РЕШЕНИЕ
№ 701
гр. Бургас, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120201778 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на О. Х. Е. с ЕГН: **********, против
Наказателно постановление № 24-0769-001359/ 06.06.2024 г., издадено от Началник група
към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, в частта, в която на жалбоподателя за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, се
представлява от юрк. Желязкова, която моли за потвърждаване на постановлението в
обжалваната част.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4, НП е връчено на жалбоподателя на
15.05.2025 г., а жалбата е депозирана същия ден).
В първото съдебно заседание по делото жалбоподателят се явява лично, като посочва,
че е платил наложените с обжалваното НП наказания „глоба“, като поддържа жалбата само
по отношение на наложеното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“,
поради което следва да се приеме, че в останалата част постановлението е влязло в сила.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
1
контрол намира за установено следното:
На 07.02.2024 г., в гр. Бургас, около 12:16 часа, жалбоподателят О. Е. управлявал лек
автомобил „Смарт“ с рег. № ...., като по ул. „24-и Черноморски пехотен полк“, на
кръстовището с ул. „Велико Търново“ ударил отзад намаляващият скоростта и спиращ пред
него лек автомобил „Ауди“ с рег. № ..... По двата автомобила имало леки щети. Двамата
водачи слезли и започнал спор, след което Е. се качил в автомобила си и потеглил. На
мястото на инцидента пристигнал екип на Сектор „Пътна полиция“, в който бил свидетелят
К. М. М., който установил само водача на лекия автомобил „Ауди“.
За констатираното св. К. М. съставил АУАН с бл. № 1112818 за извършени две
нарушения по ЗДвП- по 23, ал. 1 и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“. Актът бил връчен на
нарушителя, които го подписал, като било записано, че няма възражения.
Въз основа на АУАН, на 06.06.2025г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал. 2, предл. второ от ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, на
основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 150 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. Съдът кредитира показанията на св. К. М., който подробно изложи фактите
около случая, като липсват основания да се приеме, че същият е заинтересован от изхода на
делото. Самият жалбоподател също допринесе за разкриване на обективната истина, като
посочи, че действително е имало контакт с друг автомобил, той е спрял, преценил, че няма
щети и си тръгнал.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник
група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“, а АУАН е съставен от компетентен
орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съдът намира,
че наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването
на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
В обобщение, липсват процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
постановлението.
Нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП се изразява в неизпълнение на
задължението да се окаже съдействие да се установят последиците от произшествието. В
конкретния случай, на първо място безспорно се установява, че е настъпило ПТП, в което
участник е бил жалбоподателят Е., като при управление на МПС е настъпил удар с движещ
се пред него лек автомобил, при което са били причинени щети. Това се установява от
приложения към делото снимков материал.
На следващо място, безспорно се установява и че кратко време след настъпването на
ПТП жалбоподателят е напуснал мястото, като е бил установен от служители на ОДМВР-
Бургас. С напускането на мястото на ПТП преди пристигането на екип на Сектор „Пътна
полиция“, жалбоподателят е осъществил състава на вмененото нарушение, тъй като
очевидно когато не се намира на мястото на произшествието няма как и да окаже съдействие
за установяване на последиците от същото.
Накрая, съдът намира, че деянието е осъществено и от субективна страна, като
2
жалбоподателят е съзнавал, че е участник в ПТП, както и че напуска мястото без да
съдейства на другия водач или на органите на реда за установяване на последиците. Самият
жалбоподател заяви в съдебно заседание, че е спрял, но видял, че няма щети и си тръгнал.
В обобщение, правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
нарушението, за което е санкциониран.
Липсват обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 28 ЗАНН.
Съставът обаче счита, че размерът на наложеното наказание „лишаване от право да се
управлява МПС“ следва да бъде намален до предвидения в разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП минимум от един месец (в редакцията, действала към момента на извършване на
нарушението, която предвижда глоба в размер от 50 до 200 лева и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца). Това е така, доколкото макар и да са налице щети,
които да обосновават съставомерността на извършеното, същите са незначителни. С оглед на
това съдът счита, че и минималният размер на това наказание ще е достатъчен за постигане
на законовите цели.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
юрисконсулстско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски следва да се
приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по
делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер
на 80 лв. Разпоредбата на чл.63д, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че в производствата по ЗАНН
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Наличието на специална норма в ЗАНН, уреждаща въпросът за разноските изключва
приложимостта на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.3 от НПК. В АПК отговорността за
разноски е регламентирана с нормата на чл.143. Тази норма обаче, не урежда отговорността
за разноски в случаите на частично уважаване на жалбата. Поради това, на осн. чл.144 от
ГПК приложение намира разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК. При това положение,
определеното в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение от 80 лева следва да бъде
намалено съразмерно с изменението на наложеното наказание, което единствено е предмет
на обжалване.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-001359/ 06.06.2024 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в която на О. Х.
Е. с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, на основание
чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от два месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от два месеца на 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА О. Х. Е. с ЕГН: **********, да заплати в полза на ОДМВР-Бургас сумата в
размер на 40 /четиридесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4