М
О Т И В И
към
присъда № 84 от 18.06.2020 година
по н. о. х. дело № 513 на Старозагорския
районен съд
по описа за 2020 година
Обвинението против
подсъдимата Н.С.Б., ЕГН **********, е
в това, че през продължителен период от време – от
12.06.2019 год. до 19.11.2019 год., в гр. Стара Загора, като пълнолетно и работоспособно
лице, не се е занимавала с общественополезен труд, като е получавала нетрудови
доходи по неморален начин (осъществявала сексуални контакти с различни мъже
срещу заплащане)
– престъпление по чл. 329, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимата Н.С.Б. да бъде призната за виновна, като й
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ при превес на отегчаващите
отговорността й обстоятелства, което да бъде изтърпяно ефективно, алтернативно
– наказание „пробация“, а именно „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от три години, задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от три години и
„безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 300 часа годишно за три
години.
Защитникът адв.М.М. оспорва обвинението против подзащитната
му и пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимата Н.С.Б. дава обяснения по повдигнатото й
обвинение, имащи характер на самопризнания, но същевременно поддържа
пледоарията на защитника си и моли да бъде оправдана.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхна съвкупност, намери за установено
следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата
Н.С.Б. е осъждана
многократно, включително за лишаване от свобода с ефективно изтърпяване, както
и за престъпление по чл. 329, ал. 1 от НК, за каквото до момента на настоящото
й задържане по друго наказателно производство е търпяла наказание „пробация“.
Макар да била пълнолетно и работоспособно
лице, подсъдимата не се занимавала с общественополезен труд, а издържала себе
си и 16-годишния си син, като осъществявала сексуални контакти с различни мъже
срещу заплащане в района на Станционната градина и околовръстния
път на гр.Стара Загора. За предлаганите от нея сексуални услуги тя получавала
по 20 лева за орален секс, по 30 лева за вагинален секс и по 50 лева за
„комплект“ (орален и вагинален секс). Тази си дейност подсъдимата осъществявала
от години, включително от 12.06.2019 год. до 19.11.2019 год., през който период
при извършвани проверки от полицейски служители (на 12 юни, 14 юли, 09
септември и 19 ноември 2019 год.) многократно е била установена да проституира
на посочените места и съответно е била предупреждавана писмено на основание чл.
65 от ЗМВР да не извършва неморални и непозволени действия, за които да
получава нетрудови доходи.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, както следва:
обясненията
на подсъдимата Н.С.Б. и показанията на
свидетелите Е.А.А., Г.П.Т., Г.Б.К., Д.Р.Д., С.Н.С. и Т.Й.С, дадени в
хода на съдебното следствие.
показанията
на свидетелите Е.А.А., Г.П.Т., Г.Б.К., Д.Р.Д.
и С.Н.С.,
дадени пред органа на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното
следствие на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 2, предложение
второ от НПК;
приетите
като писмени доказателства в хода на съдебното следствие справки за съдимост на
подсъдимата, преписи от бюлетините й за съдимост и справка за търпените от нея
наказания;
протоколите и другите документи, приложени към досъдебното
производство и имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото,
порчетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК: справка за
съдимост, писмо рег.№ И-18629 от 23.12.2019 год. на ГД „Изпълнение на
наказанията“, писмо рег.№ РСИН-ИНП-133215 от 09.12.2019 год. Сектор „Пробация“ гр.Стара Загора към ГД „Изпълнение на
наказанията“, заповед за задържане на лице, протоколи за предупреждение по
ЗМВР, писмо рег.№ 10-09-12-1441# от 20.11.2019
год. на Агенция по заетостта, писмо изх.№ 23756#1
от 22.11.2019 год. на Офис гр.Стара Загора към ТД на НАП гр.Пловдив, справка
УРИ: 1959р-25122 от 18.12.2019 год. на ОД на МВР гр.Стара Загора, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимата.
В
случая следва изрично да се отбележи, че всички събрани по делото доказателства
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице съществени
противоречия между тях, поради което не се налага да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При
така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен
и несъмнен начин, че през
продължителен период от време, считано от 12.06.2019 год. до 19.11.2019 год. (вж. т.4 от
ТР № 29 от 29.11.1984 год. по н. д. № 20/1984 год. на ОСНК на ВС), в гр.Стара
Загора подсъдимата
Н.С.Б., като
пълнолетно и работоспособно лице, не се е занимавала с общественополезен труд,
а е получавала нетрудови доходи по неморален начин – осъществявала е сексуални
контакти с различни мъже срещу заплащане (вж. т.1 от ТР № 29 от 29.11.1984 год.
по н. д. № 20/1984 год. на ОСНК на ВС), с което е осъществила от обективна страна
признаците от престъпния състав на чл. 329, ал. 1 от НК.
Съдът не споделя довода на
зищитника за наличето на данни за нетрудоспособност на подсъдимата, почиващ на
отразеното в постановлението за назначаване на служебен защитник (л.39 от досъдебното производство). В
последното действително е посочено, че подсъдимата (към онзи момент обвиняема)
е „неграмотна – страда от физически или психически недостатъци, които й пречат
да се защитава сама“, но това е така, защото според константната съдебна
практика неграмотността на дееца изисква да му бъде назначен служебен защитник
на основание чл.94, ал.1, т.2 от НПК, т.е. приравнява се на хипотезите,
визирани в цитираната разпоредба. Сама по себе си обаче неграмотността не е
физически или психически недостатък, обуславящ нетрудоспособсност на лицето.
Съдът не споделя и довода
на зищитника, че за съставомерноста на извършеното деяние следва да бъде
установен по категоричен начин размера на доходите, получени от подсъдимата по
неморален начин (в резултат на осъществявяната от нея проституция), тъй като
размерът на тези доходи, ако и да е от значение при преценката на обществената
опасност на извършеното деяние (вж. т.3 от ТР № 29 от 29.11.1984 год. по н.
д. № 20/1984 год. на ОСНК на ВС), не е елемент от състава на
престъплението по чл. 329, ал. 1 от НК, поради което не е задължително
да бъде конкретизиран, още повече, че това може да бъде и невъзможно, ако се
касае за нелегални доходи, какъвто именно е разглежданият случай.
За
да признае подсъдимата за виновна в извършването на описаното по-горе
престъпление, съдът прие, че тя е извършила деянието си при пряк умисъл, понеже
е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала
е настъпването на общественоопасните му последици и е
искала настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът и
начинът на извършване на деянието, както и обстоятелствата, при които то е било
извършено, в частност – предходното осъждане на подсъдимата по чл. 329, ал. 1
от НК и многократно съставените й по протоколи за предупреждение по ЗМВР,
недвусмислено сочещи, че подсъдимата е съзнавала, както неморалния, така и
престъпния характер на осъществяваната от нея дейност – проституция, но въпреки
това през инкриминирания период не е преустановила упражняването й, а се е
издържала от нея.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера
на наказанието съдът взе предвид:
принципите
за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и
специалната превенция, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото
в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода до две
години или пробация;
направените
от подсъдимата самопризнания в хода на съдебното производство, тежкото й
семейно и материално положение и имотно състояние според декларацията й в тази
насока, приложена на л.45 от досъдебното производство, и събраните гласни
доказателства (безработна, с непълнолетен син), които съдът отчете като
смекчаващи отговорността й обстоятелства;
обремененото
съдебно минало на подсъдимата според справката й за съдимост, което съдът
отчете като отегчаващо отговорността й обстоятелство.
При
тези данни съдът намери, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание
при превес на смекчаващите отговорността й обстоятелства, като с оглед на това,
че настоящото й деяние е било извършено по време на изтърпяване на наказание „пробация“, наложено й при това (по н.о.х.дело № 3196/2018
год. на РС-Стара Загора) за престъпление по чл.329, ал.1 от НК, т.е. същото не
е постигнало целения с него поправителен и възпитателен ефект, наказанието следва
да бъде по първата алтернатива на чл. 329, ал. 1 от НК, предвид което определи
и наложи на подсъдимата Н.С.Б.
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.
Имайки
предвид, че подсъдимата и излязла за последно от затвора на 22.10.2015 год.,
когато ефективно е изтърпяла наложеното й наказание „лишаване от свобода“
по н.о.х.дело № 766/2014 год. на
РС-Стара Загора, съдът постанови подсъдимата да изтърпи наложеното й с
настоящата присъда наказание при първоначален „строг“ режим съобразно чл.57,
ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: