контрахент (арг. и от член ІІ (j) от Морската трудова конвенция 2006 г.), т. е.,
задължението за заплащане на трудово възнаграждение е негово, а
отношенията между корабопритежателя и корабния
мениджър във връзка със заплащане на трудовото
възнаграждение се уреждат съгласно договора за корабен
мениджмънт.
В случая трудовият договор на праводателя на ищците е сключен с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, който при сключването му е
действал от свое име, поради което и правата и задълженията по трудовия договор са възникнали в неговата правна сфера. В тези случаи законът не предвижда солидарност между
корабния мениджър и корабопритежателя.
Неоснователно е позоваването от страна на въззивника
на разпоредбата на чл.199з от КТК, доколкото същата се
отнася за отговорността на наемателя за вреди, причинени на трети
лица във връзка с експлоатацията на кораба, а
членовете на екипажа нямат качеството на трети лица по смисъла на чл. 199з КТК.
Предвид
изложеното и липсата на договорно или законно основание за ангажиране на
солидарната отговорност на ответника „Булминерал“ АД –Варна за заплащане на
претендираните суми, настоящият състав намира,
че исковете на ищците против „Булминерал“
АД-Варна са неоснователни
и подлежат на отхвърляне.
В
обобщение първоинстанционното решение в обжалваните части е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Страните
не са претендирали разноски за настоящата инстанция, поради което и съдът не
изследва за дължимостта им.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 946/09.03.2018 год., постановено по
гр. дело № 4398/2017 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО са
отхвърлени предявените от Ю.Й.Б. ЕГН ********** от гр. Варна, починал в хода на процеса и
заместен на основание чл. 227 от ГПК от наследниците си Й.Ю.Б. ЕГН ********** от гр.
Варна и Г.Ю.Б. ЕГН ********** *** „Булминерал” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, бул. „Сливница” № 28, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарното му осъждане да заплати на ищеца, наред с ответника „ВМ Интернешанъл” ЕООД, ЕИК *********, следните суми: сумата
от 4770, 12
щатски долара (четири
хиляди седемстотин и седемдесет щатски долара и 12 цента), представляваща сбор от
незаплатени трудови възнаграждения за
периода август 2015 – октомври 2015 год., съответно: за
м. август
2015 г.
в размер на 903, 37
щатски долара; за м. септември 2015 год. в размер на 2463, 49 щатски долара; за м. октомври 2015 год. в размер на 1151, 80 щатски долара и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2015 год. от 6 работни дни в размер на 251, 46 щатски долара, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху претендираната сума от 4770, 12 щатски долара, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 06.06.2016 год до окончателното им изплащане; сумата от 58, 33 щатски долара – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 903, 37 щатски долара за периода
16.10.2015 год. - 03.06.2016 год.; сумата от 159, 08 щатски долара – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 2463, 49 щатски долара за периода 16.10.2015 год. – 03.06.2016 год.; сумата от 74, 38 щатски долара – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 1151, 80 щатски долара за периода
16.10.2015 год. – 03.06.2016 год. и сумата от 16, 24 щатски долара - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 251, 46 щатски долара за периода 16.10.2015 год. – 03.06.2016 год.
Първоинстанционното решение в
частите, с които исковете на Ю.Й.Б. ЕГН ********** от гр. Варна, починал в хода на процеса и
заместен на основание чл. 227 от ГПК от наследниците си Й.Ю.Б. ЕГН ********** от гр.
Варна и Г.Ю.Б. ЕГН ********** *** „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Девня”, № 10, ет. 2, офис 4 по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД са уважени, не е обжалвано и в тези
части е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:
Членове:1.
2.