№ 871
гр. Пловдив, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Н.й К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20255300501502 по описа за 2025 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Н. Х. К., ЕГН **********,
от град А., обл. Пловдивска, бул. ***, подадена чрез пълномощника му по
делото адв. В. Р., против решение № 175/03.04.2025 г., постановено по гр.д.
№ 906/2024 г., по описа на Районен съд-А., с което е отхвърлен предявеният
иск от жалбоподателя против ответника Б. Б. Г., ЕГН **********, от град А.,
обл. Пловдивска, бул. „***, за разваляне поради неизпълнение на сключения
между страните договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу
задължение за гледане и грижи, обективиран в нотариален акт № 13, том 2,
рег. № 1311, дело № 200 от 23.08.2023 г. , представляващ СОС с
идентификатор 00702.509.97.11.3 по КККР на гр. А., одобрени със Заповед
№300-5- 52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, , с адрес на
имота: гр. А., бул.***, с площ от 108.39 кв.м, ведно с прилежащите части:
мазе № 2; складово помещение № 3;таванска стая № 3 и 9.369% ид. части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и
1
необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество
на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена с присъждане
на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия Б. Б. Г., ЕГН **********, подаден чрез пълномощника му по
делото адвокат В. Д., в който вземат становище за нейната неоснователност и
настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане
на направените пред въззивната инстанция разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
След извършена служебна проверка по чл.269 ГПК въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо , поради
следните съображения:
Първоинстанционният РС-А. е разгледал и се е произнесъл по предявен
от Н. Х. К., ЕГН **********, против Б. Б. Г., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на сключения
между страните на 23.08.2023г. договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане. Предмет на процесния договор е
недвижим имот- жилище, апартамент , с площ от 108.39 кв.м., находящ се в
град гр. А., бул.***, ведно с мазе № 2; складово помещение № 3; таванска
стая № 3 и 9.369% ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж.
2
Родовата подсъдност разпределя делата между различните
първоинстанционни съдилища - районни и окръжни. Критерият, въз основа на
който се извършва това разпределяне, е естеството, родът на материалното
правоотношение, по повод на което се търси съдебната защита и по което
съдът ще се произнесе с решението си и той се определя императивно от
закона. Затова и родовата подсъдност е положителна процесуална
предпоставка, от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е
длъжен да следи служебно през цялото времетраене на процеса. Това
означава, че въпросът за родовата подсъдност може да се повдига във всяко
положение на делото, вкл. и пред касационната инстанция /така решение №
26 от 24.03.2021г. по т.д. № 524/2020г. на ВКС, Второ търговско отделение/.
При служебно извършената проверка за допустимост на решението
настоящият съдебен състав констатира, че същото е постановено в нарушение
на правилата на родовата подсъдност, което е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която
съдът е длъжен да следи служебно и без възражение на страна по
делото. Съгласно чл. 103 ГПК на районния съд са подсъдни всички
граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд
като първа инстанция - делата посочени в чл. 104 от ГПК. Когато районният
съд е сезиран с иск, родово подсъден на окръжен съд, той няма право да
разгледа и реши делото, а следва да прекрати производството по него и да
изпрати делото по компетентност на окръжния съд, а в случаите, когато
пропусне да стори това и постанови решение по съществото на
гражданскоправния спор, решението е недопустимо и същото следва да бъде
обезсилено от въззивния съд на основание чл. 270, ал. 3, изр.2 ГПК, като
делото следва да се изпрати на компетентния съд.
Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, исковете по граждански и търговски дела с
цена на иска над 25 000 лeва, с изключение на делата по искове за издръжка,
за трудови спорове и по актове за начет, са подсъдни на окръжен съд като
първа инстанция. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото
- чл. 68 ГПК, и тя се определя съобразно правилата на чл. 69 и чл. 70
ГПК. Родовата подсъдност на спора по предявени оценяеми искове се
определя от цената на иска, а правилата за определяне размера на цената на
иска са регламентирани в нормата на чл. 69 от ГПК. Искът по чл. 87, ал. 3 от
3
ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане е облигационен и оценяем. Неговата цена
се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, а именно – по искове за
съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на
окончателен договор – от стойността на договора, а когато договорът има за
предмет вещни права върху имот – размерите по т. 2 – от данъчната оценка на
недвижимия имот. В случая по делото е представено удостоверение за данъчна
оценка на процесния недвижим имот, издадено на 27.05.2024г., видно от което
същата възлиза на сумата от 25 805, 80 лева , т.е. цената на така предявения
иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е в размер на 25 805, 80 лева,
каквато цена на иска е била посочена и от ищеца в подадената от него по
делото на 29.05.2024г. писмена молба..
След като цената на така предявения по делото иск по чл. 87, ал. 3 от
ЗЗД, е над 25 000 лева , то по правилото на чл. 104, т. 4 от ГПК спорът е
подсъден като първа инстанция на съответния окръжен съд - в случая на ОС-
Пловдив с оглед местонахождението на недвижимия имот.
С произнасянето по този иск РС-А. е постановил недопустим съдебен
акт, които въззивната инстанция в приложение на чл. 269, вр. чл. 270, ал. 3,
изр. 2-ро от ГПК следва да обезсили, като изпрати делото на компетентния
да се произнесе по иска съд.
По отговорността за сторените в настоящото производство съдебни
разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд – ОС-Пловдив,
при новото разглеждане на делото по същество.
Така мотивиран Пловдивският окръжен съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 175/03.04.2025 г., постановено по гр.д. №
906/2024 г., по описа на Районен съд-А., II гр.с.
ИЗПРАЩА делото, след влизането в сила на решението, на основание
чл. 270, ал. 3, изр. 2 -ро от ГПК на родово компетентния първоинстанционен
съд, а именно –Окръжен съд-Пловдив, за разглеждане на предявения от Н. Х.
К., ЕГН **********, против Б. Б. Г., ЕГН **********, иск с правно основание
4
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на сключения между
страните на 23.08.2023г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 13, том 2,
рег. № 1311, дело № 200 от 23.08.2023г.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 от ГПК в 1-месечен срок от
връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5