№ 1346
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110202660 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Б. Д. срещу наказателно постановление
(НП) № 23-4332-033397/16.01.2024 г., издадено от началник група към СДВР,
отдел Пътна полиция, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл. 179, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение
на чл. 25, ал. 2 от същия закон.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, поради допуснати нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила, както и поради неправилно отразена
фактическа обстановка. Изложени са подробни съображения в подкрепа на
твърдението, че актосъставителят е бил длъжен да събере допълнителни
доказателства за изясняване на фактическата обстановка. На следващо място,
според жалбоподателя липсва субективната страна на нарушението, поради
което не може да бъде ангажирана отговорността на същия. По изложените
аргументи се отправя искане към съда да се произнесе с решение, с което да
отмени атакуваното наказателно постановление. Приложени са писмени
доказателства и са направени доказателствени искания. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски. Допълнително се прилагат
1
писмени бележки в подкрепа на тезата.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата по изложените в същата съображения и направените
искания и иска от съда да отмени наказателното постановление. Прилага
списък с разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Приложени са писмени бележки за въззиваемата страна, с които се моли съдът
да отхвърли жалбата като неоснователна и необоснована и да потвърди
наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираните
от насрещната страна разноски.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 18 септември 2023 г. около 09:25 ч. в гр. София по ул. „Околовръстен път“
с посока на движение от ж.к. „***“ към бул. „***“ жалбоподателят управлявал
лек автомобил марка „***“, модел ***, с регистрационен номер *****, като
срещу магазин „***“ предприел извършване на маневра, свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента - навлизане частично в съседна
пътна лента в дясно - не пропуска ППС, което се движи по нея и реализира
пътно транспортно произшествие, а именно: не пропуска движещия се по нея
в дясно товарен автомобил „****“ с рег. № ****, който от удара се удря в
бордюр и мантинела, и става причина за ПТП между споменатите два
автомобила.
Във връзка с горното е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA № 1081156 от 18.09.2023 г. Актът е връчен на
жалбоподателя в същия ден, като последният е вписал, че има възражения.
Административно-наказващият орган /АНО/ е счел изложените в акта
фактически констатации за категорично доказани и въз основа на него е издал
обжалваното наказателно постановление № 23-4332-033397/16.01.2024 г., с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 25, ал. 2 от
същия закон.
2
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни –
показанията на свидетелите П. Б. С. (актосъставител) и А. Д. М.; писмени
такива: сигнал, декларация, протокол за ПТП; АУАН; справка-картон на
водача; заповеди за компетентност; автотехническа експертиза, както и от
останалите материали по делото, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, които кореспондират на писмените
доказателства по делото, като непълноти в показанията им следва да бъдат
отдадени на изминалия период от време до разпитите им, както и на
естеството на професионалната дейност в ОПП-СДВР, свързана с
констатирането на множество случаи на подобни административни
нарушения. Съдът се довери на писмените доказателства – същите са
обективни, достоверни, като от тях съдът извлече информация относно
компетентността на актосъставителя и АНО. Съдът даде вяра на експертно
заключение по назначена и изготвена в хода на досъдебното производство
автотехническа експертиза, която възпроизвежда идентично фактическата
обстановка по случая.
От правна страна:
Съдът, след като прецени оплакванията в жалбата и след като провери изцяло
обжалваното наказателно постановление, намира следното:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления районният съд
винаги е инстанция по същество. Това означава, че следва да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. АУАН и НП са
издадени от компетентни административни органи. Видно от т. 1.3 от
3
представената по делото заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, актосъставителят (на длъжност „Полицейски инспектор“)
е бил компетентен към 02.07.2019г. да съставя АУАН за нарушения, което
следва и от заповед № 513з-5070/21.07.2015г. Наказателното постановление
също е било издадено от компетентно лице, съгласно заповед № 8121к-
9034/02.05.2019г. на Министъра на вътрешните работи.
Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, защото актът е
съставен в рамките на три месеца от установяване на нарушителя и една
година от извършването на процесното нарушение и по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
за издаване на НП в рамките на шест месеца от датата на съставяне на АУАН.
Ясно е описано извършеното от нарушителя административно нарушение от
фактическа страна, като правилно е посочена и правната му квалификация.
Възраженията на жалбоподателя относно това, че неправилно са
интерпретирани доказателствата, на базата на които са били издадени АУАН и
НП, са неоснователни. АНО е взел предвид всички обстоятелства и е
изградил изводите си въз основа на тях. При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление са съобразени изискванията на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57,
ал.1 от ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление в достатъчна степен
е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, и то по
начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му
нарушение и съответно да организира защитата си. Несъмнено
актосъставителят не е присъствал на инцидента и не е възприел лично
механизма на ПТП, но показанията му се основават на обясненията на
участниците в ПТП, както и на извършения оглед на място след катастрофата.
Служебните задължения на полицейските служители предполагат ежедневни
ситуации като процесната, затова логично е те да имат опитност и умения в
разкриване на пътно-транспортните произшествия и причините за
възникването им. Придобитият опит и знания са позволили на
актосъставителя да направи обективна и точна преценка на случилото се,
независимо от това, че не е присъствал на местопроизшествието. Соченото в
жалбата касателно поведението на всеки един от водачите в процесното ПТП
не намира опора в събрания по делото доказателствен материал, вкл. този в
хода на съдебното следствие. Отделно от това, жалбоподателят не представя
4
пред съда доказателства, които да опровергават фактическите констатации на
проверяващите органи, поради което съдът счита, че трябва да се съобрази с
презумптивната доказателствена сила на АУАН, въз основа на който е
издадено обжалваното наказателно постановление.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДвП: "При извършване на маневра, която е свързана
с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея". Съдът намира,
че частично навлизайки в съседна пътна лента в дясно, неосигурявайки
нужното предимство, жалбоподателят е извършил нарушение на посочената
норма поради факта, че е бил длъжен да пропусне автомобила, който се е
движил там, но не го е направил, експертно заключение по назначена и
изготвена в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза.
Това нарушение е извършено по непредпазливост от жалбоподателя, тъй като
същият самоволно е решил да навлезе в пътната лента, в която се е движил
другият участник в ПТП, а е бил длъжен да го пропусне. Жалбоподателят не е
съзнавал обществената опасност на деянието и неговите последици, но е бил
длъжен и е могъл да го стори.
Относно наказанието:
Наказанието „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева е наложено на
законосъобразно за това основание – чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4
от ЗДвП. Размерът за същото съдът намира за адекватен на извършеното
нарушение, тъй като е определено по закон. При тези съображения съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и като такова
следва да се потвърди.
По въпроса с разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от
ЗАНН в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, доколкото се иска
заплащане на юрисконсултско възнаграждение; обратно, претенцията на
жалбопододателя в посока присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъде отклонена. Предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото, брой проведени съдебни заседания и
разпитани двама свидетел, съдът счита, че в полза на КЗП следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, СЪДЪТ
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
033397/16.01.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел Пътна
полиция, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5,
пр. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 25, ал. 2
от същия закон.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на СДВР парична сума в размер на
100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6