№ 66
гр. Кубрат, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана П. П.а Енева
при участието на секретаря Павлина П. И.
като разгледа докладваното от Диана П. П.а Енева Гражданско дело №
20243320100155 по описа за 2024 година
и в присъствието на прокурора, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК,
предявени по реда на чл. 415 ГПК, на основание чл.79 и сл. ЗЗД, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по делото.
Ищецът - „СИНЕРДЖИ ГРУП” – ООД – с. Делчево, общ. Исперих, обл. Разград, ул.
„Вит” № 4, ЕИК *********, представлявано от управителя А.К.А., чрез адв. М. Д., АК –
Шумен, като твърди, че в изпълнение на Договор за наем от 01.01.2023 г., сключен с
ответника - „ЕКОЛЕС – 90“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
** представлявано от управителя С.Г.С., е предоставил за временно и възмездно ползване
описаното подробно в договора и исковата молба недвижим имот: Склад № 21 със застроена
площ от 1 013.00 кв.м., застроен и находящ се в Поземлен имот с идентификатор №
32874.201.216 по КККР на град Исперих, област Разград, но не получил в договорения
срок и размер наемната цена – 3 000.00 лв. с вкл. ДДС, дължима от ответника за месеците
септември, октомври, ноември и декември, 2023 г., съответно на издадени за вземанията
Фактури №№ 216, 217, 218/ 03.11.2023 г. и 223/ 04.12.2023 г., всяка една за сумата 3 000.00
лева, за ползването на отдадения под наем на ответника недвижим имот; поради липса на
доброволно изпълнение ищецът е предприел необходимите действия за събиране на
вземането си по съдебен ред - депозирал на 21.12.2023 г. заявление по чл.410 от ГПК за
снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, за което е
образувано ЧГД № 851/ 2023 г. по описа на РС – Кубрат; заповедното производство е
приключило с издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1
485/ 22.12.2023 г. по ч.гр. дело № 851/ 2023 г. на РС – Кубрат, с която в полза на заявителя и
в тежест на ответното дружество е разпоредена за плащане сумата 12 000.00 (дванадесет
хиляди) лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 21.12.2023 г., до окончателното изпълнение, съставляваща неплатена
наемна цена по договор за наем на склад № 21, находящ се в ПИ с идент. № 32874.201.216 по
КККР на град Исперих, обл. Разград за месеците 09., 10, 11, 12/ 2023 г. с настъпил падеж по
всяка една от тях на пето число на съответния месец, на основание сключен между страните
Договор за наем от 01.01.2023 г.; срещу издадената заповед за изпълнение ответното
дружество е заявило Възражение в 1-месечния срок, считано от връчването й – 28.12.2023 г.,
постъпило в съда с вх. № 353/ 29.01.2024 г., поради което с разпореждане № 150/ 05.02.2024
г., връчено на заявителя на 12.02.2024 г., на ищцовото дружество е указано, че може да
предяви иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение в 1-месечен
срок, подава настоящата на 29.02.2024 г. пред РС - Кубрат, и моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че той дължи на ищцовото дружество
претендираните срещу него с Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 485/ 22.12.2023 г. по ч.гр. дело № 851/ 2023 г. по описа на РС– Кубрат суми, както те са
посочени, и го осъди да заплати направените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
Ответникът - „ЕКОЛЕС – 90“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в ** представлявано от управителя С.Г.С., редовно уведомен на 06.03.2024 г., на
08.04.2024 г., в дадения 1-месечен срок, чрез упълномощената адв. Р. К., АК – Русе,
представя писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 1217/ 08.04.2022 г., с който заявява
становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция; като не оспорва, че
ползва процесния имот, твърди, че осъществява същото на основание сключен със
собственика му: „Инвестбанк“ – АД, договор за наем от 18.08.2023 г.; твърди, че сключения
с ищцовото дружество договор за наем е прекратен по съгласие на сключилите го страни,
считано от 01.09.2024 г.. С оглед несъмнената конкуренция за получаване на наемна цена за
ползвания под наем от ответното дружество процесен имот между „СИНЕРДЖИ ГРУП” –
ООД – с. Делчево, общ. Исперих, обл. Разград, ул. „Вит” № 4, ЕИК *********,
представлявано от управителя А.К.А., като първи наемател, и „Инвестбанк“ – АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 85,
представлявано от С.Р.М. и М. И. СтА.а. като собственик на целия терен и всички застроени
в него сгради, една от които е ползваната от ответника, заявява с писмения си отговор по
реда на чл. 219, ал. 1 ГПК искане за привличане на дружеството, което счита за собственик
на отдадения му под наем имот, за участие в производството по делото като негов помагач.
Конституираното за участие като 3-то лице – помагач на ответника, „Инвестбанк“ – АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 85,
представлявано от изп. директори М. И. СтА.а и С.Р.М., чрез адв. В. А., АК – София, с
молба вх. № 1542/ 07.05.2024 г. л.99 от делото, като оспорват да са налице условия за
привличането ми като 3-то лице – помагач на ответника, признават, че банката е собственик
2
на преотдадения за ползване от дружеството ищец под наем на ответника имот,
представляващ сграда с идентификатор № 32874.201.216.21 по КККР на град Исперих,
област Разград; това не ги превръща в страна по облигационното отношение между
страните по делото, възникнало въз основа на Договор за наем от 01.01.2023 г.; твърдят, че
между ищцовото дружество „СИНЕРДЖИ ГРУП” – ООД, като наемател, и „Инвестбанк“ –
АД, като наемодател, е сключен Договор за наем от 16.10.2017 г., приложен от ищеца към
исковата молба, в който в чл. 1, т. 21 е включена сградата, която в последствие „СИНЕРДЖИ
ГРУП” – ООД, е отдало под наем на ответника „ЕКОЛЕС – 90“ – ЕООД, ЕИК *********, със
сключен между тях Договор за наем от 01.01.2023 г., въпреки че в сключения между
собственика и ищцовото дружество Договор за наем от 16.10.2017 г. с клаузата на чл. 10, т.
10 е посочено: „Наемателят се задължава да не преотдава под наем на трети лица Имота,
предмет на настоящия договор, освен на дружества, които са свързани или се контролират от
наемателя, с предварително писмено съгласие на наемодателя“, каквото писмено съгласие
отричат да е искано, респ. давано от „Инвестбанк“ – АД и в този смисъл „СИНЕРДЖИ
ГРУП” – ООД, е в нарушение на сключения между тях договор за наем от 16.10.2017 г.,
което е основание за прекратяване на този договор по инициатива на наемодателя –
едностранно и без предизвестие, на осн. чл. 16, в. „в“ от договора, което не засягало
отношенията между ищеца и ответника по делото.
Към молбата представя връчена на „СИНЕРДЖИ ГРУП” – ООД на 09.05.2024 г.
нотариална покана – предизвестие за прекратяване и покана за предаване на наетия имот,
част от който е процесният, отдаден под наем на ответника, недвижим имот, видно от която
считат да са прекратили договора за наем от 16.10.2017 г., считано от 06.07.2023 г.; с
връчената покана, в случай че „СИНЕРДЖИ ГРУП” – ООД оспорва прекратяването на
договора с предизвестие по чл. 16, ал. 1, б. „б“, считано от 16.07.2023 г., правят същото
изявление за прекратяването на договора, считано от датата на получаването му, на
основание чл. 16, ал. 1, б. „б“ от сключения между тях договор за наем, поради пренаемането
му от наемателя в полза на „ЕКОЛЕС – 90“ – ЕООД, ЕИК *********, със сключен между тях
Договор за наем от 01.01.2023 г., относно сграда с идентификатор № 32874.201.216.21 по
КККР на град Исперих, област Разград; като канят ищцовото дружество да освободят
ползваните имоти и ги предадат на собственика, Уведомяват „СИНЕРДЖИ ГРУП” – ООД,
че поради прекратяване на договора за наем от 06.07.2023 г., съгласно отправено
предизвестие от 29.06.2023 г., дружеството е длъжно да не възпрепятства ползването на
сграда с идентификатор № 32874.201.216 и прилежащия й терен от други наематели на
„Инвестбанк“ – АД, на които е осигурен достъп до сградата и до терена, съгласно сключен
договор за наем, като в противен случай, ще дължи обезщетение за причинените им вреди и
пропуснати ползи.
Към молба вх. № 1702/ 20.05.2024 г. – л. 187 от делото, представя изпратено на ел.поща
на ищц.дружество на 29.06.2023 г. Предизвестие за прекратяване на Договор за наем от
16.10.2017 г., считано от 06.07.2023 г., както и подписан между „Инвестбанк“-АД, като
наемодател, и „Еколес-90“ – ЕООД, като наемател, приемо-предавателен протокол от
3
28.08.2023 г. – л. 193-194 от делото, приети като писмени доказателства по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235
ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа
страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното гр.дело № 851/ 2023
г.по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия,
Договор за наем от 01.01.2023 г., се установи по несъмнен начин, че на посочената дата
01.01.2023 г. управителите на ищцовото дружество – А.К.А., и ответното „ЕКОЛЕС – 90“ –
ЕООД - С.Г.С., са постигнали съгласие ищеца да предостави на ответника за временно и
възмездно ползване, при условията и за срока на договора описания подробно в договора и
исковата молба недвижим имот: Склад № 21 със застроена площ от 1 013.00 кв.м., застроен и
находящ се в Поземлен имот с идентификатор № 32874.201.216 по КККР на град Исперих,
област Разград, при наемна цена за процесния период – месеците септември, октомври,
ноември и декември, 2023 г., съответно на издадени за вземанията Фактури №№ 216, 217,
218/ 03.11.2023 г. и 223/ 04.12.2023 г., всяка една за сумата 3 000.00 лева с ДДС, дължима до
5-то число за месеца, за който се отнася.
Между страните не се спори относно фактическото предаване на отдаденото под наем
имущество, както и относно относно обстоятелството, че ответното дружество не е платило
договорената наемна цена за процесния период – месеците септември, октомври, ноември и
декември, 2023 г., съответно на издадени за вземанията Фактури №№ 216, 217, 218/
03.11.2023 г. и 223/ 04.12.2023 г., всяка една за сумата 3 000.00 лева с ДДС.
От събраните по делото по инициатива на ответника и 3-то лице, негов помагач,
писмени доказателства: Договор за наем от 16.10.2017 г., изпратено на ел.поща на
ищц.дружество на 29.06.2023 г. Предизвестие за прекратяване на Договор за наем от
16.10.2017 г., считано от 06.07.2023 г., както и подписани между „Инвестбанк“-АД, като
наемодател, и „Еколес-90“ – ЕООД, като наемател, Договор за наем по отношение на
процесния недвижим имот от 18.08.2023 г. и приемо-предавателен протокол от 28.08.2023 г.
– л. 193-194 от делото, всички съставляващи в едната си част диспозитивни, а в друга –
удостоверителни, частни документи, относно чиято истинност не се спори се установява, че:
1/ банката е собственик на преотдадения за ползване от дружеството ищец под наем на
ответника имот, представляващ сграда – Склад № 21 в терен с идентификатор №
32874.201.216 по КККР на град Исперих, област Разград; 2/ между ищцото дружество
„СИНЕРДЖИ ГРУП” – ООД, като наемател, и „Инвест Банк“ – АД, като наемодател, е
сключен Договор за наем от 16.10.2017 г., приложен от ищеца към исковата молба, в който в
чл. 1, т. 21 е включена сградата, която в последствие дружеството наемател - „СИНЕРДЖИ
ГРУП” – ООД, е преотдало под наем на ответника - „ЕКОЛЕС – 90“ – ЕООД, ЕИК
*********, със сключен между тях Договор за наем от 01.01.2023 г., въпреки поетото със
сключения между собственика и ищцовото дружество Договор за наем от 16.10.2017 г.
задължение с клаузата на чл. 10, т. 10: „Наемателят се задължава да не преотдава под наем
на трети лица Имота, предмет на настоящия договор, освен на дружества, които са свързани
или се контролират от наемателя, с предварително писмено съгласие на наемодателя“; 3/ по
4
делото не се твърди и не се установява такова писмено съгласие да е искано, респ. да е
давано от „Инвестбанк“ – АД; 4/ установявайки извършеното от наемателя нарушение,
което е вписано изрично като основание за прекратяване на договора за наем от 16.10.2017
г., по инициатива на наемодателя – едностранно и без предизвестие, на осн. чл. 16, в. „в“ от
договора, „Инвестбанк“-АД, с изпратено на ел.поща на ищц.дружество на 29.06.2023 г.
Предизвестие за прекратяване на Договор за наем от 16.10.2017 г. – л. 190 – л. 192 от делото,
считано от 06.07.2023 г. прекратява същия, кани „СИНЕРДЖИ ГРУП” – ООД в 7-дневен
срок от получаването на предизвестието да плати всички свои просрочени задължения,
както и в 10-дневен срок да предаде държането на имотите на собственика; 4/ в качеството
си на собственик на процесния недвижим имот, с Договор за наем от 18.08.2023 г. и приемо-
предавателен протокол от 28.08.2023 г. – л. 193-194 от делото, „Инвестбанк“ – АД е предало
ползването му на ответното по делото дружество.
Тъй като ищцовото дружество в хода на делото отрича да е участвало в електронна
комуникация с ответното дружество чрез размяна на електронни съобщения, изпращани,
респ. получавани на ел. поща, с адреси: ***********@***.** – ползван от управителя на
ответното дружество, и ************@***.**, **************@*****.***, както и чрез
ел.приложение „Вайбър“, макар че в о.с.з. на 18.09.2024 г. лично управителя на
ищц.дружество А.А. – л. 208 от делото, да признава, че К.Х. работи като гл.счетоводител
въф фирмата му, както и че на двата адреса, които сочи управителя на отв.дружество, са
осъществявали комуникация, съдът е назначил за проверка съдебно техническа – софтуерна
експертиза, видно от неоспореното заключение по която, прието в о.с.з. на 26.03.2025 г.: 1/
приложените към делото с прикачени файлове електронни съобщения от 21.08.2012 г. с тема
„уведомление“ и от 07.11.2023 г. с теми „писмо“ и „споразумение“ са изпратени от ел.поща
***********@***.** до ел. адрес ************@***.**; 2/ еллсъобщение от 21.08.2023 г. с
тема „уведомление“ е изпратено от ***********@***.** и до **************@*****.***; 3/
съобщението от 07.11.2023 г. с тема „писмо“ е получено от ************@***.** на
посочената дата – 07.11.2023 г. м 14.12 ч. и в 14.13 ч. на същата дата е препратено на ел.
адрес *********@*****.***; 4/ по отношение на другите две електронни съобщения с тема
„уведомление“ и „споразумение“ от 21.08.2023 г. и от 07.11.2023 г., изпратени от
***********@***.** до ************@***.** –и до *************@*****.***, не е
установено дали са получени и съответно прочетени, не е установено наличие на
потвърждение за прочитането им от адресатите, тъй като - л. 246 от делото, стр. 5 от
писменото заключение, цитирам: „За предоставяне достъп до съобщенията, обекти на
изследването, от страна на техните адресати, е осъществен контакт(от вещото лице) с лицето
Кезбан Исмаилова Хаккъ, която отказа да предостави достъп до процесната кореспонденция
в ел. пощенска кутия ************@***.**, … заяви, че съобщенията от този период в
папка „Кутия“ са изтрити, но в папка „Изпратени“ е налично съобщение с прикачен файл от
дата 07.11.2023 г., хартиени разпечатки от които предоставила; 5/ съдържанието на
прикачените файлове, вещото лице и представило в Приложение 1 – 3, същите съвпадат с
приложените уведомление от ищеца от 21.08.2023 г. и споразумение от 07.11.2023 г., с тази
разлика, че приложената по делото разпечатка на изображение на документ – споразумение
5
е подписан за наемодател от страна на ищеца и е изпратен чрез приложението „Вайбър“ от
контакт с име „АА.С.“ на 01.09.2023 г. – има предвид фото-копие на Споразумение от
01.09.2023 г. – л. 54 от делото, с оригинал от което ответното дружество не разполага, а
управителя на ищц.дружество, чрез пълн. си адв. Д. отказва да представи и отрича да
съществува, а прикачения файл към имейл от 07.11.2023 г. с тема „споразумение“, изпратен
от ***********@***.** до ************@***.**, представлява друг документ със същото
съдържание, подписан и подпечатан за наемател от страна на ответника; 6/ ответника по
делото – има предвид управителя на отв.дружество, предоставя на вещото лице мобилен
телефон, в който е налична комуникация чрез приложението „Вайбър“ с контакт с име
„АА.С.“ от 21.08.2023 г., 01.09.2023 г. и от 01.11.2023 г., като текстовото съдържание на
съобщенията е аналогично на приложените по делото съобщения по „Вайбър“, но
снимковите изображения не са налице – в.лице има предвид приложените към констативен
протокол акт № 59, том I, рег. № 729/ 15.01.2024 г., л. 124 до л. 131 от делото.
С оглед заключението на приетата по делото СТЕ, анализираните от нея данни,
съответни на приложените от ответника заверени фото копия на документи, цитирани по –
горе, при приложение разпоредбата на чл. 161 от ГПК – с оглед отказа на ищцовото
дружество, чрез посочения служител: гл.счетоводител, да предостави достъп до процесната
кореспонденция в ел. пощенска кутия на посочените адреси, както и отказ на управителя на
ищцовото дружгество да представи ориганала на приложеното фото-копие на споразумение
от 01.09.2023 г. – л.54 от делото, съдът приема за установено, че сключения между
ищцовото и ответното дружество договор за наем от 01.01.2023 г., е прекратен по съгласие
на сключилите го страни, считано от 01.09.2024 г., изразено с подпис на управителя на
дружеството наемодател, документ, възпроизведен и на снимка в кореспонденция между
страните чрез приложение „Вайбър“ - л. 128 от делото, от изпратилия я „Абдуллах Синер..“
на 01.09.2023 г. на адресат Симеон Симеонов – управител на ответното дружество.
Неоснователни и недоказани намира възраженията на ищц.дружество, че
кореспонденцията между дружествата осъществявана на ел. адрес ************@***.** е
неотносима по делото и не ангажира ищеца, с оглед несъмнено легитимиране на същия като
изрично обявен и ползван от него в други документи – в случая Договор за наем от
16.10.2017 г. – л. 28 от делото; както и неоснователно е възражението, че след като в
Договор за наем, сключен от страните по делото от 01.01.2023 г., те не са уговорили
възможност за електронна кореспонденция, то същата е недопустима или невъзможна между
тях, респ. е без доказателствено значение за установяване действителните отношения между
страните.
Приетите като писмени доказателства Договор за наем от 01.01.2023 г. и подписаното
от управителя на ищцовото дружество Споразумение от 01.09.2023 г. – л.54 от делото, и
Предизвестие за прекратяване на Договор за наем от 16.10.2017 г. – л. 190 – л. 192 от делото,
считано от 06.07.2023 г., всеки от които съставляващи частни диспозитивни документи,
подписани и от двете страни, са годни доказателствени средства, относно съдържащите се в
него изявления на посочените договаряли лица. Съобразно разпоредбите на чл.143 и чл.144
6
ГПК тези документи, не оспорени от насрещните страни, имат обвързваща съда
доказателствена сила, поради което и въз основа на тях са установени фактите по делото
относно сключването на договора и прекратяването му по съгласие на сключилите го страни
по делото, както и между ищеца и 3-тото лице, помагач на ответника, поддържано в хода на
производството от ответника и оспорвано от представляващия дружеството ищец.
Между страните не се спори, а и се установява по несъмнен начин от всички писмени
доказателства, съставляващи ч.гр. дело № 851/ 2023 г. по описа на РС – Кубрат, че поради
липса на доброволно изпълнение ищецът е предприел необходимите действия за събиране на
вземането си по съдебен ред - депозирал на 21.12.2023 г. заявление по чл.410 от ГПК за
снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, за което е
образувано ЧГД № 851/ 2023 г. по описа на РС – Кубрат; заповедното производство е
приключило с издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
485/ 22.12.2023 г. по ч.гр. дело № 851/ 2023 г. на РС – Кубрат, с която в полза на заявителя и
в тежест на ответното дружество е разпоредена за плащане сумата 12 000.00 (дванадесет
хиляди) лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 21.12.2023 г., до окончателното изпълнение, съставляваща неплатена
наемна цена по договор за наем на склад № 21, находящ се в ПИ с идент. № 32874.201.216 по
КККР на град Исперих, обл. Разград за месеците 09., 10, 11, 12/ 2023 г. с настъпил падеж по
всяка една от тях на пето число на съответния месец, на основание сключен между страните
Договор за наем от 01.01.2023 г.; срещу издадената заповед за изпълнение ответното
дружество е заявило Възражение в 1-месечния срок, считано от връчването й – 28.12.2023 г.,
постъпило в съда с вх. № 353/ 29.01.2024 г., поради което с разпореждане № 150/ 05.02.2024
г., връчено на заявителя на 12.02.2024 г., на ищцовото дружество е указано, че може да
предяви иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение в 1-месечен
срок, подава настоящата на 29.02.2024 г. пред РС - Кубрат, и моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че той дължи на ищцовото дружество
претендираните срещу него с Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 485/ 22.12.2023 г. по ч.гр. дело № 851/ 2023 г. по описа на РС– Кубрат суми, както те са
посочени, и го осъди да заплати направените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното: Предявени са искове за установяване на оспорени в заповедно
производство вземания на ищеца по чл. 232, ал. 2 ЗЗД - за заплащане на дължими наемни
вноски за процесния отдаден под наем имот. Анализът на приложения по делото договор
несъмнено води до извод за сключен договор за наем между страните, съгласно правилата
на ЗЗД. Макар и търговци, страните са сключили търговска сделка, която не е изрично
уредена като такава в ТЗ, следователно приложим закон за тях ще бъде ЗЗД.
Ищецът наемодател следва да докаже, че между него и ответника - наемател е имало
валиден договор за наем за исковия период, че имотът е предаден за ползване от наемателя и
размера на уговорените наемни вноски
7
Безспорно установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си
облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях на 01.01.2023 г.
договор за наем, който е неформален – сключването му в писмена форма подпомага
доказването на съглашението между страните, и е реален – за претендиране на изпълнение
по него е необходимо реалното предаване на твърдяното като отдадено под наем имущество.
Сключеният между страните Договор за наем от 01.01.2023 г., съдът намира за
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, във връзка с чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, тъй като е
сключен от посоченото като наемодател търговско дружество – „СИНЕРДЖИ ГРУП” – ООД,
в противоречие на закона, какъвто за него съставлява сключения с „Инвестбанк“ – АД
Договор за наем от 16.10.2017 г., в частност в противоречие с поетото от него задължение с
клаузата на чл. 10, т. 10: „Наемателят се задължава да не преотдава под наем на трети лица
Имота, предмет на настоящия договор, освен на дружества, които са свързани или се
контролират от наемателя, с предварително писмено съгласие на наемодателя“ .
В процесния случай не се твърди и не се установява ответното дружество „ЕКОЛЕС
– 90“ – ЕООД да е свързано или да се контролира от наемателя на имота - „СИНЕРДЖИ
ГРУП” – ООД; не се твърди и не се установява да е налице и поставеното допълнително
условие - налично предварително, дадено преди 01.01.2023 г., писмено съгласие на
„Инвестбанк“ – АД, като наемодател и собственик на имота.
Установявайки извършеното от наемателя нарушение – преотдаването под наем на
сграда – склад № 21, което е вписано изрично като основание за прекратяване на договора
за наем от 16.10.2017 г., по инициатива на наемодателя – едностранно и без предизвестие,
на осн. чл. 16, в. „в“ от договора, „Инвестбанк“-АД, с изпратено на ел.поща на
ищц.дружество на 29.06.2023 г. Предизвестие за прекратяване на Договор за наем от
16.10.2017 г. – л. 190 – л. 192 от делото, считано от 06.07.2023 г., е прекратило договора за
наем, сключен със „СИНЕРДЖИ ГРУП” – ООД.
Съдът намира за неоснователни заявените от ищеца възражения, че договорът за наем,
по който той е наемател, сключен с „Инвестбанк“ – АД, като наемодател, не е прекратен, че
не е получил едностранното волеизявление на собственика – негов наемодател, и пр., с
оглед съдържанието на цитираните клаузи от договора за наем от 16.10.2017 г., както и с
клаузата на чл. 21, ал. 1, съгласно която страните са договорили, че кореспонденцията и
уведомленията по този договор ще се считат за надлежно връчени и получени, както следва:
за наемателя „СИНЕРДЖИ ГРУП” – ООД, с Делчево, общ. Исперих…, тел. …., и e-mail:
************@***.**, на който несъмнено се установява изпращането му на 29.06.2023 г. с
рег. индекс : изх. № 5163-1679/ 29.06.2023 г. – л. 192 от делото.
Макар и да не е посочило себе си като пренаемодател, подписвайки приложения към
исковата молба Договор за наем от 01.01.2023 г., е преотдал под наем една от отдадените му
под наем сгради – Склад № 21, в полза на „ЕКОЛЕС – 90“ – ЕООД, в разрез с поетото по
отношение на собственика на имота задължение да не го прави, договорът като нищожен не
може да се противопостави на собственика на имота и на пренаемателя, и не е годно правно
основание за предаване ползването на недвижимото имущество на посочения пренаемател –
8
ответното дружество.
Съгласно разясненията, дадени с Решение от 25.01.2005 г. на ВКС по гр. д. №
297/2004 г., II т. о., ТК,: „При пренаемането има два договора - между наемодател и наемател
и последващ го договор между наемател и пренаемател. При пренаемния договор не
възникват правоотношения между наемодател и пренаемател, отношенията са между
наемателя и пренаемателя и правото на последния е обусловено от това на наемателя. Ето
защо, след като се прекрати наемния договор между наемодателя и наемателя,
пренаемателят вече държи имота без правно основание.“
В процесния случай, поради наличието на изрична забрана, наложена от собственика
на имота, той да се пренаема, и изрично поето задължение на наемателя - „СИНЕРДЖИ
ГРУП” – ООД, да не преотдава под наем на трети лица имота, предмет на настоящия
договор, каквато част несъмнено от него е Склад № 21, и произтичащата от сключването му
в противоречие със същото нищожност на Договор за наем от 01.01.2023 г., сключен с
ответното дружество, в нито един момент от 01.01.2023 г. до подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на предявените за плащания вземания за наем по него,
както и до сега, не би могло да отстъпи валидно и на годно правно основание ползването на
процесния имот на дружеството – пренаемател, „ЕКОЛЕС – 90“ – ЕООД.
На годно правно основание процесния имот е отстъпен за ползване на ответното
дружество едва на 28.08.2023 г., видно от подписания между него и собственика на имота
приемо-предавателен протокол от 28.08.2023 г. – л. 193-194 от делото, в изпълнение на
сключения между тях: „Инвестбанк“ – АД, като собственик – наемодател, и „ЕКОЛЕС – 90“
– ЕООД, като наемател, Договор за наем от 18.08.2023 г.
От процесното нищожно договорно основание ищецът не може да черпи права в своя
полза срещу пренаемателя – ответното дружество.
За упражняваното от него ползване на имота на нищожно правно основание за
периода м.01. – м. 08.2023 г., ответното дружество би могло да дължи обезщетение в полза
на собственика – в случая „Инвестбанк“ – АД, на основание чл. 59 ЗЗД, тъй като не е
възникнало за същия период правоотношение между собственик – наемодател, и
пренаемател, но не може да се претендира от преотдалия под наем в негова полза наемна
цена за претендирания от ищеца – пренаемодател, период – за месеците 09., 10, 11, 12/ 2023
г., с претендиран настъпил падеж по всяка една от издадените от него фактури на пето число
на съответния месец, на основание сключен между страните нищожен Договор за наем от
01.01.2023 г., при това и в конкуренция с действителен, сключен между собственика на
имота и ответното дружество, Договор за наем от 18.08.2023 г., в изпълнение на който е
установено че ответното дружество е платило договорената наемна цена за същия период от
време.
С оглед изчерпателност и изясняване действителните отношения между страните по
делото, вкл. между ответника и конституираното за участие в процеса като 3-то лице
помагач на ответника, съдът приема за установено по несъмнен начин по делото, че макар и
9
да не е било необходимо, сключеният между страните по делото нищожен Договор за наем
от 01.01.2023 г. е бил прекратен по взаимно съгласие между страните, за което свидетелства
подписаното от управителя на ищцовото споразумение в този смисъл от 01.09.2023 г. – л. 54
от делото.
При положение, че не е налице валиден договор за наем и установено надлежно
изпълнението на основното(единствено) задължение на наемодателя да предаде вещта,
предмет на договор за наем на годно правно основание за претендирания процесен период
от време - за месеците 09., 10, 11, 12/ 2023 г., съдът не може да приеме за установени и
възникнали задължения на ответника - наемател по силата на приложения към исковата
молба договор – да плати наемна цена, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, поради което
исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Неоснователно е и искането за присъждане на разноските за заповедното и исковото
производство в тежест на ответника, с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Основателно е искането на ответното дружество за присъждане на разноските му по
делото в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, заявени в размер по списък по чл.
80 ГПК – л. 260 от делото, за които са представени и доказателства за плащането им, за
сумите: 500.00 лева – за възнаграждение на вещо лице, и 2 960.00 лева – платено
възнаграждение на един адвокат.
Съдът намира за неоснователно заявеното от ищеца по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК
възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като
делото несъмнено съставлява фактическа и правна сложност, по него са проведени четири
о.с.з., за да се удовлетворят многобройните насрещни доказателствени искания на страните,
при това видно от представен списък по чл. 80 ГПК – л. 254 от делото, на представляващия
го адвокат той е платил и претендира насрещно за присъждане сумата 2 400.00 лева за
исковото производство и 960.00 лева за заповедното.
На третото лице помагач, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК, не се
присъждат разноски, а в случая не се претендират срещу него разноски, причинени от
негови процесуални действия.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
10
НЕ ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНИ по отношение на „ЕКОЛЕС – 90“ – ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в ** представлявано от управителя С.Г.С.,
вземанията на „СИНЕРДЖИ ГРУП” – ООД – с. Делчево, общ. Исперих, обл. Разград, ул.
„Вит” № 4, ЕИК *********, представлявано от управителя А.К.А., по издадена в полза на
дружеството срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
485/ 22.12.2023 г. по ч.гр. дело № 851/ 2023 г. на РС – Кубрат, с която в полза на заявителя и
в тежест на ответното дружество е разпоредена за плащане сумата 12 000.00 (дванадесет
хиляди) лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 21.12.2023 г., до окончателното изпълнение, съставляваща неплатена
наемна цена по договор за наем на склад № 21, находящ се в ПИ с идент. № 32874.201.216 по
КККР на град Исперих, обл. Разград за месеците 09., 10, 11, 12/ 2023 г. с настъпил падеж по
всяка една от тях на пето число на съответния месец, на основание сключен между страните
Договор за наем от 01.01.2023 г..
ОТХВЪРЛЯ искането на „СИНЕРДЖИ ГРУП” – ООД – с. Делчево, общ. Исперих,
обл. Разград, ул. „Вит” № 4, ЕИК *********, представлявано от управителя А.К.А., за
присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в заповедното производство в
размер на 240.00 лева – платена държ.такса, и 960.00 лева – платено адвокатско
възнаграждение, както и за исковото производство в размер на 240.00 лева – платена
държ.такса; 2 400.00 лева – платено адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
ОСЪЖДА „СИНЕРДЖИ ГРУП” – ООД – с. Делчево, общ. Исперих, обл. Разград, ул.
„Вит” № 4, ЕИК *********, представлявано от управителя А.К.А., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, да заплати на „ЕКОЛЕС – 90“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в ** представлявано от управителя С.Г.С., за разноски по делото сумите: 500.00
лева – за възнаграждение на вещо лице, и 2 960.00 лева – платено възнаграждение на един
адвокат.
Делото е разгледано и решено при участието на третото лице - помагач на ответника,
„Инвестбанк“ – АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„България“ № 85, представлявано от изп. директори М. И. СтА.а и С.Р.М., чрез адв. В. А.,
АК – София.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
11