Разпореждане по адм. дело №2527/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба вх. № 18352/03.11.2025 г. на Административен съд – Пловдив, от Д. Й. С., от [населено място], срещу Решение № 94-6895/16.10.2025 г. за предоставяне на достъп до обществена информация, издадено от главния секретар на Министерство на образованието и науката.

Жалбата е подадена чрез административния орган, който с придружително писмо изх. № 0104-424/31.10.2025 г. представя административната преписка.

При извършената проверка на редовността на жалбата съдът констатира следното:

Видно от снетия от страна на МОН електронен образ на жалбата, същата е създадена като електронен документ и е подписана с електронен подпис. Не са представени доказателства за извършена от страна на органа проверка нито за вида на електронния подпис, нито за неговата валидност. Това препятства съда да извърши проверка за спазване формата на жалбата, съгласно чл. 150, ал. 1 АПК, тъй като не може да бъде установено дали създаденият електронен документ изпълнява изискванията на чл. 13, ал. 4 вр. чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), т.е. представлява електронно изявление до съда, доколкото същото достига до него опосредено чрез деловодството на МОН и направения от последния при регистрирането на документа електронен образ, заверен от длъжностно лице с електронен подпис (в тази връзка съдът отбелязва, че на съда е изпратено хартиено копие, с положена заверка „вярно с електронно подписания документ“, което следва да се отнася единствено до хартиеното копие на електронния образ). Не са представени и данни по какъв точно начин жалбата е изпратена до съда чрез административния орган.

За валидното сезиране на съда е необходимо да бъде спазена писмената форма, като бъде положен подпис на лицето, което подава жалбата. Не съществува пречка жалбата, с която се сезира съдът, да бъде подадена и по електронен път (както в настоящия случай), в електронна форма, като съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление. Съгласно чл. 2, ал. 1 от с.з. електронно е словесното изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронният документ може да бъде подписан с електронен подпис, като последният, по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ във вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Нормата на чл. 102б, ал. 2 ГПК във вр. чл. 144 АПК задължава съда да приеме електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, но само когато са спазени изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на ЗЕДЕУУ, като изявленията са подписани с квалифициран електронен подпис, когато законът изисква саморъчен подпис за валидността на определени изявления, каквото безспорно е жалбата, с която се сезира съдът. От изложеното следва извод, че изискуемата по АПК писмена форма на жалбата може да бъде спазена и когато е създаден електронен документ, подписан с валиден електронен подпис. Следва да се подчертае, че само квалифицираният електронен подпис има правната сила на саморъчен подпис, докато тази на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на правната сила на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните (чл. 13 ЗЕДЕУУ). Следователно, за да бъде валидно извършено процесуалното действие по сезиране на съда с жалба по електронен път, електронното изявление следва да бъде подписано с квалифициран електронен подпис – в случая електронният документ, в каквато форма е съставена жалба.

В настоящия случай не може да бъде извършена надлежна преценка за спазване формата на сезиращата съда жалба, тъй като не са приложени доказателства за начина на подаването й, вида и валидността на електронния подпис, с който е подписан документът от страна на жалбоподателя Д. Й. С.. Изводът на съда би бил различен, ако органът бе изпратил жалбата, ведно с административната преписка по електронен път, като по този начин в съда би постъпил оригиналният електронен документ, или бе извършил удостоверяване на валидността на електронния подпис.

С оглед горното, от страна на административния орган следва да бъде изискано представянето или на оригиналния електронен документ на жалбата, или удостоверяване на вида и валидността на положения подпис на жалбоподателя Д. Й. С., доколкото за първи път електронният документ е постъпил в МОН.

Констатира се също, че не е представена в пълнота административната преписка. Оспореното Решение 94-6895/16.10.2025 г. е създадено като електронен документи и подписано от Л. Й., в качеството му на главен секретар на МОН. Не са представени доказателства за вида и валидността на положения електронен подпис, както и доказателства за заемането на длъжността „главен секретар“ от лицето, издател на оспорения административен акт. Не са представени доказателства за датата и начина на изпращане на оспореното решение на заявителя Д. Й. С.. Последното препятства съда да извърши проверка за спазване на срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Такива следва да се изискат с оглед процесуална икономия преди приемане на жалбата за разглеждането й в открито съдебно заседание.

Не на последно място следва да се обърне внимание на органа, че процесуалните действия по изпращане на комплектуваната преписка в съда са извършени от ненадлежно упълномощено лице, доколкото подписалата придружителното писмо С. Я. – гл. юрисконсулт в отдел „Назначаване, заплащане и процесуално представителство“, дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ в МОН, е упълномощена да представлява МОН и/или министъра на образованието и науката, но не и издателя на оспорения в настоящото производство административен акт.

Горното налага от страна на органа да се изиска преписката в пълнота съобразно мотивите в настоящото разпореждане. Необходимо е също така органът да посочи електронен адрес съгласно чл. 360е, ал. 1, т. 7 от Закона за съдебната власт, на който могат да се изпращат електронни изявления за целите на настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл. 152, ал. 4 АПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ЗАДЪЛЖАВА главния секретар на Министерство на образованието и науката, в 3-дневен срок от получаване на съобщението с препис от настоящото разпореждане, да представи комплектувана в пълнота административната преписка във връзка с оспореното негово Решение № 94-6895/16.10.2025 г., включително като представи в оригинал подадената по електронен път жалба от Д. Й. С., от [населено място], и/или доказателства за извършена проверка за вида и валидността на положения от жалбоподателя електронен подпис, съобразно мотивите на настоящото разпореждане. Указва на лицето, че в случай на представяне на изисканите по преписката документи чрез пълномощника гл. юрисконсулт С. Я., за последната следва да се приложи и надлежно пълномощно, което удостоверява представителната й власт по отношение на издателя на оспореното решение. Да се посочи и електронен адрес съгласно чл. 360е, ал. 1, т. 7 от Закона за съдебната власт, на който могат да се изпращат електронни изявления за целите на настоящото производство.

ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се изпрати на органа. На жалбоподателя - за сведение на посочения от него електронен адрес.

Разпореждането не подлежи на обжалване.