№ 136
гр. Варна, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100501641 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 и чл. 247 от ГПК.
Образувано е по постъпили молби, както следва:
1) Молба с вх. № 850/13.01.2022 г., подадена от П. Д. П., в която е обективирано
искане да бъде допълнено по реда на чл. 250 от ГПК постановеното по настоящото дело
Решение № 1119/24.06.2021 г. В молбата се излага становище за липса на произнасяне по
искането на молителя за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която същият
е осъден да заплати на Й. Д. П. и Д. К. П. сумата от 8461.12 лева за уравнение на дяловете
им в съсобствеността.
2) Молба с вх. № 911/14.01.2022 г., подадена от П. Д. П. с искане за поправка на
очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящото дело Решение №
1119/24.06.2021 г. В молбата се излага, че в мотивите на решението съдът е констатирал, че
молителят е осъден да заплати на Й. Д. П. и Д. К. П. сумата от 8461.12 лева за уравнение на
дяловете им в съсобствеността, а е пропуснал да постанови отменителен диспозитив в тази
част.
Насрещните страни Й. Д. П. и Д. К. П., чрез адв. К.А., изразяват становище за
неоснователност на молбите.
За да се произнесе по молбите, настоящият състав съобрази:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на:
1
1. Въззивна жалба вх. № 429/04.01.2019г., допълнена с молба вх.№ 96211/23.12.2020г.
и уточнена с молба вх.№ 19281/21.08.2020г. на Й. Д. П. и Д. К. П. против Решение № 5159
от 13.12.2018г., постановено по гр.д. № 5596/2017г. на РС[1]гр.Варна, в частта с която съдът
е поставил в дял и изключителна собственост на Й.Д.а П. дял първи от имот с
идентификатор 04426.31.35 по КК на с.Близнаци, общ.Аврен по скица, намираща се на л.
238 от делото заедно с нива, представляваща имот с идентификатор 04426.5.50 по КК на
с.Близнаци, м-ст Дълбокия път, категория пета, с площ от 1.465дка; поставил в дял и
изключителна собственост на П. Д. П. дял втори от имот с идентификатор 04426.31.35 по
КК на с.Близнаци, Общ.Аврен по скица намираща се на л.238 от делото заедно с нива
представляваща имот с идентификатор 04426.34.94 по КК на с.Близнаци, м-ст „Узун алан“,
категория четвърта, с площ от 9.898дка; Й.Д.а П. e осъден да заплати на П. Д. П. сумата от
36 624.25лв. за уравнение на дела и сумата от 8 614лв. по бюджета на съдебната власт, по
сметка на PC Варна.
2. Въззивна жалба вх.№ 361 от 03.01.2019г. от П. Д. П. против Решение № 5686 от
12.12.2019г. постановено по гр.д. № 5596/2017г. на РС-гр.Варна в частта, с която съдът е
отхвърлил претенцията на въззивника по сметки по реда на чл.346 от ГПК за заплащане на
суми за ремонти, извършени от П.П. в имот - жилищна сграда с идентификатор
10135.5505.63.1 с адрес гр.Варна, ул."Найчо Цанов" №11.
3. Частна жалба вх.№ 30889/26.05.2020г. от П. Д. П. против Определение №
4289/18.03.2020г. по гр.дело № 5596/2017г. по описа на ВРС, с което съдът е оставил без
уважение искането на страната за възстановяване на сумата от 200.00 лева, внесена от
въззивника като депозит за приетата по дело СТхЕ.
С Определение 3458/23.10.2020г. производството по делото е прекратено в частта по
подадената от Д. К. П. въззивна жалба вх. № 429/04.01.2019г. /допълнена с молба вх.№
96211/23.12.2020г. и уточнена с молба вх.№ 19281/21.08.2020г./
С Определение 3815/18.11.2020г. на основание чл. 346 от ГПК е приета за съвместно
разглеждане в настоящото производство претенцията по сметки на П.П. против Й.П. и Д.П.
на обща стойност 6400 лева- за извършени строителни дейности в периода 1974-1979г.
представляващи приноса на П.П. в 5 увеличаване стойността на наследството на Димитър П.
Димитров/поч. на 02.04.2012г./, на основание чл.12 ал.2 от ЗН.
С Решение № 1119/24.06.2021 г. съставът на Варненски окръжен съд се е произнесъл,
като е отменил обжалвания съдебен акт в частта, с която съдът е поставил в дял и
изключителна собственост на Й.Д.а П. дял втори от имот с идентификатор 04426.31.35 по
КК на с.Близнаци, Общ.Аврен по скица намираща се на л.238 от делото, заедно с нива с
идентификатор 04426.34.94 по КК на с.Близнаци, м-ст „Узун алан“, категория четвърта, с
площ от 9.898дка; поставил в дял и изключителна собственост на П. Д. П. дял първи от имот
с идентификатор 04426.31.35 по КК на с.Близнаци, Общ. Аврен по скица, намираща се на
л.238 от делото заедно с нива, представляваща имот с идентификатор 04426.5.50 по КК на
с.Близнаци, м-ст Дълбокия дол, категория пета, с площ от 1.465дка; осъдил Й.Д.а П. да
заплати на П. Д. П. сумата от 36 624.25лв. за уравнение на дела и сумата от 8 614лв.,
2
представляваща държавна такса по сметка на РС Варна, като вместо него е поставил в дял и
изключителна собственост на Й.Д.а П. дял първи от ПИ № 04426.31.35 по КК на с.Близнаци,
Общ.Аврен, местност „Дик емач“, категория пета, с площ 4.071 дка по скица, находяща се
на л.208 от дело, преподписана от съда, както и ПИ № 04426.34.94 по КК на с.Близнаци,
Общ.Аврен , местност „Узун Алан“,категория четвърта ,с площ 9.898дка; поставил в дял и
изключителна собственост на П. Д. П. дял втори от ПИ с идентификатор 04426.31.35 по КК
на с.Близнаци, Общ.Аврен, местност „Дик емач“, категория пета, с площ 5.885 дка по скица
находяща се на л.208 от дело, преподписана от съда, както и ПИ с идентификатор 04426.5.50
по КК на с.Близнаци, м-ст Дълбокия дол, категория пета, с площ от 1.465дка. 12, осъдил е
Й.Д.а П. да заплати на П. Д. П. сумата от 667.40 лева за уравнение на дяловете и сумата от
11154.31 лева, представляваща държавна такса, към бюджета на съдебната власт, по сметка
на PC Варна. Първоинстанционното решение, поправено и допълнено с Решение №
5686/12.12.2019г., поправено с Решение № 394/27.01.2020г., поправено с решение Решение
№743/17.02.2020г. е потвърдено в частта, с която е отхвърлена приетата за съвместно
разглеждане на основание чл. 346 от ГПК претенция от П. Д. П. срещу Й. Д. П. и Д. К. П. с
правно основание чл.12 ал.2 от ЗН, за заплащане на сумата от 6400 лева за извършени
строителни дейности в периода 1974-1979г. в имот - жилищна сграда с идентификатор
10135.5505.63.1 с адрес гр. Варна, ул."Найчо Цанов" №11, представляващи приноса на П.П.
в увеличаване стойността на наследството на Димитър П. Димитров /поч. на 02.04.2012г./,
като неоснователна. Определение № 4289/18.03.2020г. по гр.дело № 5596/2017г. по описа на
ВРС, е отменено като вместо него е постановено да се възстанови на П. Д. П. от бюджета на
съда сумата от 200.00 лева, представляваща внесена от него такса –депозит вещо лице за
назначаване на съдебно оценителна експертиза - вносна бележка от 20.11.2019г. В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Молбата по чл. 250 от ГПК изхожда от надлежна страна, но е подадена след
изтичане на преклузивния срок по чл. 250, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Производството по настоящото дело е приключило с постановяването на Решение №
1119/24.06.2021 г. П. Д. П. е редовно уведомен за него на 06.07.2021 г., като едномесечният
срок за депозиране на молбата по чл. 250 от ГПК е изтекъл на 06.08.2021 г.
Молбата за допълване на въззивното решение е подадена на 30.12.2021 г., т. е. след
изтичане на срока, с оглед на което е недопустима и не подлежи на разглеждане по
същество.
Молбата по чл. 247 от ГПК е процесуално допустима – подадена е от надлежна
страна, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, като по отношение на
постановеното въззивно решение е приложима разпоредбата на чл. 247 от ГПК. Разгледана
по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:
Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действителната воля на
съда и тази, която е изразената в диспозитива на постановения съдебен акт. На поправка
3
подлежи само очевидна фактическа грешка в постановения от съда диспозитив – актът,
който се ползва със сила на присъдено нещо.
С молбата си по чл. 247 от ГПК молителя е изложил твърдения за липса на
отменителен диспозитив по отношение на тази част от първоинстанционното решение, с
която същият е осъден да заплати Й. Д. П. и Д. К. П. сумата от 8461.12 лева за уравнение на
дяловете им в съсобствеността. Следва да бъде отбелязано, че сочената от молителя част от
първоинстанционното решение е извън обхвата на въззивна проверка. В постановеното от
Варненския окръжен съд решение, съдът се е произнесъл по въведения с въззивната жалба
спорен предмет, като не е налице несъответствие между изложените мотиви и постановения
диспозитив.
При така изложеното, съдът счита, че молбата за поправка на очевидна фактическа
грешка е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 850/13.01.2022 г., подадена от П. Д. П.
с искане за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на Решение № 1119/24.06.2021 г.,
постановено по в. гр. дело № 1641/2020 г. по описа на ВОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 911/14.01.2022 г., подадена от П. Д. П. с
искане за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1119/24.06.2021 г.,
постановено по в. гр. дело № 1641/2020 г. по описа на ВОС.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5