О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер……………… Година, 2019
Град Бургас
Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав
…………………………..
На десети юни ………….……….……….…….. Година две хиляди и деветнадесета
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар ………………………………………………………………………………..………
Прокурор ………………………………………………………………………….…………….
като разгледа докладваното от ……...… Р. Калиманова ………..…………………….
търговско дело № …… 434 ....…. по описа за ………. 2018 ………….
година.
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите
претенции на Д.А.К., с адрес ***, със съдебен адрес ***, офис 1 чрез
процесуалния му пълномощник против С.С.К., ЕГН **********,*** и „Център
стройинвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище град Бургас адрес на управление ул. „Александровска“ №
45, ет. 2, представлявано от Теодор Желязков Стоев за прогласяване договора за
покупко-продажба, сключен на 25.05.2015 година между „Център Стройинвест“ ООД и
С.К., обективиран в нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 327, том
II, рег. № 3172, дело № 278, а именно: поземлен имот с идентификатор №67800.8.109
по КК и КР на град Созопол, представляващ поземлен имот стар № 008109, парцел
XXII, находящ се в землището на град Созопол, обл. Бургас, местността „Буджака“,
масив 8, целия с площ 2679 кв. м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана; при съседи, съгласно скица: №№ 67800.8.88; 67800.8.937;
67800.8.110; 67800.8.112; 67800.8.190; 67800.8.225; 67800.8.868; 67800.8.867;
67800.8.917, собственост на С.С.К. и УПИ XIX-8225, находящ се в землището на
град Созопол, област Бургас, местност „Буджака“, с площ от 1650 кв. м.,
представляващ поземлен имот с идентификатор №67800.8.225 по КККР на град
Созопол, област Бургас, трайно предназначение на територията - урбанизирана;
при съседи, съгласно скица: №№ 67800.8.109; 67800.8.321; 67800.8.190; 67800.8.224;
67800.8.868 за нищожен поради накърняване на добрите нрави. Предявени са и се
поддържат при условията на евентуалност и искове по чл. 135 от ЗЗД за обявяване
за относително недействителен по отношение ищеца договора за покупко-продажба, сключен на 25.05.2015
година между „Център Стройинвест“ ООД и С.К. по нотариален акт № 327, том II,
рег. № 3172, дело № 278, представляващи поземлен имот с с идентификатор №67800.8.109
по КК и КР на град Созопол, представляващ поземлен имот стар № 008109, парцел
XXII, находящ се в землището на град Созопол, обл. Бургас, местността „Буджака“,
масив 8, целия с площ 2679 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана;
при съседи, съгласно скица: №№ 67800.8.88; 67800.8.937; 67800.8.110;
67800.8.112; 67800.8.190; 67800.8.225; 67800.8.868; 67800.8.867; 67800.8.917 и УПИ
XIX-8225, находящ се в землището на град Созопол, област Бургас, местност
„Буджака“, с площ от 1650 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор
67800.8.225 по КККР на град Созопол, област Бургас, трайно предназначение на
територията - урбанизирана; при съседи, съгласно скица: №№ 67800.8.109;
67800.8.321; 67800.8.190; 67800.8.224; 67800.8.868.
В исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, ищецът твърди, че бил кредитор на „Център стройинвест“
ООД на основание прекратено членствено правоотношение, с отправено предизвестие
по чл. 125, ал. 2 от Търговския закон. Предизвестието за напускане било редовно
връчено на дружеството на 27.02.2015 година чрез управителя Теодор Стоев. Същото
имало за последица автоматично прекратяване на членственото му правоотношение,
което настъпвало в момента на изтичането на срока му, което в случая станало на
27.05.2015 година. Напускането на съдружника имало за последица правото да
получи паричната равностойност на дружествения си дял въз основа на счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването по чл. 125,
ал. 3 от Търговския закон.
До настоящия момент не било свикано общо събрание на
съдружниците за уреждане на въпроса относно дяловете на напусналия съдружник и
капитала на дружеството, в това число не бил изготвен и баланс към края на
месец май 2015 година. Въпреки многократните покани, отправени от ищеца за
изплащане на паричната равностойност на дружествените му дялове, не били
предприети никакви действия в тази насока, с оглед на което съдружникът
предявил и иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ пред Окръжен съд Бургас. Безспорно ищецът
се явявал кредитор на дружеството за дължимия при напускането му дружествен дял.
Дружеството притежавало като актив само два недвижими
имота, представляващи поземлен имот № 008109, находящ се в землището на град
Созопол, област Бургас, местността „Буджака“, масив 8, ЕКАТТЕ 67800, целия с
площ 2772 кв. м., а съгласно одобрените със заповед РД-18-60/04.10.2007 година
на изпълнителен директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на
град Созопол, поземлен имот с идентификатор 67800.8.109. В нотариалният акт било
посочено, че за имота била извършена и приключила процедура за промяна на
предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди с влязла в сила
заповед № Р-82/30.01.2008 година на Кмета на Община Созопол и съгласно решение
№ 6/26.06.2008 година на МЗГ - ОД “Земеделие и гори” - град Бургас и били
утвърдени площадки и трасета за проектиране, въз основа на одобрен
инвестиционен проект и УПИ ХІХ-8225, находящ се в землището на град Созопол,
област Бургас, местността „Буджака“, с площ от 1585 кв. м., представляващ поземлен
имот с идентификатор №67800.8.225 по КККР на град Созопол, област Бургас. Те
били закупени през 2007 година, като в тях били правени подобрения и инвестиции
с цел застрояване.
На 25.05.2015 година, в срока на предизвестието за
напускане на дружеството, управителят Теодор Стоев чрез пълномощник продал на
първия ответник-физическото лице същите общо за сумата от 130000 лева, при
условие, че те били придобити за сума в размер на 765000 лева и то като
земеделски имоти. В процесния нотариален акт отделната цена за всеки от имотите
не била конкретизирана.
Ищецът твърди, че била налице нееквивалентност на
престациите по договора за покупко-продажба, поради което и същият се явява
нищожен поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл.
3-то от ЗЗД. С извършената продажба на значително занижена цена
дружеството-длъжник намалявало значително активите си и се декапитализирало,
което щяло да доведе до определяне на по-ниска стойност на всеки от
дружествените дялове на напусналия съдружник. Същевременно, реализираната
сделка заплашвала удовлетворението на кредитора, тъй като дружеството не
разполагало с други активи и не осъществявало дейност, видно от ГФО за 2016 година
и декларация за неактивност през финансовата година, представени в търговския
регистър.
Договорът за покупко-продажба бил сключен на 25.05.2015 година,
т. е. само два дни преди изтичане на срока на предизвестието за прекратяване на
членствените правоотношения между дружеството и ищеца и в рамките на месеца,
към края на който следвало да се направи междинен баланс. Към датата на сделката
ищецът все още е бил съдружник в „Център стройинвест“ ООД, поради което имал
право да участва в общо събрание и гласува решението за извършване или не на
сделката, но такова не се състояло. Счита, че не била налице икономическа
обосновка за продажба на двата имота на значително занижена цена, тъй като
дружеството не било финансово нестабилно и преди напускането на ищеца не било
предмет на разискване идеята за прекратяване дейността му и продажба на
активите му.
Налице била значителна нееквивалентност на престациите по
процесния договор, тъй като имотите били закупени от дружеството през 2007 година
за 340000 евро - за лозе и 100000 лева за УПИ. Недвижимите имоти били заведени
като активи на дружеството по балансовата им стойност. Допълнително следвало да
се отчете и това, че била завършена процедурата по промяна предназначението на
първия имот - лозе и имало одобрен инвестиционен проект, с оглед целите на
дружеството да извърши застрояване на комплекс. При справка в агенции за
недвижими имоти към настоящия момент цената на подобни имоти била към 170000
евро до 250000 евро всеки, а към 2015 година едва ли пазарните нива били в пъти
по-различни. Съгласно трайно установената съдебна практика, наличието на
значителна нееквивалентност на престациите се приемало за накърняване на
добрите нрави и било основание за прогласяване на нищожността на посочената
сделка от 25.05.2015 година.
Сделката и свободата на договаряне между страните по
договора следвало да се разглеждат и преценяват и съобразно отправеното от ищеца
до дружеството-длъжник заявление за прекратяване на членственото му
правоотношение и за определяне и изплащане на дружествения му дял. „Център
стройинвест“ ООД не разполагало с друго имущество или ако имало такова, то било
недостатъчно за удовлетворяване вземанията на кредитора ищец.
Покупко-продажбата на 25.05.2015 година ощетявала ищеца, тъй
като по този начин от патримониума на дружеството били прехвърлени имоти, чиято
себестойност като ДМА следвало да се вземат предвид при определяне на паричната
равностойност на дружествения му дял и съответно неговото изплащане въз основа
на счетоводен баланс на дружеството към края на месец май 2015 година.
Същевременно, бездействието на дружеството по отношение ревизиране на сделката
и действията на управителя застрашавали правата на кредитора - ищец.
Управителят Теодор Стоев, който бил и съдружник не е изпълнявал регулярно
задълженията си по свикване на общо събрание на дружеството. Същият целенасочено
не бил уведомил съдружниците за декапитализацията на дружеството към май 2015 година.
Сделката била извършена с цел намаляване активите на дружеството към месец май
2015 година, за да бъдело затруднено изплащането на дружествения дял на ищеца.
От обявения в търговския регистър ГФО за 2015 година било видно, че през същата
тази година дружеството нямало активи - земи и сгради, освен касова наличност;
общият размер на задълженията му бил 54000 лева, текущата загуба над 850000
лева, което вероятно се дължало на отписването на ДМА - процесните два имота, които
били продадени на загуба под балансовата им стойност.
При условията на евентуалност е предявен и се поддържа от
ищеца и иск за прогласяване недействителността спрямо него на процесната
сделка.
Изложените във връзка с този иск факти са следните, а
именно:
Ищецът имал качеството на кредитор по отношение на
продавача по сделката „Център Стройинвест“ ЕООД за вземане за равностойността
на дружествения си дял против ответника, което вземане не било удовлетворено.
Законът допускал вземането да възникне след извършване на
атакуваната сделка, ако действието или сделката имали за цел да увредят
интересите на кредитора по аргумент от чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Вземането на ищеца
било възникнало към датата на прекратяване на членственото му правоотношение -
27.05.2015 година. Увреждащото действие, а именно покупко-продажбата със С.С.К.
било извършено само два дни преди това. Същото попадало в приложното поле на
родовото понятие „действие”, тъй като представлявало двустранна правна сделка.
Извършената продажба имала за цел да увреди
кредитора-ищец, тъй като водела до намаление на имуществото на длъжника и
стойността на активите му, предвид неизпълненото му задължение за определяне и
заплащане равностойността на дружествен му дял. Тези действия водели до
намаляване на условно „чистия“ актив на длъжника. С извършената продажба на
загуба изкуствено бил увеличен пасива, като същевременно поради ниската
продажна цена дружеството било декапитализирано и не били изчистени
задълженията му. Като цяло сделката целяла увреждане на кредитора, защото чрез
намаляване имуществото на дружеството с отписване от баланса на ДМА срещу ниска
продажна цена се формирала различна стойност на активите на дружеството, от
която следвало да се приспаднат задълженията му до получаване на „чист“ актив,
стойността на който се разделяла на броя на дяловете, формиращи капитала на
дружество. Това рефлектирало върху определяне размера на вземането на кредитора
и възможността му да се удовлетвори в посока значително занижаване, защото
паричната равностойност на дела на напусналия съдружник от имуществото на
дружеството се определяла към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването.
Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служело
за общо обезпечение на кредиторите, които имали право да се удовлетворят
еднакво, освен ако няма законни основания за предпочитане. След като цялото
имущество на длъжника обезпечавало вземането на кредитора, то намаляването на
това имущество безспорно водело до увреждане правата на кредитора.
Извършената покупко-продажба между ответниците увреждала
ищеца. Неин предмет били активи на дружеството, които щели да бъдат включени в
баланса като ДМА към 31.05.2015 година по тяхната балансова стойност. Същото
отчуждило недвижимите имоти, знаейки, че така ще увреди ищеца. Това станало
след получаването на 27.02.2015 година на нотариалната покана, в която били
формирани претенциите на напускащия съдружник, като по този начин било осуетено
определянето на истинската парична равностойност на дяловете на ищеца, както и направено
невъзможно удовлетворяването му от имуществото на дружеството.
Длъжникът знаел, че сключва сделка, с цел увреждане на
кредитора, още повече, че по никакъв начин до настоящия момент дружеството не
било свръхзадължено, респективно липсвал друг финансов фактор, налагащ продажба
на загуба. Управителят на дружеството знаел за претенциите на ищеца още на
27.02.2015 година, но извършил продажбата при значително занижена цена от
130000 лева, която била неколкократно по-ниска както от пазарната стойност на
имотите, така и от балансовата им , с цел да намали активите на дружеството.
Налице била пряка причинна връзка между действията на
управителя на дружеството и увреждането на кредитора, което водело до извода за
знание за увреждане. Безспорно било, че управителят на дружеството и неговия
пълномощник знаели за претенциите на ищеца за заплащане на дружествен дял преди
продажбата на имотите, както и че продават без решение на общото събрание на
значително занижена цена.
Ищецът счита, че приобретателят С.С.К. също била
недобросъвестна и можело да се предположи знанието и за това, че участва в
увреждаща сделка. За това свидетелствал факта, че тя не осъществявала
фактическа власт върху процесния имот, за което можело да съди по наличието все
още на старите заграждения, поставени от продавача при стартиране на
строителството, с дадени контакти на дружеството; това, че имотът бил
безстопанствен, обрасъл, т. е. лицето било незаинтересовано от този имот. Върху
единия от тях имало вещни тежести - договорна ипотека от 25.04.2007 година в
полза „Алтест груп“ ЕООД, както и наложена възбрана от 28.03.2013 година от ЧСИ
Ивелина Божилова с район на действие Окръжен съд-Бургас, като при закупуването
не били посочени сумите на задълженията към обезпечените кредитори в
нотариалния акт, с цел защита при евентуално отстраняване от имота на купувача.
Ответната по делото страна - физическо лице, на която
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в указания и
от закона и съда срок по чл. 367 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който е
изразила становище по така предявените против нея искове, представила е писмени
доказателства и е направила доказателствени искания.
На първо място е изразено становище за недопустимост на
предприетото от ищеца съединяване на предявените от него искове предвид разпоредбата
на чл. 210 от ГПК. Сочи се в тази връзка, че по двата иска няма идентичност на
страната на ищеца и на ответника, а производствата са различни.
По допустимостта и основателността на исковете:
Първият предявен иск счита недопустим и неоснователен по
следните съображения:
Всички съображения и факти, които се излагали в исковата
молба относно отношенията между ищеца и дружеството-продавач обосновавали
единствено и само качеството на ищеца като кредитор на дружеството и правото му
да упражни имуществени права на дружеството. Не се посочвал правния интерес на
продавача по сделката от предявяването на иска за прогласяване сделката за
нищожна, което било абсолютна процесуална предпоставка. По смисъла на разпоредбата
на чл. 134, ал. 1 от ЗЗД кредиторът можел да упражни едно имуществено право на
длъжника, когато неговото бездействие заплашвало удовлетворяване на кредитора.
Не било ясно какво имуществено право се твърди, че има по отношение на
ответницата дружеството-продавач по договора за покупко-продажба, което същата
да не била удовлетворила. Задължението на продавача по договора за покупко-продажба
на недвижим имот било да прехвърли в собственост имота, а на купувача -
съответно да заплати договорената цена. Ответницата заплатила изцяло цената по
банков път в деня на сделката, както и значителна сума за разноски по нея.
Друго имуществено право по отношение на нея дружеството нямало. Всички изложени
обстоятелства от ищеца за възникнали негови вземания по отношение на
дружеството поради прекратяване участието му в него и евентуално накърняване на
интересите му няма как да били известни на ответницата към момента на
извършване на покупката, а и след това, а и те не правели сделката нищожна
поради накърняване на добрите нрави.
Не била налице значителна нееквивалентност на престациите
в процесния договор. Това, че имотите се водели по балансова стойност в
дружеството за сума от около около 765000 лева било нереално, а и самата
ответница нямало как да знае същата като стойност. Първият имот, придобит от
дружеството на 26.02.2007 година като УПИ ХІХ-8225 с площ от 1585 кв. м., бил
закупен за цена от 100000 лева, а вторият - два месеца по-късно като земеделска
земя - лозе за 340956 евро. Очевидно дружеството-купувач имало определени съображения,
за да постигне съгласие с продавачите за закупуване на имотите на тези цени. Освен
това, през 2007 година интересът към имоти в град Созопол е бил по-голям и
цените по-високи в сравнение с 2015 година, а и с тези към настоящия момент. В
един дълъг период, до приемането на ОУП за общината през 2016 година, промяна в
предназначението на земите, както и застрояването им се случвало много трудно,
а в момента презастрояването и множество свободни апартаменти на пазара в
Созопол, както и оттеглянето на руските клиенти довело до липса на интерес към
закупуване на парцели за застрояване. Сочи също така, че големият имот нямал
достъп до улица, поради което било необходимо да бъде направен нов ПУП-ПРЗ, обединяващ
имотите с цел инвестиция и възможно застрояването им. Цената от 340000 евро за
единия имот, посочена в нотариалния акт, ответницата счита за нереално висока.
Платената от нея цена действително била изгодна, което я
мотивирало да ги закупи с цел дългосрочна инвестиция. Тъй като притежавала имот
в Созопол, местност „Буджака“, а и постоянно пътувала във връзка с работата си
в Созопол, била наясно с пазара на недвижими имоти. Минавайки покрай процесните
имоти, видяла в тях табела и установила, че се продават на изгодна цена.
Обадила се на посочения телефон и се договорили за цената. За единия имот имало
издадено строително разрешение от 2008 година, валидността на което било
изтекло поради неосъществяването на каквото и да е строителство в имота. Имало
изкопана голяма дупка, която при осъществяване на инвестиционни намерения за
имотите трябвало да се зарови. Необходимо било и изработването на нов ПУП-ПРЗ,
обхващащ двата поземлени имота, с цел предвиждането на комуникации - път,
водоснабдяване, електричество и други. Имотите не били водоснабдени, до единия
нямало предвидена улица, както ток и канал, поради не можело да се приеме, че
придобиването им от страна на ответницата било на значително занижена цена.
По отношение на втория иск с правно основание чл. 135 ЗЗД
също е изложено становище. Твърди се, че вътрешните отношения в дружеството и
това, че ищецът бил кредитор или предстояло да стане такъв към момента на
извършване на нотариалния акт за покупко-продажба нямало как да било известно
на ответницата.
Относно наведените твърдения за това, че с продажбата на
имотите се увреждало дружеството, ответницата счита, че сумите, които се сочат
в исковата молба за себестойност на имотите били нереални и завишени. Към 2015
година те били изоставени, обрасли и в
тях нямало никакво строителство, освен един изкоп в по-малкия имот, като
разрешението за строеж е било с изтекъл срок, поради което практически такова
нямало. Самите проекти били неизползваеми и процедурата по проектиране следвало
да започне отначало с проект за ПУП-ПРЗ с оглед обособяване на един имот с
предвидени комуникации и за двата, защото до по-големия нямало достъп от улица.
Отделно и самото проектиране за ответницата било недобро.
Оспорено е и твърдението, че ответницата се била
дезинтересирала за имотите и не упражнявала фактическа власт върху тях.
Фактическа власт в смисъла, в който се сочело, че трябва да се упражнява според
ищеца, не се упражнявала и от дружеството, защото имотът бил обрасъл и
занемарен още, когато го закупила. Там не били извършвани никакви действия поне
от 2010 година, защото ответницата минавала многократно покрай него и той бил в
това състояние откакто го помнела. Действително, върху единия имот имало
вписана договорна ипотека, което било отбелязано и в нотариалния акт. Преди сделката
ответницата се информирала за тежести върху имотите и била запозната с
договорната ипотека, за която й били представени документи. От тях било видно,
че дългът бил върнат от дружеството-продавач. Нямала притеснения за възбраната,
тъй като в представената и за сделката данъчна оценка било отбелязано, че продавачът
няма задължения за местни данъци за имотите към Община Созопол. Към деня на
сделката задължението към Община Созопол било очевидно заплатено, тъй като в
противен случай сделката нито щяла да бъде изповядана, нито щяла да бъде вписана
в Служба по вписванията - град Бургас. Това правело доводите на ищеца, че изхождайки
от вписаната договорна ипотека и възбрана нямало как ответницата да не била
знаела за увреждането нелогични и несъстоятелни.
Ответникът - търговско дружество също е депозирал писмен
отговор, в който на първо място също се поддържа довод за недопустимост на
съединяването на исковете по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД съгласно нормата на чл.
210 от ГПК.
Счита предявеният иск по чл. 134 от ЗЗД във връзка с чл.
26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД недопустим поради факта, че не може процесуалният
субституент да предявява права, чието упражняване било обусловено от чисто
лична преценка на длъжника, както и че при него било необходимо всички
необходими задължителни другари да дадат съгласие - обстоятелства, липсващи в
казуса.
Абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск по
чл. 134 от ЗЗД било наличието на правен интерес за продавача /дружеството/,
което в случая липсвало и не се обосновавало с исковата молба. Съгласно нормата
на чл. 134, ал. 1 ЗЗД, кредиторът можел да упражни едно имуществено право на
длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворяване на кредитора. В
случая не било налице бездействие от страна на дружеството, а действия,
обусловени от реалното състояние на дружеството и развитието му през годините.
Изразено е становище и по основателността на исковете.
Ответникът не оспорва факта, че ищецът подал предизвестие
за напускане на дружеството. Оспорва, обаче твърдението за отправени „многократни
покани“ от негова страна за изплащане на паричната равностойност на дела му,
както и за липсата на баланс към 31.05.2015 година. От датата на изпращането на
предизвестие до датата на завеждане на исковата молба Д.К. бил неоткриваем.
Не се оспорва и факта, че дружеството притежавало два
недвижими имота, които по балансова стойност били заведени за сумата от 769000
лева. Твърди, обаче, че декапитализирането на дружеството започнало от 2010 година
и по времето, когато управител бил Д.К., като продължило с натрупване до
датата, на която той бил сменен като такъв. За периода от неговото създаване на
17.11.2006 година до месец май 2015 година същото нямало един лев приход, като
завършвало винаги на загуба. Анализа на паричните потоци, приходите и разходите
за този период сочел, че само се трупали нецелесъобразни разходи и се нанасяли
вреди за него и неговите съдружници. За същия то не било осъществявало в нито
една от годините каквато и да е дейност, от която да се реализират приходи и
постъпят парични средства.
В същото време, финансирането на всички разходи през
целия този период от време били на първо място от основния му капитал, който от
5000 лева през 2006 година бил увеличен през 2007 година на 1001000 лева. Това
били средства, предоставени в заем на ищеца от кипърската компания „Езериум
Холдингс Лимитед“, с оглед осигуряване на възможност на същия да получи
разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Впоследствие те били внесени
отново ефективно от съдружниците Теодор Стоев и „Амстел трейдинг“; съдружникът К.
не бил правил вноска на пари в дружеството от свое име ефективно. На следващо
място това финансиране ставало от получени заеми, предоставяни основно от
предприятията на двамата съдружника Теодор Стоев - заем от „Алтест Груп“ ЕООД, от
„Алтест Ай джи Ти“ ЕООД и от фирма на Виталий Батурский - Lelonkur Solution
INC.
До 2103 година били извършени разходи за финансиране
издръжката на управителя Д.К., за компютърни конфигурации, за телефон, интернет, лични осигуровки,
обзавеждане и оборудване и други консумативи и материали; общи разходи за
финансиране издръжката на дружеството - такси на банката, комисионни, външни
услуги и т. н., за покупка на земи и такива непосредствено свързани с имотите,
в т. ч. за проекти, преотреждане, промяна статута и други, данък сгради и такса
смет.
От баланса на дружеството към 31.12.2013 година било
безспорно, че натрупаната загуба през годините до смяната на управителя Д.К.,
както и натрупаните отново до смяната му разходи за проекти и други във връзка
със земите не носили, не носят и не се очертавало да носят някаква икономическа
изгода на дружеството. Същите били неефективни и представлявали загуба, тъй
като от края на 2009 година не се извършвала никаква дейност по осъществяване
на някаква инвестиционна програма, която да водела до положителен ефект за
дружеството. Нещо повече, данъчните тежести от наличието на недвижими имоти,
които години наред не носели приходи, а само разходи и щети за дружеството били
един сигурен бъдещ разход, свързан с парични потоци, които нямало от къде да се
осигурят.
От създаването на дружеството до 2010 година била
изразходена цялата сума на капитала, като към 31.12.2013 година останали
неплатени задължения към трети лица. Дружеството не разполагало с парични
средства и източници за финансиране, като задълженията се обслужвали и
продължавали да се обслужват единствено от съдружника Стоев. Срещу това имало
придобити 2 имота, единият от които по документи на цена, която била
неадекватна дори спрямо закупуването на другия имот през същата година.
Допълнителни фактори, които оказвали влияние и изисквали
решение относно имущественото състояние на дружеството, удовлетворяване на
неговите кредитори и предотвратяване на следващи разходи и вреди за него и
съдружниците му били невъзможност и липса на време и мотив на съдружниците да
продължат да стопанисват имотите; насищането на пазара с имоти от посочения
вид, липсата на интерес поради изчерпване на всякакви резерви за инвестиции в
областта на строителство, управление и сделки с недвижими имоти и други.
Затова по-целесъобразно и ефективно за дружеството било
имотите да се продадат. Към 2013 година всички разходи, свързани с имотите щели
да достигнат и надвишат цената на тяхното придобиване. До датата на продажбата им
извършените разходи само във връзка със стопанисването им били в размер на
около 347000 лева при цена на придобиване от 769000 лева. Налагал се извода, че
било целесъобразно да се организира продажбата им, която била в интерес на
дружеството и водела както до прекратяване на всякакви разходи за стопанисването
им, така и до възможност да се удовлетворят кредиторите му без негативни
морални и материални последици.
Освен това, съдружниците Стоев и „Амстел трейдинг“
отделно били инвестирали достатъчно лични средства, помагайки на управителя К.
до 2013 година за всичко, което поискал с цел да започне и приключи изгодно за
дружеството процеса на строителство и продажба на имоти, но въпреки това
дружеството не се е развивало. Именно поради това дружеството не желаело да
ревизира сделката, с която на практика станало възможно покриването на
задълженията му и преустановяване на постоянни и неефективни разходи.
Предявения иск по чл. 134 от ЗЗД бил недопустим поради
липса на правен интерес. Дали ищецът бил кредитор или не на дружеството, това не
обосновавало правото му да упражни негови имуществени права. По смисъла на
разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ЗЗД кредиторът можел да упражни едно имуществено
право на длъжника, когато неговото бездействие заплашвало удовлетворяване на
кредитора. В случая не ставало дума за бездействие, а за действие, основано на реалното
състояние на дружеството, пълната липса на мотивация у всички съдружници за
продължаване на дейността му, липсата на активност у тях /с изключение на
съдружника Стоев/ да внасят ефективни средства в него за обслужване на
задълженията, за разходи и за евентуална нова инвестиционна дейност.
Не била налице и значителна нееквивалентност на
престациите в процесния договор. Единият имот бил придобит за цена от 100000 лева.
Два месеца по-късно другият имот, представляващ земеделска земя - лозе бил
закупен за 340956 евро, което било нереална цена. До смяната на К. като
управител той вземал решения за всичко, а останалите двама съдружници само
финансирали дейността. За урегулирания имот било издадено разрешение за строеж
№ 6 от 11.01.2008 година, въз основа на което следвало да започне
строителството. На 12.02.2008 година бил издаден констативен акт № 33 на РДНСК
- Бургас, с който строежът бил обявен за незаконен по смисъла на чл. 225, ал.
2, т. 1 от ЗУТ, потвърдено и с констативен акт № 34/14.02.2008 година на
РДНСК-Бургас, с който строителството било спряно. Оказало се, че проектът не бил
изготвен за целите на дружеството, а бил закупен като готов такъв от
управителя, което преустановило още в зародиш дейността на дружеството, а
началото на строителството се изразило в една дупка.
Към месец януари 2008 година статута на лозето бил сменен,
поради което според твърдения на управителя К. започнало проектиране с цел
двата имота да бъдат застроявани едновременно. Похарчени били дружествени пари
за промяна на предназначението на имота, съответно и за проектиране, което
никога не станало факт. Както и никога не станало факт одобряването на проектите
и снабдяване с разрешение за строеж и за лозето, а според действащото
законодателство, имотите, на които бил променен статута и в които не бил
осъществено строителство в рамките на от 3 до 5 години се превръщали отново в
земеделски.
Издаденото разрешение за строеж на имот УПИ ХІХ-8225
отдавна било изтекло предвид неупражняването му в 5 годишен срок. Отделно от
това поради нереализиране на строителството и в двата имота, следвало отново да
се подновява и статута им на урегулирани такива, за което били нужни средства,
с каквито дружеството не разполагало. Поземлен имот №008109 /лозето/ нямал
достъп до улица, поради което за реализацията им следвало да се изготви нов
ПУП-ПРЗ с цел обединяването им, за да е възможно застрояването им, съответно да
се предвидят и изпълнят комуникации.
По иска с правно основание чл. 135 ЗЗД е изразено
становище за неговата неоснователност.
Оспорено е твърдението, че за имотите имало одобрен
инвестиционен проект. Такъв не съществувал от 2009 година, когато станала ясна
невъзможността да се реализират намеренията на съдружниците.
Изтъква се, че вписаната ипотека върху имота било отразена
и в нотариалния акт за покупко-продажба от 2015 година. Дали била заличена или
не бил факт без значение в спора, тъй като към датата на сделката на купувача
били представени доказателства за изплащане на задължението по ипотеката, а заличаването
на и настъпвало по силата на самия закон.
Оспорено е и твърдението, че имотите били продадени под
пазарната им стойност. Освен това, те били в посоченото от ищеца състояние от
2009 година, като от 2010 година били трайно обрасли, запуснати и изглеждащи
безстопанствени.
След смяната на управителя К. се извършвал за първи път
анализ на състоянието на дружеството, в резултат на който се установило, че по-нататъшното
му продължаване не само не било нерентабилно, но и икономически необосновано.
Всички съдружници били наясно, че трябва да се изплатят задълженията, както и
да се внесат средства за обслужване на бъдещите такива. Съдружникът К. не искал
да дава и не разполагал с такива. Другите двама съдружници имали в своите
дружества финансови ангажименти и не били склонни повече да предоставят заеми,
поради което и била обсъдена продажбата на земите. Решението за продажба не било
еднолично. На купувача били представени всички необходими документи, от които било
видно, че дружеството е пълноправен собственик на имотите и за същите няма
данъчни задължения. След продажбата дружеството и управителят му нямали никаква
идея какво става с имотите, още по-малко с купувача им. Самото договаряне станало
много бързо, след което била изповядана и сделката, съответно дружеството
получило продажната цена изцяло по банков път, като за купувача то било
единствено и само продавач и нямало представа кои са му съдружниците.
При съобразяване на всичко така казано на първо място
следва да се посочи, че направеното от ответниците възражение, свързано със
съвместното разглеждане на двата предявени иска е основателно. Това произтича
на първо място от различните страни по тях и по-специално по иска по чл. 134 от ЗЗД освен първоначалния ищец, който се явява процесуален субституент като
съищец следва да бъде конституирано и дружеството, чието право се упражнява
чрез предявяването на иска, а ответник следва да бъде лицето, с което същото е договаряло
по сочената за нищожна сделка. По иска по чл. 135 от ЗЗД търговското дружество
следва да бъде конституирано като ответник наред с другата страна по
атакуваната сделка. Това налага с настоящия съдебен акт да бъде постановено
разделянето на производството по двата иска, като под номера на настоящото дело
следва да продължи разглеждането на иска по чл. 134 от ЗЗД, а по втория иск,
този с правно основание чл. 135 от ЗЗД след като бъдат изготвени служебно
преписи от книжата по делото, следва да бъде образувано ново дело, което да
бъде докладвано на Председателя на съда за определяне на съдия-докладчик. Следва,
както бе посочено по-горе, дружеството да бъде конституирано по почин на съда
като съищец и съответно заличено като ответник.
По иска по чл. 134 от ЗЗД и направените от ответната страна възражения за
неговата недопустимост, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
несъществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това. Искът за
прогласяване нищожност на договор на основание чл.
26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД като накърняващ добрите нрави е
установителен. За предявяването на установителен иск за нищожност на договор,
обаче наличието на правен интерес е положителна поцесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно както при подаването
на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. Установителният
иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него, а
правен интерес могат да имат не само субектите на спорното правоотношение, но и
трети лица, чужди на правоотношението, чиито права се засягат от съществуването
или несъществуването на спорното право, т. е. от установителен иск могат да се
ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на иска, без
да имат при това качеството на процесуални субституенти. Правният интерес,
обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от съда с
оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора. Твърденията по искова
молба, изложени по-горе сочат на правен интерес за ищеца от провеждането на
производство по установителния иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, но от него лично, а не като процесуален
субституент на дружеството. Това е така, тъй като всички фактически
обстоятелства, на които той е основал претенцията сочат на това, че той самият
има собствено основание да претендира прогласяването на сключения от посочените
от него като ответници договор за нищожен; същевременно, обаче той е предявил
иска като процесуален субституент на търговското дружество. Това безспорно обуславя
липса на правен интерес от завеждане на иска в това му качество, което от своя
страна води до неговата недопустимост и налага прекратяване на делото. Тук е
необходимо да се отбележи, че именно поради това съдът изрично е указал на
ищеца да уточни в какво качество поддържа иска по чл. 134 от ЗЗД, като с
нарочна писмена молба той е заявил, че прави това като процесуален субституент.
Предмет на иска по чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД в случая е валидността на договора, от който се
ползват страните по него, поради което ищец може да бъде всеки, който има
защитим правен интерес от установяването на нищожността на договора за
покупко-продажба. В случая ищецът в исковата молба обосновава правния си
интерес с качеството на кредитор на търговското дружество, като твърди, че със
същата се засягат негови законни права и интереси и по-специално, че ако
имуществото предмет на разпоредителната сделка не би било разпоредено, то
стойността на дружествения му дял би била друга, по-висока като стойност
величина. Очевидно е, че в случая се касае за защитим засегнат конкретен правен
интерес на ищеца. Това е така, тъй като засегнатото от твърдяната нищожност
материално право следва да е налично към момента на предявяването му, дори и да
не е изискуемо, но е недопустимо да е бъдещо, като възникването му да е
обусловено от едно бъдещо несигурно събитие. В случая се наблюдава точно това -
правото на ищеца е налично към момента на завеждане на делото, поради което той
е самостоятелно легитимиран да предяви иска за нищожност на договора в лично
качество на съдружник в дружеството - прехвърлител по договора. Това, по всички
изложени доводи не може да отнесено към качеството му на процесуален
субституент, още повече като се вземе предвид същността на косвения
сурогационен иск - функцията на правото по чл. 134 от ЗЗД е да се запази от
намаляване и да се подготви за принудително изпълнение имуществото на длъжника,
то е особен вид обезпечение, т. е. същността на правото е обезпечителна, което
именно стеснява още повече кръга на правата, които кредиторът може да
упражнява. В случая ищецът не се стреми като подобри икономическото състояние
на своя длъжник, да увеличи шансовете си за удовлетворяване, а цели да „върне“
имотите обратно в патримониума на дружеството, за да е възможно формирането към
края на месец май 2015 година на такова имущество като положителна величина, от
което той да получи дружествен дял, чиято равностойност определено би била
по-висока от такава, формирана въз основа на баланс, в който процесните имоти
като разпоредени не участват. Това е именно правото, чиято защита той търси, то
предопределя и формата на самата защита, а също и възможността за намеса в
чужда правна сфера, която без правен интерес, преценен според твърденията по
искова молба е недопустима и правно нетърпима.
Ето защо, по горните съображения и на основание чл. 130
от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
РАЗДЕЛЯ производството по предявените от Д.А.К., с адрес ***,
със съдебен адрес ***, офис 1 чрез процесуалния му пълномощник против С.С.К.,
ЕГН **********,*** и „Център стройинвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище град
Бургас адрес на управление ул.
„Александровска“ № 45, ет. 2, представлявано от Теодор Желязков Стоев искове за
прогласяване договора за покупко-продажба, сключен на 25.05.2015 година между
„Център Стройинвест“ ООД и С.К., обективиран в нотариален акт за продажба на
недвижими имоти № 327, том II, рег. № 3172, дело № 278, а именно: поземлен имот
с идентификатор №67800.8.109 по КК и КР на град Созопол, представляващ поземлен
имот стар № 008109, парцел XXII, находящ се в землището на град Созопол, обл.
Бургас, местността „Буджака“, масив 8, целия с площ 2679 кв. м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана; при съседи, съгласно скица: №№
67800.8.88; 67800.8.937; 67800.8.110; 67800.8.112; 67800.8.190; 67800.8.225;
67800.8.868; 67800.8.867; 67800.8.917, собственост на С.С.К. и УПИ XIX-8225,
находящ се в землището на град Созопол, област Бургас, местност „Буджака“, с
площ от 1650 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор №67800.8.225
по КККР на град Созопол, област Бургас, трайно предназначение на територията -
урбанизирана; при съседи, съгласно скица: №№ 67800.8.109; 67800.8.321;
67800.8.190; 67800.8.224; 67800.8.868 за нищожен поради накърняване на добрите
нрави от предявените такива при условията на евентуалност искове по чл. 135 от ЗЗД за обявяване за
относително недействителен по отношение ищеца
договора за покупко-продажба, сключен на 25.05.2015 година между „Център
Стройинвест“ ООД и С.К. по нотариален акт № 327, том II, рег. № 3172, дело №
278, представляващи поземлен имот с с идентификатор №67800.8.109 по КК и КР на
град Созопол, представляващ поземлен имот стар № 008109, парцел XXII, находящ
се в землището на град Созопол, обл. Бургас, местността „Буджака“, масив 8,
целия с площ 2679 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана;
при съседи, съгласно скица: №№ 67800.8.88; 67800.8.937; 67800.8.110;
67800.8.112; 67800.8.190; 67800.8.225; 67800.8.868; 67800.8.867; 67800.8.917 и
УПИ XIX-8225, находящ се в землището на град Созопол, област Бургас, местност
„Буджака“, с площ от 1650 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор
67800.8.225 по КККР на град Созопол, област Бургас, трайно предназначение на
територията - урбанизирана; при съседи, съгласно скица: №№ 67800.8.109;
67800.8.321; 67800.8.190; 67800.8.224; 67800.8.868.
КОНСТИТУИРА в настоящото
производство по иска по чл. 134 от ЗЗД „Център стройинвест“ ООД, ЕИК *********
със седалище и град Бургас адрес на
управление ул. „Александровска“ № 45, ет. 2, представлявано от Теодор Желязков
Стоев като съищец на страната на първоначалния такъв Д.А.К..
ЗАЛИЧАВА „Център стройинвест“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и град Бургас адрес на
управление ул. „Александровска“ № 45, ет. 2, представлявано от Теодор Желязков
Стоев по иска по чл. 134 от ЗЗД като ответник.
ПОСТАНОВЯВА производството по настоящото търговско дело
да продължи по иска на Д.А.К., с адрес ***, със съдебен адрес ***, офис 1 чрез
процесуалния му пълномощник и при участието като съищец на „Център стройинвест“
ООД, ЕИК ********* със седалище град Бургас
адрес на управление ул. „Александровска“ № 45, ет. 2, представлявано от
Теодор Желязков Стоев против С.С.К., ЕГН **********,*** за прогласяване
договора за покупко-продажба, сключен на 25.05.2015 година между „Център
Стройинвест“ ООД и С.К., обективиран в нотариален акт за продажба на недвижими
имоти № 327, том II, рег. № 3172, дело № 278, а именно: поземлен имот с
идентификатор №67800.8.109 по КК и КР на град Созопол, представляващ поземлен
имот стар № 008109, парцел XXII, находящ се в землището на град Созопол, обл.
Бургас, местността „Буджака“, масив 8, целия с площ 2679 кв. м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана; при съседи, съгласно скица: №№
67800.8.88; 67800.8.937; 67800.8.110; 67800.8.112; 67800.8.190; 67800.8.225;
67800.8.868; 67800.8.867; 67800.8.917, собственост на С.С.К. и УПИ XIX-8225,
находящ се в землището на град Созопол, област Бургас, местност „Буджака“, с
площ от 1650 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор №67800.8.225
по КККР на град Созопол, област Бургас, трайно предназначение на територията -
урбанизирана; при съседи, съгласно скица: №№ 67800.8.109; 67800.8.321;
67800.8.190; 67800.8.224; 67800.8.868 за нищожен поради накърняване на добрите
нрави.
ПОСТАНОВЯВА да се изготвят служебно преписи от исковата
молба, с която е предявен и иска по чл. 135 от ЗЗД, направените нейни
уточнения, приложенията към нея, отговорите на същата и приложенията към тях,
които да се образуват в ново дело, което да бъде докладвано на Председателя на
Бургаския окръжен съд за определяне на съдия-докладчик по него.
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело №434/2018
година по описа на Бургаския окръжен съд по иска на Д.А.К., с адрес ***, със
съдебен адрес ***, офис 1 чрез процесуалния му пълномощник и при участието като
съищец на „Център стройинвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище град Бургас адрес на управление ул. „Александровска“ №
45, ет. 2, представлявано от Теодор Желязков Стоев против С.С.К., ЕГН **********,***
за прогласяване договора за покупко-продажба, сключен на 25.05.2015 година
между „Център Стройинвест“ ООД и С.К., обективиран в нотариален акт за продажба
на недвижими имоти № 327, том II, рег. № 3172, дело № 278, а именно: поземлен
имот с идентификатор №67800.8.109 по КК и КР на град Созопол, представляващ
поземлен имот стар № 008109, парцел XXII, находящ се в землището на град
Созопол, обл. Бургас, местността „Буджака“, масив 8, целия с площ 2679 кв. м.,
трайно предназначение на територията - урбанизирана; при съседи, съгласно
скица: №№ 67800.8.88; 67800.8.937; 67800.8.110; 67800.8.112; 67800.8.190;
67800.8.225; 67800.8.868; 67800.8.867; 67800.8.917, собственост на С.С.К. и УПИ
XIX-8225, находящ се в землището на град Созопол, област Бургас, местност
„Буджака“, с площ от 1650 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор
№67800.8.225 по КККР на град Созопол, област Бургас, трайно предназначение на
територията - урбанизирана; при съседи, съгласно скица: №№ 67800.8.109;
67800.8.321; 67800.8.190; 67800.8.224; 67800.8.868 за нищожен поради
накърняване на добрите нрави.
Настоящото определение, в частта, в която е прекратено
производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
В останалата част същото е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, като за
ищеца и търговското дружество-съищец това бъде сторено на посочените от тях
съдебни адреси, а за ответника-физическо лице на посочения за него в исковата
молба адрес.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: