РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Радомир, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20241730200203 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР -
Перник е наложил на жалбоподателя И. Г. С. административно наказание „глоба“ в размер
на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят, по изложените в
жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи, моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 01.09.2022 г. бил съставен акт, серия GA № . за
1
установяване на административно нарушение от свидетеля И. Б. С. в присъствието на
свидетеля Д. П. Г., срещу И. Г. С., за това, че на 01.09.2022 г., в 21,50 ч., в гр. Радомир, по ул.
„Райко Даскалов“, с посока на движение от ул. „Шар“ към бензиностанция „Лукойл“,
жалбоподателят е управлявал мотоциклет „А.“, собственост на Б.Р.П., като при извършената
проверка на паркинга на бензиностанция „Лукойл“ се установило, че считано от 28.07.2019 г.
мотоциклетът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателя.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № . г., като е наложил на
жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел, както и от присъединените по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля С., тъй като са последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени
процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя - аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. На първо място, съдът
счита, че както АУАН, така и НП, са съставени от компетентни органи – младши
автоконтрольор, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Перник, съответно - началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Перник, видно от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Съставените АУАН и НП съдържат
всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което
съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Както в АУАН, така
и в издаденото въз основа на него НП, са посочени точно и ясно: собственото, бащиното и
фамилното име на съставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта; датата и
мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено; законните разпоредби, които са нарушени; собственото, бащиното
и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес, единен граждански номер;
имената и точните адреси на свидетелите. При издаване на АУАН и НП са спазени и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По съществото на спора съдът намира, че фактическата обстановка, описана в АУАН
и издаденото въз основа на него НП, не е доказана от АНО и С. неправилно е санкциониран
2
с атакуваното НП за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Това е
така по следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно
приетата за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места“. За това нарушение чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на „глоба“ от
200,00 до 500,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 до 12 месеца на
всеки водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред.
При преценка на субективната страна на административното нарушение съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която служебно прекратяване
на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си
в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи
собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая, видно
от събраните доказателства и приложени в АНП, жалбоподателят е само водач на МПС и за
него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата
сочат, че към момента на проверката С. не е бил собственик на управлявания от него
мотоциклет, поради което по силата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП няма задължение в
едномесечен срок от придобиването да го регистрира на свое име. Липсват доказателства
собственикът на мотоциклета да е уведомил ползвателя, че мотоциклетът е със служебно
прекратена регистрация. Очевидно собственикът не е изпълнил това задължение, поради
което е последвало служебно прекратяване на регистрацията, без това обстоятелство да е
известно на ползващия мотоциклета на същия този ден - жалбоподателя. Няма представени
доказателства С. да е знаел и да е бил уведомяван по друг начин за тази прекратена
регистрация. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация
води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП не е
извършено от него виновно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като вината е субективното
отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите
обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
изключва умисъла относно това умишлено нарушение – арг. от чл. 4, ал. 1 НК, вр. чл. 11
ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността.
При така установеното, съдът намира, че нито са налице елементите от състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нито са налице каквито и да е доказателства за това,
че деянието е осъществено от жалбоподателя виновно, поради което това деяние се явява
несъставомерно от обективна и субективна страна по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на това
основание обжалваното НП № . г. следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
3
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал.
1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Предвид представения по делото договор за правна защита и
съдействие, съдът приема за доказано извършването на разноски от жалбоподателя в размер
на 600,00 лева за адвокатско възнаграждение, което предвид фактическата и правна
сложност на делото и направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна се
явява завишено и следва да бъде намалено на 400,00 лева, който размер е съобразен с
разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., издадено от началник сектор „Пътна
полиция“ в ОДМВР - Перник, с което на И. Г. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „М.“
№ ., ет. 2, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал.
1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № ., ет. 2 сумата
от 400,00 (четиристотин лева), представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4