Решение по дело №130/2022 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 455
Дата: 11 октомври 2022 г.
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20221320100130
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. Видин, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20221320100130 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от Б. Я. П. от гр. Видин против „Ивена
секюрити“ЕООД – София, с която са предявени обективно съединени искове за неплатено
трудово възнаграждение и лихва за забава с правна квалификация чл. 128 от КТ и чл. 86 от
ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е работил по трудов договор при ответника с
място на работа – обект под охрана „*********“ на длъжност „охранител“ за времето от
11.11.2014г. до 08.09.2020г., когато трудовият договор е прекратен с Разпореждане № 22-
372/07.10.2020г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - София.
Посочва се, че работодателят не му е изплатил в пълен размер дължимото му се
трудово възнаграждение за месеците от м. септември 2018г. до м. август 2020г., вкл. което в
брутен размер възлиза на сумата в общ размер от 13 640.00 лева. Върху неплатените суми
ищецът претендира и лихва за забава в общ размер от 1489.12 лева, формирана като
дължима лихва върху всяко неплатено трудово възнаграждение, считано от падежа на
плащането му до 01.01.2022г.
Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
дължимите суми за трудово възнаграждение и лихва за забава за посочените по – горе
периоди и в посочените размери.
В едномесечния срок от ответника, редовно уведомен, не е постъпил отговор със
становище по исковете.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-
икономическа експертиза.
1
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. приетите заключения на
съдебно-счетоводните експертизи, се установява, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, като ищецът е работил при ответника на длъжност „охранител“ с място на
работа – обект под охрана *********, считано от 14.11.2014г. С Разпореждане на Дирекция
„Инспекция по труда“ – София трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.
327, ал. 2 от КТ, считано от 08.09.2020г.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно – икономическа експертиза,
след преглед на документите по делото и след проверка на подадените данни в НАП, е дало
заключение, че за периода от 01.09.2018г. до 30.11.2019г., след приспадане на
осигурителните вноски и данъци, общият размер на нетното трудово възнаграждение на
ищеца възлиза на 6995.81 лева, а лихвата за забава възлиза общо на сумата от 1827.07 лева.
Вещото лице е посочило, че към момента на изготвяне на заключението няма данни за
извършени плащания на дължимите суми на ищеца. Вещото лице е посочило, че за периода
от 01.12.2019г. до 31.08.2020г. работодателят не е подавал декларация в НАП за размера на
осигурителния доход на ищеца. В допълнителното заключение, вещото лице за този период,
е изчислило дължимото се трудово възнаграждение на ищеца на база минималната работна
заплата за страната, като е посочило, че общия размер на нетното трудово възнаграждение за
периода от 01.12.2019г. до 31.08.2020г. възлиза на сумата от 4221.37 лева, а лихвата за
забава на сумата от 678.76 лева. Така общият размер на дължимото се трудово
възнаграждение на ищеца за процесния период е 11217.18 лева, а лихвата за забава е 2505.83
лева.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице като обективно и компетентно
изготвени.
Ответникът не е ангажирал доказателства исковите суми да са изплатени на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира предявените искове за
основателни и доказани.
Съгласно чл.124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение
е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според
чл.128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на
основание чл.242 от КТ , според който положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден.
Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и
ответника, което е прекратено на основание чл. 327, ал. 2 от КТ. Ответникът не е ангажирал
доказателства, че е изплатил дължимите суми на ищеца в установените срокове.
Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ по императивен начин установява начина на изплащане
на трудовото възнаграждение на работниците или служителите - то следва да се извършва
лично по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя -
на негови близки, или да се превежда на влог в посочена от него банка. Във всички изброени
2
случаи плащането се документира по надлежния ред.
При определяне на размера на дължимите суми, съдът възприема заключенията на
вещото лице.
При това положение, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в общ размер от 11217.18 лева, представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение за периода от м. септември 2018г. до м. август 2020г., вкл., като исковата
претенция над този размер ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При забава в плащанията на дължимото се трудово възнаграждение, ответникът
дължи и лихва за забава, считано от падежа на всяко дължимо месечно трудово
възнаграждение до 01.01.2022г., както е поискано в исковата молба. Според заключенията
на вещото лице общият размер на тази лихва възлиза на сумата от 2505.83 лева, но на
ищеца ще следва да се присъди лихва в поискания размер от 1489.12 лева.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва да понесе
направените по делото разноски, както следва: за вещо лице в размер на 180.00 лева и
държавна такса в размер на 508.25 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИВЕНА СЕКЮРИТИ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 116 да заплати на Б. Я. П. с ЕГН **********
с адрес: гр. ******, ж.к. ********* сумата в общ размер от 11217.18 лева, представляваща
неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от м. септември 2018г. до м. август
2020г., вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата молба в съда – 25.01.2022г. до окончателното плащане, като исковата претенция
над присъдената сума до претендираната такава от 13640.00 лева - ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна.
ОСЪЖДА „ИВЕНА СЕКЮРИТИ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 116 да заплати на Б. Я. П. с ЕГН **********
с адрес: гр. ******, ж.к. ********* сумата в общ размер от 1489.12 лева, представляваща
лихва за забава върху дължимото се трудово възнаграждение, считано от падежа на всяко
дължимо месечно трудово възнаграждение до 01.01.2022г.
ОСЪЖДА „ИВЕНА СЕКЮРИТИ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 116 да заплати по сметка на съда сумата от
508.25 лева - държавна такса и разноски за вещо лице в размер на 180.00 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението по отношение на присъденото трудово възнаграждение, като решението в тази
3
част подлежи на обжалване с частна жалба пред Видински окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4