№ 1631
гр. Варна, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110107874 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Oбразувано e по предявени от „И. ф.“ ЕООД срещу Ж. П. М. по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, както следва:
1) с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 300 лева – главница
по Договор за кредит № 272803 от 15.11.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.10.2023 г. до
окончателно изплащане на задължението;
2) с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗПК за сумата от 94.30 лева –
обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за периода от
20.10.2020 г. до 01.10.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
дело № 12911/2023 г. по описа на ВРС.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Първото по делото заседание е проведено на 25.04.2025 г., като редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
1
твърдения:
Между „И. ф.“ ЕООД и Ж. П. М. по реда на ЗПФУР е сключен Договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 272803 от 15.11.2019 г., по силата
на който ответникът е получил сума в размер на 300 лева. Същата следвало да
бъде върната чрез шест вноски в размер от по 50 лева с падеж на последната
вноска – 13.05.2020 г.
Ищецът заявява, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по
договора за заем. Обосновава правния си интерес от предявените искове с
твърдения, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на исковата претенция, ищецът е ангажирал доказателства, които
съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на исковете.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и
предявените по реда на чл. 422 ГПК искове следва да се уважат по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 75 лева /за заплатена държавна такса от 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 50 лв./, както и сторените в исково
производство разноски в размер от 375 лева /за заплатена държавна такса от
75 лв., депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв./. Не следва в тежест на ответника
да бъдат възлагани разноски за назначаване на особен представител.
Възнаграждение в полза на последния не се дължи, тъй като не е извършил
каквито и да било процесуални действия по делото. Поради това и внесеният
от ищеца депозит за назначаването му подлежи на връщане.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж. П.
М., ЕГН **********, от гр. *******, ДЪЛЖИ на „И. ф.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, СЛЕДНИТЕ
СУМИ: сумата от 300 /триста/ лева – главница по Договор за кредит №
272803 от 15.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.10.2023 г. до окончателно
изплащане на задължението; сумата от 94.30 лева /деветдесет и четири лева
и тридесет стотинки/ – обезщетение за забава, начислено по договора за
кредит за периода от 20.10.2020 г. до 01.10.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 12911/2023 г. по описа
2
на ВРС.
ОСЪЖДА Ж. П. М., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ
на „И. ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, СУМАТА ОТ 75 /седемдесет и пет/ лева, представляваща сторени
в заповедното производство разноски, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. П. М., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ
на „И. ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, СУМАТА ОТ 375 /триста седемдесет и пет/ лева, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3