Решение по дело №2040/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по искова молба, предявена от А. С. Ш., с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пазарджик, чрез адв. Н. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица]срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 8 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност в резултат на поставянемо му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в периода от 01.04.2023г. до 30.06.2024г. в Затвора [населено място], ведно със законната лихва, считано от 16.09.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата.

Според ищеца, нанесените му неимуществени вреди се изразяват: в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); липса на санитарен възел на определените и задължителни места; наличие на хлебарки, дървеници и гризачи; липса на адекватно лечение и липса на ежедневно присъствие на лекар в затвора; на коридора няма баня и тоалетна, общата баня се намира отвън на двора и през зимата е много студено и неприятно; когато лиш.св. правят каре не могат да ползват тоалетна, защото на мястото на карето няма нито тоалетна, нито мивка; в килиите хигиената е лоша; в затвора няма пералня, поради което дрехите се перат на ръка, простират се в килиите, поради което се образуват влага и мухъл.

Ищецът твърди, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Претендира се присъждане на 10 лв. ДТ и на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител адв. Д., съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си представител, който поддържа исковата молба и моли съдът да уважи същата.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрк.Ч., оспорва предявената искова претенция по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

По данни от писмо рег. № 6506 от 28.10.2024 г. на Началник Затвора – [населено място], се установява, че А. С. Ш. постъпва в пенитенциарното заведение на 05.05.2023 г. и пребивава там до 28.05.2024 г. вкл. /на 29.05.2024 г. е преведен на територията на Затвора – [населено място]/.

В справки и становища /л. 33, л. 36-37/ е посочена информация за спалните помещения, в които е бил настанен ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещенията, квадратурата на санитарните възли и размерът на прозорците, както и броя настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м. Съобразно представените доказателства, се установява, че за целия исков период, при съотношението квадратура на стаята към брой пребиваващи лишени от свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“, като са се падали 4 и повече кв. метра нетна площ на човек.

В представените от ответника и неоспорени становища, по отношение на периода на пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив, се посочва, че всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки от настанените лиш.св. Във всички помещения е осигурен постоянен достъп до санитерен възел и течаща вода. Водата в затвора е от обичайната водоснабдителна мрежа за града, с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Затвора-Пловдив се отоплява посредством централно-локално парно отопление. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването е по желание на лишените от свобода. Спално бельо и постелъчен инвентар се получава от лиш.св. в деня на постъпване. При желание от страна на лиш.св., домакинът осигурява комплекти, колкото са необходими, такива могат да получат и от своите близки. Прането е по усмотрение на лишения от свобода в пералнята на затвора/съгласно представен седмичен график за ползване на служентата пералня – л.43/, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Когато дрехите се перат в пералнята се сушат в сушилна машине, а когато се перат от лиш.св се сушат на пригодени простори в общото помещение на поста или на карето. Къпането на лиш.св. се осъществява в обща баня по предварително изготвен график, най-малко два пъти седмично, а на работещите е осигурен ежедневен достъп до баня. Хигиената в спалните помещения е задължение на лиш. св., настанени там, като за целта им се осигуряват съответните прибори, както и ежемесечно им се раздават по 2 бр. сапуни и 400гр. прах за пране, за което е приложена таблица №6 за полагащите се перилни и миещи препарати на един лиш.св. за един месец. Посочва се още, че същите мога да бъдат закупени от лавката на затвора или да бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителнио продукти, които лишените от свобода могат да получат, ползват и държат при себе си, с оглед Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието.

Също така от справките става ясно, че по време на провеждане на престой на открито, лишените от свобода от Пост пет и шест могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи. Във всяка група и място за престой на открито има монтирани фонокартни апарати, от които л.св. могат да разговарят след сутрешна до вечерна проверка.

Всички л.св. могат да ползват и библиотеката, която е на територията на пенитенциарното заведение, съгласно утвърден график.

Посочва се още, че по време на изтърпяване на това си наказание, ищецът е бил включван в общогрупови мероприятия, а именно: - религиозна подкрепа „Евангелиска пртдесятна църква“ – служба поп Морър; - образователна програма „Бит и хигиенни навици“; - турнир по белот. Отделно от това е включван и в образователния процес, като ученик в СУ „Св. Иван Рилски“ при Затвора Пловдив.

В периода от 09.10.2023г. до 27.10.2023 г. Ш. е бил назначен на работа към Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ ТП – Пловдив, като ръчник, при условията на 4-дневна работна седмица и 4-часов работен ден, на доброволен неплатен труд за един месец с цел обучение, след което да премине на платен труд. Посочено е, че л.св. имат право на престой на открито и го използват, съгласно утвърдени графици за разпределение на времето.

Към преписката са приложени протоколи за изпълнени в Затвора-Пловдив ДДД обработки за м.01, м.03, м.05, м.11 и два броя протоколи за м.12.2023г.; за м.02 и 04. 2024 г./л.45-50/;

По делото чрез видеконферентна връзка са разпитани като свидетели К. А. А. и М. В. М., чиито показания съдът приема като логични и почиващи на непосредствени техни впечатления. Като при необходимост същите ще бъдат обсъдени по-долу в решението.

Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие за установено следното:

Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. за периода от 01.04.2023 г. до 30.06.2024 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора [населено място].

От наличните по делото доказателства се установява, Ш. е пребивавал в Затвора Пловдив през периода от 05.05.2023 г. до 28.05.2024 г. вкл., поради което исковата претенция по отношение Затвора-Пловдив, която е за период от 01.04.2023 г. до 04.05.2023 г. вкл. и от 29.05.2024 г. до 30.06.2024 г. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява в така посочения период лицето да е било на територията на Затвора-Пловдив.

В тази връзка и съдът ще се произнесе конкретно по същество по основателността на оплакванията на ищеца, наведени в исковата му молба единствено по отношение на периода на престой на ищеца в Затвора Пловдив от от 05.05.2023 г. до 28.05.2024 г. вкл., като ще обсъди конкретно всяко от оплакванията на ищеца, формулирани в исковата молба и с оглед установеното по отношение наличието или липсата на всяко от тях, ще осъществи и преценката си за кумулативното въздействие върху ищеца на условията, в които се е изтърпявало задържането под стража, съответно наказанието лишаване от свобода, като вземе предвид и продължителността на престоя му в място за лишаване от свобода, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, което пък е предвидено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС.

На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл. 205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

Установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от 10.02.2012 г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл. 3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2 от с. з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение като в ал. 2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1. /всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2. /умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. /унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал. 3, за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал. 2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Според ал. 5 от посочената разпоредба, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите: „10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“

При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл. 3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006 г. по делото Й. срещу България, решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007 г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008 г. на ЕСПЧ по делото С. К. срещу България, решение от 27 януари 2015 г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/. В посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че за посочения исков период в Затвора-Пловдив, се установява, че ищецът е пребивавал в помещение, в което жизненото му пространство е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. В този смисъл, по отношение на така посочения период на престой на ищеца в Затовор Пловдив, съдът намира претенцията му за неоснователна.

По отношение оплакването относно пренаселеността на местата, в които е бил настаняван, претенцията на Ш. е недоказана. За периода от 05.05.2023 г. до 28.05.2024 г. вкл. в Затвора Пловдив не се установява нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно ищецът да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Конкретните данни в тази насока, предоставени от Затвора Пловдив. В този смисъл, по отношение на така посочения период на престой на ищеца в Затовор Пловдив, съдът намира претенцията му за неоснователна.

Помещенията, които е обитавал Ш. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в периода от 05.05.2023 г. до 28.05.2024 г. вкл., в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци. Съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от Шести пост, Ш. е имал достъп до баня два пъти седмично – във понеделник и петък от 14,00 до 15,00 часа, а съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от Пети пост, където е уредено и разпределението на времето на лишените от свобода от Приемно отделение – в сряда и петък от 09,00 до 10,00 часа, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Отделно, от показанията на свидетелите става ясно, че лишените от свобода реално са можели да ползват банята именно по предназначение и не се установява да не е имало вода в банята, или тя да не е била годна за ползване именно с оглед хигиенните нужди на лишените от свобода – за къпане, което предполага и наличие на смесителни батерии на душовете, което е стандарт за страната.

По отношение на твърдението, че за да използват баня лишените от свобода преминават през открито пространство (карето), което особено през зимния период създавало неприятно усещане, то твърдяната последица изобщо не е доказана. Действително, от свидетелските показания става ясно, че това е така, но това обстоятелство по никакъв начин не сочи на нарушение на изискването по чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и на налична невъзможност за ползване на банята. Не са констатирани и заболявания на ищеца, които да са в пряка причинна връзка с моментното преминаване след баня през открито пространство, а доказателствената тежест за това е била на ищеца.

Съдът намира за неоснователно и оплакванието, че когато лиш.св. правят каре не могат да ползват тоалетна, защото на мястото на карето няма нито тоалетна, нито мивка. Видно от доказателствата, представени от ответника, действително карето, на което ищецът е провеждал престой на открито, няма тоалетна и течаща вода, но при нужда е можело да бъде използвана тоалетната и водата в коридора или в спалното помещение.

Неоснователни са и оплакванията по отношение изпирането на спалното и постелъчно бельо на Ш. и хигиената в спалните помещения. Видно от справка и становище по делото, изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по график и по усмотрение на лишения от свобода. Хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за почистването, за което им се осигуряват съответните прибори, почистващи и перилни препарати.

Недоказани останаха и твърденията, за влага и мухъл в „килиите“, доколкото от една страна не се уточнява за коя точно килия става въпрос, а от друга, липсват ангажирани каквито и да било доказателства в тази връзка. Според постъпилите по делото доказателства големината и разположението на прозорците в килиите са достатъчни за извършване на проветряване на помещенията. Сушенето на дрехите става или в сушилни машини, когато се перат в пералното на затвора или на пригодени простори в общото помещение на поста или на карето, когато се перат от лиш.св.

Както вече се посочи по-горе, прането в пералнята става с молба от лишения от свобода и по утвърден график (представен по делото). В хода на настоящото производство не се твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята в затвора. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

По отношение на наведените твърдения за липса на адекватно лечение, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода. При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода (чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС). В тази връзка от страна на ответника е представено Работно време на Медицински център – Затвор Пловдив и АИППМП „д-р Ж.Д.“, видно от което за лишените от свобода получават амбулаторни прегледи по график. Не се установява и ищецът да е имал конкретен здравословен проблем през обсъждания период и да не му е оказана медицинска помощ и/или да не е лекуван. При липса на здравословни проблеми, не е имал нужда и от спазване на определен хранителен режим. Или, не се установяват твърденията, че на ищеца не се оказват необходимите медицински грижи. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания свидетел А., доколкото същият не посочва конкретен здравословен проблем у ищеца, на който да не са оказани необходимите медицински грижи.

По оплакването на ищеца, свързано с това, че претърпял неимуществени вреди във връзка с обстоятелството, че в Затвора Пловдив бил пребивавал с лица, които са с диагноза ХИВ и липсата на провеждани изследвания за това, респ. на провеждано лечение на тези лица, респ. настаняването им в болнично заведение, както и оставянето им на произвола, съдът намира същото за напълно неоснователно. В тази насока от показанията на свидетелите не се установява, да е налице подобно отношение към лишените от свобода, които са диагностицирани с ХИВ, или СПИН. Относно твърдението, че лишените от свобода с ХИВ/СПИН не били настанявани в болнично заведение, то не става ясно изобщо от формулировката по исковата молба по какъв начин посоченото обстоятелство уврежда ищеца, като се има предвид и факта, че не винаги подобно състояние налага изобщо лечение в болнично заведение. Следва да се има предвид, че медицинската наука е приела, че в никой случай не се налага изолация на носителите на вируса ХИВ и те биха могли да общуват и съжителстват с околните в ежедневието, без опасност последните да бъдат заразени, освен по трите основни пътя – кръвен, сексуален, от майка – на дете.

Независимо от изложеното обаче, Съдът счита за основателни твърденията досежно наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в Затвора Пловдив през част от исковия период, а именно от 18.06.2023 г. до 20.11.2023 г. вкл. – общо 157 дни. От затворническата администрация не са представени протоколи за извършена ДДД обработка на спалните помещения за м. юни, юли, август, септември и октомври 2023 г, като е представен протокол е с дата 17.05.2023 г. и следващият е чак от 21.11.2023 г. При това положение, следва да се приеме, че от страна на администрацията на ответника не са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация. Впрочем наличието на дървеници и хлебарки категорично се установява и от показанията на свидетелите.

Предвид всичко изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на това, че за периода от 18.06.2023 г. до 20.11.2023 г. вкл. – общо 157 дни, при престоя в Затвора-Пловдив, Ш. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив на нормативно установени задължения да осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода обезпаразитени спални помещения.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, следва да се присъди обезщетение по справедливост. С оглед това и размера на заявената претенция от самия ищец, следва да се присъди обезщетение по справедливост, именно в размер на 1 177,50 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2024 г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

В останалата си част, исковата претенция остана недоказана, поради което ще следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 161,90 лв., съразмерно уважената част от иска.

Ще следва също така, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Следователно искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., Х състав :

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, [улица], да заплати на А. С. Ш., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пазарджик, сумата от 1 177,50 лв. /хиляда сто седемдесет и седем лева и 0,50 ст./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС в периода от 18.06.2023 г. до 20.11.2023 г. вкл. – общо 157 дни, за престоя в Затвора- [населено място], ведно със законна лихва, считано от 16.09.2024г. /датата на подаване на исковата молба/, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част до пълния предявен размер от 8 000 лв., и за периодите от 01.04.2023 г. до 17.06.2023 г. вкл. и от 21.11.2023 г. до 30.06.2024 г. вкл.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, [улица], да заплати на А. С. Ш., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пазарджик, сумата от 10 (десет) лева, представляваща направените по делото разноски за ДТ.

ОСЪЖДА Г. Д. “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на адв. Н. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица], сумата от 161,90 (сто вестдесет и един лева и 0,90 ст.) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

ОТХВЪРЛЯ направеното искане за присъждане на разноски в полза на Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ - София.

Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.