№ 987
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501012 по описа за 2022 година
Производство по чл.413, ал. ГПК.
Производство е образувано по частна жалба от „А1 България“ ЕАД –София,
представлявано от ГИД А.В.Д. и ИД М.М., чрез адв.Л.Р., със съдебен адрес:
........................................................................ против Разпореждане от
09.03.2022г. по ч.гр.д.№ 3310/ 2022г. по описа на РС-Пловдив, в частта, в
която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против „Глобал серт“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „6-ти септември“ № 145,
ет.2, за сумата от 13 150,40 лева начислена неустойка при предсрочно
прекратяване на Договор за използване на електронни съобщителни услуги ІD
М 6629822, партида *********, ID от 01.12.2020 г., и сумата 495,12 лв -
обезщетение за забава за периода 23.10.2021г. до 07.03.2022г., както и
относно сумата от 2 лева, претендирано обезщетение за обработка на
просрочени задължения.
В частната жалба се правят доводи за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане по подробно изложени съображения, като се иска отмяна на
разпореждането в обжалваната му част, вкл. за разликата за сумата над 221,30
лв до 1098,74 лв- претендирани разноски, като се иска постановяване на
съдебен акт, с който да бъде уважено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК изцяло за претендираната неустойка ,
1
направените по делото разноски и мораторна лихва в пълен размер.
Формулират се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на
приетото от съда, неустоечната клауза по договора е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и излиза извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като мотивът е ,че чрез
така претендираната неустойка мобилният оператор получавал имуществена
облага от насрещната страна без да предоставя услуги и по този начин се
обогатявал неоснователно, което съдът е основал на трайна практика на ВКС.
Счита се, че неоснователно съдът е сбвързал нищожността на неустойката със
забрана за разместване на блага, какъвто критерий не е посочен в цитираното
Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Позовава се на
Тълкувателно решение № 7/2013 г., като излага твърдения, че уговаряне на
неустойка вместо обезщетение при разваляне на двустранен договор е
допустимо при договорите с продължително и периодично изпълнение и
служи за обезщетяване на всички вреди, включително и на бъдещите вреди от
предсрочно прекратяване на договора. Позовава се на практика на СЕС/
Решение на съда на ЕС от 22.11.2018г. по дело С-295/2017г./ и Директива
(ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета, в която е
регламентиран максимален срок на обвързаност, който счита, че в максимална
степен защитава правата на ползвателите. Счита, че първоинстанционния съд
е пренебрегнал факта, че неустойката е компенсаторна по своя характер,
както и разпоредбата на чл. 79 от ЗЗД, която дава възможност при
неизпълнение кредиторът да претендира изпълнение, ведно с обезщетение за
забава, или обезщетение за неизпълнение. Именно втората възможност
твърди да е избрал кредиторът, като е действал добросъвестно, поради което
счита, че извода на съда, че неустойката, обезпечаваща вземанията за
месечните абонаментни такси, е уговорена в противоречие с добрите нрави, е
неправилен. Извършва се позоваване сключена одобрена съдебна спогодба на
жалбоподателя с КЗП , като се обосновава тезата, че да се приеме, че
неустоечните клаузи в договорите, сключени с търговци, са нищожни поради
нарушаване на закона и добрите нрави и не пораждат действие, а в същото
време по договорите с физически лица- потребители неустойки да се дължат,
би означавало поставяне на физическите лица- потребители в неравноправно
и по-неблагоприятно положение от търговците, които сключват договори във
връзка със своята търговска дейност и по отношение на които важи чл.309 ТЗ.
2
По отношение на заявлението за сумата 2,00 лева- обезщетение за обработка
на просрочени задължения не се възприема застъпеното от съда становище,
че се касае за изпълнение на присъщи задължения на мобилния оператор, а по
чл.82 ЗЗД длъжникът отговаря за всички преки и непосредствени вреди от
неизпълнението. Извършва се позоваване на отново на Директива (ЕС)
2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета, както и е наличието на
държавно регулиране по ЗЕС със създаден специализиран държавен орган –
КРС с правомощия да контролира прилагането на нормативните актове и
принципите на ценообразуването, в каквато насока КРС дава задължителни
предписания за изменение на ОУ на доставчиците на електрони услуги, като в
тази насока има решение на КРС и Споразумение с КРС, а ОУ на оператора
били съобразени с последно изменение изменение от 16.052019г., при което
сумата от 2 лева била добавена в ОУ за обработка на просрочени задължения.
Незаконосъобразно се счита също така, че съдът е намалил претендираните
разноски съобразно отхвърлената част от искането, като не било отчетено, че
заповедното производство по чл.410 ГПК е едностранно и за него не може да
се прилага по аналогия чл.78 ГПК, а определеното адв.възнаграждение е в
минималния размер по НМРАВ, които оплаквания се отнасят и до
присъдената част от заплатената ДТ. Пловдивски окръжен съд като взе
предвид представените доказателства, намери следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275
ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и процесуално допустима.
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление, на кредитора
„А1 България“ ЕАД ЕИК:********* гр. София, чрез адв. Р. и адв.Й., за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 3 268,67 лв.
месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М6629822,
за периода от 07.04.2021 г. до 06.11.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, сумата от
13 150,40 лв. неустойка за неизпълнение на договор М6629822, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане, срещу длъжника„Глобал серт“ ООД, ЕИК: *********, както и
мораторна лихва върху посочените вземания в общ размер от 667,88 лева за
периода от първия ден на забавата за плащане по всеки отделен счетоводен
3
документ до датата, предхождаща датата на подаване на заявлението .
Претендира разноски в размер на внесената държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Претенциите са основават на сключен между страните
договор за използване на електронни съобщителни услуги на клиент
*********, партида *********, ID на договор М6629822 от 01.02.2020 г., са
издадени и дължими осем фактури, за периода от 10.05.2021 г. до 08.07.2021
г., като поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на
използваните мобилни услуги договорът бил прекратен, считано от
22.10.2021 г., на осн. т. 54.12 от ОУ за взаимоотношенията между „А1
България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД, по стандарти GSM, UMTS и LTE
и/или т. 83.1 от ОУ за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и
крайните ползватели на широколентов достъп до интернет, чрез обществена
електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, поради забава
за заплащане на задълженията над 124 дни. Посочено е също, че неустойката
за предсрочното прекратяване по вина на абоната е определена като сбор от
стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки,
3 дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на
прекратяване на договора, до изтичане на посочения в договора срок за всеки
мобилен номер, както и във фиксиран размер по ценоразпис на оператора за
предоставено за срока на договора невърнато оборудване. А обезщетението за
обработка на просрочени задължения е фиксирано в ценоразписа на
мобилния оператор и се начислява при забава на плащане, надхвърляща
определения в ОУ за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на
фактурата за съответното задължение.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението по
отношение на претендираните неустойки. Приел е, че неустойката при
предсрочно прекратяване на договора в размер на всички неплатени месечни
такси по договора за предоставяне на мобилни услуги до края на срока му,с
включена фиксирана цена за предоставено устройство, представлява
имуществена облага на кредитора в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, без същият да предоставя ползването на услуга,
поради което е направил извод, че уговорена по този начин, неустойката
излиза извън присъщите и функции - обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, създава условия за неоснователно обогатяване и нарушава
4
принципа за справедливост, поради което е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. С оглед частичното отхвърляне на
заявлението са присъдени и съразмерната с уважената част от него разноски.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по
приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и
прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба
за неоснователна по следните съображения: Заповедния съд е задължен,
преди да издаде заповедта за изпълнение, служебно да извърши проверка на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2, от ГПК, за съответствие на искането със закона
и добрите нрави. С оглед данните по делото настоящият състав на съда
споделя приетото от районния съд, че искането в конкретния случай за
присъждане неустойка за предсрочно прекратяване на договора, в посочения
размер от 13 150,40 лв., е в противоречие с добрите нрави, доколкото
неустойката за предсрочно прекратяване на договора се равнява на сумата,
която операторът би получил и при действащ договор, но без да предоставя
уговорените услуги. Така уговорена неустойката противоречи на добрите
нрави, като е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като съдът се е съобразил със задължителните указания,
дадени в Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело №
1/2009г. на ОСТК. Този принцип, за съответствие с добрите нрави на
уговорената наустойка, изхождайки от присъщите и функции, е относим към
всички договори, независимо, че в цитираната съдебна практика в
обжалваното разпореждане не са разгледани еднотипни договори.
Цитираното в частната жалба Тълкувателно решение № 7/2013 г., както и
съдебна практика в смисъл, че уговаряне на неустойка, вместо обезщетение
при разваляне на двустранен договор с продължително и периодично
изпълнение, поради неизпълнение, е допустимо, както и, че само по себе си
обстоятелството за прекомерността на неустойката не я прави нищожна и
цитираната практика на КЗП, е неотносима към конкретния спор относно
действителността на коментираната клауза за неустойка. В случая искането на
заявителя е в противоречие и с добрите нрави, защото по отношение на
оператора претендираната неустойка би заместила дължимото от клиента
изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни
услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят
такива услуги. И след като при действащ договор заплащането на месечни
5
такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за
предоставяне на мобилни услуги, то така уговорената неустойка при
прекратяване, би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на
оператора, което нарушава както принципа на справедливостта, така и
добрите нрави, в какъвто смисъл е цитираната тълкувателна практика.
Некоректно в частната жалба в случая се цитира и решение на СЕС от
22.11.2018 г. по дело С-295/17, MEO – Servicos de Comunicacoes e Multimedia
SA срещу Autoridate Tributaria e Aduaneira, въз основа на което се прави
извод, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на
обвързаност, разделена на месечни вноски, става незабавно изискуема в
случай на неизпълнение, независимо от квалификацията на сумата по
националното право. Посоченото от жалбоподателя решение на СЕС е
постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на разпоредби
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата
система на данъка върху добавената стойност, като със същото СЕС приема,
че чл. 2, § 1, б. „в“ от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че
предварително определената сума, получавана от икономически оператор при
предсрочно прекратяване по искане или по вина на негов клиент на договор за
предоставяне на услуги с предвиден минимален срок на обвързаност и
съответстваща на сумата, която операторът е щял да получи през останалата
част на посочения срок, ако договорът не беше прекратен – обстоятелство,
което запитващата юрисдикция трябва да провери, следва да се приеме за
възнаграждение за извършена възмездно доставка на услуги, което поради
това подлежи на облагане с този данък. Съдът приема също по т. 2, че за
квалификацията на сумата, предварително определена в договора за
предоставяне на услуги, която клиентът дължи при предсрочно прекратяване
на договора, не са решаващи фактът, че целта на тази предварително
определена сума е да бъдат възпирани клиентите да нарушават задължението
си да останат обвързани с договора през минималния срок и да бъдат
поправени вредите, претърпени от оператора вследствие на неспазването на
посочения срок, фактът, че търговският представител получава по-високо
възнаграждение за сключването на договори, предвиждащи минимален срок
на обвързаност, отколкото за сключването на договори без такъв срок, както и
фактът, че по националното право посочената сума се квалифицира като
неустойка. Настоящият състав не споделя и направения в частната жалба
6
извод, че тъй като заповедното производство е едностранно, то не намират
приложение правилата на чл. 78 от ГПК и съдът не може да намалява по
съразмерност с уважената част от искането направените разноски. Нормата на
чл. 78 и сл. от ГПК се намира в част първа на ГПК – общи правила, поради
което и е приложима по отношение на всички производства, за които няма
предвидени специални норми, каквато не е налице и за заповедното
производство по отношение начина на определянето им.
Въззивният съд споделя изцяло и съображенията на заповедния съд относно
претендираната сума от 2 лева- обезщетение за обработка на просрочени
задължения, тъй като се касае за изпълнение на присъщи задължения на
мобилния оператор и независимо от съображенията на жалбоподателя, че за
тази дейност същият прави разходи за човешки и други видове ресурс. Това е
така, тъй като между страните са налице типично облигационно
правоотношение по двустранен договор, свързан с взаимни корелативни
задължения във връзка с предоставяне на насрещни престации, при които
всички страни по аналогични двустранни договори в случаи на неточно
изпълнение се свързват с предвидените за това видове обезщетения за забава
и/или неустойки в съответствие с принципа на добрите нрави.
Предвид гореизложеното разпореждането на РС Пловдив, инкорпорирано в
Заповед № 8049 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
27.09.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 15015 по описа на Районен съд
Пловдив за 2021г., в обжалваната част е правилно и следва да бъде
потвърдено, а частната жалба е неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278,
ал.4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 09.03.2022г. по ч.гр.д.№ 3310/ 2022г. по
описа на РС-Пловдив в обжалваната му част.
В необжалваната част разпореждането е влязло в законна сила.
7
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8