Номер 63023.09.2020 г.Град Кюстендил
Окръжен съд – КюстендилIII състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Х. Костадинова
Калин К. Василев
като разгледа докладваното от Татяна Х. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20201500500414 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. С.В., в качеството на
процесуален представител на В.Д., ЕГН **********, с адрес: с. ***, насочена срещу
определение от 10.07.2020 г., постановено по гр.д.№2127/2019 г. по описа на Районен
съд – гр. Дупница.
С оспорвания съдебен акт, първоинстанционният съд е оставил без уважение
молбата на ищеца В. Й. Д. , депозирана чрез пълномощника адв. С.В., за изменение на
определение №399/26.03.2020 г., постановено по гр.д.№2127/2019 г. по описа на РС –
Дупница в частта относно разноските.
Частният жалбоподател обжалва определението на районния съд с доводи за
неговата неправилност. Приема, че съдът неправилно е отказал да измени определение
№399/26.03.2020 г. по гр.д.№2127 по описа на ДнРС в частта му, с която в полза на
ответника са присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като е
дерогирал установения факт, че по делото не е представен списък по чл.80 ГПК, както
и доказателства за извършени разноски в производството. Поддържа искане за отмяна
на обжалваното определение с правна последица неприсъждане на разноски в полза на
ответника при отказ от иска, заявен по реда на чл.233 ГПК.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, чрез
пълномощника адв. М.О.. Иска потвърждаване на обжалваното определение като
правилно.
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя,
съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено
следното:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба,
настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок
срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е
1
допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че
тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7
от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Производството по гр.д.№2127/2019 г. по описа на РС – Дупница е приключило
с решение №141/28.02.2020 г., с което съдът е отхвърлил предявения от В. Й. Д. срещу
ответника В. И. В. и други изброени в исковата молба ответници, иск с правно
основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Развилото се производство е продължение на
производството по гр.д.№882/2016 г. по описа на ДнРС, при което след инстанционен
контрол постановеното по делото решение, с което предявения иск също така е бил
отхвърлен, е обезсилено от ОС – Кюстендил и делото е върнато за ново разглеждане от
друг съдебен състав.
В срока за обжалване ищеца е депозирал молба вх.№3598/26.03.2020 г., с която е
заявил отказ от иска и е поискал съда да обезсили постановеното решение.
Съдът с определение №399/26.03.2020 г. е прекратил на основание чл.233 ГПК
производството по делото, обезсилил е постановеното по същото решение и на
основание чл.78, ал.4 ГПК е осъдил ищеца В.Д. да заплати на ответника В.В. сторените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащи на сумата от
300 лева.
По делото е постъпила от ищеца молба, погрешно именувана „частна жалба“, в
която е обективирано искане с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на
постановеното определение №№399/26.03.2020 г. в частта за разноските, като е заявено
искане такива да не бъдат присъждани в полза на ответника.
С обжалваното в настоящото производство определение от 10.07.2020 г.,
постановено по гр.д.№2127/2019 г., районният съд е оставил без уважение молбата с
правно основание чл.248, ал.1 ГПК. Приел е, че искането за присъждане на разноски е
своевременно направено до приключване на устните състезания, по делото е
представен списък по чл.80 ГПК, както и доказателства, удостоверяващи, че
претендираните разноски са действително направени.
Окръжен съд счита, че частната жалба е неоснователна. Съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски
при прекратяване на делото, като подлежат на присъждане всички разноски на
ответника, направени по повод водене на делото, за чието установявате той е
представил надлежни доказателства. Според чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който
приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски. Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на
ответника /оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба/, то
на ответника се дължат направените до момента на предприемане на това процесуално
действие разноски по делото, за завеждането на което той не е дал повод /по аргумент
от чл.78, ал.2 от ГПК/, доказани по начин, посочен в т.1 на ТР №6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС.
2
В случая първоинстанционният съд е обезсилил постановеното от него решение
и е прекратил производството по делото, поради отказ от иска. Следователно
ответникът с оглед прекратяването на делото има право да му бъдат присъдени
направените от него съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за осъщественото пред съдилищата процесуално представителство на
основание чл.78, ал.4 от ГПК.
В приложения към делото договор за правна защита и съдействие, находящ се на
лист 70 от гр.д.№882/2016 г. по описа на ДнРС е отразено „платена сума“ в размер на
300 лева, като плащането е направено по гр. д. 882/2016 г. по описа на ДнРС /при
първоначалното разглеждане на делото/. Отразеното в договора за правна помощ
"платена сума" означава, че адвокатското възнаграждение е платено в брой, доколкото
в хода на производството не е твърдяно изплащане на сумата по банков път, като в
този случай договорът за правна защита и съдействие има характера на разписка и
доказва плащането. За доказателствената сила на разписката е без значение дали в нея
е посочен начинът на плащане. В този смисъл Определение № 51 от 10.03.2020 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3715/2019 г., I г. о., ГК/.
От изложеното следва, че обжалваното определение е законосъобразно и следва
да се потвърди
Мотивиран от изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.07.2020 г., постановено по гр.д.№2127/2019 г. по
описа на Районен съд – гр. Дупница.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3