Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 16.09.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Лора
Димова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 15427 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 26.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 40532/ 2013 г. на Софийски
районен съд, ГО, 30 състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД е признато за установено, че
И.П.Н. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК
******/ сумата 5 918.93 лева, представляваща
стойност на доставена в топлоснабден имот в гр. София, кв.“Красно село“, ул.„******,
през периода м.01.2010 г.- м.04.2012 г. топлинна енергия, ведно със законната
лихва от 31.01.2013 г. до окончателното й изплащане, и сумата 675.04
лева- обезщетение за забава върху посочената главница, дължимо за
периода 1.06.2010 г.- 17.01.2013 г., като исковете са отхвърлени: относно
главницата- за горницата над сумата 5 918.93 лв. до предявения размер от 6 461.43
лв. и за м.12.2009 г., и относно лихвите за забава- за горницата над сумата 675.04
лв. до пълния предявен размер от 1 017.42 лв. На основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК ответникът И.Н. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата 1 560.44
лв. общо /562.92 лв. + 997.52 лв./- разноски за исковото и заповедното
производства.
Постъпила
е въззивна жалба от И.П.Н. /ответник
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени предявените срещу него
искове, и в частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната
му.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва подадената от ответника въззивна
жалба и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна,
като претендира разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по повод подадената от
ответника въззивна жалба.
Предявени
са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият
въззивен съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната
от ответника част и следва да бъде отменено.
Основателността на
предявените по делото искове е предпоставена от установяване пасивната
материално- правна легитимация на ответника да отговаря по същите. Ищецът основава претенциите си
към ответника на твърдението, че е собственик на процесния топлоснабден имот, в
която връзка представя Нотариален акт за покупко- продажба № 25/ 12.05.2000 г.
на софийски нотариус, легитимиращ И.П.Н. като купувач и собственик на същия.
Основният
спорен по делото въпрос е дали през процесния период между страните е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Действащата през периода нормативна уредба предвижда две алтернативни
основания, при които такова договорно отношение възниква- писмен договор по
чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване
върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153,
ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна
енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако
имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се
явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба
на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща
в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.
Тези
хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до
определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се
по правило основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна
автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна
енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна
енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв
договор, сключен относно доставката на
топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така
възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице,
притежаващо вещни права върху имота.
В
случая от страна на ответника е заявено оспорване на исковете, включая
качеството му на потребител на топлинна енергия в процесния имот /писмен
отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, поради което и
Л.2 на Реш. по гр.д.№
15427/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
съобразно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца
е било да докаже обосноваващите спорното право факти и обстоятелства.
Установява се въз основа на събраните в процеса писмени доказателства, че
ответникът е собственик на процесния имот, придобил го в качеството на купувач
по договор за покупко- продажба, сключен с цитирания по- горе нотариален акт от
2000 г. След придобиването на това вещно право, обаче, от страна на Г.И.Н./трето
за настоящия спор лице/, за която ответникът е направил твърдения в отговора по
чл.131 ГПК, че е негова съпруга, с която живеят разделно, е подадена молба-
декларация с дата 9.10.2000 г. /л.16 от делото на СРС/ за откриването на
клиентска партида за абонат на топлинна енергия, приета от топлопреносното
предприятие. Това писмено доказателство е представено по делото от страна на
ищеца още с исковата молба, като няма данни възникналото въз основа на
отправеното от посоченото трето лице и прието от топлопреносното предприятие
изявление договорно правоотношение да е било прекратено преди или през
процесния период. Същевременно в подкрепа на твърдението, че молбата-
декларация от 2000 г. е подадена от неговата съпруга, е представено от
ответника удостоверение за семейно положение, издадено през м.02.2014 г. от СО-
Район „Средец“, в което е посочено, че Г.И.Н.е негова съпруга.
При така установената
фактическа и правна обстановка се налага приемането на извод, че индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия с ищеца- топлопреносно предприятие е
сключен от третото за настоящия спор лице Г.И.Николова, поради което и последната-
като страна по това договорно правоотношение е материално- правно легитимирана
да отговаря за възникналите във връзка с потреблението на топлинна енергия в
имота задължения. Същата има качеството потребител на топлинна енергия за
битови нужди в процесния имот по смисъла на чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ, предпоставящо
ангажиране на договорната й отговорност за заплащане стойността на доставената
в него през исковия период топлинна енергия. Макар и собственик на имота,
ответникът И.Н. не е страна по възникналото с „Т.С.“ ЕАД договорно
правоотношение, тъй като нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ е приложима само в случай,
че относно доставката на топлинна енергия до имота няма сключен индивидуален
писмен договор с друго лице- потребител на топлинна енергия.
В този смисъл е и
даденото с
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/ 2017 г. на ВКС,
ОСГК, тълкувателно разрешение, според което в случай, че е проведено доказване
на постигнато между топло-преносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласие за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. В хипотезата на сключен между такова трето лице-
ползвател и топло-преносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за имота при публично известните общи условия на последното
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди /"битов клиент" по смисъла на т.2а § 1 ДР ЗЕ/ и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия, подлежащ на доказване по
общия ред на ГПК, дължи цената й на топлопреносното предприятие.
При
тези съображения предявените срещу И.Н., за който не се установява да има
качеството потребител на доставената в процесния имот топлинна енергия, установителни
искове по чл.422 ГПК като неоснователни и недоказани следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид
горното, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото
на спора постановеното от СРС решение следва да бъде отменено като неправилно в
обжалваната част и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на
предявените срещу ответника Н. искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД. На отмяна подлежи решението и в частта относно присъдените на
ищеца разноски по чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
При този изход на въззивното производство
право на разноски- съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК, има въззивникът, но
искане за присъждането на разноски от същия не е заявено, поради което и такива
с настоящото решение не следва да му бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
26.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 40532/ 2013 г. на Софийски районен съд,
ГО, 30 състав, в обжалваната част, в
която по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че И.П.Н. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ******/ сумата 5 918.93 лева, представляваща
стойност на доставена в топлоснабден имот в гр. София, кв. „Красно село“, ул.„******,
аб.№ 360775, през периода м.01.2010 г.- м.04.2012 г. топлинна енергия, ведно
със законната лихва от 31.01.2013 г. до окончателното й изплащане, и сумата 675.04 лева- обезщетение за
забава върху посочената главница, дължимо за периода 01.06.2010 г.- 17.01.2013
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№
2191/ 2013 г. на СРС, ІІІ ГО, 88 състав, и
в частта относно присъдените на „Т.С.“ ЕАД разноски по чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК
в размер на 1 560.44 лв. общо /562.92 лв. + 997.52 лв./, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С."
ЕАД- *** /ЕИК ******/ срещу И.П.Н. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че И. П.
Л.3 на Реш. по гр.д.№
15427/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Н. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ******/ сумата 5 918.93 лева, представляваща стойност на доставена
в топлоснабден имот в гр. София, кв. „Красно село“, ул.„******, аб.№ 360775,
през периода м.01.2010 г.- м.04.2012 г. топлинна енергия, ведно със законната
лихва от 31.01.2013 г. до окончателното й изплащане, и сумата 675.04 лева- обезщетение за
забава върху главницата, дължимо за периода 1.06.2010 г.- 17.01.2013 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 2191/ 2013
г. на СРС, ІІІ ГО, 88 състав, като неоснователни.
Решението
по гр.д.№ 40532/ 2013 г. на СРС, ГО, 30 състав, е влязло в сила като
необжалвано в останалата /отхвърлителна/ част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД- ***, като трето лице- помагач на „Т.С." ЕАД- *** в производството по
делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.