Р Е
Ш Е Н
И Е
№
27.01.2022год.
град Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На седемнадесети януари Две хиляди двадесет и втора година
В открито заседание,в състав:
СЪДИЯ:МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:Красимира Николова
Прокурор:Елеонора Иванова
Като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВА
Гр.д.№13 по описа на съда за 2012год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д. № 13/2021 г. по описа на ОС – Хасково е образувано по искова молба с вх. № 260106/06.01.2021г., подадена от И.Н.Ч. против Прокуратурата на Република България. Предявени са обективно съединени осъдителни искове за сумата в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата в размер на 1289,19лв.,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди ,с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
ИЩЕЦЪТ- И.Н.Ч. твърди,че живее и работи в гр.Свиленград,като дълги години бил служител на Агенция Митници.Към 13.12.2015г. работел на длъжност „митнически инспектор“ в митница Свиленград, с ранг 5 младши, с място на работа ГКПП Капитан Андреево и бил дневна смяна.В началото на работния ден около 10.00-11.00 часа преди обяд пристигнали полицейски автомобили,от които слезли предимно цивилни лица,за които разбрал в последствие,че са служители от Сектор „БОБ“ при ГДБОП-МВР София.Тези служители започнали да правят обиски на него и колегите му,като заявили,че разполагат с определение на Специализирания наказателен съд за извършването му.Обиск освен на него бил извършен и на колегите му от смяната,пред очите на пътуващите и намиращи се на граничния пункт по това време пътници от различни националности,включително и български граждани.Работата на пункта спряла буквално за няколко часа и макар в него да не било намерено нищо,бил придружен до дома си в гр.Свиленград,където било извършено претърсване в присъствието на близките му.В последствие той и колегите му били отведени в Областна дирекция полиция в гр.Хасково и макар и да имал връчена вече заповед за задържане му била връчена нова такава ,като отново бил задържан за 24 часа с дата 14.12.2015г.С постановление от 14.12.2015г. на ст.разследващ полицай при С „БОП“-Хасково,Кърджали и в присъствие на упълномощения му адвокат ,бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №2/2015г. и му било повдигнато обвинение за това,че в периода от месец март 2015г. до 13.12.2015г. и на територията на ГКПП Капитан Андреево,заедно с още двадесет и един негови колеги /поименно посочени в постановлението/ ,участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение от повече от три лица , за да върши престъпления по чл.301 ал.1 и чл.282 ал.1 от НК,като групата била създадена с користна цел и в нея участвал като длъжностно лице-митнически инспектор в Митница Свиленград,Митнически пункт Капитан Андреево-престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 вр. ал.2 от НК.Била му взета и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000лв. Сумата за гаранцията била внесена с платежно нареждане от 17.12.2015г., чрез упълномощения адвокат.В последствие разбрал от съпругата си,че още вечерта на 13.12.2015г. по всички централни емисии били излъчени кадри отразяващи акцията по задържането на него и колегите му.Тъй като гр.Свиленград е малък град,новината бързо се разнесла и това било основната тема на разговори и негативни коментари около Нова Година. Макар и с по- лека мярка за неотклонение от задържане не излизал от дома си,за да не го разпитват близки и познати,било му неудобно,реално не можел и да работи,тъй като бил уведомен от работодателя да си пусне молба за отпуск,а в последствие след Нова година на 11.01.2016г. му била връчена Заповед №423/11.01.2016г. за прекратяване на служебното правоотношение с Агенция Митници .Въпреки,че като основание за прекратяване на служебното правоотношение било посочено „съкращаване на длъжността“, реално прекратяването било свързано с предприетите спрямо него действия по наказателно преследване.Атакувал процесната заповед и с решение на съда същата била отменена като незаконосъобразна.Тъй като бил обиден от отношението на работодателя си не се явил да бъде възстановен на работа и със Заповед №4317/12.07.2018г. служебното му правоотношение отново било прекратено,а той отишъл да се занимава със земеделие на село.
Твърди,че през лятото на 2016г. отново получил призовка да се яви в С „БОП“- Хасково,Кърджали и с Постановление от 07.06.2017г. било прецизирано вече предявеното му обвинение по ДП №2/2015г.Междувременно се оказало,че има наложена принудителна административна мярка „Забрана за напускане пределите на страната“,което възпрепятствало отиването на семейството на почивка в Република Гърция.Наложената му принудителна административна мярка и мярката за неотклонение били отменени с постановление на прокурор от Специализираната наказателна прокуратура на 06.07.2017г. поради изтичане на предвидените срокове в НПК,във връзка с подадена молба от защитника му.До месец март 2019г. по воденото срещу него и колегите му наказателно производство не се случвало нищо, докато на 21.03.2019г. не получил лично постановление за прекратяване на наказателното производство водено срещу него и част от колегите му.
В резултат на действията на Прокуратурата на РБ и воденото срещу него наказателно производство в продължение на почти 5 години, в което имал положението на обвиняем, , по обвинение в тежко умишлено престъпление за деяние, което не бил извършил, с всички възможни и непредвидими последици от това, претърпял и продължавал да търпи душевни болки и психически страдания с траен ефект, което давало своето отражение слагайки отпечатък върху целия му досегашен живот, а и за в бъдеще. Коренно се били променили душевният му мир, начинът му на живот, с който бил свикнал и който харесвал, семейната обстановка и приятелската среда, характерът му. Въпреки последвалото прекратяване на воденото срещу него наказателно производство , добрата му репутация в обществото, била изгубена безвъзвратно. Доверието на хората в него, градените с години приятелства, доброто му име и уважението, с които се ползвал сред познати, колеги и приятели, били разрушени, а възвръщането им щяло коства много усилия и дълъг период от време, още повече, че настъпилите в него следствие повдигане на обвинението, поведенчески и характерови промени в негативна насока, правели невъзможно възстановяването на предишния му начин на живот и светоусещане.
От обвинението изпитал силен стрес,а мисълта за вероятност от осъждане го тормозела психически.По време на воденото срещу него наказателно производство бил лишен и от хобито си да ходи на лов,тъй като не било подновено разрешителното му за носене на оръжие.
Предвид изложените фактически твърдения в исковата молба, претендира от съда да постановите решение, с което осъди Прокуратура на Република България, да му заплати 50 000 лв.,представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 21.03.2019г. до окончателното й изплащане.Претендира и осъждането на Прокуратурата на РБългария да му заплати 1 289,19лв,от които 500лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по воденото срещу него досъдебно производство и 789,19лв.-пропусната полза,представляваща законна лихва върху сумата внесена като парична гаранция за периода 17.12.2015г.-06.07.2017г.,представляващи претърпени имуществени вреди,ведно със законната лихва върху сумата от 500лв. от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане .Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
ОТВЪТНИКЪТ-ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който се оспорва като недоказана исковата претенция. Липсвали доказателства за твърденията на ищеца за търпени вреди, изразяващи се в болки и страдания с траен ефект, загуба на добра репутация, отдръпване от приятели и колеги, узнаване на повдигнатото обвинение в рамките на малко населено място.
Ответникът не следвало да носи отговорност и за уволнението на ищеца.
Оспорва се размерът на претенцията като прекомерен и несъобразен с икономическия стандарт в страната. Продължителността на производството не следвало да води до увеличаване размера на претенцията в геометрична прогресия. При преценка разумната продължителност, се отчитали фактическата и правна сложност на делото и фазата, на която било приключило.Прави искане до съда за отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори,а това се установява и от приетото като доказателство копие от Постановление за привличане на обвиняем от 14.12.2015г. на разследващ полицай при С“БОП“-Хасково,Кърджали по ДП №2/2015г.,че ищецът И.Н.Ч. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 вр. ал.2 от НК за това,че: В периода от месец март на 2015г. до 13.12.2015г. в област Хасково и на територията на ГКПП Капитан Андреево,заедно с още изброени 21 лица участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение повече от три лица с цел да върши престъпления по чл.301 ал.1 от НК и чл.282 ал.1 от НК,като групата е създадена с користна цел и в нея участва като длъжностно лице-митнически инспектор в Митница Свиленград-Митнически пункт Капитан Андреево.Няма спор,че по отношение на лицето,ищец в настоящето производство е взета и мярка за неотклонение“парична гаранция“ в размер на 5 000лв.,която е била внесена с платежно нареждане на 17.12.2015г.,чрез упълномощения му адвокат.
С Постановление за привличане на обвиняем от 07.06.2017г. на разследващ полицай в С“БОП“-Хасково,Кърджали по ДП №2/2015г. обвинението спрямо ищецът И.Н.Ч. е било прецизирано и същият е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 т.2 вр. ал.2 от НК за това,че: В периода от месец март 2015г. до 13.12.2015г. в област Хасково и на територията на ГКПП Капитан Андреево,заедно с още изброени 21 лица участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение повече от три лица с цел да върши престъпления по чл.301 ал.1 от НК и чл.282 ал.1 от НК,като групата е създадена с користна цел и в нея участва като длъжностно лице-митнически инспектор на Митнически пункт „Капитан Андреево“ в Митница „Свиленград“ при Агенция митници.
От Постановление от 18.12.2015г. и от постановление от 06.07.2017г. на прокурор при Специализираната прокуратура се установява,че на основание чл.68 ал.1 от НПК при привличането на ищеца И.Н.Ч. като обвиняем е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000лв. и принудителна административна мярка „забрана да напуска пределите на РБългария“,които мерки са били отменени ,поради изтичане на сроковете визирани в чл.234 ал.8 от НПК.
От приетите като доказателства протоколи за претърсване и изземване и за обиск и изземване ,с разрешение на съдия от 13.12.2015г. се установява,че още преди привличането на ищеца като обвиняем по посоченото по-горе досъдебно производство спрямо него са били извършени процесуално следствени действия,при които не са били намерени предмети и вещи,държането на които да е забранено.
С Постановление от 21.03.2019г. на прокурор при Специализираната прокуратура воденото срещу И.Н.Ч. наказателно производство по ДП №2/2015г. по описа на С“БОП“-Хасково,Кърджали,пр.пр. №332/2015г. по описа на Специализираната прокуратура за престъпление по чл. 321 ал.3, пр.2 и пр.4,т.2 във вр. ал.2 от НК е прекратено ,поради недоказаност на обвинението,на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК.
Видно от заповед №423/11.01.2016г. на директор на Агенция „Митници“ е, че служебното правоотношение на ищеца е било прекратено поради съкращаване на длъжността .Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е била отменена от съда, но ищецът не се е възползвал от правото си да се яви и да бъде възстановен на работа, поради което със Заповед №4317/12.07.2018г. на директора на Агенция „Митници“ служебното му правоотношение отново е било прекратено.
Видно от удостоверение за придобито право на лов №64/14.07.2008г. ,издадено на основание чл.22 ал.1 и 2 от Закона за лова и опазване на дивеча е,че ищецът е издържал теоретичен и практически изпит за придобиване право на лов.Видно от представени разрешения от МВР е, че на ищецът е било разрешено да придобие определени видове и количества огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели в периода от 2008г. до 2014г. Нови разрешителни са били издадени едва през 2019г.
От представени по делото броеве 50 /16.12.-23.12.2015г./ и 51/23.12.-30.12.2015г./ на вестник “Мост“,се установява наличието на публикации във връзка с извършената акция на ГКПП“Капитан Андреево“.
В показанията си разпитаният по делото свидетел В.Х.К. установява,че се познава от дълги години с ищеца,с когото е работил от 2002г. на Митница Свиленград.Установява,че ищецът работел там още от 1995г. На 13.12.2015г. били на работа, когато сутринта, още от 8.30 часа, на митницата пристигнали служители на МВР,които задържали И.,който в този момент бил в кабинката на трасето.Първоначално изобщо не разбрали защо го арестуват, като на място му направили обиск,а в последствие направили претърсване и в дома му. Ищецът бил задържан още на посочената дата и откаран в гр.Хасково, като в последствие бил пуснат под гаранция.След тази акция живота на ищеца коренно се променил в недобра посока.Той бил запален ловджия,но не можел да ходи на лов,тъй като разрешителните за носене на оръжие не му били подновени.Във вестниците имало множество публикации, по телевизиите също, което довело от своя страна до притеснения за И..Семейството му също било много притеснено, тъй като бил уволнен и не можел да си намери друга работа.Уволнили всички ,които са били задържани на посочената дата. В последствие И. бил възстановен, но не се върнал на работа тъй като се чувствал обиден и започнал да се занимава със земеделие. Свидетелят сочи,че срещу И. е имало образувано наказателно дело, което в последствие е било прекратено.Сочи,че след воденото срещу него наказателно производство И. се променил, като започнал да страда и от клаустрофобия ,тъй като не можел да стои в затворено пространство.
Свидетелят сочи в показанията си също,че след задържането И. бил освободен под гаранция в размер на 5000лв.,която била внесена от адвоката му,а в последствие върната.Парите били на И.,но били внесени от адвоката му.Установява също,че през 2016г. искали да ходят заедно на море в Гърция ,но на границата разбрали,че И. има наложена забрана да напуска пределите на страната, за която забрана последния дори не знаел.По този повод му бил съставен и протокол,което наложило и връщането му,тъй като не може да пътува в чужбина.По повод воденото срещу него наказателно производство И. не бил същия,а приказките за обвинения и задържания в малкия град не спирали.От приказки и публикации се чувстваш като „престъпник без да бъдеш обвинен“.
От показанията на свидетеля К.Д.М. се установява,че от воденото срещу него наказателно производство И. получил стрес ,отказвал да се среща с хора и заявявал,че го е срам да се показва пред тях.Поради притесненията си напуснал града и отишъл да живее в с.Миладиново, където започнал да отглежда лозя.Тъй като били приятели от дълги години свидетелят ходел често и си говорели,но все още дори и сега И. се чувствал обиден и унизен,страдал от затворени пространства,променил се много,не искал да се среща с хора и затова предпочитал да живее на село вместо в град Свиленград.Свидетелят установява,че за станалата акцията на митницата през 2015г. в гр.Свиленград се говорело много и продължително,тъй като градът бил малък и всички се познавали.За тази акция говорели и в новините по Нова телевизия, БТВ и др.телевизии,където дори споменавали и имена.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.Претендира се заплащане на обезщетение за неимуществени вреди произтекли от дейността на правозащитните органи,като в конкретния случай това са органите на Прокуратурата,които са разследвали и предявили обвинение срещу ищеца по настоящето дело.Ищецът е обвинен в извършване на престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4, т.2 вр. ал.2 от НК,за което срещу него е било водено наказателно производство,което в последствие е било прекратено,поради недоказаност на обвинението и на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК. Въз основа на установените по делото фактически данни и обстоятелства,съдът намира ,че по делото е безспорно установено и доказано,че е осъществен фактическия състав визиран в чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ-отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи.Налице е обвинение в извършването на престъпление,по което е било образувано наказателно производство срещу ищеца,което в последствие е прекратено,поради недоказаност на обвинението повдигнато срещу него.Съгласно закона и доколкото държавата носи отговорност чрез съответните си органи, репарирането на неимуществените вреди следва да бъде извършено от органите,от чиито действия са произтекли вредите.В този ред на мисли съдът счита,че са налице основанията за ангажирането на отговорността на ответника Прокуратурата на РБългария по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.Тази отговорност възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата на законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й се уредени в закона като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата й. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица от прокуратурата. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 от ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността. Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая той е прекратяване на наказателното производство,поради недоказаност на обвинението. Законът не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен прекратяването на наказателното производство,дали самото обвинение е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването й не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в нормата.
За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ в настоящият случай са необходими две предпоставки, а именно:
1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и
2) прекратяване на наказателното производство ,поради недоказаност на това обвинение.
Тази
отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа
обосновани обвинения. Именно неизпълнението на това задължение независимо по
какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната
отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Тази
отговорност може да отпадне или на бъде намалена само в случаите по чл. 5 от ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено субективно отношение на
пострадалото лице към вредоносния резултат, като такова изискване за субективно
отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Поради
това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки,
че нейните служители са действали добросъвестно. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ не може
да признае определени действия на прокуратурата за основателни и да изключи
нейната отговорност за тях. Субективното отношение на служителите на
прокуратурата към извършените от тях действия е от значение за приложението на
разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от ЗОДОВ, но не и за отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от закона.
Единствената възможност за намаляване на отговорността на държавата за вреди е
тази по чл.
5 от ЗОДОВ. Като основание за намаляване или изключване на отговорността за
вреди не е посочено действие или събитие на длъжностни лица от прокуратурата,
като за тях не се предвижда санкция. Поради това отговорността на прокуратурата
не може да се изключи поради евентуалната законосъобразност на неговите
действия.
Правната норма на чл. 2, ал. 1 т.3 от ЗОДОВ посочва фактическите състави, при които отговорността на Държавата се ангажира за вреди, които са причинени на гражданите от разследващите органи, Прокуратурата и Съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. За възникването на отговорността по т. 3 от посочената разпоредба е необходимо да е повдигнато "обвинение в извършване на престъпление", като посоченият израз следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателнопроцесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а в последствие е прекратено поради недоказаност на обвинението се осъществява съставът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Законът предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от действията на нейните органи, което означава, че между двете трябва да съществува причинно следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Същевременно не е въведено предположение за съществуването на такава връзка, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от ищеца , извън случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение то те трябва да бъдат доказани от ищеца по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. В тази връзка нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Това означава, че при наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за възникване на отговорността. В тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В тежест на пострадалия е и да докаже всяко свое негативно изживяване.
За определяне размера на обезщетението по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ съдът счита,че следва да се има предвид тежестта на повдигнатото обвинение-за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 ,т.2 вр. ал.2 от НК,общественото положение на ищеца,продължителността на наказателното производство и извършваните процесуални действия в продължение на три години и почти четири месеца ,произтеклият от всичко това обществен интерес и отзвук,изразяващ се в коментари ,относно образуваното срещу ищеца наказателно производство,претърпения стрес и отрицателните последици за психическото му състояние на него и на семейството му и настъпилите неблагоприятни отражения за него в личен,служебен и професионален план.
От значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 ,т.2 вр. ал.2 от НК, което съгласно чл. 93, т. 7 от НК съставлява тежко умишлено престъпление. За посоченото престъпление се предвижда наказание "лишаване от свобода“ от три до десет години.Предвид тежестта на повдигнатото обвинение по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „ гаранция“ в размер на 5000лв.След привличането като обвиняем на ищеца е била наложена ограничителна мярка-забрана за напуска пределите на РБългария , която не му е позволявала да напуска пределите на страната.Тази мярка ограничава правото на свободно придвижване и трябва да се съобрази при определяне на размера на обезщетението. В случая е без значение дали ищецът е имал намерението да пътува извън страната и дали мярката е препятствала тази му възможност. Достатъчно е да се установи,че такава принудителна административна мярка му е била наложена.В случая обаче по делото е и безспорно установено,че ищецът е направил опит да пътува извън страната,но е бил върнат от границата на 09.06.2016г. Принудителната административна мярка е била наложена с Постановление на прокурор при Специализираната прокуратура на 18.12.2015г. и отменена с Постановление на прокурор при Специализираната прокуратура на 06.07.2017г.Т.е. забраната да напуска пределите на страната е била наложена за продължителен период и е била отменена,поради изтичане на сроковете по чл.234 ал.8 от НПК.
От голямо значение за определяне на размера на обезщетението е и периодът, в който продължило воденото срещу ищеца наказателното производство, който в случая три години и почти четири месеца. Ищецът е привлечен като обвиняем на 14.12.2015г.,а наказателното производство водено срещу него е прекратено на 21.03.2019г. В този период ищецът е понесъл всички негативи на това бъде обвиняем за извършване на престъпление от общ характер.
При определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид и личността на пострадалия и начина, по който му се е отразило наказателното производство,негативното отражение върху живота и психиката му.
Въз основа за гореизложените факти и обстоятелства ,съдът счита,че предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ са налице по отношение на ответника Прокуратурата на Република България,която следва да отговаря за вредите,които ищецът е претърпял в резултат на воденото срещу него наказателно производство,което в последствие е било прекратено.При определяне размера на дължимото обезщетение,съдът изхожда от факта,че срещу ищеца И. Н.Ч. е било поддържано обвинение за престъпление в продължение на почти три години и четири месеца,като наказателното производство в последствие е било прекратено.Това ,водено срещу ищеца наказателно производство безспорно е довело до нравствени страдания и е нарушило психическия и душевен мир,като в резултат на това обвинение ищецът е преживял множество негативни емоции.В тази връзка показанията на разпитаните по делото свидетели,посочени от ищеца не се опровергават от ангажирани от ответника такива,поради което съдът ги кредитира изцяло като обективни и безпристрастни.От тези гласни доказателства се установява,че ищецът е изживял тежко повдигнатото срещу него обвинение.В резултат на воденото срещу него наказателно производство е било нарушено душевното му спокойствие.Обвиненията спрямо него са предизвикали психологически проблеми-неспокойство, тревожност, неувереност,притеснения от затворени пространства.Ищецът е понесъл морални вреди и страдания от воденото срещу него наказателно производство,поради обстоятелството,че е бил третиран като престъпник.В тази връзка следва да се посочи,че самия факт на повдигане на обвинение е свързан с отрицателни емоции,които са индивидуални за всеки човек,а в случая се касае за човек,който е водил един нормален живот.Негативите и емоциите са продължили по време на разследването и са се изразили в стрес,страх,потиснатост и други психични състояния,който период е бил продължителен- три години и почти четири месеца.Нормално е да се приеме,че по време на воденото наказателно производство ищецът,обвинен в извършването на престъпление изпитва неудобство,чувства се унизен,а също така и депресиран,несигурен,накърняват се моралните и нравствените му ценности,както и социалното му общуване.Безспорно това му състояние е в причинна връзка от повдигнатото му обвинение.
Предвид принципа на справедливост,залегнал в чл.52 от ЗЗД,съгласно която разпоредба обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,съдът приема,че претендираното от ищеца обезщетение следва да се уважи частично-в размер на 10 000лв.Съгласно ППВС №4/64г. за обобщаване практиката за определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие,а е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства,които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото,така и на обществените представи за справедливост.Обезщетението трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси,но с различни по степен на тежестта им вреди,така,че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение,а за по-леките-по-ниско.В настоящия случай за установяване на действителния размер на неимуществените вреди съдът отчита претърпените от ищеца морални страдания от несправедливото обвинение , продължителността на наказателното производство,чиято досъдебна фаза е продължила три години и почти четири месеца,отчита и личностните качества на ищеца,общественото положение,което същият е заемал и отражението на образуваното срещу него наказателно производство в семейството .При определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се вземат предвид и фактите,които се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели , че извършените от прокуратурата процесуални действия са причинили на ищеца негативни емоции изразяващи се в емоционален стрес, притеснения, влошено психическо състояние, неспокойство, неудобство при общуването с близки и познати, безсъние, подтиснатост, нервност, непълноценност в работата и общуването с хора,страх от затворени помещения.Не без значение е и обстоятелството,че не е могъл да практикува хобито си да ходи на лов,поради това, че по време на воденото наказателно производство не са му били издавани разрешителни за носене на оръжие.
При определяне на размера на обезщетението следва да се отчете също,че по време на продължилото наказателно производство срещу ищеца не са били извършвани интензивни процесуално-следствени действия,не е била взета най-тежката мярка за неотклонение“задържане под стража“,в съда не е бил внесен обвинителен акт и ищецът не е бил принуден да се явява на съдебни заседания,а наказателното производство е било прекратено поради липса на достатъчно доказателства.
Предвид изложеното и тъй като обезщетението трябва да отразява по балансиран начин посочените по-горе факти и обстоятелства,съдът намира,че размер от 10 000лв. е достатъчен, за да бъдат възмездени претърпените от ищеца неимуществени вреди,в резултат на незаконното обвинение срещу него,по което обвинение в последствие наказателното производство е било прекратено. Определеният размер 10 000лв.,според съда е достатъчен за да възмезди претърпените от ищеца притеснения в личния и професионалния му живот,както и да компенсира претърпените от него през периода от привличането му като обвиняем до прекратяване на наказателното производство отрицателни емоции,преживяно напрежение,нервност и тревожност,които е следвало да превъзмогва в продължителен период. Ето защо съдът счете,че Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати на ищеца И.Н.Ч. сумата в размер на 10 000лв.,ведно със законната лихва,считано от 21.03.2019г. до окончателното й изплащане,като иска в останалата част до пълния предявен размер от 50 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.Законната лихва върху присъденото обезщетение се дължи от момента на постановяването на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство,което е 21.03.2019г.,като не е необходимо същото да е влязло в законна сила.
Във връзка с претенцията си за претърпени имуществени вреди представляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. ищецът е представил договор за правна защита и съдействие,сключен с адв.А. С.Й.,която е била упълномощена да го защитава по ДП №2/2015г. по описа на С“БОП“-Хасково,Кърджали. В Договора за правна защита и съдействие от 14.12.2015г. ,сключен между ищеца и адв.А.С. Й. *** е договорено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в размер на 500лв.,за която сума е отразено,че е платена на ръка.При тези данни по делото и факта,че договореното между ищеца и упълномощеният му адвокат адвокатско възнаграждение е платено на ръка,налага извода,че ищецът е доказал извършеното плащане на договореното адвокатско възнаграждение и начина, по който същото е направено.Това е така,тъй като договорът за правна защита и съдействие и отразените в него плащания имат характер на разписка за извършено плащане,чиято доказателствена стойност не е оборена от ответника. Така уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не следва да бъдат намалявано,тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на воденото срещу ищеца наказателно производство,както и с изискванията на Наредба №1/09.07.2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се отбележи също,че Наредбата определя минимално допустимия размер на адвокатското възнаграждение за съответния вид дело с незначителна правна и фактическа сложност. Под страх от дисциплинарна отговорност адвокатът не може да уговори възнаграждение за съответния вид дело в размер по-нисък от установения в Наредба № 1/09.07.2001 година да минималните размери на адвокатските възнаграждения. Той може обаче, съобразявайки се с действителната фактическа и правна сложност на делото, да уговори по-висок размер на възнаграждение. В този случай от обвиняемия се изисква да положи дължимата се грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. Не може да се изисква обвиняемия да уговори адвокатско възнаграждение, което да е точно съразмерно. Затова той може да уговори адвокатско възнаграждение, което да надвишава фактическата и правна сложност на делото, като в този случай намаляването ще се извърши само ако превишаването е прекомерно, т. е. уговореното възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Това в случая не е така,поради което и договореното между ищеца и адвоката му адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на досъдебното производство.В този смисъл претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 500лв.,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по воденото срещу него наказателно производство/досъдебна фаза/ ,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба- 06.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата е основателна и следва да бъде уважена.
За основателна и доказана съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 789,19лв.-пропусната полза ,представляваща законната лихва върху внесената гаранция в размер на 5000лв. за периода от 17.12.2015г.-06.07.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Имуществените вреди във вид на пропуснати ползи съгласно т.11 на ТР 3/2005г. на ОСГК на ВКС се определят с оглед особеностите на съответния случай и при наличие на причинно-следствена връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление.
В случая ищецът претендира заплащане на пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата на внесената гаранция от 5 000 лева за периода от внасянето й - 17.12.2015г. до освобождаването й – 06.07.2017г., а не пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаване на договорена лихва върху тази сума. Мярката за неотклонение „парична гаранция“ се явява незаконна предвид последвалото прекратяване на наказателното производство срещу ищеца и следователно задържането на внесената въз основа на нея сума е без правно основание. През периода на нейното задържане ищецът е бил в невъзможност да я използва за задоволяване на свои нужди и да реализира доход от нея, поради което същият е пропуснал да реализира полза, което представлява имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Доколкото сумата е била блокирана по повод взетата мярка за неотклонение във връзка с воденото досъдебно производство, е налице причинна връзка между пропускането на ползата и незаконното обвинение.
Когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума, размера на вредата се заключава до размера на законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл Решение № 281 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010г., решение № 139/08.05.2012г. по гр.д. № 1121/2011г., ВКС, Решение №117/31.05.2013 по дело №1105/2012 на ВКС, ГК, III г.о. В случая определена с помощен продукт „Калкулатор.бг“ дължимата законна лихва върху сумата от 5 000 лева за периода от 17.12.2015г. до 06.07.2017г. е в размер на 789,19 лева, което обуславя извод за основателност на претенцията.
Изложените по-горе съображения,водят до извода на съда ,че ответникът Прокуратура на Република България следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 10 000лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по ДП №2/2015г. по описа на С“БОП“-Хасково,Кърджали,пр.пр.№332/2015г. на Специализираната прокуратура ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 21.03.2019г., като искът за обезщетение за неимуществени вреди в останалата част до пълния предявен размер от 50 000лв.,следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.Ответникът Прокуратура на Република България ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата в размер на общо 1 289,19лв.,от които 500лв. заплатено адвокатско възнаграждение по ДП №2/2015г. по описа на С“БОП“-Хасково,Кърджали и 789,19лв. –пропусната полза,представляваща законна лихва върху внесената парична гаранция в размер на 5000лв. за периода 17.12.2015г.-06.07.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата от 500лв. ,считано от датата на подаване на исковата молба 06.01.2021г. до окончателното й изплащане.
Предвид уважената част на исковата претенция на ищеца ще следва да се присъдят съразмерно направените по делото разноски .Ищецът е направил разноски в общ размер на 2015лв.,от които платена ДТ 15лв. и платено адвокатско възнаграждение-2000лв. Предвид уважената част от исковата претенция ще следва да му се присъдят разноски в общ размер на 455лв. Платеното от ищеца адвокатско възнаграждение не следва да бъде редуцирано,тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото,като в този смисъл възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е неоснователно.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България,гр.София,бул.“Витоша“ №2 да заплати на И.Н.Ч., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***-адв.А.Й.-***,
на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата в размер на 10 000лв. ,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от незаконно повдигнато
обвинение по ДП №2/2015г. по описа
на С“БОП“-Хасково,Кърджали пр.пр. №332/2015г.
по описа на Специализирана прокуратура-София
, ведно със законната лихва
считано от 21.03.2019г. до окончателното изплащане на главницата , като
иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за разликата над 10 000лв.
до пълния предявен размер от 50 000лв. ,като неоснователен и недоказан- ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,гр.София,бул.“Витоша“ №2 да заплати на И.Н.Ч., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***-адв.А.Й.-*** ,на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 1289,19лв., от които 500лв. заплатено адвокатско възнаграждение по ДП №2/2015г. по описа на С“БОП“-Хасково,Кърджали и 789,19лв- пропусната полза ,представляваща законна лихва върху внесената парична гаранция в размер на 5000лв. за периода от 17.12.2015г. до 06.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 500лв.,считано от датата на подаване на исковата молба-06.01.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България,гр.София,бул.“Витоша“ №2 да заплати на И.Н.Ч.,
ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***-адв.А.Й. направените по делото разноски,съобразно
уважената част на исковите претенции в
размер на 455лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: