Решение по дело №3650/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1845
Дата: 16 декември 2022 г.
Съдия: Ралица Ангелова Маринска Ангелова
Дело: 20224430103650
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1845
гр. Плевен, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430103650 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл.56, ал.1 ЗНасл., вр .чл.135 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, чрез юрк. ***, против С.
С. С., с която се твърди, че въз основа на молби от ищеца, за принудително
събиране на вземания против ответника, са образувани следните изп.
производства: изпълнително дело №***г. по описа на *** *** С.,
изпълнително дело №***г. по описа на *** ***, изпълнително дело №***г. по
описа на *** ***. Твърди се, че по изп. дело №***г., че е наложена възбрана
върху ½ ид. ч. от 6 бр. недвижими имота, собственост на ответника- длъжник
по изп. дело, придобити по наследство, след смъртта на неговите родители.
Твърди се, че в данъчна декларация от 2020г, депозирана пред ***,
ответникът е декларирал, че е собственик на 1/6 ид.ч.. от апартамент,
находящ се на адрес гр. Плевен, ж.к.„***. Твърди се, че от страна на ***,
ищецът- взискател е уведомен за вписан отказ от наследството на *** С.а,
починала на ***г., извършен от С. С. С. и вписан в нарочната книга на съда
под №***г. Твърди се, че след смъртта на неговата наследодателка- *** С.а,
ответникът, въз основа на договор за покупко- продажба от ***, обективиран
в Нотариален акт №***, том ***, по нот. Дело №***г. на нотариус ***, е
1
прехвърлил на своята дъщеря- *** С.а, ½ и.ч. от апартамент, находящ се на
адрес гр. Плевен, ж.к.„***, като запазва правото си на пожизнено и
безвъзмездно ползване. Твърди се, че ответникът се е разпоредил с
наследственото имущество, останало след смъртта на неговата
наследодателка, преди вписване на отказа от същото. Твърди се, че налице
мълчаливо приемане на наследството, останало от насл. *** С.а, починала на
***г.
В заключение моли съда, на основание чл. 56, ал.1 от ЗНасл, вр. чл. 135,
ал.1 от ЗЗД, да обяви за относително недействителен, спрямо ищеца, отказът
от наследство, извършен от ответника, оставено от неговата майка *** С.а и
вписан под №***г. в Особената книга, водена от ПлРС. Представят се
писмени доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, отв. С. С., чрез адв. Е. М., депозира писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявеният иск.
Не се оспорва факта, че ищецът има качеството на кредитор спрямо
ответника, по образуваните изп. дела. Твърди се, че отказът няма за предмет
придобитите имоти по наследство от неговата майка. Посочва се, че не се
установява и не се твърди какво е имуществото, получено от ответника, по
наследство, от насл. С.а. Твърди се, че не е налице увреждане на кредитора.
Посочва се, че не е установено дали ответникът има и друго имущество, от
което кредитора да се удовлетвори.
Съдът, на основание събраните по делото доказателства и закона,
намира за установено следното
По делото не се спори между страните, качеството на кредитор на
ищеца спрямо ответника и факта на образуваните изп. производства,
посочени в ИМ- изпълнително дело №***г. по описа на *** *** С.,
изпълнително дело №***г. по описа на *** ***, изпълнително дело №***г. по
описа на *** ***. По делото е безспорно също качеството на ответника С., на
наследник на насл. *** С.а, поч. ***г, както и факта, че от страна на
отвметника е направен отказ от наследството оставено от същата, вписан под
№***г. в Особената книга за приемане и откази от наследство, водена от
ПлРС.
По делото се установява също, че по образуваното изпълнително дело
№***г. по описа на *** ***, е изпратено уведомление с изх.№ ***- л. 14, за
2
наложена възбрана върху ½ ид.ч. от поземлени имоти, находящи се в
землището на с. ***, обл. Ловеч-в м. ***- в м. ***, в м. ***, в м. ***, в м. ***
и в м. ***. Установява се, че на адреса на ответника- длъжник, е залепено
уведомление на 23.05.2022г, по реда на чл. 47, ал1 от ГПК, с което му е
указан, в 14- дневен срок от залепянето, да се яви в канцеларията на *** Т.
***, за получаване на съобщение за наложена възбрана. По делото се
установява вписване на възбраната, с рег.№***г, вписване №***, том ***
дело №***г на Служба по вписванията Ловеч, по образуваното изп. дело
№***г, за обезпечаване вземането на ищеца. По делото се установява също,
видно от представените от ищеца в с.з. писмени доказателства, че въз основа
на два договора за доброволна делба от 2022г, с нотариална заверка на
подписите и надлежно вписани, наследодателката на ответника- *** С.а,
придобила собствеността върху процесните поземлените имоти, находящи се
в землището на с. ***, обл. Ловеч- м. ***- в м. ***, в м. ***, в м. ***, в м. ***
и в м. *** и върху ½ ид. ч. от които е наложена възбраната.
По делото се установява също, че в рамките на образуваното изп. дело
№***г. по описа на *** В. С., по направено искане, от Община Плевен,
Дирекция ПМДТ, е депозирано писмо, с вх.№***г. по описа на ***- л.15, с
което са посочени данни за декларирано движимо и недвижимо имущество от
отв. С. С., от което се установява, че с данъчна декларация от 2020г., по реда
на чл. 14 от ЗМДТ, е декларирано жилище, находящо се в гр. Плевен, жк. ***;
посочено е, че няма декларирано движимо имущество. Видно от приложената
към писмото декларация, имотът е деклариран като съсобствен между ***
С.а, *** С.а С.а и отв. С. С., при квоти съответно 4/6 ид. ч., 1/6 ид. ч., 1/6 ид.ч.
По делото се установява също, че въз основа на нот. акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ***, том втори, рег. №***г., нот. дело №***г
по описа на Нотариус ***- след смъртта на насл. *** С.а, поч. ***г., отв. С.
С., е продал на *** С.а /негова дъщеря/ ½ ид.ч. от посоченият недвижим
имот-апартамент, находящ се в гр. Плевен, жк. ***.
По делото, от страна на ответника, съобразно на разпределената
доказателствена тежест, няма представени доказателства за други
притежавани активи, извън наследственото имущество, останало от насл. ***
С.а, от които ищецът- като взискател по образуваните изпълнителни дела
може да се удовлетвори.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено следното
Съобразно нормата на чл.56, ал.1 от ЗНасл., Кредиторите на лицето,
което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в
своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на
наследника. По реда на ал.2, искът може да се предяви в едногодишен срок
от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа. Съдът
намира, че безспорно предявеният иск, предмет на настоящето производство е
предявен в срок- ищецът е уведомен от *** Т. *** с писмо от 03.06.2022г., за
вписаният отказ на 27.05.2022г, поради което същият е допустим, а разгледан
по същество- основателен, поради следните съображения:
Както бе посочено по- горе, съдът приема за установено, качеството на
ищеца на кредитор спрямо ответника, респ. на взискател по образуваните
изпълнителни дела, качеството на ответника на наследник на *** С.а, поч.
***г. и факта на вписване на отказ от наследството, оставено от същата, под
№***г. в Особената книга, водена от ПлРС. От събраните по делото и
обсъдени по- горе доказателства, съдът приема също, че насл. *** С.а е имала
качеството на собственик, въз основа на валидни договори за доброволна
делба, на поземлените имоти, находящи се в землището на с. ***, обл. Ловеч-
м. ***- в м. ***, в м. ***, в м. ***, в м. *** и в м. ***, както и на 4/6 ид.ч. от
апартамент, находящ се в гр. Плевен, жк. ***. След смъртта на насл. *** С.а,
съответната ид.ч. от тези имоти, по силата на наследственото
правоприемство, са станали собствени на ответника С.. Както бе посочено, по
делото е безспорно, че от страна на *** *** е наложена възбрана на ½ ид.ч.
върху процесните земеделски земи, притежавани от длъжника- ответник, по
наследство. Съдът приема за установено също, че след извършването на
разпоредителната сделка- обективирана в посоченият н.а. за покупко-
продажба на недвижим имот , с предмет ½ ид. ч. от процесния апартамент
/след откриване на наследството, оставено от насл. *** С.а, притежаваната от
нея 4/6 ид.ч. е наследена по равно от наследниците й и отв. С. се е
легитимирал като собственик на общо ½ ид.ч./, в патримониума на длъжника
са се намирали само ½ ид.ч. от процесните възбранени земеделски земи,
придобити от същия по наследство. Както бе посочено, по делото не се
установява ответникът да притежава друго имущество, извън наследеното от
неговата майка- насл. *** С.а, от което кредиторът да може да се
4
удовлетвори, дори и след отказа от наследство. С оглед изложеното, съдът
приема, че е налице и последния елемент от фактическият състав на чл. 56,
ал.1 от ЗНасл, а именно увредата за кредитора, настъпила в резултат на отказа
от наследство, изразяваща се в невъзможността да се удовлетвори от
имуществото на наследника, от една страна, и от друга- факта, че в
наследството е имало достатъчно активи, за да може да удовлетвори
вземанията си. Искът по чл. 56, ал.1 от ЗНасл., е конститутивен иск,
съответстващ на потестативното право на кредиторите на наследника да искат
унищожаване на извършен от него отказ от наследство в своя полза,
доколкото не може да се удовлетворят от имуществата на наследника. Този
иск представлява частен случай на иска по чл. 135, ал.1 от ЗЗД, допускащ
възможността да се обявят за относително недействителни, по отношение на
кредитора сделките, с които длъжникът го уврежда, но за разлика от него
субективният елемент- знание за увреждането, не се изисква. Следва да се
посочи също, с оглед на факта, че отв. С. се е разпоредил с наследствено
имущество- ид.ч. от процесния апартамент, и по този начин безспорно е
приел наследството- арг. чл. 49, ал.2 от ЗНасл., че в практиката на ВКС е
застъпено разбирането, че кредитор на едно лице не може да предяви иск за
нищожност на извършения от него отказ от наследство. Приема се, че законът
предоставя на кредитора правото да иска унищожаването на отказа от
наследство в своя полза – и то дотолкова, доколкото е в невъзможност да се
удовлетвори от имуществото на своя длъжник. Това право се упражнява чрез
специалния иск по чл. 56, ал. 1 ЗН, с който кредиторът претендира правната
промяна- унищожението на отказа, единствено и само в своя полза, докато с
иска по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за недействителност на отказ от наследство,
се засягат права на повече лица – останалите наследници на наследодателя.
Интервенирането в чужда правна сфера е недопустимо. Исковете за
нищожност на отказа от наследство и за унищожаването на този отказ са
различни, по своето естество искът по чл. 56 ЗН показва сходство с този по
чл. 135 ЗЗД. Това са отменителни искове в полза на кредитора за отменяване
на правните действия на длъжника, които го увреждат. В основата на
правната им уредба е идеята да се запази имуществото на длъжника, за да се
даде възможност на кредиторите да се удовлетворят от него за своите
вземания, която е изразена в чл. 133 ЗЗД.- в т. см. Решение №
155/23.12.2020г. на ВКС по гр. д. № 4919/2019г., I г. о., ГК, решение №
5
43/15.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2019 г., III г. о.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен, като бъде обявен за относително
недействителен /унищожен/ спрямо кредитора му „***, направеният от
ответника- длъжник отказ от наследство оставено от неговата майка- *** С.а,
поч. ***г., вписан под № ***г. в Особената книга, водена от ПлРС.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените от тях разноски, в размер на 692,68лв, съобразно
представения списък .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.56, ал.1 от ЗНасл, вр. чл.135, ал.1 от ЗЗД
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, по отношение на
„***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***,
представлявано от ***, изп. директор, направеният от С. С. С., ЕГН***, от гр.
Плевен, жк. ***, ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО, оставено от неговата майка-
*** С.а, поч. ***г., вписан под №***г. в Особената книга за приемане и отказ
от наследство, водена от ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С. С. С., ЕГН ***, от гр.
Плевен, Плевен, жк. ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, представлявано от ***, изп.
директор, сумата 692,68лв -съставляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС в
двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6