№ 7810
гр. София, 21.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 7-МИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Таня Кандилова
при участието на секретаря Евдокия-М. Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Гражданско дело №
20251100111242 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция
за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и чл. 22а, ал. 1
от Закон за закрила на детето (ЗЗДет) чрез Министерство на правосъдието –
централен орган по смисъла на Конвенцията.
Р. И. С., български гражданин с обичайно местопребиваване в
Конфедерация Швейцария, прави искане за връщане на детето му И.Р. С. в
държавата на обичайното му местопребиваване – Конфедерация Швейцария.
Твърди се, че детето е родено на **** г. в гр.Люксембург, по време на
брачното съжителство на молителя и ответника по молбата И. С. С., българска
гражданка. От 14.02.2018 г. се твърди, че семейството живее в Швейцария на
адрес Route du Suchet 10, 1854 Leysin. Родителите и детето са пътували до
България за лятната ваканция и са планували да се върнат в Швейцария за
началото на учебната година. На 01.08.2025 г. бащата е поискал от майката да
замине с детето на море, но тя отказала и многократно е повторила, че то няма
да напусне България. Бащата изпратил съобщение на майката, че планува да
се върнат с детето в Швейцария между 12 и 14.08.2025 г., тъй като детето
1
следва да започне учебни занятия на 18.08.2025 г., но не е получил отговор. От
тогава бащата няма връзка със сина си. На 08.08.2025 г. С. подал молба до
централния орган на Швейцария за връщане на детето в държавата по
обичайно местопребиваване, постъпила в МП на РБ на 15.08.2025 г.
Поддържа се, че бащата не е дал съгласие да се сменя обичайното
местопребиваване на сина му от Швейцария в България, решението за което е
взето еднолично от майката, против волята на бащата, който е равноправен
носител на родителките права. Съгласно разпоредбата на чл. 296 от
Швейцарския граждански кодекс (законодателството на държавата, в която е
последното обичайно местопребиваване на детето), съгласно който до
навършване на пълнолетие децата са обект на съвместната родителска
отговорност. Добавено е, че съгласно разпоредбата на чл. 301а – родителската
отговорност включва правото да се решава мястото на пребиваване на детето.
Ако родителите упражняват съвместна родителска отговорност и ако единия
родител желае да промени мястото на пребиваване на детето, това изисква
съгласието на другия родител или решение на съда или органа за закрила на
детето, ако: а/ новото място на пребиваване е извън Швейцария: или
б/промяната на местоживеенето има сериозни последици за способността на
другия родител да упражнява родителската отговорност и да осъществява
контакти. Към момента на задържането на детето, правото на упражняване
на родителските права е било ефективно упражнявано от бащата, което се
доказва от факта, че бащата живял заедно с детето и майка му в едно
домакинство и е полагал грижи по неговото отглеждане и възпитание. Прави
се извод, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на
незаконно задържане.
Молителят в съдебно заседание пледира за уважаване на молбата по чл.
7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция. Непретендира разноски.
Ответникът И. С. С. оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от
Хагската конвенция, като изразява становище, че същата е неоснователна.
В депозиран от нея писмен отговор -становище се признава, че от 2014 г.
до 25.05.2018 г. ответникът и молителя са живели съвместно във Великото
Херцогство Люксембург в гр.Люксембург, район Вайлер - Ла Тур, като на
11.05.2015 г. са сключили брак, от който е родено детето - И.Р. С., ЕГН:
**********, роден на **** г. Признава се също така, че от 25.05.2018 г. до
2
26.06.2025 г. страните и детето им са живеели в Швейцария. По време на
пребиваването в Швейцария се поддържа, че преимуществено е работела
ответникът, но банковата сметка, по която се превеждали трудовите й
възнаграждения била открита на името на молителя и така той имал пълен
достъп до парите. Освен това се твърди, че ответникът изцяло била поела
разходите за наем на жилището, в което семейството живеело, както и
комунално-битовите разходи. Молителят през повечето време бил безработен
и съответно без доходи. Отделно от това, молителят проявявал силна ревност,
искал да има контрол и достъп до личната електронна поща на ответника
(четял съобщенията й), до телефона й (подслушвал чрез приложение
телефонните й разговори и правил записи на същите, без нейно знание и
съгласие), поставял скрити камери в жилището на различни места, настоявал
да знае къде, с кого и какво прави, заплашвал я постоянно, че ще я пребие,
ще я затрие, псувал я е, ругаел я е, удрял я, бутал я, плюел я в лицето ми, и
всичко това се случвало в присъствието на детето, което изпитвало страх от
баща си и много често не искало да остава насаме с него. Понякога, когато
молителят крещял, детето се напикавало и това още повече вбесявало
молителя, който обиждал сина си, че е пикльо. Твърди се още, че молителят
имал склонността към редовна употреба на марихуана и СВD – олио, като
повод за скандали между съпрузите било и несъгласието на ответника с
решението на молителя да отглежда марихуана, засадена на площ от 2 декара
(молителят с помощта на родителите си отглеждал марихуана и произвеждал
олио СВD марихуана), като през 2023 г. отворил магазин за продажба на
марихуана и СВD – олио, а голяма част от марихуаната и олиото СВD
съхранявал в жилището, в което живеели и това се отразявало върху
негативно здравословното състояние на детето, тъй като цялото жилище било
пропито с миризмата на марихуана. Често молителят водел детето в магазина
и го учил да „свива“ цигара с марихуана, както и как да продава цигарата в
училище, което окончателно мотивирало ответника да прекратя брака си с
молителя. Многократно молила молителя да предприемат действия за
прекратяване на брака им пред компетентния съд в Швейцария, но последният
бил против, защото не се ползвал с добра репутация като родител пред
социалните служби и това застрашавало родителските му права, като
разчитал, че в България има по –голям шанс. Затова страните решили да се
приберат за постоянно в България и да се разведат. Поради тази причина
3
молителят затворил магазина за марихуана и около 20.06.2025 г. го освободил
напълно от стоката, като прекратил договора за наем. По настояване на
молителя семейството се прибрало в България на 26.06.2025 г. , преди детето
да приключи учебната година, която била до 30.06.2025 г. и преди ответникът
да успее да приключи служебните си ангажименти. След пристигането в
България, майката и детето се установили в дома на бабата и дядото по
майчина линия (с. ****), а бащата – в дома на родителите си (с.****, община
****). Паспортът на детето бил задържан от молителя. Към момента се
твърди, че между страните е висящо гр. дело № 44556/2025 г. по описа на
СРС, 37 състав за развод, както и гр.дело № 42297/2025 г. по описа на СРС, 92
състав, за защита от домашно насилие, по което срещу молителя била
издадена ЗНЗ. Отделно от това ЗНЗ била издадена и срещу родителите на
молителя по гр. дело № 43408/2025 г. по описа на СРС, 37 състав, поради
което последните, както и молителя не осъществявали контакти с детето И..
Ответникът С. пледира за отхвърляне на молбата. Претендира разноски.
В производството са изслушани родителите, приобщени са социалните
доклади на ДСП –Връбница, събрани са ангажираните от страните
многобройни писмени доказателства, събрани са показанията на доведените
от тях свидетели за установяване на фактите, свързани с отношенията между
детето и бащата, допусната е съдебно –психологична експертиза за
установяване на психическото състояние на детето, позволява ли достигната
възраст и степен на развитие на детето да формира собствено мнение по
въпросите, касаещи местоживеенето му, както и наличието или липсата на
симптоматика у детето, която да може да се свърже с преживен акт на насилие
от страна на бащата спрямо него и/или спрямо неговата майка.
При изслушването от съда молителят Р. С. поддържа, че до преди 4
месеца съвместно с съпругата му и ответник по делото са полагали грижа за
сина си И.. Семейството живяло добре в Швейцария, където пребивавали
последните 7 години. В Швейцария детето ходело на училище, изградило
било там своя социална среда. Семейството често пътувало до България,
където обичайно прекарвали лятото. Отрича с категоричност да е давал
съгласие за промяна на обичайното местопребиваване на детето от Швейцария
в България, както и с ответника да са обсъждали възможност да живеят в
България. Сочи, че няма причина за издадената заповед за защита срещу него,
4
но същата препятства контактите му с детето, което не бил виждал и чувал от
четири месеца. Изразява готовност да напусне семейното жилище в
Швейцария за да може то да се ползва от майката и детето за неопределен
период от време, както и да заплаща наема за това жилище и да поема
консумативните разходи за неопределен срок. Отделно от това изразява
готовност да заплаща предложените от учебното заведение логопедични
курсове на детето, както и да му наеме нов учител, който да му помага с
материала, защото наистина синът му имал затруднения с френския език.
Ответникът С. при изслушването от съда не отрича, че семейството е
живяло в Швейцария до лятото на тази година. Поддържа, че детето има
здравословни проблеми, както и проблем с усвояването на учебния материал в
Швейцария, не можело да приеме езика, не можело да прочете две изречения,
проблем, който бащата отричал. В България детето било адаптирано,
справяло се добре в училище. Ответникът категорично се противопоставя на
връщането на детето в Швейцария, защото тя нямала да се върне в тази
държава, тъй като това означавало „душевна смърт“ за нея. Поддържа, че през
годините е била жертва на домашно насилие от страна на съпруга си, като на
такова е било подложено и детето. Бащата употребявал марихуана, пушил до
10 - 15 цигари на ден, като имал и магазин за продажба на марихуана.
Поддържа, че двамата с молителя са взели решение детето да остане в
България, след което молителят променил становището си. Отделно от това
изразява съмнение, че бащата би могъл да спази предложените от него
уговорки, тъй като не работел и нямал доходи. Подчертава, че наемът за
жилището в Швейцария е бил заплащан от нея, защото работела на три места.
Наемът за жилището не бил заплащан от както семейството пристигнало в
България, и добавя, че в Швейцария също имало висящо производство за
домашно насилие, заседание по което било насрочено за 16.12.2025 г.
Софийският градски съд, като съобрази тезите на страните, обсъдени
във връзка с представените доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Възникването на правото да се върне малолетното дете И. С. в
Швейцария по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца се предпоставя от следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало обичайно
5
местопребиваване в Швейцария непосредствено преди отвличането му; 2)
детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в Република
България в нарушение на установените в Швейцария правила за упражняване
на родителските права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на
детето да е подадена преди да изтече една година от прехвърлянето или
задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е
приспособило към новата си среда в Република България, ако молбата е
подадена след изтичане на периода от една година; 4) бащата да е упражнявал
ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането,
или би ги упражнявала по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето
или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето или
задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приел
прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6) да не
съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха
от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да ги
постави в неблагоприятна ситуация; 7) връщането на детето да не
противоречи на основните принципи на Република България в областта на
защитата на правата на човека и основните свободи; 8) детето да не е
достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под
внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, респ.
детето да не се противопоставят на връщането, когато е достигнало възраст и
степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и тяхното
мнение.
Или, съдът, сезиран с искане за връщане, трябва да определи дали
отвеждането или задържането е извършено в нарушение на правото на
упражняване на родителски права, придобито по силата на решение, на закона
или на споразумение, пораждащо правни последици съгласно правото на
държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване
непосредствено преди отвеждането или задържането (чл.3 от Хагската
конвенция от 1980 г.). Правото на упражняване на родителски права включва
правата и задълженията, свързани с грижата за личността на детето,
включващи и правото да се определи мястото на пребиваване на детето (чл. 2,
§ 2, т. 9 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета, в който смисъл е и нормата на
чл.5, буква а) от Хагската конвенция от 1980 г.). В съображение 18 от
регламента се посочва, че дадено лице има „право на упражняване на
6
родителски права“, когато „носителят на родителска отговорност не може да
вземе решение относно мястото на пребиваване на детето без съгласието на
това лице, независимо от условията, използвани в националното право“, т.е.
всяко лице, чието съгласие е необходимо за определяне на мястото на
пребиваване на детето, следва да се счита за носител на правото на
упражняване на родителски права. Когато едностранното отвеждане или
задържане на детето в друга държава членка само от единия родител, без
съгласието на другия, не е разрешено от закона, от съдебно решение или от
споразумение, пораждащо правни последици, това се счита за нарушение на
правото на упражняване на родителски права (Дело C-262/21 PPU).
От фактическа страна по делото не е спорно, а и от приобщените по
делото писмени доказателства се установява, че страните са съпрузи и
родителите на малолетния И.Р. С. (роден на **** г. в Люксембург),
обстоятелство което не е спорно между тях. Не с спорно, а и от
доказателствата по делото се установява, че страните и тяхното малолетно
дете от 2018 г. до 25 - 26.06.2025 г. са живели съвместно в Швейцария, в
наето жилище, с адрес: Route du Suchet 10, 1854 Leysin. В Швейцария
малолетния И. е посещавал учебно заведение, като от 18.08.2025 г., заедно със
совите съученици е следвало да започне училище в 5 клас, в паралелка 5-
6Р/2L на г –жа В.Г.Р.. Не е спорно между страните и от доказателствата по
делото (включително от показанията на разпитаните по делото свидетели) се
установява още, че последните, заедно със сина си И. на 26.06.2025 г. са
пристигнали в България, малко преди детето да завърши учебната година.
Установява се също така, че майката не се е завърнала заедно с детето в
Швейцария, както към датата 18.08.2025 г. (когато детето е следвало да
започне училище в 5 клас, в паралелка 5-6Р/2L на г – В.Г.Р., така и
понастоящем. От 26.06.2025 г., от когато датира и фактическата раздяла на
родителите, и към момента малолетния И. се намира на територията на
Република България. Живее заедно със своята майка м с.****, в къща
собственост на бабата и дядото по майчина линия. Детето е записано в 175 ОУ
„Васил Левски“, в първи клас за учебната 2025/2026 г., редовно посещава
учебни занятия и занималня, бързо се е адаптирало в учебното заведение по
данни на гласния ръководител г-жа И.С., справя се добре с усвояването на
учебния материал, посещава извън класни занятия (уроци по пияно). Не се
установява бащата да е дал съгласие за задържането на детето в Република
7
България, нито впоследствие е приел задържането на детето в Република
България, противно на твърденията на майката – бащата се противопоставя на
задържането на детето в България, което противопоставяне е обективирано
в молбата по чл. 8 от Хагската конвенция. Обратния извод не може да се
направи от показанията на свидетелите Г.С. (първа братовчедка на ответника
И. С.) и П. С. (майка на ответника И. С.), които се опитват да потвърдят
защитната теза на ответника, че детето е установило ново обичайно
местопребиваване в България по общо съгласие на родителите. Показанията
на свидетелите С. и С. в тези съответни части от една страна са изолирани и не
се подкрепят от останалите доказателства по делото, а от друга са взаимно
противоречиви. Св.С. твърди, че от видеоконферентни разговори, на които
присъствал и молителя, знаела, че страните това лято се връщат за постоянно
в България, като ответникът е искала развод още в Швейцария. Майката на
ответника пък – св.С. твърди, че знае от дъщеря си, а и от майката на
молителя, че семейството се прибира в България и ще строят къща в парцел,
който имат в с.****, общ.Петрич, т.е че възнамеряват съвместно да живеят в
България. Лишено от всякаква логика е, ако действително страните са се
прибрали в България, както твърди ответника с намерение да се установят, но
и да се разведат в страната, с оглед влошените до крайност отношения между
тях, майка й, която на свой ред пресъздава крайно нетърпимите отношения
между съпрузите, да твърди друго (прибрали са се в страната с намерение да
си строят къща). Показанията на свидетелите С. и С. не са убедителни и не
могат да променят извода на съда, че детето е задържано от неговата майка в
Република България в нарушение на установените във Швейцария правила за
упражняване на родителските права – нарушени са разпоредбите на чл. 301а
Швейцарския граждански кодекс, предвиждащ, че родителската отговорност
включва правото да се решава мястото на пребиваване на детето. Когато
родителите упражняват съвместна родителска отговорност, какъвто е случая,
за да се промени мястото на пребиваване на детето извън Швейцария е
необходимо съгласието и на другия родител или решение на съда или органа
за закрила на детето. Както е посочено по-горе, липсва съгласие на молителя
детето му И. да установи обичайно местопребиваване на територията на
Република България и няма решение, постановено от компетентен
швейцарски съд, овластяващо майката еднолично да променя обичайното
местопребиваване на детето.
8
Молбата на Р. И. С. за връщане на детето И.Р. С. в Швейцария е подадена
в съда на 08.10.2025 г., т.е. преди да е изтекла една година от датата на
задържането на детето в България – 18.08.2025 г.
Бащата е упражнявал ефективно родителските, с оглед съвместно
живеене в едно домакинство с детето и неговата майка. Грижите на молителя
за детето Швейцария се установяват както от приложените писмени
доказателства, свидетелстващи и за това, че бащата е бил ангажиран с
воденето и вземането на детето от училище, както и за консултации на бащата
с логопед по повод проблемите на детето с ученето и устното изразяване, така
и от свидетелските показания на С.а, С. и С., макар и от последните две
свидетелки да се установяват дефицити в неговата родителска годност.
В случая са се осъществили условията на чл. 3, ал. 1, б. „а“ от
Конвенцията. Към момента на прехвърлянето и задържането на детето е било
налице и условието по чл. 3, ал. 1, б. „б“ от Конвенцията - правото на
упражняване на родителските права по смисъла на чл.5 от Конвенцията е
ефективно упражнявано от двамата родители. За обезпечаване на
правото и задължението на всеки родител да полага ефективни грижи за
детето си, с Хагската конвенция са уредени способите за възстановяване на
фактическото състояние преди незаконното прехвърляне или задържане на
детето. Съгласно чл.12 от Хагската конвенция, когато детето е било незаконно
прехвърлено или задържано по смисъла на чл. 3 и от датата на подаване на
молбата пред съдебния или административния орган на договарящата
държава, в която се намира детето, е изтекъл период от време, по-малък от
една година от датата на незаконното прехвърляне или задържане,
съответният орган разпорежда незабавното връщане на детето. Такова
разпореждане следва да бъде издадено, дори ако съдебният или
административният орган са сезирани след изтичане на периода от една
година от незаконното прехвърляне или задържане, освен ако не се установи,
че то се е приспособило към новата си среда. Дадената с Конвенцията
регламентация цели възстановяване на незаконно нарушеното обичайно
местопребиваване на детето и извън приложно поле остават споровете между
родителите за упражняването на родителските права (чл. 19 от Хагската
конвенция), които следва да бъдат решени съобразно правото на държавата, в
която детето има обичайно местопребиваване при зачитане на неговите права,
9
включващи и правото на пълноценно общуване с двамата родители.
При установяване на незаконна промяна на местоживеенето детето,
какъвто е настоящият случай, то следва незабавно да бъде върнато в страната
на обичайното му местопребиваване, а незаконно задържалият го родител
разполага с възможността да защити своите родителски права пред
компетентен съд и да иска да бъдат предоставени нему упражняването на
същите или определяне на подходящ режим на лични отношения с детето,
който да позволява периодично или постоянно законно прехвърляне на
последното в държава-членка, различна от тази на обичайното му
местоживеене. В Хагската конвенция обаче са уредени изключения от
утвърдения принцип. Така, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.1, б.„б” от
Хагската конвенция, наличието на сериозна опасност връщането на детето да
го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или да го
постави в неблагоприятна ситуация по всякакъв начин, е основание съдът да
откаже връщането на детето, въпреки наличието на визираните в чл.12 от
Хагската конвенция предпоставки за това. Изключението е ориентирано към
бъдещето положение на детето, тъй като е съсредоточено върху
обстоятелствата около същото след връщането му и върху въпроса дали тези
обстоятелства биха изложили детето на сериозна опасност.
Независимо от изложеното досежно установената незаконна промяна на
местоживеенето детето, според настоящият съдебен състав, в случая е налице
основание да бъде отказано връщане на малолетния И. С., предвидено в чл. 13,
ал. 1, б.„б“ от Конвенцията. Събраните по делото доказателства са достатъчни
за да обосноват извод за наличие на конкретна, сериозна опасност връщането
на детето в Швейцария да го изложи на сериозна заплаха от психическо
увреждане и да го постави в неблагоприятна ситуация, което е основание да се
откаже връщането на детето в държавата по обичайното му местопребиваване,
преди неправомерното отвеждане. По категоричен начин от заключението на
вещото лице и дадените от последното разяснения в съдебно заседание се
установя, че детето проявява страх и тревожност по отношение на живота с
бащата, което се корени в негов личен опит и емоционални преживявания.
Пред вещото лице, въпреки обучителните си затруднения И. ясно е изразил
предпочитания, формирал е мотиви, последователно е заявявал страх от баща
си и ясно желание да живее с майка си, с която се чувства сигурно и
защитено. В психологическите изследвания експертът е установил симптоми,
10
съответстващи на посттравматично преживяване – емоционално отдръпване,
избягване на контакт с бащата, повишена тревожност и признаци на
преживяна психологична травма, които прояви не са произволни, а са резултат
от това, че е свидетел на насилие, което в съчетание с установения
психологически профил на бащата поставят под сериозна угроза
безопасността и психичното благополучие на И. при евентуално връщане в
Конфедерация Швейцария. Съществува сериозен риск връщането на детето да
окаже неблагоприятно въздействие върху правилното му психическо,
емоционално и социално развитие, до регрес в психологичен контекст и дори
да отключи патологични механизми. Вещото лице е категорично, че предвид
възрастта, когнитивното и емоционално развитие, обучителните затруднения,
рисковата семейна динамика, преживяното насилие, както и психологичните
реакции, принудителното връщане в Швейцария би носило висок риск от
психологическа дестабилизация, регрес и трайни вреди. Следователно съдът,
като държи сметка за съвкупността от специфичните за конкретния случай
фактически обстоятелства, приема, че е напълно оправдано да се постанови
отказ за връщане на детето И., вкл. защото не е установено да са направени
адекватни уговорки, осигуряващи защитата на детето след неговото
завръщане, съответни на заплахите за развитието му, продиктувани основно
от раздялата с майката. Този извод за липсата на адекватни уговорки за
защитата на детето след връщането му е валиден още повече, че осигуряване
на връщането на майката в Швейцария, за да се избегне установената заплаха
за личността на детето, е изключително проблематично, поради наличният
недвусмислен отказ на майката да се завърне там (майката е категорична, че
връщането в Швейцария би било „душевна смърт“ за нея), неизбежната
раздяла на детето с майката при евентуалното му връщане в държавата по
обичайното му местопребиваване би го поставило в изключително
неблагоприятна ситуация. От друга страна по делото липсват обективни
данни, от които да се направи извод, че молителят би могъл да изпълни
предложените от него защитни мерки – да поеме разходите за жилището, в
което да живее детето с майката, при липсата на реализирани от него доходи
през последните месеци, след преустановяване на дейността по продажба на
марихуана и СВD –олио и затваряне на магазина в началото на лятото на тази
година (от показанията на св.С.а). При преценката дали съществува
посочената отрицателна предпоставка за връщане на детето в държавата по
11
обичайното му местопребиваване, преди незаконното отвличане или
задържане, съдът във всички случаи следва да се ръководи от интереса на
детето. Интересът на детето като принцип от първостепенно значение при
решаването на въпросите във връзка с упражняването на родителските права е
визиран в преамбюла на Конвенцията и е основен принцип в националната ни
правната уредба на отношенията между родители и деца, а в случая интересът
на детето според настоящия състав налага да се постанови отказ за връщане на
детето. Детето е напълно приспособено към новата среда и е показало добри
резултати в училище, за разлика от сериозните обучителни затруднения, които
детето е имало в Швейцария, като експертът е категоричен, че прекъсването
на терапевтичните и социални услуги, които детето ползва в България се риск
за регрес при него. В ежедневието му към момента няма кризи, които да го
разстройват, а предоставеното му психологическо консултиране, наред със
сигурната и безопасна среда, са довели до подобрение в неговото
психоемоционално състояние. Констатираните от вещото лице данни за
преживени тревожност, безпокойство и страх от бащата, наред със създалата
се дистанция е необходимо да бъдат преодолени чрез психологично
консултиране и супервизирани контакти с бащата, което, включително и от
гледна точка на дължимото за пълноценно развитие на връзката дете – баща,
следва да бъде съобразено от съда разрешаващ спора между страните досежно
родителската им отговорност по отношение на детето И..
С оглед изложеното, съдът приема, че е напълно оправдано да се
постанови отказ за връщане на детето И.Р. С. в Швейцария, поради което
следва да остави без уважение молбата на бащата Р. И. С., по която е
образувано производството
Разноски по делото се претендират единствено от ответника, която е
доказала действително сторени такива в размер на 2800 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Въпреки, че настоящия съдебен състав застъпва становището, че
въведеното с разпоредбата на чл.22а, ал.3 ЗЗДет. изключение не касае
разноските направени от ответната страна за осигуряване на защитата си по
делото, по отношение на които се прилага разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК,
доколкото държавата освобождава от заплащане на публични задължения -
такси, разноски (в случая разноските за възнаграждение на вещо лице са поети
12
от бюджетните средства на съда), но не и от части задължения, каквото е
отговорността за разноски, която по своя характер е деликтна, с оглед
трайно формираната от Апелативен съд –София практика по приложението на
чл.22а, ал.3 ЗЗДет, обективирана в редица съдебни актове, претенцията на
ответника С. за разноски следва да бъде оставена без уважение, без съдът да
излага съображения досежно своевременно релевираното от молителя
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Р. И. С., ЕГН **********, по чл. 7, б. „f“, във
вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца и чл.22 а, ал. 1 от Закон за закрила на детето за връщането в
Швейцарска конфедерация на детето му И. Р. С., ЕГН **********, роден на
**** г. в Люксембург, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. С. С. за присъждане на
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13