Решение по дело №53817/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7119
Дата: 5 май 2023 г.
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20221110153817
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7119
гр. С., 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110153817 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на А. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к.
„Х.Д.“ № ..., вх., ет, ап. 33, срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Н.а“ №, ет, с която са предявени обективно съединени
при условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2
ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и по чл. 143, ал.
1 ЗЗП за проглА.ване нищожността на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договор за
кредит max_..../...019 г., предвиждащи задължения за заплащане на възнаграждения за
допълнителни услуги „бързо разглеждане на искането за кредит“ и „динамично
плащане“, както и кумулативно съединени с тях осъдителни искове с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ
размер на 258,69 лева, от които 115,88 лева недължимо платена такса „динамично
плащане” и 142,81 лева недължимо платена такса „бързо разглеждане“, ведно със
законната лихва от 04.10.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноските по делото.
Ищцата твърди, че на ...019 г. е сключила с ответника договор за кредит ..., по
който тя трябвало да върне сумата от 672 лева при ГЛП от 31,07% и ГПР от 32,34% на
8 вноски. Ищцата трябвало да заплати и такса „бързо разглеждане на искането за
кредит“ в размер от 151,20 лева и такса „динамично плащане” в размер от 241,84 лева.
Посочва, че до 10.10.2019 г. изплатила следните суми по договора: 210,76 лева –
главница, 41,24 лева – лихва, 90,69 лева – такса „динамично плащане“ и 67,31 лева –
такса бързо разглеждане. На 10.10.2019 г. между страните било сключено
споразумение за предсрочно погА.ване на кредита, като ищцата следвало да заплати
сума в общ размер от 500,28 лева, от които: 389, 24 лева – главница, 8,40 лева – лихва,
1,95 лева – обезщетение, 25,19 лева – такса „динамично плащане“, 75,50 лева – такса
„бързо разглеждане“, които суми били заплатени. Поддържа се, че клаузите за
дължимост на горепосочените два броя такси са нищожни поради противоречието им с
добрите нрави и с нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Ето защо счита, че платените от нея суми по тях са без основание и следва да му бъдат
върнати. С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора са нищожни,
както и ответникът да бъде осъден да заплати сума в общ размер от 258,69 лева,
1
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Претендира се присъждане и
на сторените в производството разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Признава, че между страните е сключен договор за
кредит със соченото съдържание, но счита, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 не
противоречат на закона и добрите нрави. Посочва, че допълнителните действия, за
които са начислени таксите, са включени по желание на ищеца. Съобразно изложеното
моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно съединени в условия на евентуалност
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 143, ал. 1 ЗЗП, както и
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на ...019 г. между страните е сключен договор за кредит № ..., по силата на който
ответникът, в качеството на кредитор, се е задължил да предостави на ищцата, в
качеството на кредитополучател, сумата от 600 лева, която следвало да бъде върната
на 8 броя месечни вноски, всяка по 84 лева. Посочени са 31,07 % ГЛП, 32,34 % ГПР и
обща дължима сума по кредита от 672 лв. Не е спорно, че сумата е усвоена.
В чл. 9, ал. 1 от договора е предвидено, че при кандидатстването за кредита
кредитоискателят изрично заявил желание за бързо разглеждане на искането му за
кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от ОУ, като дължимата парична сума за
това била в размер от 150,20 лева и се дължала на равни части през периода на кредита,
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по
кредита. В чл. 9, ал. 2 от договора е уговорено, че при кандидатстването за кредита
кредитоискателят изрично заявил желание да ползва динамично плащане по кредита
при условията на т. 7.4 от раздел V от ОУ, като дължимата парична сума за това била в
размер от 241,84 лева и се дължала на равни части през периода на кредита, съразмерно
добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. С
включването на тези такси, общата дължима сума по договора от кредитополучателя
възлиза на 1065,04 лева.
От представените доказателства, а и предвид поведението на ответника, който
не представи счетоводна справка за извършените погА.вания от ищеца, за което бе
задължен от съда, и спрямо него следва да намерят приложение последиците на чл. 161
ГПК, се установява, че ищцата е погасила предсрочно всички задължения по договора
на 10.10.2019 г., за което между страните е сключено споразумение за пълно
предсрочно погА.ване от същата дата. В него е посочено, че към 10.10.2019 г. ищцата е
погасила 90,69 лева за такса „динамично плащане“ и 67,31 лева за „такса бързо
разглеждане“, като към 10.10.2019 г. остават дължими 25,19 лева такса „динамично
плащане“ и 75,50 лева такса бързо разглеждане, които са платени на 10.10.2019 г.,
видно от издадената разписка. Следователно, общо платените от ищеца суми за тези
такси възлизат на 115,88 лева за първата и 142,81 лева за втората.
При горните фактически данни, съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят
има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо същите
следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, стига същите да не са свързани с усвояване и управление на
кредита (арг. ал. 2). Таксата за бързо разглеждане на заявката за сключване на договор
не попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. На първо място, касае се за
преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо
усвояване на определена кредитна сума, поради което попада в изключението на чл.
2
10а, ал. 2 ЗПК. От друга страна, и без специални математически знания, е видно, че
размерът на тази такса в съвкупност с договорната лихва и другите начислени по
договора такси е в пряко противоречие с нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
съгласно която норма ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва. Предвид това, съдът намира, че тази клауза е нищожна поради
противоречието ѝ с императивни законови норми.
Настоящият съдебен състав намира, че и таксата за динамично плащане, която
не е ясно какво представлява и за каква услуга се дължи, тъй като не е описана в
договора, а ОУ няма представени, също не попада в приложното поле на ал. 10а, ал. 1
ЗПК. Не може да се приеме, че срещу тази такса (възнаграждение) се дължи поведение
от страна на кредитора за допълнителна услуга, като не е ясно и по какъв начин е
определен размерът , респ. в какво точно се изразява насрещното поведение на
кредитора – арг. чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Очевидно тези такси прикриват истинската им цел
да служат за увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем и да
бъдат заобиколени императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според който
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Добавено към
уговореното възнаграждение по договора, възнаграждението за допълнителната услуга
„динамично плащане“ несъмнено води до превишаване тавана на ГПР, което от своя
страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл.
19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
Предвид гореизложеното и с оглед на константната съдебна практика (решение
№ 199 по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 198 по гр. д. № 5252/2014 г.
на ВКС, IV г. о. и др.), съобразно която исковете за проглА.ване на нищожност се
разглеждат при условията на евентуалност, в поредността, произтичаща от естеството
на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото, при извода за нищожност
на процесните клаузи поради противоречие със закона, съдът не дължи произнА.не по
останалите, поддържани от ищеца основания.
Предвид констатацията за нищожност на процесните клаузи, основателни се
явяват и претенциите по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за присъждане на заплатените от
ищцата суми по услугите „динамично плащане“ и „бързо разглеждане“ поради начална
липса на основание, доколкото по делото безспорно се установява, че ищцата е
заплатила в полза на ответника допълнителните услуги по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
договора на обща стойност от 258,69 лева, от които 115,88 лева такса „динамично
плащане” и 142,81 лева такса „бързо разглеждане“.
По разноските:
При този изход на спора право на присъждане на разноски има ищцата на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, която е доказала такива в размер на 100 лв. за държавна
такса. Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за извършено
безплатно процесуално представителство, което следва да бъде присъдено на адв. М.
М. в размер от 600 лева (по 300 лева за всеки иск), изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията ѝ към момента на завеждане на иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от А. И. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „Х.Д.“ № ..., вх., ет, ап. 33, срещу „Би Енд Джи
Кредит“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н.а“ №, ет, че
клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит .../...019 г. , предвиждащи
задължения за заплащане на възнаграждения за допълнителни услуги „бързо
разглеждане на искането за кредит“ и „динамично плащане“, са нищожни на
3
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Н.а“ №, ет, ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж. к. „Х.Д.“ № ..., вх., ет, ап. 33, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
сумата в общ размер от 258,69 лева (двеста петдесет и осем лева и шестдесет и девет
стотинки), от които 115,88 лева недължимо платена такса „динамично плащане” и
142,81 лева недължимо платена такса „бързо разглеждане“ по сключен между страните
договор за кредит .../...019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 04.10.2022 г., до окончателното плащане; както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Н.а“ №, ет, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. от АК – П., с адрес
на упражняване на дейността: гр. П., бул. Пещ. ш.“ №, ет., ап. на основание чл. 38, ал.
2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лв. – възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на А. И. Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4