№ 89
гр. Русе, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520105732 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск за собственост, с правно основание
чл. 124 от ГПК.
Ищецът Д. Й. Д. твърди, че по силата на договор за дарение на недвижим имот,
сключен във формата на нотариален акт вх.рег.№ 8865/13.07.2022г., акт № 131, том 25,
дело № 5172 по описа на Служба по вписванията, гр.Русе, придобил собствеността
върху недвижим имот, находящ се в с. М., общ.И., обл.Русе и представляващ УПИ VII-
39 в кв.5 по регулационния план на с.М., одобрен със Заповед № 100/10.05. 1988 г. и
изменен със Заповед № РД-09-291/01.08.2017 г., с административен адрес: с.М.,
общ.И., обл.Русе, ул."Х.Б." № 30, с площ 845 кв.м., при граници: имот № VI-41, имот
№ XV-40, имот № VIII-43.
Ответникът С. Д. П. притежавал собствеността върху имот № VI-41, съседен на
гореописания. Част от подарения на ищеца имот в размер на 345 кв.м. от целия с площ
845 кв.м., означена на приложената скица между точките А, Б, В и Г, била заета с
лозови насаждения и ползвана от ответника. Последният бил многократно канен от
ищеца да предаде ползваната от него част от имота, но С. П. заявил, че това може да
стане само принудително. Последната отправена му вече писмена покана била
получена на 09.11.2022 г., но отново не довела да положителен резултат.
Предвид изложеното, първоначално иска да бъде постановено решение, с което
да се признае за установено по отношение на Станимир Д. П., че собственик на част с
площ 345 кв.м., означена на приложената скица между точките А, Б, В, и Г от
1
недвижимия имот в с. М., подробно описан по-горе, е Д. Й. Д., като ответникът бъде
осъден да предаде на ищеца владението върху ползваната от него част с площ 345 кв.м.
Претендира и присъждане на деловодни разноски, в това число и адв.възнаграждение
на адв.К. Х., на основание чл.38, ал.2 от ЗА. В съдебно заседание, предвид
освобождаването на процесната площ от ответника, е допуснато изменение на иска от
ревандикационен в положителен установителен иск за собственост.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
изразява становище за основателност на исковата претенция. Заявява, че не оспорва
правото на собственост на ищеца върху процесната част от имота, която той не владеел
и не ползвал. Бащата на ответника и ищеца били братовчеди, като ищецът притежавал
и друг имот в близост. Всички имоти в района принадлежали на техен общ
наследодател, които били разпределени и се ползвали по неговата воля повече от 25
години. Ищецът придобил съседния на ответника имот, описан в исковата молба, от
други техни братовчеди. До момента на извършеното геодезическо заснемане
ответникът не съзнавал, че ползва част от чужд имот, тъй като това фактическо
положение било от години. Едва след извършеното замерване и трасиране се
установили разминаванията в начина на ползване.
След получаване на исковата молба от ответника, майка му Мариянка Д.а
заявила на ищеца, че нямат претенции към неговия имот. Спор за границите между
имотите на страните въобще нямало. След като ответникът получил на 09.11.22 г.
поканата за предаване на частта от имота, същият предприел действия по трасиране на
неговия си имот, тъй като за трасирането, което ищецът направил, ответникът не бил
уведомен да участва. За насроченото трасиране, поискано от С. П., бил уведомен и
ищецът и то било извършено на 17.11.22 г. Още преди завеждане на настоящото дело
майката на ответника заявила на ищеца недвусмислено, че нямат претенции към
мястото, за което той претендира.
Ответникът възразява срещу иска, тъй като към момента на завеждането му той
не е отричал съществуването на право на собственост на ищеца. Счита, че ако за
правеното от последния трасиране на имота беше поканен и той да участва нямало да
има и необходимост от изпращане на покана до него.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното :
Приложеният към исковата молба нот.акт № 184, рег.№ 4587, н.д.№
366/13.07.2022 г. по описа на нотариус Любен Шилков, за дарение на недвижим имот
легитимира ищеца като собственик на УПИ VII-39 в кв.5 по регулационния план на
с.М., одобрен със Заповед № 100/ 10.05. 1988 г. и изменен със 3аповед № РД-09-
291/01.08.2017г., с адм. адрес: с.М., общ.И., обл.Русе, ул."Х.Б." 30, с площ 845 кв.м.,
при граници: имот № VI-41, имот № XV-40 и имот № VIII-43.
2
Представена е и Скица № 1151/02.11.2022 г. на горния имот, издадена от
Община И., от която се установява, че площта, заключена между точките А, Б, В и Г,
попада именно в собствения на ищеца УПИ VII-39.
В настоящото производство ответникът е заявил съгласие с исковата претенция.
Съдът, като взе предвид, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК –
признанието изхожда от надлежна страна, същото не противоречи на закона и добрите
нрави счита, намира, че исковата претенция следва да се уважи изцяло и се признае за
установено по отношение на С. П., че собственик на площта от 345 кв.м., означена на
приложената скица между точките А, Б, В, и Г от гореописания недвижим имот в с. М.,
е Д. Д..
В случая същинският спор между страните се свежда до това коя от тях следва
да понесе разноските по делото, т.е. дали е приложима ал.1 или ал.2 на чл.78 от ГПК. В
това отношение съдът съобрази следните обстоятелства: Процесният имот е закупен
от ищеца на 13.07.2022 г. От представения от него в съдебно заседание Констативен
протокол на комисия от Община И. от 04.10.2022 г. е видно, че на 15.09.2022 г. в
Общината е постъпила жалба от С. П. срещу Д. Д. относно своеволно навлизане в
имот-лозе и поставяне на ограждения и колчета. При извършената проверка на място
между УПИ VI-41 и УПИ VII-39 комисията установява наличие на геодезически
колчета в долната част на имота-лозови насаждения. С Уведомление и покана,
получено по пощата от С. П. на 09.11.2022 г., ищецът Д. Д. го кани в тридневен срок да
освободи ползваната от него северна част от имота му, като е разположил лозови
насаждения. В отговор на това, на същата дата - 09.11.2022 г. сестрата на ответника
изпраща Уведомително писмо по ел.поща на адв.К. Х., в което заявява, че „въпроса
относно границите на двата имота е спорен и го отнася до съда. Въпросното лице
навлиза в чужд имот, присвоява си квадратура и изкоренява лозов масив, прибира си
циментови колове /наказателна отговорност за кражба/, които не са негова
собственост, за което отново ще си понесе наказателната отговорност“. След изтичане
на дадения с поканата до ответника 3-дневен срок, на 14.11.2022 г. ищецът депозира и
настоящата искова молба. Едва на 17.11.2022 г. по искане на С. П. е извършено
трасиране на имота му с цел точно определяне на границите. След тази дата е
започнало премахването на лозето и коловете от заетата на ищеца земя с площ от 345
кв.м.
Изложеното по несъмнен начин установява, че до образуване на настоящото
дело ответникът и неговите близки са оспорвали собствеността на ищеца върху 345
кв.м. от поземления му имот, като са подавали жалби до Община Русе и Районна
прокуратура Русе. Повече от три месеца след придобиване на имота, поради
невъзможност доброволно да уредят спора относно собствеността и ползването на част
от площта му, ищецът изпраща покана до ответника, давайки му срок за
3
освобождаването и предаването на земята. Съвсем добросъвестно, след изтичане на
срока, сезира съда за уреждане на спора с ответника. Последователността на горните
факти сочи, че именно С. П. с действията си е станал повод за образуване на
настоящото дело и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него деловодни разноски в общ размер 75 лв., съгласно
представения списък по чл.80 ГПК. Същият дължи и адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ищеца - адв.К. Х., на основание чл.38, ал.2 ЗА, оказала му безплатна
правна помощ, в размер на 600 лв. Същият е съобразен с текста на чл.7, ал.5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й
преди последното изменение, действаща към датата на сключения между ищеца и
пълномощника му договор за правна защита и съдействие – 03.11.2022 г.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. П., с ЕГН **********,
от с.М., общ.И., обл.Русе, ул.“Х.Б.“ 30, че Д. Й. Д., с ЕГН **********, е собственик на
част с площ 345 кв.м., означена на приложената скица между точките А, Б, В, и Г от
недвижимия имот, находящ се в с. М., общ.И., обл.Русе, представляващ УПИ VII-39 в
кв.5 по регулационния план на с.М., одобрен със Заповед № 100/ 10.05. 1988 г. и
изменен със 3аповед № РД-09-291/01.08.2017г., с административен адрес: с.М., общ.И.,
обл.Русе, ул."Х.Б." 30, с площ 845 кв.м., при граници: имот № VI-41, имот № XV-40 и
имот № VIII-43.
ОСЪЖДА С. Д. П., с ЕГН **********, от с.М., общ.И., обл.Русе, ул.“Х.Б.“ 30,
да заплати на Д. Й. Д., с ЕГН **********, 75 лева деловодни разноски.
ОСЪЖДА С. Д. П., с ЕГН **********, от с.М., общ.И., обл.Русе, ул.“Х.Б.“ 30,
да заплати на адвокат К. Х. от АК-Русе, с ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 от
ЗА, 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2–
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4