№ 86761
гр. С., 19.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110147674 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на Фирма за издаване на заповед за
изпълнение срещу Е. П. И. за сумата от 600 лв., представляваща главница по
договор за паричен заем № ******* от 09.02.2021 г., ведно със законна лихва
от 31.08.2022 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер
на 50,88 лв. за периода от 09.02.2021 г. до 09.08.2021 г., сумата от 80,12 лв.,
представляваща неустойка, дължима поради непредставяне на обезпечение по
договора, лихва за забава в размер на 82,6 лв. за периода от 01.07.2021 г. до
01.08.2022 г., неустойка за забава в размер на 73,10 лв., сумата от 90 лв.,
представляваща разходи по събиране на вземането поради забава в
плащането, сумата от 25 лв. държавна такса и 260 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на претенцията за неустойка в размер на 80,12 лв.
следва да бъде оставена без уважение. В разглеждания случай същата
предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за
непредставяне в срок на обезпечение /поръчител или банкова гаранция/ на
задълженията му по договора. Такава уговорка обаче се явява нищожна,
поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се
престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи
по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на
справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите
нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са
и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от това по този
начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал.
1
1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на
законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от
което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение
се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се
стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за
реално изпълнение, което е недопустимо.
Настоящият състав намира, че и искането за издаване на заповед за
изпълнени по отношение на претенциите за неустойка за забава в размер на
73,10 лв., както и разходи по събиране на вземането поради забава в
плащането в размер на 90 лв. също следва да бъдат оставени без уважение. От
изложеното е видно, че всъщност неустойката се начислявала, за да обезпечи
разходите, който кредиторът прави относно извънсъдебното събиране на
вземането, а именно изпращане на съобщения, покани уведомления,
периодично информиране на длъжника за допуснатите забави и
възможностите за изпълнение и др. Настоящият състав предвид описанието
на претенциите, дадени в т. 12 от заявлението, намира, че така наречената
неустойка за забава по своя характер представляват разходи за извънсъдебно
събиране на задължението, за които съща се претендира и отделна сума в
размер на 90 лв. Така посочените вземания не се явяват дължими, като
изводът за това може да се направи въз основа на самите твърдения на
заявителя. В случая дължимостта им е изключена от забраната на
императивната норма на чл. 33,ал.1 от ЗПК, предвид обстоятелството, че с
договора е установена отделно и изрично дължимостта на законната лихва за
времето на забавата, която лихва е претендирана със заявлението.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите
нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при
обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта за претендираната неустойка, дължима поради непредставяне на
обезпечение по договора, неустойка, представляваща разходи за
извънсъдебно събиране на задължението, както и в частта за претендираните
разходи по събиране на вземането поради забава в плащането.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението
или над сумата от 18,77 лв. до пълния дължим размер от 25 лв. за платена
държавна такса и над сумата от 37,54 лв. до пълния размер от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение /изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК,
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от Фирма срещу Е. П. И. в частта, в
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за сумата от 80,12 лв., представляваща неустойка, дължима
поради непредставяне на обезпечение по договора, в частта за сумата от
73,10 лв., представляваща неустойка за забава, в частта за сумата от 90 лв.,
2
представляваща разходи по събиране на вземането поради забава в
плащането, както и за сумата над 18,77 лв. до пълния дължим размер от 25
лв. за платена държавна такса и над сумата от 37,54 лв. до пълния размер от
50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3