Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 445 / 08,04,2020
г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесети
януари 2020
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при
участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 2441/2019
г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от П.Б.Х. ***, ЕГН **********; и Н.С.Ф. ***,
ЕГН **********; против решение № 3289/05,08,2019 г., постановено по гр. д. № 13344/2018
г. на РС Пловдив, ХIII гр. състав, с
което: 1/ се допуска извършване на
съдебна делба между Й.Б.И.П.Б.Х. и Н.С.Ф.,
на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 56784.517.203.1.3
по кадастралната карта и кадастралните регистри, разположен в сграда с
идентификатор 56784.517.203.1, с предназначение жилище, апартамент, с площ от
75,46 кв.м. състоящ се от две стаи, дневна, кухненски бокс и сервизни
помещения, при съседи: самостоятелни обекти на същия етаж - 56784.517.203.1.1,
56784.517.203.1.2, под обекта - 56784.517.203.1.19, 56784.517.203.1.18, и
56784.517.203.1.17 и над обекта 56784.517.203.1.6, ведно с прилежаща изба № 1 с
площ от 10,20 кв.м и граници изба №2, изба № 3, абонатна станция и коридор,
ведно с 6,12% идеални части от общите части на сградата и на правото на
строеж; 5,46% идеални части от 1/2
идеални части от правото на собственост на поземления имот, в който е изградена
сградата, а именно Поземлен имот с идентификатор 56784.517.203 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, целия с площ от 445 кв.м, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за комплексно
застрояване, с номер по предходен план 335 в кв. 19а по плана на комплекс „М.
х." при съседи на поземления имот: 56784.517.406, 56784.517.202,
56784.517.206, 56784.517.205 и 56784.517.204,
ПРИ КВОТИ: 5/9(пет девети) идеални части за Й.Б.И., 3/9(три девети)
идеални части за Н.С.Ф. и 1/9(една девета) идеални части за П.Б.Х.; и 2/ се отхвърля предявения срещу В.Р.И. иск
за делба на описания по-горе недвижим имот.
Ответникът по жалбата Й.Б.И. от гр. София, ЕГН **********;
счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение.
Ответникът В.Р.И. с ЕГН **********; не заявява
становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства
във връзка със становищата и доводите на страните, съдът приема следното:
Въззивната жалба е допустима – предявена в срок от
легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
следва да се разгледа по същество.
1. Досежно обхвата на въззивната проверка:
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, както и по
неговата допустимост – в обжалваната му част. По отношение правилността,
обхватът на въззивната проверка се определя от предявените във въззивната жалба
оплаквания. В изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебната въззивната проверка следва да обхване
валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално
нарушение на императивна правна норма.
При извършената служебна проверка не се констатира
наличие на пороци, обуславящи извод за нищожност на обжалвания съдебен акт.
2. По допустимостта на обжалваното решение:
Производството е образувано по субективно
съединени искове за делба, фаза по допускане.
Ищецът Й.Б.И. от гр. София, ЕГН **********;
твърди, че описаният по-горе недвижим имот е съсобствен между страните при
квоти: 5/9 ид. части за ищеца Й.И., 1/9 ид. част за отв. П.Х. и 3/9 ид. части
за отв. Н.Ф..
Като основание за възникване на съсобствеността
сочи следните обстоятелства: Първоначално имотът бил придобит въз основа на
договор за покупко-продажба, сключен на 13,07,1999 г., от съпрузите В.Р.И. и Б.
П. И.(родители на ищцата и отв. Х.) и от отв. Н.Ф. (тяхна внучка и дъщеря на
отв. Х.). Тримата купувачи придобили имота при равни права – по 1/3 за всеки от
тях. Впоследствие единият от купувачите – Б. И., починал и оставил за свои
наследници: преживяла съпруга В.И. и двама низходящи от първа степен – ищцата и
отв. Х., като всяка от тях придобила по 1/3 от притежаваната от него 1/3 ид.
част от имота (или по 1/9 ид. част). С договор за дарение от 17,07,2018 г. В.И.
дарила на ищцата собствените си 4/9 ид. части на ищцата.
Въз основа на изложеното ищцата счита, че
притежава 5/9 ид. части от имота (от които: 1/9 – по наследство от своя баща Б.
И. и 4/9 – по дарение от своята майка В.И.); отв. П.Х. притежава 1/9 ид. част –
по наследство от своя баща Б. И., а отв. Н.Ф. – 3/9 ид. части – придобити от
покупката през 1999 г.
Ответниците Х. и Ф. признават наличието на
съсобственост върху имота, но считат, че правата се разпределят по друг начин: На
първо място – с договора за покупка от 13,07,1999 г., с който купувачите
придобиват имота при равни права, отв. Ф. придобила не 1/3, а 1/2 ид. част от
имота, а останалата 1/2 ид. част придобили в режим на СИО нейните баба и дядо –
Б. и В. И. Така оставената в наследство от Б. И.част от имота е не 1/3, а 1/4
ид. част, следователно наследниците му придобиват по 1/12 ид. част. Поради това
притежаваните от преживялата му съпруга В.И. права са върху 4/12 ид. части (от
които 3/14 – от прекратената СИО и 1/12 – по наследство) и само до този размер
тя е можела да дари права върху имота в полза на ищцата, за разликата над тези
права договорът не бил произвел прехвърлително действие.
Наред с това с писмения си отговор ответниците
предявяват нови искове – 1/ да се признае за установено, че отв. Ф. е
собственик на 1/2 ид. част от процесния имот; и 2/ да бъде унищожен договорът за дарение от 17,07,2018 г., с който В.И.
подарява на ищцата правата си върху имота, поради това, че към момента на
сключване на сделката дарителят не е могъл „да разбира и ръководи действията си“;
иска се и конституиране на В.И. като страна в производството.
По искането за приемане на предявените с отговора
нови искове за разглеждане в деленото производство РС не се е произнесъл. Но е
уважил искането за конституиране на дарителя В.Р.И. като страна по делото (с
определение от 30,10,2018 г.) и е допуснал извършване на съдебно-психиатрична
експертиза, искана като доказателство във връзка с предявения конститутивен иск
за унищожаване на договора за дарение.
След като е събрал доказателствата и е пристъпил
към решаване на делото, едва с решението си по спора първостепенният съд е
посочил, че е недопустимо разглеждане в делбеното производство на
конститутивния иск за унищожаване на дарението, поради което нямало да обсъжда
претенциите в тази връзка. И е постановил решение по допускане на делбата,
оставяйки страните без процесуална възможност за защита на правата им по
повдигнатия вече спор по конститутивните искове.
На практика с писмения отговор, при спазване на
преклузивния срок, са предявени субективно съединени конститутивни искове за
унищожаване на договор за дарение, имащи преюдициално значение за повдигнатия
спор за делба. Правилна е констатацията на РС, че същите не могат да се
разгледат в делбеното производство. Това обаче не означава, че съдът, пред
който те са предявени, следва да
процедира сякаш това не се е случило. След като разглеждането на искове,
с които е сезиран, е недопустимо в същото производство, съдът следва да укаже
това на страните, като ги отдели за разглеждане в отделно производство. И предвид
значението на изхода по този спор за определяне кръга на съсобствениците и
размера на правата им, следва да спре делбеното до приключване на
преюдициалното.
Спорът за действителността на договора за дарение,
от който ищцата черпи права върху делбения имот, е в обуславяща връзка с
производството за делба. Липсата на произнасяне по този въпрос означава, че не
е разгледан в пълнота фактическият състав, на който страните основават правата
си. Като е постановил решение по допускане на делбата, с което се преклудират
въпросите относно правата на съделителите, без да е разрешен преюдициалния
спор, РС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
лишило страните от възможност за защита на правата им. Това налага обжалваното
решение да бъде обезсилено и делото да се върне на първостепенния съд за ново
разглеждане, при което на страните да се даде възможност за разглеждане на
повдигнатия преюдициален спор относно унищожаемостта на процесния договор за
дарение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 3289/05,08,2019 г., постановено по гр. д. № 13344/2018
г. на РС Пловдив, ХIII гр. състав.
ВРЪЩА делото на РС – гр. Пловдив за ново разглеждане при изпълнение
указанията в мотивната част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: