О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2698 Година 08.10.2018 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осми
октомври Година 2018
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3265 по описа за
2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова
молба на
В., която на 26.06.2018 г. съдът е оставил без движение,
а на ищеца, чрез пълномощника му, е изпратено съобщение, в
едноседмичен срок от получаването му, с поправена искова молба по чл. 129, ал.
5 ГПК, с препис за ответника (чл. 128, т. 3 ГПК), да отстрани следните
нередовности на исковата си молба, а именно: 1). да уточни искането си към
съда, като в петитума на поправената си искова молба посочи ясно по размер и
съдържание всички вземания (а за лихвите и период на начисляването им), чието
съществуване иска да се признае за установено по отношение на ответника, тъй
като в обстоятелствената част на исковата молба сочи, че ответникът му дължал и
му били присъдени със заповедта по чл. 410 ГПК - не само главница от 612.05
лева за неплатени далекосъобщителни услуги по договор от 19.08.2013 г. и
фактура №**********/22.03.2015 г., но и 172.64 лева мораторна лихва за забава в
плащането на тази главница от 10.04.2015 г. до 18.01.2018 г., а в петитума иска
признаване на съществуването само на сумата от 612.05 лева, за която обаче
противоречиво на обстоятелствената част сочи, че представлява не само главница,
но „и обезщетение за неизпълнение на договора….,ведно със законната лихва за
забава съгласно издадената заповед за изпълнение …“, при което не става въобще
ясно, какви по размер и съдържание вземания за главници и лихви е предявил с
исковата си молба по чл. 422 ГПК (чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК);
и 2).
да представи по делото документ за внесена по сметка на Старозагорския районен
съд държавна такса за предявените искове в размер на 25 лева, защото такава
такса се дължи за същите, а документ за внасянето й не е представен (чл. 128,
т. 2 ГПК). В съобщението на ищецът е и указано, че ако в
дадения срок не отстрани посочените нередовности на исковата си молба, на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК същата ще му бъде върната (л. 35).
Това
съобщение, с препис от разпореждането, е
получено от пълномощника на ищеца редовно на 09.07.2018 г., по реда
на чл. 39, ал. 1 ГПК, видно от върната
по делото разписка (л. 37). На 16.07.2018 г., в
даденият му едноседмичен срок, по делото е постъпила подадена по куриер на
12.07.2018 г. молба от пълномощника му, с която обаче ищецът е отстранил само посочената
в т. 2 от разпореждането от 26.06.2018 г. нередовност на исковата си молба,
като е представил документ за внесена по сметка на съда държавна такса за същата
в дължимия се размер от 25 лева и се е отказал от иска си по чл. 422 ГПК за
съществуване на вземането за мораторна лихва, а за отстраняване и на посочената
в т. 1 от същото разпореждане от 26.06.2018 г. нередовност на исковата си
молба, е поискал продължаване на дадения му със същото разпореждане срок (л.
38-40). По
тази му молба, съдът е продължил с определението си от 18.07.2018 г. с две
седмици, даденият му с разпореждането от 26.06.2018 г. едноседмичен срок по чл.
129, ал. 2 ГПК, който продължен срок следва да се приеме, че е изтекъл на
17.09.2018 г., въпреки, че съдът поради грешка е посочил в същото определение,
че тече от 16.07.2018 г., защото продълженият срок тече съгласно чл. 63, ал. 2,
изр. 2 ГПК, не от съобщението, а от изтичането на първоначалния срок (така
и Опр. 226-2014-I г.о.), а последният в случая е изтекъл на 03.09.2018 г. с
оглед действалата до 01.09.2018 г. норма на чл. 61, ал. 2 ГПК (отм. ДВ, бр.
65/2018 г.). Въпреки това, в продълженият по посочената му молба срок, изтекъл
на 17.09.2018 г., а и до момента, ищецът не е отстранил и посочената в т. 1 от
разпореждането от 26.06.2018 г. нередовност на исковата си молба, като
не е уточнил искането си към съда, като в петитума на поправената си искова
молба не е посочил ясно по размер и съдържание всички вземания, чието
съществуване иска да се признае за установено по отношение на ответника, като в
обстоятелствената част на исковата молба сочи, че ответникът му дължал и му
били присъдени със заповедта по чл. 410 ГПК - не само главница от 612.05 лева
за неплатени далекосъобщителни услуги по договор от 19.08.2013 г. и фактура
№**********/22.03.2015 г., но и 172.64 лева мораторна лихва за забава в
плащането на тази главница от 10.04.2015 г. до 18.01.2018 г., а в петитума иска
признаване на съществуването само на сумата от 612.05 лева, за която обаче,
противоречиво на обстоятелствената част, сочи, че представлявала не само
главница, но „и обезщетение за неизпълнение на договора….,ведно със законната
лихва за забава съгласно издадената заповед за изпълнение …“. Тази нередовност
на исковата му молба не може да се приеме за отстранена с молбата на
пълномощника му от 16.07.2018 г., защото с последната ищецът само се отказва от
иска си за съществуване на вземането за мораторна лихва, но не уточнява в
петитума и съдържанието на вземането за главница от 612.05 лева. Поради това
продължава да е посочено противоречиво в обстоятелствената част на исковата
молба, че същата главница представлява вземане за неплатени далекосъобщителни услуги по
договор от 19.08.2013 г. и фактура №**********/22.03.2015 г., а в петитума - че
представлявала не само главница, но „и обезщетение за неизпълнение на
договора….,ведно със законната лихва за забава съгласно издадената заповед за
изпълнение …“ (чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК). А след като в продължения му срок, а
и до момента, ищецът не е отстранил и тази нередовност на исковата си молба,
същата следва да му бъде върната (така Опр. 706-2009-III г.о. и Опр.
316-2010-III г.о.).
Ето
защо съдът намери,
че е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК,
на което
основание следва да върне на ищеца исковата му молба, поради
неотстраняване в срок и на посочената
й нередовност,
а образуваното за разглеждането й производство по делото да прекрати. Поради
това следва с настоящото определение да бъде обезсилена и издадената в полза на
ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 544/2018 г. на
Старозагорския районен съд (т. 13 от ТР 4-2014-ОСГТК
на ВКС).
По аргумент от чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК, настоящото определение може да бъде
обжалвано само от ищеца, на когото поради това следва и да се съобщи.
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 17820/25.06.2018 г. на
ищеца В., поради неотстраняване в срок на нередовността й и
ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането й производство по
настоящото гражданско дело № 3265 по описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд.
ОБЕЗСИЛВА изцяло поради това издадената по частно
гражданско дело № 544 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен
съд - заповед № 326 от 30.01.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд
в едноседмичен срок от връчването му на същия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: