Р Е Ш Е Н И
Е № 4497
гр. Пловдив, 20.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на 12.12.2018
г., в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 6259 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба от „ВИКИ ВБ“ ЕООД, ЕИК:
********* против „АГРИКОЛА МАРИЯ ГРУП“
ЕООД, ЕИК: *********, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.367 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от общо 29 169, 01 лв. – главница, представляваща сбор от дължими суми по четири
договора за превоз на стоки, а именно: договор за превоз на стоки от 01.12.2017
г. на стойност 9035,94 лв., за което е издадена фактура № 4303/ 12.12.2017 г.;
договор за превоз на стоки от 13.12.2017 г. на стойност 7979,78 лв., за което е
издадена фактура № 4316/22.12.2017 г. и договор за превоз на стоки от
29.01.2018 г. на стойност 3000 лв., за което е издадена фактура №
4351/29.01.2018 г. и договор за превоз на стоки от 16.02.2018 г. на стойност
9153,29 лв., за което е издадена фактура № 4388/23.02.2018 г., както и сумата
общо 789,35 лв.- сбор от обезщетения за забава по всяка от фактурите, както
следва: сумата от 321,28 лв.-
обезщетение за забава по фактура № 4303/ 12.12.2017 г. за периода от 12.12.2017
г. до 18.04.2018 г., сумата от 261,56 лв.
– обезщетение за забава по фактура № 4316/22.12.2017 г. за периода от
22.12.2017 г. до 18.04.2018 г., сумата от 66,67 лв.- обезщетение за забава по
фактура № 4351/29.01.2018 г. за периода от 29.01.2018 г. до 18.04.2018 г. и сумата от 139,84 лв. обезщетение за забава
по фактура № 4388/23.02.2018 г. за периода от 23.02.2018 г. до 18.04.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.04.2018 г. до
окончателното й изплащане. Претендират се и разноски по делото.
Ищецът посочва, че на 01.12.2017 г. по заявка на
ответното дружество е извършен товарен автомобилен транспорт, съгласно
международна товарителница /СМР/. На 07.12.2017 г. заявката била изпълнена, а
товарът бил доставен без забележки от получателя. Стойността на навлото е
9035,94 лв. с ДДС, като за извършената превозна дейност ищецът е издал фактура
№ 4303/ 12.12.2017 г.
На 13.12.2017 г. по заявка на ответното дружество е
извършен товарен автомобилен транспорт, съгласно международна товарителница
/СМР/. На 19.12.2017 г. заявката била изпълнена, а товарът бил доставен без
забележки от получателя. Стойността на навлото е 7979,78 лв. с ДДС, като за
извършената превозна дейност ищецът е издал фактура № 4316/ 22.12.2017 г.
На 16.02.2018 г. по заявка на ответното дружество е
извършен товарен автомобилен транспорт, съгласно международна товарителница
/СМР/. На 23.02.2018 г. заявката била изпълнена, а товарът бил доставен без
забележки от получателя. Стойността на навлото е 9153,29 лв. с ДДС, като за
извършената превозна дейност ищецът е издал фактура № 4388/ 23.02.2018 г.
Посочва се, че падежът на задълженията е настъпил ,
но въпреки това не е осъществено плащане от страна на ответника. Посочва се, че
освен горепосочените главници, ответникът дължи
и обезщетения за забава на всяка от главниците, в размер на законната
лихва за периода от датата на издаване на фактурата до датата на депозиране на
исковата молба. Иска се предявените искове да се уважат. Претендират се
разноски. Препис
от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в законоустановения
едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба. В съобщението изрично
е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване
в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
Ответникът е бил редовно призован и за първото съдебно заседание.
В съдебно заседание на 12.12. 2018 г. ответникът не се е явил, не е изпратил
упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК
да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не
изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по
реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски в настоящото исково производство и обезпечителното
производство. Съгласно разясненията,
дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска
се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство
по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са
обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне.
Предвид
така изложеното искането на ищеца за присъждане на разноски в размерите,
посочени в приетия списък по чл. 80 ГПК се явява основателен до размера на сумата от 3366,76
лв. – разноски в настоящото исково
производство и сумата от 1006 лв.- разноски в обезпечителното производство. Не
представляват подлежащи на присъждане на основание чл. 78 ГПК пътни разноски и
пощенски разходи. По отношение на претенцията за заплащане на разноски,
направени от ищеца по повод делото, извън платените такси и адвокатско
възнаграждение, е налице съдебна практика, съгласно която същата се явява
неоснователна. Съгласно Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5193/2013 г., IV г. о., ГК Отговорността за разноски е уредена като ограничена
обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или
недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по производството,
както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е
ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от
страната по делото (напр. пътните разноски за явяването на страните пред съда -
за разлика от уредбата в ЗГС) и е обективна, защото ищецът отговаря без вина,
стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „АГРИКОЛА МАРИЯ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********,
гр. Пловдив, ул. „Опълченска“ № 4, ет.4, офис 26 да заплати на „ВИКИ ВБ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. София,
ж.к. Дружба, бл.5, вх.А, ап. № 4 сумата от общо 29 169, 01 лв. – главница, представляваща сбор от дължими суми по четири
договора за превоз на стоки, а именно: договор за превоз на стоки от 01.12.2017
г. на стойност 9035,94 лв., за което е издадена фактура № 4303/ 12.12.2017 г.;
договор за превоз на стоки от 13.12.2017 г. на стойност 7979,78 лв., за което е
издадена фактура № 4316/22.12.2017 г. и договор за превоз на стоки от
29.01.2018 г. на стойност 3000 лв., за което е издадена фактура №
4351/29.01.2018 г. и договор за превоз на стоки от 16.02.2018 г. на стойност
9153,29 лв., за което е издадена фактура № 4388/23.02.2018 г., както и сумата
общо 789,35 лв.- сбор от обезщетения за забава по всяка от фактурите, както
следва: сумата от 321,28 лв.-
обезщетение за забава по фактура № 4303/ 12.12.2017 г. за периода от 12.12.2017
г. до 18.04.2018 г., сумата от 261,56 лв.
– обезщетение за забава по фактура № 4316/22.12.2017 г. за периода от
22.12.2017 г. до 18.04.2018 г., сумата от 66,67 лв.- обезщетение за забава по
фактура № 4351/29.01.2018 г. за периода от 29.01.2018 г. до 18.04.2018 г. и сумата от 139,84 лв. обезщетение за забава
по фактура № 4388/23.02.2018 г. за периода от 23.02.2018 г. до 18.04.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.04.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 3366,76 лв. – разноски в
настоящото исково производство и сумата
от 1006 лв.- разноски в обезпечителното производство.
Решението е
окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред
ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Присъдените
суми да се преведат по банковата сметка:***
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ