№ 16
гр. Сливница, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20221890200672 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на Е. А. А., подадена чрез адв. Б. от САК, с която се иска на
основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР да бъде отменена заповед за задържане на лице рег. №
4379зз - 1705/24.09.2022 г., издадена от Н. Д. Б., Началник група при ГКПП-Калотина към
РДГП - Драгоман, с която на жалбоподателката е наложена принудителна административна
мярка „задържане за срок до 24 часа“.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди
се, че в нея не се съдържат мотиви (фактически основания) за издаването й, както и че е
издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 5, т.2 от ЕКЗПЧОС.
В съдебно заседание оспорващата Е. А. А. – редовно призована, не се явява, не се
представлява.
Органът издал обжалваната заповед Н. Д. Б., се явява лично в съдебно заседание и
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на 14- дневния срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.
Разгледана по същество е и основателна.
На 24.09.2022 г., в 20:40 часа, е била издадена обжалваната заповед за задържане на
лице рег. № 4379зз - 1705/24.09.2022 г. от Н. Д. Б., Началник група при ГКПП-Калотина към
РДГП - Драгоман. На жалбоподателката не е осигурен преводач. Същата е предоставила на
административния орган писмени доказателства за заболяването си, но въпреки това не й е
била осигурена изискуемата от закона квалифицирана медицинска помощ.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
1
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден
от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са
административно-производствените правила и материално-правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е акт с целта на закона.
Оспорваната заповед е издадена от Н. Д. Б., като в нея е посочено, че той е Началник
група при ГКПП-Калотина към РДГП - Драгоман. По делото не са представени
доказателства, от които да се установява материалната компетентност на лицето, издало
заповедта.
В заповедта е посочено основанието за издаването - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но не
съдържа мотиви относно фактическото основание за издаването й - тези факти и
обстоятелства от обективната действителност, които са дали основание на
административния орган да издаде съответното властническо разпореждане (съответния
административен акт).
Посочването на фактическите и правни основания, обуславящи издаването на акта, е
задължителен негов реквизит съгласно императивните норми, съдържащи се в чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а отсъствието му се квалифицира като
нарушение на изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за
отмяна. По своята правна същност, мярка „задържане за срок от 24 часа“ по чл. 72 - чл. 75 от
ЗМВР съставлява принудителна административна мярка, за чието прилагане не е
необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Предпоставка за 24 - часовото
задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано
предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се
укрие и да осуети наказателно преследване. Освен това, тя се предприема с цел започване на
разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Следователно, наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастен с него, дава право на административния орган при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Трайно възприето в съдебната
практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да
се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление. Същественото
за законосъобразността на акта е, че фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва
да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в
конкретно престъпление. Независимо от това становище, административният акт следва да
съдържа минимални мотиви, както относно правното основание за издаването си, така и
изложение на факти и обстоятелства (фактически мотиви), които да дадат възможност на
засегнатото лице да разбере властническото разпореждане и да организира защитата си
срещу него.
За да бъде законосъобразен актът, постановяващ задържането, в него следва да е
посочено и основанието за задържане. В процесната заповед не само, че не е посочено
фактическо основание за задържането, но липсва информация и дали е образувано
досъдебно производство, а и от приложените писмени сведения не може да се изведе такава
информация. В оспорената заповед не се съдържат никакви фактически обостоятелства,
2
които да свързват жалбоподателя с участието му в конкретно престъпление. Липсва дори и
лаконично описание как се установява съпричастността на задържаното лице към
определено противоправно деяние, чрез което да се допълнят мотивите на акта.
В конкретния случай, за да бъде законосъобразен актът, постановяващ задържането
на гражданин на друга държава /в случая – Р Гърция/, следва да бъде осигурен преводач, в
чието присъствие задържаното лице – гръцката гражданка Е. А. А. /А.А.А. да заяви дали
владее български език, в противен случай – да й бъде предоставен екземпляр от заповедта, в
превод на разбираем за нея език. По делото не са налични доказателства това да е сторено.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена и в
нарушение на материалния закон.
В чл. 72, ал.1 от ЗМВР са посочени изчерпателно основанията за задържане на лица,
като в оспорената заповед е вписано като материалноправно основание за издаването й - чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Следователно,
необходимо условие, обуславящо упражняването на правомощието на полицейския орган е
наличие на данни, че лицето е извършило престъпление. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК,
административният орган е длъжен да установи фактическите основания, послужили за
издаването на административния акт, което в случая не е спазено, поради което оспорената
заповед се явява издадена в нарушение на материалния закон.
По така изложените съображения се налага изводът за основателност на жалбата и
оспорената заповед за задържане на лице рег. № 4379зз - 1705/24.09.2022 г., издадена от Н.
Д. Б. - Началник група при ГКПП-Калотина към РДГП – Драгоман, следва да се отмени като
незаконосъобразна.
Независимо от изхода на спора, на жалбоподателката не следва да бъдат присъждани
разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не са представени доказателства дали
договореното в договора за правна защита и съдействие от 26.09.2022 г. възнаграждение в
размер на 2 000 лева е заплатено в отразения срок – 10.10.2022 г.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Е. А. А. /А.А.А. - родена на 13.11.1979 г. в СССР, ЛНЧ:
**********, подадена чрез адв. Б. - САК, заповед за задържане на лице рег. № 4379зз -
1705/24.09.2022 г., издадена от Н. Д. Б. - Началник група при ГКПП-Калотина към РДГП -
Драгоман.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София-
област в 14 - дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3