РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Бургас, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20232120102657 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Енерго-
Про Продажби“ АД, ЕИС *********, седалище и адрес на управление в
гр.Варна, Варна-Тауърс-Г, бул.“Владислав Варненчик“ №258, представлявано
заедно от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., подадена чрез
пълномощник – адв.Х. И., с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът Г. А. С., ЕГН **********, адрес в гр.***, дължи на ищеца сумата
от 259,46 лева, представляваща главница за незаплатена цена на мрежова
услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност,
съгласно фактури, подробно описани в заявлението по чл.410 от ГПК за
периода 13.12.2017 г. – 09.07.2021 г., както и за сумата от 48,86 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на
всяка от посочените фактури до 04.01.2023 г., ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на задължението, за които суми има издадена по ч.гр.д.№***/2023
г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №***/23.02.2023 г.
1
Твърди се в исковата молба, че ответницата е собственик на обект,
находящ се в с.***, община *** и представляващ жилищна сграда, с
клиентски №*** и абонатен №***. Твърди се и това, че ответницата е
собственик на имота към момента на потребление на ел.енергия, поради което
и претендираните суми се дължат от нея.
В исковата молба е посочено и това, че страните се намират в
облигационна връзка по повод продажбата на ел.енергия, както и че обектът
на ответницата е присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“, поради което и на основание чл.29 от
Правилата за търговия с електрическа енергия, освен цена за потребена
ел.енергия, ответницата като клиент, присъединен към
електроразпределителната мрежа заплаща на „Енерго-Про Продажби“ АД и
цена за мрежови услуги измежду които и достъп и пренос на ел.енергия по
електроразпределителната мрежа. Според ищеца ответникът има качеството
на „небитов клиент“ по смисъла на §1, т.33а от ПЗР към ЗЕ и до обекта му е
предоставена от страна на ищеца ел.енергия за небитови нужди.
Облигационните правоотношения помежду им не са прекъснати, за
процесния период не е потребявана ел.енергия, поради което и във фактурите
не е начислена такава. За процесния период е начислявана само дължима сума
за мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, изчислена
на база предоставена мощност, за което има издадени фактури за периода от
05.11.2020 г. до 09.07.2021 г. В подкрепа на исковете са ангажирани
доказателства, претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът се е възползвал от правото си на писмен
отговор по исковата молба. Оспорил е предявените искове като
неоснователни с твърдението, че не е е собственик на процесния имот, поради
което и не дължи каквито и да е плащания към ищцовото дружество.
Позовава се на изтекла в негова полза погасителна давност. Ангажира
доказателства, претендира разноски.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.422 от
ГПК, вр.чл.79, ал.1, предл.1, вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
2
По делото е приложено ч.гр.д.№***/2023 г. по описа на РС-Бургас, от което
е видно, че е образувано по подадено от ищеца заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и въз основа на което, на 23.02.2023
г. срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК с №***. Срещу заповедта е подадено възражение по чл.414
от ГПК, поради което и заявителят е предявил настоящия установителен иск
за съществуване на вземанията си.
Приети като доказателства по делото са н.а. за покупко-продажба на
недвижими имоти №***, т.***, рег.№***, д.№***/15.01.2018 г. на нотариус с
рег.№321 и район на действие РС-*** и н.а. за покупко-продажба на
недвижими имоти №***, т.***, рег.№***, д.№***/15.09.2021 г. на нотариус с
рег.№321 и район на действие РС-***, от съдържанието на които става ясно,
че на 15.09.2021 г. ответницата Г. А. С. се е разпоредила в полза на Р. Ж. С.
със закупените на 15.01.2018 г. недвижими имоти, сред които и поземлен
имот с идентификатор ***.9 по КККР, с площ от 1405 кв.м., адрес на ПИ –
с.***, заедно с построените в имота жилищна сграда със ЗП от 62 кв.м. с
идентификатор ***.9.1, селскостопанска сграда със ЗП от 112 кв.м., с
идентификатор ***.9.2, селскостопанска сграда със ЗП от 6 кв.м. с
идентификатор ***.9.3, и селскостопанска сграда със ЗП от 20 кв.м. с
идентификатор ***.9.4.
Приети като доказателства по делото са фактури за начислена стойност на
ел.енергия за имот с адрес в с.***, електромер *** с
№№**********/13.12.2017 г., №**********/15.01.2018 г.,
№**********/13.02.2018 г., №**********/13.08.2020 г.,
№**********/15.09.2020 г., №**********/08.10.2020 г.,
№**********/05.11.2020 г., №**********/15.12.2020 г.,
№030336666181/13.01.2021 г., №**********/15.02.2021 г.,
№**********/15.03.2021 г., №**********/14.04.2021 г.,
№**********/14.05.2021 г., №**********/12.06.2021 г.,
№**********/14.06.2021 г., №**********/09.07.2021 г., всички на обща
стойност 259,46 лева за консумирана ел.енергия в периода от 21.10.2017 г. до
02.06.2021 г., за които няма данни да са платени от ответника.
По делото са извършени съдебно-икономическа и съдебно-техническа
експертизи, от заключенията на които става ясно, че посочените единични
3
цени по фактурите отговарят на цените, утвърдени с Решенията на КЕВР за
„Енерго-Про Продажби“ АД и се отнасят за продажба на електрическа
енергия на небитови клиенти. Общият размер на неизплатените суми възлиза
на 259,46 лева, а на дължимата мораторна лихва за периода от датата на
падежа за плащане по всяка фактура до 04.01.2023 г. възлиза на сумата от
48,86 лева. Партидата на електроснабдяване на обекта се води на името на
„***“ ЕООД и няма данни за извършена пререгистрация на името на новия
собственик.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е предявен в законоустановения преклузивен
срок, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от
воденето му за ищеца.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът
следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия
състав на предявените искове: твърдяното облигационно отношение с
ответника по договор за продажба на ел.енергия за посочения в заповедта за
изпълнение обект, по силата на който е извършил доставка на ел.енергия в
посоченото количество и на твърдяната стойност. Следва да установи и
претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените
факти, както и да докаже своите вързажения и положителни твърдения, а при
установяване на горното да докаже изпълнение на задължението си за
заплащане на претендираните суми.
Съгласно чл.94а, ал.1 от ЗЕ, в приложимата към ДВ, бр.38/2018 г. редакция
на нормата, крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа
енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна теритроия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг
доставчик.
Съгласно чл.98а, ал.1 от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия. Според ал.3 на чл.98а от ЗЕ,
крайният снабдител с електрическа енергия публикува общите условия най-
4
малко в един централен и един местен всекидневник, а съгласно ал.4,
публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител без изрично писмено приемане.
Съгласно §1, т.27 от ДР на ЗЕ, краен клиент е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а съгласно §1,
т.41б от ДР на ЗЕ, потребител на енергийни услуги е краен клиент, който
купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес
и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването
му с енергия.
Не е спорно по делото, че процесният обект е с адрес в с.***, както и че е
присъединен към електроразпределителната мрежа.
Спорният по делото въпрос е досежно наличието или липсата на
облигационна връзка между страните.
Съгласно чл.4 от ОУ на ищцовото дружество, които обвързват ответника,
потребител на електроенергия е физическо лице собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа. Потребителското
качество на ответника, оттам и наличието на договорно правоотношение
между страните се установява по несъмнен начин от представените н.а., от
които е видно, че в периода 15.01.2018 г. – 15.09.2021 г. именно ответницата е
собственик на електроснабдения имот. С факта на придобиването на
собствеността върху обекта на потребление на ел.енергия, ответникът е
придобил качеството на краен клиент по смисъла на §1, т.27 от ДР на ЗЕ,
който купува електрическа енергия за собствено ползване и е станал и страна
по договора за продажба на ел.енергия при общи условия с ищцовото
дружество. За периода 21.10.2017 г. – 14.01.2018 г. ответницата няма
качеството на потребител, поради което и възраженията в отговора на
исковата молба за липса на облигационна връзка между страните се явяват
частично основателни.
Изправността на ищеца, т.е. реалното предоставяне на процесните
количества електроенергия до ползвания от ответника имот, които са
измервани и отчитани от електромер в периода 21.06.2020 г. – 02.06.2021 г. по
несъмен начин се констатира от приобщеното по делото експертно
заключение по СТЕ, което съдът кредитира, като компетентно изготвено,
пълно, ясно и неоспорено от страните. Размерът на предявените граждански
5
притезания също е доказан. Видно от заключението по ССчЕ, на което съдът
дава вяра, имайки предвид, че е пълно, ясно, кореспондиращо с останалите
доказателства по делото, се установи по категоричен начин, че паричната
стойност на доставеното количество ел. енерги за периода от 15.01.2018 г. -
02.06.2021 г. възлиза на 257,78 лева, като количествата ел. енергия, отчетени
в счетоводните документи /фактури/ са правилно остойностени, съобразно
утвърдените от КЕВР за съответния период цени, като този факт се
потвърждава и от вещото лице по СТЕ. Констатира се също, че паричните
вземания са станали изискуеми и ответникът е изпаднал в забава, като за
периода от падежа на всяка фактура до 04.01.2023 г. размерът на мораторната
лихва възлиза общо на 48.07 лева, видно от експертното заключение по
ССчЕ.
С оглед на горното, съдът приема, че в рамките на периода 15.01.2018 г. –
15.09.2021 г. между страните е съществувала валидна облигационна връзка по
продажбено правоотношение за посочения в исковата молба обект, с предмет
ел. енергия, чиято обща левовова равностойност възлиза на 257.78 лева.
Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия, потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота ел. енергия в срока посочен във
фактурата, когато вземането е за сума под 360. 00 лева – арг. от чл. 27, ал. 1 от
ОУ. Това задължение произтича и от общите разпоредби на покупко-
продажбата по ЗЗД, съобразно които купувачът е длъжен да плати това, което
е закупил.
С оглед формирания извод за частична основателност на исковата
претенция за главница в посочения размер, съдът дължи произнасяне по
инвокирното в преклузивния срок по чл.131 от ГПК възражение за изтекла в
полза на ответника кратка тригодишна погасителна давност по чл.111, б.“в“
от ЗЗД.
Съгласно правилото на чл.114, ал.1 от ЗЗД, погасителният давностен срок
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. При
срочните задължения, каквито са настоящите, изикуемостта настъпва с
изтичане на срока, който кани длъжника доброволно да изпълни
задълженията си. В конкретния случай вземанията по дължимите фактури са
станали изискуеми, считано от 27.03.2018 г. Тригодишният давностен по
отношение на сумите, дължими по фактура №**********/13.02.2018 г. изтича
6
на 27.03.2021 г. и няма данни да е бил прекъсван, поради което и
възражението по отношение на тази сума е основателно. По отношение на
вземанията по дължими фактури, станали изискуеми, считано от 26.09.2020 г.,
давностния срок е прекъснат на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД на 23.01.2023
г. - с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, т.е. преди да са изминали три
години от датата на изискуемостта на вземанията по тези дължими фактури,
давността е прекъсната, което обуславя неоснователността на
материалноправното възражение за погасителна давност.
Крайният извод на съда е, че ответницата дължи сумите по издадените в
съответствие с чл.18а, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на
ел. енергия фактури в периода 13.08.2020 г. – 09.07.2021 г., което обуславя
уважаването на предявения иск досежно главницата в тази й част, като
същата е в размер на 257,41 лева. Основателността на главното вземане
мотивира съда да уважи и акцесорните претенции за мораторна лихва в
размера от 47,88 лева и обезщетение за забава съизмеримо със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.01.2023 г.
до окончателното погасяване на вземането.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и т.12 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в полза на ищцовото дружество следва да се
присъдят сторените в хода на заповедното и настоящото специално исково
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от
исковете, или сумата от 945,61 лева за исковото производство и сумата от
74,26 лева за заповедното производство.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 4,91 лева за
исковото производство.
Воден от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, в отношенията
между страните, че Г. А. С., ЕГН **********, адрес в гр.***, дължи на ищеца
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИС *********, седалище и адрес на
управление в гр.Варна, Варна-Тауърс-Г, бул.“Владислав Варненчик“ №258,
7
представлявано заедно от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., сумата от
257,41 лева, представляваща главница за незаплатена цена на мрежова услуга
за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност,
съгласно фактури, издадени за периода 13.08.2018 г. – 09.07.2021 г., както и за
сумата от 47,88 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от падежа на всяка от посочените фактури (26.09.2020 г.) до
04.01.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда на 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми има издадена по ч.гр.д.№***/2023 г. по описа на
РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№***/23.02.2023 г., като за разликата до предявените размери главница от
259,46 лева, съгласно фактури издадени за периода 13.12.2017 г. – 13.02.2018
г. и мораторна лихва от 48,86 лева, дължима за периода 26.01.2018 г. –
27.03.2018 г., ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и т.12 от ТР №4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, Г. А. С., ЕГН **********, адрес в ***, да заплати на ищеца
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИС *********, седалище и адрес на
управление в гр.Варна, Варна-Тауърс-Г, бул.“Владислав Варненчик“ №258,
представлявано заедно от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., сумата от
1019,87 лева, представляваща сторени от ищеца по делото съдебно-деловодни
разноски, съразмерно на уважената част от исковете, от които 945,61 лева за
исковото производство и 74,26 лева за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИС *********, седалище и адрес
на управление в гр.Варна, Варна-Тауърс-Г, бул.“Владислав Варненчик“
№258, представлявано заедно от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., да
заплати на Г. А. С., ЕГН **********, адрес в ***, сумата от 4,91 лева,
представляваща сторени от ответника по делото съдебно-деловодни разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8