МОТИВИ:Срещу подсъдимия П.П. *** било
предявено обвинение за престъпление по чл.194,ал.1 от НК,за това,че на 20.02.2010г., около
18,08ч., от магазин *** в гр.***,отнел чужда движима вещ -
един брой бутилка уиски „Джони Уокър" с черен етикет,с
вместимост един литър,на стойност 73,98лв, от владението на К.Г. от гр.***,без съгласието на собственика „***, представлявано от управителите Е.И.Г. и К.И.Г.и с намерението
противозаконно да я присвои. В съдебно заседание пострадалият Е.Г. заявява,че не желае да
предявява граждански иск срещу подсъдимия П..
Представителят
на Районна прокуратура поддържа обвиненията срещу подсъдимия,така както е
повдигнато,като счита,че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява извършеното от него деяние,както и всички други факти и
обстоятелства по обвинението.С оглед на това,че подс.Н. признава вината си и
фактите,изложени в обв.акт,моли да бъде признат за виновен и да му бъде
наложено наказание при условията на чл.2,ал.2 от НК-пробация при следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 18 месеца с периодичност на подписването два пъти
седмично,задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 18
месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото за 100 часа в рамките на една
календарна година.Счита,че направени разноски по досъдебното производство в
размер на 40 лева за експертиза следва да бъдат възложени на подсъдимия, които
да заплати по сметка на ОД на МВР – Ловеч,а вещественото доказателство следва
да остане към делото. Моли съдът, на осн. чл.25 във вр. с чл.23 от НК да
определи едно общо най-тежко наказание с наложеното наказание по НОХД №
1736/09г на ЛРС в размера на по-тежкото.
Подсъдимият П.П.П.,редовно
призован се явява лично и с адв.Г.Г.,служебно назначена в хода на досъдебното
производство,като се признава за виновен и признава изцяло фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти,съжалява за стореното и моли съда да му наложи
наказание пробация.Защитникът му адв.Г. излага,че фактическата обстановка е
такава каквато е описана в обв.акт и подзащитният му изцяло я признава.Моли
съда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК,действащ към момента
на деянието и чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК и да му наложи наказание пробация по
двете задължителни пробационни мерки за срок от 9 месеца,като не налага пробационната
мярка по чл.42а,ал.2,т.6 от НК,тъй като същата би възпрепятствала започването
на работа.Моли съда при кумулиране на наказанията да не прилага чл.24 от НК.
С оглед
признаване на вината от подсъдимия и изразеното от него съгласие,че признава
изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти/чл.371,т.2 от НПК/,съдът
е разгледал и решил делото по реда на
съкратеното съдебно следствие.
От събраните
по време на досъдебното производство доказателства, от направеното от
подсъдимия самопризнание относно изложените в обв.акт обстоятелства и
съгласието му да не се събират доказателства за тези факти,съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П.П. *** и бил
безработен,осъждан.
На 20.02.2010 год.подс.П. бил в
магазин *** в гр.***,находящ се на ул.”Цачо Сяров”№1,който бил собственост на “***,представлявано
заедно и поотделно от собствениците-управители Е.И.Г. и К.И.Г..
Около 18,08 часа подсъдимият решил да
вземе бутилка марков алкохол,който да продаде и да използва парите за лични
нужди.Огледал се,видял,че продавачката е ангажирана с клиенти и взел
бутилка,литрова “Джони Уокър”-черен етикет,като пъхнал бутилката под якето си и
напуснал магазина.По-късно я продал за 30 лева на непознато му лице.
На същият ден,петнадесетина минути
след излизане на подсъдимия от магазина,св.К.Г. забелязала,че липсва инкриминираната
бутилка.Съобщила за това на съпруга си-св.Е.Г. по телефона,тъй като той не бил
в града.На 21.02.2010 год.двамата прегледали записите от охранителната камера и
установили,че предния ден-20.02.2010 год. в 18,08 часа непознато лице е взело
въпросната бутилка от рафта,където била изложена.
Св.Г. взел записа от охранителната
камера и го отнесъл в РУП-Ловеч,където го прегледал св.П.П.-служител на ОД на
МВР-Ловеч и който свидетел разпознал подсъдимия като лицето,което извършва
престъпно посегателство.Св.Г. ***,в която изложил известните му факти за
откраднатата му вещ.В рамките на предварителната проверка подс.П. признал пред
св.П. за извършеното деяние.
По делото бела назначена експертиза
относно стойността на отнетата вещ,от заключението по която е видно,че същата е
на стойност 73,98 лева.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимия П.П.П. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъпление по чл.194,ал.1 от НК,като на 20.02.2010г., около 18,08ч., от магазин *** в гр.***,отнел чужда движима вещ - един брой бутилка уиски „Джони Уокър" с черен етикет,с вместимост един литър,на стойност 73,98лв, от владението на К.Г. от гр.***,без съгласието на собственика ***, представлявано от управителите Е.И.Г. и К.И.Г. и с
намерението противозаконно да я присвои.
Съдът
приема,че подсъдимият П.П. е автор на деянието за което е предаден на съд,като
съобрази направените пълни самопризнания,писмените доказателства и показанията
на разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство/П.;Г./. Подсъдимият
е осъществил изпълнителното деяние, чрез действие, като е преустановил
фактическата власт на владеещия вещите и е установил своя фактическа власт
върху тях.
Стойността на отнетата вещ-73,98
лева, се установява от назначената в хода на досъдебното производство
стоково-икономическа експертиза.
От субективна страна подсъдимият
е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от
всички събрани по делото доказателства.
Предвид на изложените обстоятелства,съдът
квалифицира деянието,призна подсъдимия за виновен и го осъди.
Фактическата обстановка приета за
установена се изяснява от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства,самопризнанията на подсъдимите,а стойността на отнетата вещ се
установява от заключението по стоково-икономическата експертизата.
Причини за извършване на
престъплението следва да се търсят в стремежа на подсъдимия да се
облагодетелства по неправомерен начин.
При определяне вида и размера на наказанието
на подс. П.П. настоящата инстанция взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства-признаването на вината и ниската стойност на предмета на
престъплението,поради което и с оглед разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК му
наложи в наказание при условията на чл.58а/действащ към момента на деянието/ и
чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК- пробация при следните пробационни мерки: - по чл.42а, ал.2, т.1 от НК, задължителна регистрация по настоящ адрес – гр***, за срок от 15 /Петнадесет/ месеца, като П. се
явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице два пъти седмично.
- по чл.42а, ал.2,
т.2 НК, задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от 15
/Петнадесет/ месеца.
- по чл.42а, ал.2,
т.6 от НК – 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на една
календарна година.
На осн. чл.25 във вр.
с чл. 23 от НК съдът определ едно общо най-тежко наказание по настоящото дело и
по НОХД № 1736/09г на ЛРС „Пробация” при следните пробационни мерки:
- по чл.42а, ал.2,
т.1 от НК, задължителна регистрация по настоящ адрес – ***, за
срок от 15 /Петнадесет/ месеца, като П. се явява и подписва пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично.
- по чл.42а, ал.2,
т.2 НК, задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от 15
/Петнадесет/ месеца.
- по чл.42а, ал.2,
т.6 от НК – 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на една
календарна година.
На осн. чл.25, ал.2
от НК приспадна от така определеното общо най-тежко наказание изтърпяната част
от наказанието „Пробация” по НОХД № 1736/09г на ЛРС, считано от 13.04.2010г.
Съдът намира, че така наложеното
наказание е справедливо, съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца и чрез тях ще бъдат постигнати
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
По отношение на вещественото
доказателство-1 бр.компактдиск,съдът постанови да остане по делото.
При
този изход на процеса съдът осъди подсъдимия П.П.П. да заплати по
сметка на ОД на МВР – Ловеч сумата от 40 лева - разноски по делото.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: