Решение по дело №698/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 4
Дата: 12 януари 2021 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Христо Петров Попов
Дело: 20204120200698
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Горна Оряховица , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IX СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Христо П. Попов
Секретар:Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20204120200698 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. Х. Н. атакува издадения електронен фиш
Серия К № 3866035 на ОД на МВР – Велико Търново. Излага доводи в
жалбата за отмяна на електронния фиш/ЕФ/.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА ОД на МВР гр. Велико Търново –
редовно призован, не изпраща процесуален представител и не заема
становище по жалбата.
Районна прокуратура – Горна Оряховица – редовно призована, не
изпраща процесуален представител.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.07.2020 г. в 01:39 часа на територията на община Лясковец на път
+343
I-4 при км 153 в посока към град Варна бил заснет със стационарна
видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 автомобил
1
„Мерцедес Вито” с рег. № ** **** МН, движещ се в посока към град Варна
със скорост 106 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26
ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Видно от справката за регистрацията и собствеността на л.12,
собственик на заснетия лек автомобил към датата на нарушението е Ив.Н.,
като против последния е издаден ЕФ /л.8 от делото/.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства,
подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
От справката на л.10 е видно, че електронният фиш е издаден на
11.08.2020 г., а датата на неговото заснемане е 28.07.2020г. При това
положение следва да се приеме, че към момента на издаване на електронния
фиш не е бил изтекъл шестмесечният давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН,
броен от заснемането на нарушението.
Жалбата против ЕФ е депозирана по пощата на 03.09.2020г./л.7/, видно
от пощенското клеймо. В съпроводителното писмо към преписката е
посочено, че не е получаван документ, удостоверяващ датата на връчване на
ЕФ /л.2/. В този случай, следва да се приеме, че жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се
извърши доброволното ѝ плащане.
2
В обжалвания ЕФ не са посочени конкретен издател, информация за
реда на обжалване, дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в
чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск.
След като жалбоподателят е упражнил правото си да обжалва ЕФ , не
може да се направи извод за допуснато съществено нарушение поради
непосочване на срок за обжалване.
Включването в текста на електронния фиш на израза „ПП I-4 /София-
Варна/, км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр. Варна” удовлетворява
изискването на закона за посочване на мястото на нарушението, доколкото
съдържащите в цитирания израз данни позволяват еднозначното определяне
на мястото, на което се е намирал автомобилът в момента на измерване на
скоростта и заснемане на нарушението.
В обжалвания електронен фиш са посочени марката, моделът и
регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената
скорост в посочения участък, на който е извършено нарушението, пътният
знак, с който е въведено ограничението на скоростта, скоростта, с която се е
движел заснетият автомобил, както и допуснатото от водача на заснетия
автомобил превишение на максимално разрешената скорост. Посочването на
изброените данни в обжалвания електронен фиш е достатъчно за
изпълнението на изискването на процесуалния закон за описание на
нарушението.
От приетата като писмено доказателство схема на хоризонталната
маркировка и вертикалната сигнализация на път I-4 в участъка от км 153+000
до км 154+000, актуална към датата на заснемане на нарушението, се
установява, че мястото на заснемане на нарушението е означено надлежно с
пътен знак Е24 „Контрол с автоматизирани технически средства или
системи”/153+200/-л.28 и сл. Следва да се посочи, че липсата на подобно
означение не о**обождава водача от задължението му да изпълнява
предписанията на ЗДвП.
Относно възражението на жалбоподателя, касаещо невъзможността му
да възприеме процесния пътен знак, ограничаващ скоростта, същото е
неоснователно по следните съображения: Същото категорично се оборва от
3
приложената схема на пътния участък (лист 29). От нея е видно, че на км.
+150м
153, в лентата за движение към гр. Варна е поставен пътен знак В26 – 80
+300м
км/ч. На км. 153, в лентата за движение към гр. Варна е поставен пътен
знак В26 – 60 км/ч. Разстоянието между двата знака е 150 метра. Видимостта
между тях е пряка. Ако управляваното от жалбоподателя МПС се движи с
указаната скорост от 80 км/ч., то изминава за една секунда 22,2222 м/с.
Следователно разстоянието от 150 метра ще бъде изминато от него за 6, 75
секунди. Време, достатъчно на водача спокойно да види и възприеме
поставения знак В26 – 60 км/ч. и да съобрази скоростта на движение на
+300м
управляваното МПС. О**ен това от км. 153, в лентата за движение към
+343м
гр. Варна, до мястото на заснемане на нарушението, т.е. на км 153 има
разстояние от 43 метра. Ако управляваното от жалбоподателя МПС се движи
с указаната скорост от 60 км/ч., то изминава за една секунда 16,6667 м/с, т.е.
това разстояние от 43 метра ща бъде изминато за 2,5799 секунди. От
изложеното е видно, че ако жалбоподателят е управлявал л.а. „Мерцедес
Вито“ с рег. № ******МН с указаната от пътните знаци В-26 скорост за
движение в разглеждания участък от пътя, то той е щял да измине
разстоянието от 193 м. за 9,3299 секунди. Изводът е, че обективно е
съществувала възможност за водача да възприеме и да се съобрази с
предписанието на пътен знак В26 – 60 км/ч и същият е бил длъжен да стори
това. Водачът има достатъчно време и разстояние до мястото на заснемане да
е намалил скоростта си на движение до изискуемата 60 км./ч. Същият обаче е
заснет с 106км./ч., което означава, че и по-рано указаното ограничение от
80км./ч. също не е съобразено от водача.
От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-
2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-
Велико Търново до директора на дирекцията (л.13) се установява, че
участъкът от пътя при км 153+343 на път I-4 е бил предварително оповестен
като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-
радарна система MultaRadar SD 580 по реда, предвиден в действащата към
момента на заснемане на нарушението Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой
4
36 от 19.05.2015 г.
От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888,
издадено от Българския институт по метрология (л.14), се установява, че е
одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с
която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност
на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от
08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното
нарушение.
От протокол за проверка № 45-С-ИСИС/22.08.2019г. (л.11) е видно, че
използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система
MultaRadar SD 580 с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща
метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията
за това средство за измерване.
От анализа на приетите като писмено доказателство методически
указания относно реда за работа със стационарна система MultaRadar SD
580 (л.15 и сл. от делото) се установява, че използваното за установяване и
заснемане на нарушението техническо средство отговаря на изискванията за
стационарна автоматизирана система, регламентирани в § 6, т.65 от ДР на
ЗДвП.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложената към изпратената в съда преписка снимка (л.9 от
делото), представляваща по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от
данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия
хартиен носител, се установява, че на 28.07.2020 г. в 01:39:29 часа при км
153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, автомобил с рег.№
** **** МН се е движел със скорост 109 км/ч. с отчетен впоследствие
толеранс. Видно от приетата като писмено доказателство схема на
вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в
+000+000
участъка от км 153 до км 154, актуална към посочената във фиша
дата на нарушението, посоченото във фиша място на нарушението при км
+343
153 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак
5
+300
В26, поставен при км 153, с който е въведено ограничение на скоростта от
60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението
+343
при км 153 се намира по посоката на движение на автомобила. Мястото
попада в обсега на действие на монтирана стационарната видео-радарна
система MultaRadar SD 580, което е видно от скицата. Тези данни
съответстват на изображението върху фотоснимката, възпроизвеждащо
заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с
регистрационен номер. От друга страна, от данните в т.1.4 на методическите
указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 се
установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м.
Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек
+343
автомобил на позиция при км 153 на пътя е попадал в обхвата на
радарния сензор на стационарната видео-радарна система.
Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на
нарушението е установен по несъмнен начин.
Административнонаказващият орган законосъобразно е приложил
нормата на чл.188 ал.2 пр.1 от ЗДвП, съобразно която собственикът или този,
на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за
извършеното с него нарушение.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
административно нарушение по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
Санкцията, определена с разпоредбата на чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП към
момента на нарушението е в абсолютен размер относно превишаване на
скоростта с над 41 км./ч. в рамките до 50 км/ч., поради което не се налага
излагане на съображения относно размера на наложената глоба. Такава е
предвидена за превишаване на разрешената скорост извън населено място,
какъвто е процесния случай, а превишението е в рамките над 41 км./ч. / в
случая 46км./ч./, поради което глобата в размер от 400лв. е законосъобразно
определена.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 109
км/ч. до приетата за установена скорост от 106 км/ч е в интерес на
жалбоподателя. В конкретния случай не следва да се прилага разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта от 46 км/ч
надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява
административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Поради това не може да
6
се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде основание за
квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.
На снимковия материал не фигурира друго МПС.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен
фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3866035, издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на И. Х. Н.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. София, бул. „Прага“ № 17, ет.1, ап. 1 е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата за
нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1 от същия
закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7